№ 234
гр. С., 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Хр. Манова
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от П. Хр. Манова Гражданско дело №
20252200100045 по описа за 2025 година
Предмет на производството е предявен иск за неимуществени вреди с пр. осн. чл.
432 от КЗ и цена на иска 180 000 лева, предявен като частичен от сумата 200 000 лева..
В исковата молба се твърди, че ищцата И. Х. Д. е съпруга на починалия вследствие
на ПТП В. С. Д. на 65 г.
На 11.10.2024 г., около 06:40 ч„ по път SLV1112, км. 22, между с. Малко Чочовени и с.
Гавраилово, водачът на пътнически автобус марка и модел „Сор БН 105“ с per. № ********,
К. И. М., нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал ППС - конска каруца,
управлявана от В. С. Д.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на водача на
конската каруца - В. Д..
Било образувано ДП № 1444/2024 г. по описа на РУ С., пр.пр. № 1692/2024 г. на ОП-
С., което към настоящия момент не е приключено. Причина за настъпване на ПТП били
допуснатите от К. М. нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая
съществувала пряка причинна връзка между деянието на М. и настъпилите
общественоопасни последици - смъртта на В. Д..
За увреждащия пътнически автобус „Сор“ с per. № ********, управляван от К. М.,
имало сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗАД „ОЗК застраховане“ АД,
обективирана в полица № BG/23/124000039918, със срок на валидност от 19.02.2024 г. до
18.02.2025 г.
Ищцата предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „ОЗК
застраховане“ АД с писмо, получено от застрахователя на дата 04.11.2024 г., към която били
приложили всички документи, с които разполага. По случая била заведена щета № 0411-880-
0009-2024 г., по която застрахователят не е изплатил обезщетение.
1
В резултат на инцидента е загинал В. Д., на 65 години. Загиналият бил в деен,
активен и в добро здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив човек, познат и
уважаван от всичките си съграждани, който се е грижил всеотдайно за своето семейство. С
И. двамата създали своето семейство преди повече от двадесет години. Отгледали децата си
с много любов и разбирателство. Никога не са се разделяли, живеели в изключителен
унисон и разбирателство. Споделяли са всичко и когато е трябвало да решават важни неща,
решенията са се вземали от цялото семейство. В., като глава на семейството бил стожер и
опора, на когото всички са разчитали, доверявали и са следвали неговите съвети. Целият им
живот бил обвързан един с друг изключително емоционално, изградили изключително силна
връзка с чувство на обич, уважение, взаимно доверие, привързаност и подкрепа.
Пострадалият В. бил грижовен и отговорен съпруг и баща, чувствал се е пълноценен и
обичан от цялото семейство. Съпругата му И. останала сама на възраст когато най-много
има нужда от издръжка, опора и подкрепа на своя съпруг.
Внезапната смърт на В. - неочаквана и насилствена, причинила на ищцата
неописуема мъка, душевни болки и страдания, които ще я следвали през целият й живот,
защото загубата на съпруга й била непрежалима. Несвоевременната смърт се отразява
крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на ищцата.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение с което да осъди ответника
ЗАД „ОЗК застраховане“ АД, гр. С., да заплати на И. Х. Д., обезщетение в размер на 26 000
лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на
съпруга й В. Д.
Претендира законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 18.10.2024 г. датата
на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вре.чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното
изплащане.
Претендира разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
заедно с начислено ДДС.
В дадения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който
счита предявените искове за допустими, но неоснователни..
Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищцата е основала исковите си претенции,
предмет на настоящото гражданско дело.
За увреждащия автомобил марка „Сор“, модел „БН 105“, с per. № ********,
управляван от К. И. М., с който е било извършено процесното ПТП имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ДА с ЕИК *********, обективирана в застрахователна полица №
BG/23/124000039918, валидна от 19.02.2024г. до 18.02.2025г., по силата на която
застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването
и използването на МПС.
