№ 4968
гр. С, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110174646 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я №, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по отношение
на ответниците И.Н. Б, ЕГН ********** и В.Д. Б, ЕГН **********, и двамата с адрес
гр.София, ж.к. „С“, .., че последните дължат при условията на разделност при равни квоти
от по ½ на ищеца следните суми: сумата от 1 571.93 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за имот,
отчитан с абонетен №, ведно със законна лихва от 24.08.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 210.20 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 03.08.2021 г.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както
следва: главница от 48.62 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. и 10.07 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 31.08.2018 г. до 03.08.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Сочи се,
че чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен срок
от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Б Б“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
1
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв, с който изразяват
становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорват същите по
основание и размер. Не оспорват обстоятелството, че са съсобственици на процесния имот.
Считат претенцията за заплащане на услугата за „дялово разпределение“ за неоснователно,
доколкото до ответниците не е отправяна покана за плащане на дължимите суми. Излага се,
че ищецът не е процесуално летитимиран да предявява иск за заплащане на сума за услугата
„дялово разпределение“, доколкото същата била извършвана от трето лице, а не от ищеца.
Сочат, че услугата не била реално извършена. Релевират възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията, възникнали до 24.08.2018 г. Предвид неоснователността на главните
искове, считат за неоснователни и исковете за лихви. Твърдят също, че не са изпаднали в
забава по отношение на задълженията си за главница, доколкото липсвала публикация за
това на интернет страницата на ищеца. Ето защо молят за отхвърляне на исковете, като
претендират и разноски по производството.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 48731/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу всеки от ответниците за 1/2 от следните суми:
главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 1571.93 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с
абонатен №, ведно със законна лихва от 24.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 03.08.2021 г. в размер на 210.20 лв., главница за периода
от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 48.62 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение , ведно със законна лихва от 24.08.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 03.08.2021 г. в размер на 10.07 лв.
С възражения от 12.11.2021 г. длъжниците са оспорил вземанията без мотив.
Видно от нотариален акт №, том ХІ, нот.дело №., съставен от нотариус при Втори
районен съд – С, Р В Б., е придобила процесния имот, представляващ апартамент №,
находящ се в гр.С, ж.к.С бл.100. Идинтичността на описаното в нотариалния акт жилище и
процесното такова, за което ищецът претендира вземанията си се установява от
удостоверението на ГПК-С с изх.№8--- Р Б. е починала на 07.04.2020 г. като е оставила за
свои наследници родителите си – ответвици по настоящето дело /в тази насока отразеното в
удостоверение за наследници, приложено на л.27 от заповедното дело/.
2
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 05.05.2012 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на
което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Б Б“ ООД. За целта е
сключен с последното договор .../21.05.2012 г. Представени са и доказателства за наличието
на облигационно правоотношение между ищеца и ФДР, а именно договор .../08.07.2011 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява през включените в
исковия период отоплителни сезони е извършван реален отчет на монтираните в имота
индивидуални разпределители, като данните са отразени в издадените изравнителни сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Б Б“
ООД. Експертът е установил, че в имота има монтирани три отоплителни тела с
индивидуални разпределители – в помещения хол, кухня и баня. Показанията на
индивидуалните разпределители са отчитани след края на всеки отоплителен сезон, включен
в исковия период, като вещото лице е установило, че определяната от ФДР топлинна
енергия за една дялова единица е в последователността, описана в методиката за дяловото
разпределение. Експертът е посочил, че жилището е свързано към сградната инсталация за
битово-гореща вода, която се отчита от един водомер.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 1561.26 лв. /след приспадане на вноските за дялово разпределение от общата сума по
задача 4/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и
цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от
ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
3
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
В тази насока следва да се отбележи, че ищецът с уточнителната си молба от
03.05.2022 г. е конкретизирал основанието на претенциите си за установяване дължимостта
на сумите от 1571.93 лв. и 210.20 лв. Молбата е подадена в указания от съда с
определението му от о.с.з. от 19.04.2022 г. едноседмичен срок. Видно от приложената на
л.86 от делото справка от системата за сигурно електронно връчване, определението от
19.04.2022 г. за оставяне исковата молба без движение е изпратено на ищеца на 21.04.2022
г., като същото е отворено в срока по чл.41а, ал.1 от ГПК – на 26.04.2022 г. и от този
момент е започнал да тече дадения от съда едноседмичен срок за конкретизация на
исковете. Същият е изтекъл на 03.05.2022 г., като именно на тази дата, т.е. в последния ден
от срока, ищецът е депозирал молба с вх.№ 87239, с която е уточнил исковете си.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота.
На първо място, видно от приетите като писмени доказателства нотариален акт №,
том ХІ, нот.дело №., съставен от нотариус при Втори районен съд – С, и удостоверение за
наследници на Р В Б., последната е придобила на 20.02.1992 г. процесния имот,
представляващ апартамент № 5, находящ се в гр.С, ж.к.С бл.100 чрез дарение, като след
смъртта си на 07.04.2020 г., е оставила за свои наследници родителите си – ответници по
делото. В този смисъл последните притежават пасивна материална легитимация по иска в
качеството им на законни наследници на потребителя на топлинна енергия до 07.04.2020 г.,
а след този момент, до края на исковия период – на лично основание като клиенти на
топофикационното дружество.
