Определение по дело №309/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 574
Дата: 13 февруари 2020 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Александра Драгомирова Йорданова
Дело: 20201100600309
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

                                          О  П   Р   E   Д   Е   Л   Е  Н  И  Е

  гр. София , 13 .02.2020г.

 

                                             В  И М Е Т О    НА   НАРОДА 

                                          

 

 

               СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ   СЪД , Наказателно отделение  ,  ІХ  - ти Въззивен  състав , в закрито  заседание на     тринайсти            февруари  през  двехиляди и   двадесета        година в състав:

 

 

 

 

                                                    Председател  :  ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

                                                           Членове  : 1 .  АЛЕКСАНДРА  ЙОРДАНОВА

                                                                             2.  РОСИ МИХАЙЛОВА

 

 

 

 

като  разгледа  докладваното от съдия  Йорданова  В . Н . Ч.  Д . №  309     по описа за 2020  година , и за да се произнесе взе предвид следното:

                                Производството е по реда на  чл. 243  ал.8 от НПК .

              Образувано е по постъпил протест на СРП срещу  определение  на СРС , НО,  1  с – в  от 13.12.2019г .по     Н  .Ч .Д . №  19265 / 19г. по описа на СРС, НО,  1 с – в   ,   с което е отменено постановление от 31.10.2019 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура ,   с което  на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство с № 2339/2018 г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 33277/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и делото е  върнато на СРП  за изпълнение  на указания  ,подробно изложени  в обстоятелствената част на обжалваното определение на СРС .

                               В   протеста   се излагат доводи , че  определението  на СРС , НО,  1  с – в  от 13.12.2019г .по     Н  .Ч .Д . №  19265 / 19г. по описа на СРС, НО,  1 с – в   ,   с което е отменено постановление от 31.10.2019 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура ,   с което  на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство с № 2339/2018 г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 33277/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и делото е  върнато на СРП  за изпълнение  на указания  ,подробно изложени  в обстоятелствената част на обжалваното определение на СРС, е незаконосъобразно ,  поради което от настоящия съд се иска неговата отмяна и потвърждаване  постановлението на СРП  .

                               Съдът като обсъди  обжалваното определение  на СРС ,   доводите  в   протеста   , както  и съдържащите  се данни и материали по делото,  намира за установено следното :

                              Протестът    е  неоснователен   .

                              Съдът намира ,че подаденият протест     е  неоснователен   и следва да бъде оставен  без   уважение    ,тъй като обжалваното  определение  на СРС , НО,  1  с – в  от 13.12.2019г .по     Н  .Ч .Д . №  19265 / 19г. по описа на СРС, НО,  1 с – в   ,   с което е отменено постановление от 31.10.2019 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура ,   с което  на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство с № 2339/2018 г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 33277/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и делото е  върнато на СРП  за изпълнение  на указания  ,подробно изложени  в обстоятелствената част на обжалваното определение на СРС е законосъобразно , като правилно и в съответствие със събрания  доказателствения материал ,първоинстанционния съд е  направил  извода си ,че са налице основания за отмяната на прокурорското постановление.  Доводите в протеста  , че  не е извършено престъпление по чл.  194 ал.1 от НК,чл.206 ал.1 от НК , чл.209 ал.1 от НК, чл.216 ал.1 от НК и чл.325 ал.1 от НК ,въпреки, че в постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство  е обсъдена липсата на престъпление по чл.323 ал . 1 от НК   , а не такова по чл.325 ал.1 от НК , при което са налице основания за прекратяване  на досъдебното производство,  не се споделят от настоящия съд . Въззивният съд намира , че  на досъдебното производство  не са извършени всички възможни процесуално – следствени действия  за събиране на доказателства по делото за разкриване на обективната истина по делото , едва след което следва да се  направи извод дали са налице основания за прекратяване на наказателното производство по делото, в какъвто смисъл е и  приетото от първата съдебна инстанция в обжалваното пред настоящата съдебна инстанция определение на СРС .

                                       По досъдебното производство  е видно ,  че наказателното производство  по делото е било образувано и водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като по делото няма привлечен обвиняем.

                                      В определението на СРС е приета за установена по делото  фактическа обстановка , представляваща обобщение на  приетата в прекратителното постановление, от наблюдаващият прокурор фактическа обстановка, а именно следната :