Счита, че така предявените искове, основани на изложените в исковата молба факти и
2
обстоятелства са допустими, но неоснователни и необосновани.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените с нея документи не
можело да се направи извод, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД, при наличието
на които следва да бъде ангажирана отговорността за заплащане на обезщетение. Дори и да
се приеме, че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, счита, че това
обстоятелство не е основание да се приема, че същите са в резултат на деликт по смисъла па
член 45 от ЗЗД — виновно и противоправно деяние на прекия извършител, в причинно-
следствена връзка, с което е настъпила вредата, при наличието на които следва да бъде
ангажирана отговорността на ответното дружество за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Счита, че соченият като пряк причинител на вредите — водачът на пътническия
автобус К. И. М., няма вина за настъпването на ПТП дотолкова, доколкото в случая се касае
за случайно деяние по смисъла на член 15 от Наказателния Кодекс, което изключвало вината
на водача на МПС за настъпилите вредни последици.
Нямало данни или поне такива не се сочели в исковата молба за влязъл в сила акт по
член 300 ГПК, което налагало твърденията на ищцата за търпени вреди, произтекли от
непозволено увреждане да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване в
настоящото производство. Оспорва изцяло п правните доводи на ищцата за допуснати от
водача на МПС „Сор, модел „БН 105“, с per. № ********, нарушения на правилата за
движение по пътищата, дотолкова, доколкото същите „почиват“ само на предположения от
страна на ищцата.
В случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗА , моли да
се вземат предвид следните факти и обстоятелства:
Правилото на член 51, алинея 2 от ЗЗД предвиждало възможност за намаляване на
обезщетението за настъпили вреди, които са пряка и непосредствена връзка и последица от
увреждането, когато увреденият е допринесъл до настъпването на вредите. Счита, че от
наличните по делото доказателства за фактите и обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП, може да бъде направен обоснован и еднозначен извод, че такова съпричиняване е
налице.
В конкретният случай пострадалия водач на пътното превозно средство, задвижвано с
животинска тяга нарушил абсолютните забрани въведени в член 47 на НАРЕДБА ЗА
ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА С., според които „Движението на
пътни превозни средства с животинска тяга, на територията на Община С. се допуска при
спазване на изискванията на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането
му, след регистрация им в общината или в съответното кметство“, както и забраната за
движение на пътни превозни средства, задвижвани с животинска тяга през зимния период от
17:00 ч. до 07:00 часа, а за летния период от 20:00 ч. до 07:00 часа.
Според член 167, алинея 2, точка 4 от ЗДвП пътното превозно средство с животинска
тяга задължително трябвало да е регистрирано. Регистрацията се извършвала от службите за
3
контрол, определени от кметовете на общините.
В член 71 от ЗДвП било записано, че всяко пътно превозно средство с животинска
тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени
светлоотразителя отзад, а при движене през нощта и при намалена видимост - отзад вляво
светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите
трябвало да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство.
В Констативния протокол било записано, че участвалото в ПТП ППС с животинска
тяга не е било регистрирано в Кметството към село Гавраилово, нито пък е било оборудвано
със сигналните светлини, което налагало и извода, че със същото не е следвало изобщо да се
придвижва по отворения за обществено ползване път между селата Малко Чочовени и с.
Гавраилово . Допълнителен довод в подкрепа на застъпеното становище следвало от факта,
че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, а пътното превозно
средство с животинска тяга не е било снабдено със светлинна сигнализация.
Водачът на участвалото в ПТП от 11.10.2024 година пътно превозно средство
теглено с животинска тяга не е съобразил действията и поведението си със законовите
разпоредби, за нарушаването на които законодателя е предвидил и съответната санкция —
чл. 183, ал. 4, т. 4 и член чл. 184, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и други.
Предвид изложеното прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия
при ПТП към настъпването на вредоносния резултат по смисъла на член 51, алинея 2 от ЗЗД.