В случая за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
4
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответниците.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “ТЕЦ С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2018 г. –
м.04.2020 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 1561.26 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време,
през исковия период е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение. Снетите
от тях данни са послужили за изготвяне на изравнителните сметки, при които вещото лице
не е установило нарушение на техническите изисквания, заложени в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г.
В същото време ответниците не ангажираха доказателства, че са възразили срещу
разпределената им топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
1561.26 лв., като отговроността на ответниците за заплащане на същата е съразмерно
наследствения им дял, респ. квотата им в собствеността, а именно по ½.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
5
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо всеки от ответниците дължи на ищцовото
дружество ½ он стойността на доставената в имота им топлинна енергия в общ размер на
1561.26 лв.
От страна на ответниците е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за частично основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД. С
разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент, от
който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо.
Съобразо предвиденото в чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
ДКЕВР, срокът за заплащане на задълженията е 45-дневен от изтичане на периода, за който
се отнасят. С оглед на това, с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК на 24.08.2021 г., на основание чл.422, ал.1 от ГПК, е прекъсната давността
на всички задължения на ответника за исковия период преди м.юли 2018 г., които са с падеж
на плащане 15.09.2018 г. Това налага извода, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г.,
вземанията на ищеца са погасени по дваност. Техния размер възлиза на 32.11 лв., видно от
отразонот в таблицата, поместена на стр.6 от заключението на СТЕ.
С оглед на това искът за главница следва да се уважи до размера от 1529.15 лв. и за
периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от
1571.93 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г., да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на
главницата,следва да се присъди законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 24.08.2021 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2019 г. – 03.08.2021 г. в
размер на 210.04 лв. Размерът на лихвата по общата фактура от м.юли 2019 г. съдът
опредени съобразно отразеното в таблицата, поместена на стр.7 от заключението по ССчЕ,
като олихвяемата главница е намалена с посочения по-горе размер на погасената по давност
сума /739.02 лв. - 32.11 лв. = 706.91 лв./. Лихвата върху нея от 135.30 лв. пък съдът изчисли с
помощта на специализиран модул, справка от който е приложена по делото. Към последната
6
съдът добави отразената в графа 4 от таблицата на стр.7 от заключението по ССчЕ лихва по
вземанията по общата фактура за м.юли 2020 г. Именно до размера от 210.04 лв. следва да
се уважи иска, а за разликата до пълния предявен от 210.20 лв. да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Отговорността на всеки от ответниците както за дължимите суми за главница, така и
на тези за обезщетение за забавеното им плащане е до размера на ½, съобразно
наследстевния му дял, респ. квотата му в собствеността на процесния имот.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение и доколкото същите
са оспорени с отговора на исковата молба по основание и размер, следва да се отбележи, че
от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Б Б“ ООД. Ищцовото
дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а
именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето
лице услуга. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в
заповедното производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Освен това
е заплатил държавна такса общо от 212.88 лв., и за депозит за експертизи 550.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо 912.88
лв., в тежест на ответниците следва да бъде поставена сумата 862.48 лв., като отговорността
им да се разпредели по равно.
От страна на ответниците също е направено искане за присъждане на разноски и е
представен списък по чл.80 от ГПК. Съдът като съобрази отразеното в договорите за правна
защита и съдействие на ответниците, намира, че вписаните разходи за адвокатско
възнаграждение от 300.00 лв. в заповедното производство и 600.00 лв. в исковото, са реално
извършени и подлежан на присъждане съразмерно отхвърлената част от исковете или до
сумата от 49.69 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Н. Б, ЕГН ********** и В.Д. Б,
ЕГН **********, и двамата с адрес гр.София, ж.к. „С“, бл.... че дължат на “ТЕЦ С” ЕАД,
7
ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №, представлявано от А А при
условията на разделност при равни квоти от по ½ следните суми: сумата от 1529.15 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, отчитан с абонетен №, ведно със законна лихва от
24.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 210.04 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 03.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 1571.93 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до
30.06.2018 г. и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния
предявен от 210.20 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я №, представлявано от А А, за признаване за установено по отношение на И.Н. Б,
ЕГН ********** и В.Д. Б, ЕГН **********, и двамата с адрес гр.София, ж.к. „С“, бл.... че
последните дължат на ищеца следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен
№: главница от 48.62 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 24.08.2021 г. до изплащане на вземането и 10.07 лв. обезщетение за забавено
плащане за периода от 31.08.2018 г. до 03.08.2021 г.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците И.Н. Б, ЕГН ********** и В.Д. Б, ЕГН
**********, и двамата с адрес гр.София, ж.к. „С“, бл.... да заплати на „ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №, представлявано от А А, сума в размер на
по 431.24 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.
№ 48731/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №,
представлявано от А А, да заплати на И.Н. Б, ЕГН ********** и В.Д. Б, ЕГН **********, и
двамата с адрес гр.София, ж.к. „С“, бл.... сума в размер на 49.69 лв., представляваща
направени от ответника разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 48731/2021 г. по описа
на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено с участието на третите лица помагачи „Б Б” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 48731/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8