№ 175
гр. Оряхово, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20251460100340 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба Вх. № 1838/21.05.2025 г.
на Н. Е. П., ЕГН ********** от гр. Мизия, ул. „Илия Байрамов“ № 22,
действащ чрез пълномощника си Л. К. Б. от САК срещу „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от З.С.Б. и Д.М., с която е заявено
искане за обявяване на нищожност на Договор за кредит № 695823 от
23.06.2022 г., и за осъждане на ответника да заплати сумата от 406,14 лв. -
недължимо платена сума по нищожния договор, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба, до изплащане на вземането. Претендират се и
разноски в производството.
Предявени са следните обективно съединени искове: установителен иск
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и
предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
вкл. с твърдения за неравноправност на клаузите на процесния договор и
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена
към ответника сума по недействителен договор.
От името на ищеца се твърди, че между него и „Сити Кеш“ ООД е
сключен Договор за потребителски кредит № 695823/23.06.2022 г. за сумата от
1000 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на
сключения договор. В последствие ищецът е уведомен за сключен договор за
цесия между „Сити Кеш“ ООД (цедент) и ответното дружество, като
вземането по процесния договор е придобито от ответното дружество -
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* (цесионер). Сочи се,
че на последното е заплатена цялата дължима сума по кредита, която е била в
размер на 1406,14 лв.
Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.
1
22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неясно посочване на ГПР
по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е
следвало да бъде включена неустойката за непредоставяне на обезпечение.
Твърди се, че неустойката за непредоставено обезпечение представлява
печалба за кредитора като надбавка към главницата, с изложени доводи за
нищожност на същата, поради нарушение на закона, както и поради
накърняване на добрите нрави. Ако не се предостави обезпечение – дългът на
кредитополучателя нараства с неустойка, която се твърди, че накърнява
добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции и цели
неоснователно обогатяване на кредитора. Тя се явява елемент от общите
разходи по кредита, тъй като е пряко свързана с договора за кредит, известна е
на кредитора и се дължи плащането й от потребителя. Твърди се, че това е
довело до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие
с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит
съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При тези аргументи за
нищожност на договора за кредит се твърди, че ищецът дължи на основание
чл. 23 от ЗПК само главницата по кредита.
Сочи се още, че допълнителната услуга „експресно разглеждане на
заявка за паричен заем“ и дължимата за нея „такса за експресно разглеждане
на документи“ е действие, свързано с усвояването на кредита, за което чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК забранява плащането на такси. Именно затова тази клауза е
неравноправна и нищожна. При тези аргументи е заявено искане за уважаване
на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, действащо чрез юрисконсулт Н. П., с който
исковете се оспорват като недопустими, а ако съдът счете, че са допустими –
счита исковата молба за основателна и не се оспорват доводите в нея.
Признава се фактът, че между ищеца и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за
потребителски кредит № 695823/23.06.2022 г., като ответното дружество е
придобило вземанията на първоначалния кредитор по процесния договор на
основание сключен Договор за цесия от 14.06.2023 г. и Приложение № 1 към
него, за което ищецът е надлежно уведомен. Също така се сочи, че на
26.01.2024 г. по заявление по чл. 410 от ГПК е инициирано заповедно
производство от страна на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК
********* срещу настоящия ищец Н. Е. П., ЕГН ********** за установяване
на вземанията по процесния Договор за кредит № 695823 от 23.06.2022 г. и е
издадена срещу Н. Е. П. Заповед № 37/29.01.2024 г. по ч. гр. дело № 51/2024 г.
по описа на РС Оряхово. Издаден е и изпълнителен лист № 113/13.03.2024 г.
Изложени са подробни доводи за недопустимост на производството,
които са уважени от настоящия съдебен състав, но съгласно влязло в сила
Определение № 542/29.09.2025 г. по в. ч. гр. дело № 392/2025 г. на ОС Враца,
доводите на ответното дружество за недопустимост на производството са
счетени за неоснователни и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Във връзка с разглеждане на спора по същество – ответното дружество
не оспорва доводите в исковата молба и намира същата за основателна.
Признава исковете и се претендират разноски по делото, с искане по чл. 78, ал.