Счита, че по въпроса за началния момент на претендпраното обезщетение за забавено
плащане, приложение следва да намери разпоредбата на член 497, алинея 1 от Кодекса за
Застраховането. В случая ответното застрахователно дружество с писмо с изх. № 21-4432 от
05.11.2024 година е изискало от увреденото лице да представи допълнително документи,
въз основа па които да бъде изяснена фактическата страна за настъпването на щетата, респ.
документи, от които да могат да се направят изводи относно основателността на заявената
претенция и въз основа на които да бъде определен размер на обезщетението. Изисканите
документи не били представени ннто до изтичането на срока по чл. 496, алинея 1 от
Кодекса за Застраховането, нито пък и до настоящия момент. Въпросните документи не
съставлявали и приложения към исковата молба.
Заявява, че за начална дата, от която се дължи обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва следва да е датата на подаване на исковата молба - дата 07.02.2025
година. Претендира разноски.
В с.з. ищцата, редовно призована не се явява, представлява се от процесуален
представител, който поддържа предявените искове.
В с.з. ответното дружество, редовно призовано се представлява от процесуален
представител, който оспорва предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищцата И. Х. Д. е съпруга на починалия на 11.10.2024 г. В. С. Д., видно от приетото
4
като доказателство удостоверение за наследници изх. № 75/17.10.2024 г..
На 11.10.2024 г., около 06:40 ч„ по път SLV1112, км. 22, между с. Малко Чочовени и с.
Гавраилово е настъпило ПТП между автобус „Сор БН 105“ с per. № ******** и конска
каруца, управлявана от В. С. Д.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на
водача на конската каруца - В. Д..
Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 253/11.10.2024 г. по
описа на ОД на МВР, гр. С. и е образувано досъдебно производство № 1444/2024 г. по описа
на РУ на МВР - С., пр.пр. № 1692/24 г. по описа на Окръжна прокуратура – С., което към
настоящия момент не е приключило.
Съставен е на 11.10.2024 г. протокол за оглед на ПТП в който е вписано, че е получен
сигнал на тел. 112 в 06.58 ч.
Прието е за безспорно установено, че за пътнически автобус „Сор“ с per. №
********, управляван от К. М., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със
ЗАД „ОЗК застраховане“ АД, валидна към датата на настъпване на ПТП. По силата на този
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер 10 420 000 лв., която сума
представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По делото са събрани гласни доказателства.
Св. И. сочи, че миналата година, през м.ноември тя и съпругът й тръгнали за работа.
видяли по пътя някаква тълпа. Движели се с бус за работа. Полицаи ги спрели. Когато
слезли видели жената на В.- И. и децата му. Били от едно село С. и се познавали. Видяли го
припаднал, но той бил починал. Всичките му роднини били припаднали. Казали, че станала
катастрофа с автобус с ученици и каруцата на В.. Каруцата била там, строшена. Тя била
жълта, боядисана. Било сутринта 7 без 10 часа, светло. Каруцата била оборудвана, защото
каруците от селото били регистрирани, дори имало талонче каруцата. Не видяла разпилени
предмети от каруцата. Видяла жълта жилетка и чувал от брезент. В. бил на земята, не в
каруцата. От далеч го видяла. Всички били в шок и жена му, и децата му. Добро семейство,
разбирали се. Много години живеели заедно. В. издържал И., ходел за билки. Имали деца -
четири момичета и едно момче. Само синът им К. живеел при тях. Комшии организирали
погребението, те нямали пари. От билките вземали по 40-50 лева, но те били за храна. На
мястото на катастрофата направили паметник, но на гроба още не, защото нямали средства.
И. преди инцидента имала кръвно, но сега когато В. починал припадала, вземала лекарства.
Сега винаги плачела. Казвала, че няма да го забрави докато е жива. Той бил здрав, а
изведнъж станала тази катастрофа.