                                      Свидетелката Ю.И.и свидетеля  Д.Д.се познавали и през годините имали връзка, включително живели на семейни начала, като на два пъти се разделяли.През декември месец 2011 г. свидетелката  Ю.И.закупила недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. Полк. ******Тъй като свидетелката Ю.И.имала финансови задължения, произтичащи от водени срещу нея граждански и наказателни дела, същата на 22.12.2011 г. прехвърлила апартамента на Т.П., като сделката била фиктивна и била с цел да не бъде насочено принудителното изпълнение за задълженията на свидетелката И. към апартамента. Впоследствие били извършени още две сделки с имота, като той бил прехвърлен на 29.11.2012 г. от Т.П. на Я.С., който пък от своя страна - на 30.04.2014 г. прехвърлил имота на Д.Д..През месец юли 2014 г. свидетелката Ю.И.и Д.Д.се разделили, като последният сменил ключалката на патрона на вратата на жилището и преустановил достъпа до него на свидетелката И.. Отново през 2014 г. свидетелката Ю.И.завела гражданско дело против Т.П. с иск за прогласяване на нищожността на сделката между двете лица, като с решение на Софийски апелативен съд, поставено през 2018 г. спорът бил решен в полза на свидетелката Ю.И., като свидетеля  Д.Д.бил осъден да върне владението върху имота, тъй като собственик била свидетелката Ю.И..На 01 септември 2018 г. свидетелката Ю.И.и сестра й С.И. видели свидетеля Д.Д.да изнася вещи от сградата, в която се намирал процесния апартамент. На 03.09.2018 г. С.И. и В.Л.(човекът, с когото по това време живеела свидетелката Ю.И.) видяли свидетеля Д.Д.да изнася мивка от апартамента, но когато същия  ги видял се отдалечил и оставил мивката. На 04.09.2019 г. бил извършен въвод във владение на този апартамент с участието на частен съдебен изпълнител, като вътре установили липса на редица вещи, които свидетелката Ю.И.считала за свои, поради което подала сигнал за това, че същите са откраднати.

                                 При така изяснената фактическа  обстановка  , въззивният съд споделя изложеното от СРС , че  постановлението на прокурора от СРП е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до неговата необоснованост .Налице е противоречие в доказателствата  относно обстоятелства, които имат  значение за разкриване на обективната истина.Основателно е посоченото от СРС, че  са  налице противоречия в показанията на свидетелите Ю.И.и Д.Д.относно обстоятелството  дали  по време на първата фиктивна сделка двамата  са били заедно,  както и  дали  свидетеля Д.е знаел , че тази  сделка е фиктивна,  като изясняването на това обстоятелството би способствало за изясняването на  въпроса за собствеността на  инкриминираните  вещи,  както и би имало  значение за проверката на достоверността на приложените приемо-предавателен протокол и декларация (л. 155-156 от ДП),  въз основа , на които свидетеля  Д.претендира  ,че е  придобил собствеността върху процесните  вещи.  В тази насока  основателно СРС е посочил, че по делото  следва да бъдат разпитани като  свидетелите  Т.П. и нейния син В.Л., който е  бил пълномощник по една от сделките, а впоследствие е заживял на семейни начала със свидетелката  Ю.И..Чрез разпита им следва да бъдат изяснени   обстоятелствата какви са били  първоначалните уговорки за прехвърлянето на апартамента, какво е следвало да стане с процесните  вещи, свидетеля  Д.Д.бил ли е наясно с тези уговорки, каква е била причината за прехвърлянето на апартамента   Правилно е и  посоченото от СРС, че  тези  обстоятелства са от значение за  преценката  дали   съдържащите са  по досъдебното производство  декларация и приемо-предавателен протокол (л. 155-156 от ДП), в които се съдържат уговорки за придобиването на процесните вещи от свидетеля  Д.Д., отразяват действителни уговорки или са съставени за целите на делото, както и дали  соченото от  свидетеля  Я.С. в този смисъл е достоверно   ,  а от последното би дало възможност  да се направят изводи за собствеността на  инкриминираните  вещи,  което е значение за обективната съставомерност на разследваното деяние.  Основателно е и изложеното от СРС ,че  по делото  не са събрани никакви доказателства  дали  има извършени  разпоредителни действия с инкриминираните вещи и  ако да от кого  , с оглед изчерпване възможността  за събиране на доказателства  по делото .

                             Поради изложените съображения  настоящата съдебна инстанция намира , че изводите й обуславят   оставянето на       подадения   протест  без  уважение като неоснователен    и  потвърждаване  на определението на СРС .

                               Воден от горното съдът

 

 

 

 

 

                                              О   П    Р    Е    Д    Е    Л    И  :

 

 

 

 

                                П  О  Т   В   Ъ   Р  Ж  Д  А  В  А   определение  на СРС , НО,  1  с – в  от 13.12.2019г .по     Н  .Ч .Д . №  19265 / 19г. по описа на СРС, НО,  1 с – в   ,   с което е отменено постановление от 31.10.2019 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура ,   с което  на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство с № 2339/2018 г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 33277/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и делото е  върнато на СРП  за изпълнение  на указания  ,подробно изложени  в обстоятелствената част на обжалваното определение на СРС.

                             Определението  е окончателно и  не подлежи  на обжалване или протест .

 

 

 

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ   : 

 

 

 

 

                                                                Членове : 1.                          

 

 

 

 

                                                                                 2.