2 от ГПК, респ. е заявено възражение за прекомерност на претендираното
2
адвокатскo възнаграждение.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по
делото, намира, че са налице кумулативно предвидените в чл. 237 ГПК
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че
то се основава на признанието на иска.
В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване
на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно:
В писмения отговор, така и с молба Вх. № 4169/03.11.2025 г., касаеща
откритото съдебно заседание, ответникът е признал исковете по основание и
размер. С молба вх. № 4534/19.11.2025 г., депозирана преди първото по делото
съдебно заседание, ищецът е заявил искане да бъде постановено решение при
признание на иска.
Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е
такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът следва да се произнесе
съобразно направеното признание, без да е необходимо да излага мотиви по
съществото на спора.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки на чл. 237, ал. 1
ГПК следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което
предявените искове да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. В тази връзка и съобразно изхода
от спора право на разноски има само ищецът. Ответникът е направил
възражение, че не следва да носи отговорност за разноски, тъй като е признал
исковете и не е дал повод за образуване на делото (чл. 78, ал. 2 ГПК). В
настоящия случай обаче липсват предпоставки за прилагане на посочената
норма. Действително ответникът е признал предявените искове, но в същото
време с поведението си той е станал причина за завеждане на делото. Видно
от приложените към исковата молба писмени доказателства, ответното
дружество е изпратило до ищеца покана за незабавно плащане и
уведомително писмо за извършена цесия, като впоследствие на 29.01.2024 г. се
е снабдило и със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
51/2024 г., която е влязла в сила на 06.03.2024 г. и срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист – т.е ответното дружество е претендирало от ищеца суми
по недействителния договор за кредит не само за главница, но и за лихви,
такси, неустойки и пр. Поради тази причина разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК се явява неприложима и разноските по делото следва да се възложат в
тежест на ответника.
Предвид горното и предвид освобождаването на ищеца от такси и
разноски в производството, то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на РС Оряхово държавна
такса в размер на 100 лв. Освен това ищецът е направил и искане за разноски в
производството по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В тази връзка и
с оглед отчетения и положен от пълномощника труд, който в случая е
минимален и се свежда до подаване на исковата молба, частна жалба и едно
3
становище по хода на делото, респ. съдебното производство се е развило в
едно съдебно заседание, в което страните и техните процесуални
представители не са присъствали лично и не са извършвали процесуални
действия по събиране на доказателства, то съдът намира, че справедливо и
разумно е възнаграждението да се определи от съда в размер на 400 лв. При
определянето на този размер съдът отчита и постановките в Решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С 438/22, което е
задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633
ГПК, респ. намира, че не е налице пречка адвокатското възнаграждение да се
формира в по-нисък размер от определения в Наредба № 1/09.07.2004 г. Също
така се отчете фактът, че искове се основават на един и същ правопораждащ
факт – недействителност на договор за кредит и установителният иск има
обуславящ характер по отношение на осъдителния такъв, респ. предвид
фактическата и правна сложност на делото и предприетите процесуални
действия на ищеца, във връзка със защитата на съответното право,
възнаграждението следва да се определи за един иск, а не са всеки отделно.
При горните съображения и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК на Договор за кредит №
695823 от 23.06.2022 г., сключен между Н. Е. П., ЕГН ********** от гр.
Мизия, ул. „Илия Байрамов“ № 22 и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, Район Средец, ул. „Славянска“
№ 29, ет. 7, представлявано от Н. Пенчев Пенчев – вземанията по който
договор са придобити от ответното дружество цесионер - „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от З.С.Б. и Д.М. на основание
сключен Договор за цесия от 14.06.2023 г. и Приложение № 1 към него.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от З.С.Б. и Д.М. ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН
********** от гр. Мизия, ул. „Илия Байрамов“ № 22 сумата от 406,14 лв.
(четиристотин и шест лева и четиринадесет стотинки) - недължимо
платена сума по нищожен Договор за кредит № 695823 от 23.06.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
21.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата - по банкова сметка
BG26FINV91501017820561.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от З.С.Б. и Д.М. ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд
Оряхово сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща дължима държавна
4
такса за предявените искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от З.С.Б. и Д.М. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. К. Б.
от САК, с адрес в гр. София 1000, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 сумата
от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата по банкова
сметка BG68FINV915010E0408635.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5