Свид.Х.в познавал В. и И. от детските си години. За ПТП разбрал от сина си, който
учел в строителното училище. Синът му 7 без 20 часа хващал автобуса и след 2-3 минутки
звъннал и така разбрал за ПТП. Когато звъннал било светло. Тръгнали с кола с големия му
5
син. Когато отишли на място видял В. на земята, сина му К. му правел изкуствено дишане.
Казах му, че няма смисъл, че баща му си е отишъл. Каруцата била под автобуса, смазана.
Каруцата била жълта със светлоотразители, имала табела и регистрационен номер. В
каруцата, тъй като той ходел за билки, имало вила, която реже тръните, брезент, чувал. В
много добри отношения били И. и В.. Той бил много грижовен съпруг и баща, никога не ги
изоставял. Със съпругата си били в много добри отношения. Само В. работел. Съпругата му
оставала в къщи, домакиня. В. бил главата на семейството. Той издържал И.. И., откакто
почина мъжът й, притеснена, плачела, много тъгувала за мъжа си. Погребението го
организирало семейството, и църквата им помогнала. В. всеки го познавал, бил добродушен
човек. На погребението И. била в окаяно състояние, всички плачели и припадали.
По делото е разпитан като свидетел и шофьорът на автобуса, участвал в ПТП- св. М..
В показанията си сочи, че било тъмно , карал линия. Било в 7 без 10 часа. От с. Г. Чочовени
тръгвал без 10 и към 7 часа пристигал в с.Малко Чочовени. По пътя се разминал с лек
автомобил и може би на 30-40 м. откакто се разминал видял чувал, искал да го заобиколи,
натиснал спирачки и свил наляво обаче ударил каруцата. Тя била в същото платно, в посока
на неговото движение. Видял я в последния момент. Лампите в автобуса били включени,
имало пътници. В каруцата имало чувал отзад. Имало е светлоотразители, но били закрити,
виждал се чувал и нищо повече. Нямало други светлини. В каруцата били двама души. Те не
били със светлоотразителни блузи. Каруцата се движела по средата на пътното платно в
посока на неговото движение.
Св. З. сочи, че е бил пътник в автобуса, участвал в ПТП миналата година, м.
октомври. Пътувал от с. С. в 7 без 10 часа Десет- петнадесет минути след като се качил в
автобуса станало ПТП между с. Гавраилово и с. Малко Чочовен Било светло и сухо.
Автобусът се разклатил , помислил , че се е спукала гумата. След това слязли от автобуса и
видели, че каруцата е на парчета пред автобуса. Нямало никакви чували. Движението на
автобуса било бързо, нямало спирачки. Никой не политвал, повечето били седнали. Нямало
пострадали в автобуса.
Ищцата е предявила пред ОЗК Общо застраховане претенция за заплащане на
обезщетение, получена от ответното дружество на 04.11.2024 г. Заведена е щета № 0411-880-
0009-2024.
Прието е като доказателство копие от свидетелство за превозно средство с
животинска тяга № 16 – с. С., общ. С. със собственик В. С. Д..
Видно от приетата като доказателство справка от Институт по астрономия-
Национална астрономическа обсерватория от 14.07.2025 г., на 11.10.2024 г. слънцето е
изгряло в 7.24 часа етапите на сутрешния полумрак за същия район и на същата дата са
настъпили както следва: от 05.50 ч. до 06.22 ч. е траел астрономическия полумрак; от 06.22
ч. до 06.55 ч.е траел навигационния полумрак, от 06.55 ч. до момента на изгрева е траел
граждански полумрак, като е пояснено какво означават отделните етапи.
Времето от около 06.40 часа попада в навигационния полумрак, когато работата на
открито и правилното различаване на цветовете са невъзможни без изкуствено осветление.
6
От 06.55 часа до момента на изгрева в 07.24 часа е траел гражданския полумрак, през
което време при ясно небе и на открито, човек с нормално зрение може да работи без нужда
от изкуствено осветление. Поради това следва да се разглежда като време от светлата част на
денонощието.
Вещото лице по назначената СТЕ е дало следното заключение, че : Скоростта на
движение на автобуса преди ПТП и към момента на удара е около 74 km/h. Скоростта на
движение на каруцата към момента на удара е около 9 km/h. Опасната зона за спиране на
автобуса при наличната пътна настилка е била около 81 т.
Видимостта пред автобуса с възможност за възприемане на тъмния обект каруца е
била около 50 m пред автобуса. В момента на осветяване на каруцата с челния фронт,
автобусът е бил на около 57 m от мястото на удара, а каруцата на около 7 м. Водачът е
възприел каруцата на разстояние от около 37 m от мястото на удара или с време на
закъснение от около 0,6 s спрямо осветяването с челния фронт на светлините. Това се
обяснява с обстоятелството, че е налице възприемането на тъмен неосветен и необозначен
обект - каруца в тъмната част на денонощието.
Съгласно обективните данни каруцата се е движила по платното за движение и в
средната част на пътната лента. Мястото на удара между автобуса и каруцата е в дясната
пътна лента и спрямо платното за движение на 4,2 m преди мерната линия и на ниво от 0,9 m
до 1,6 м вдясно от разделителната линия на лентите за движение. Ударът за автобуса е бил
между челната дясна част на автобуса и задната лява част на каруцата.
Водачът е имал техническата възможност да възприеме каруцата при наличната
видимост на около 50 m от нея при попътното движение. Това отговаря на пълно осветяване
при 2 lux осветеност на късите светлини на фаровете. Водачът на автобуса е нямал
техническата възможност да предотврати ПТП при движение със скорост от около 74 km/h,
опасна зона за спиране от 81 m и неосветена със светлинен източник и закрити
светлоотразители в задната част на каруцата. Имал е техническата възможност да
предотврати ПТП при движение със скорост от около 57 km/h и по-ниска от нея, при опасна
зона за спиране от 57 m и неосветена със светлинен източник и закрити светлоотразители на
каруца, както и при попътното движение. Водачът на автобуса е имал техническата
възможност да възприеме каруцата на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране и
предотврати ПТП, при определената скорост на движение в случай, че каруцата е била
обозначена със светлинен източник в задната лява част.
В допълнителна експертиза вещото лице сочи, че водачът на автобуса е нямал
техническата възможност да предотврати ПТП при движение със скорост от около 74 km/h,
опасна зона за спиране от 81 m и неосветена със светлинен източник и слабо видими
светлоотразители в задната част на каруцата.. Имал е техническата възможност да
предотврати ПТП при движение със скорост от около 57 km/h , опасна зона за спиране от
около 57 m и неосветена със светлинен източник и обозначенаа със и светлоотразители
каруца.
7
Водачът на каруцата е допуснал движение на каруцата при отсъствието на светлинен
източник в задната лява част от бяла светлина, както и добре забележими светлоотразители.
Същите са били напълно или частично закрити от провиснали предмети.
Съдът е допуснал допълнителна СТЕ , която да даде заключение по въпроси ,
поставени в молба от пълномощника на ищцата. Вещото лице е дало следното заключение:
Скоростта на движение на автобуса преди ПТП и към момента на удара е около 74 km/h.
Скоростта на движение на каруцата към момента на удара е около 9 km/h. Опасната зона за
спиране на автобуса при наличната пътна настилка и време за реакция от 1,4 s, е около 77 м..
Съгласно обективните данни каруцата се е движила по платното за движение и в
средната част на пътната лента. Водачът на каруцата е имал техническата възможност да
управлява каруцата максимално в дясно на платното за движение. Мястото на удара между
автобуса и каруцата е в дясната пътна лента и спрямо платното за движение на 4,2 m преди
мерната линия и на ниво от 0,9 m до 1,6 m вдясно от разделителната линия на лентите за
движение.
В случай, че каруцата се е движила максимално в дясно на платното за движение и
водачът на автобуса е продължил движението направо в дясната лента, както и при
движение на къси светлини на автобуса при каруца без светлинен източник, ударът е бил
непредотвратим при определената скорост на автобуса.
Водачът е имал техническата възможност да възприеме каруцата при наличната
видимост на около 50 m от нея при попътното движение. Това отговаря на пълно осветяване
при 2 lux осветеност на късите светлини на фаровете.
В случай, че каруцата е била сигнализирана със светлинен източник водачът е имал
техническата възможност да я възприеме на разстояние по-голямо от опасната зона за
спиране.
В с.з. вещото лице уточнява, че е изчислявал предотвратимост на удара при
осветеност на фаровете, при тъмно време и без възприятие на светъл обект. Има налични
светлоотразители в задната част на таблата на каруцата, които не са стандартните за задна
част, а са правоъгълни. Водачът не е реагирал в зоната на осветеност. Няма спирачни следи.
Не е възприел при 0,5 лукса и 1,5 лукса. В този случай, при тази скорост не би могъл да спре
в зоната на осветеност и при 0,5 лукса. Пътната лента е широка 3,2 метра, автобусът е широк
2,3 метра, каруцата е 1,2 метра Има обективни находки за разположението на коня, който е
започнал да се плъзга по платното за движение, те са фиксирани в протокола за оглед.
Водачът на автобуса, за да се получи този удар със забиване на оста във фара е отклонил
автобуса на ляво към насрещната лента, за да настъпи този удар. Каруцата не е била
максимално в дясно на платното за движение, а в средната част на дясното платно.
Протриването на копитата на коня започват веднага с удара. Започват следите от копитата на
коня, но има и от движението на каруцата. Има промяна на направлението на движение на
каруцата, тя се огъва каруцата, заедно с коня. Има метални протривания, които започват от
копитата на коня и в последствие и задиране на елементи от каруцата, защото има и
разкъсване на задната час с натиск върху платното. По- масивни задирания на каруцата
8
върху платното. Началото на нарастване на закъснението е на около 37 метра от началния
момент на осветяването. Началото на спирането максималната ефективност е малко по-
късно. Началото на ефективното спиране би било с началото на осветения участък в
началния момент. Ще настъпи удар в закъснителния режим, ако беше реагирал към началния
момент на осветяване при дължина на осветеност 50 м, ще настъпи удар при по-малка
скорост, не при максималната 74 км/час. При всички случаи ще настъпи удар във фазата на
закъснителния режим на движението. Принципно водачът е имал възможност да възприема
обекти на по-голямо разстояние от самото осветяване на фаровете с къси светлини.
След запознаване с поясненията към справка от Институт по астрономия с
национална астрономическа обсерватория , вещото лице, счита, че ако се приемат като
техническа норма за видимост към тъмен обект, принципно водачът е имал възможност да
възприема обекти на по-голямо разстояние от това , като са били осветени или от самото
осветяване на фарове на къси светлини, т. е. е имал възможност да възприема на по-голямо
разстояние. Принципно означава, че ударът е предотвратим в по-голяма степен. Тук
определено според това, че няма оставени спирачни следи, вече нормата за възможно
възприятие може да се тълкува. Водачът е възприел реално обекта едва след като го е
осветил. В тъмната част на денонощието възприемане на тъмен обект е не-по-малко от 1,4
лукса. Опасната зона ще намалее при 1,2 лукса. По принцип се увеличава възможността
ударът да настъпи в по-малка скорост, така или иначе не може да предотврати водачът
събитието ако започне спиране от границата на осветяване на каруцата. В случая ще
настъпи удар, но с по-малка скорост в момента на удара, защото тя ще намалее или водачът
ще успее да задейства спирачната система по-рано. Ще започне ефективното спиране по-
рано и скоростта към момента на удара ще бъде по-малка
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за неимуществени вреди е с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
Искът е допустим, предявен от активно легитимирана страна. Ищцата е съпруга на В. С.
Д., починал в резултат на настъпило ПТП на 11.10.2024 г.
Между страните не е спорно, че на 11.10.2024 г., по път SLV1112, км. 22, между с.
Малко Чочовени и с. Гавраилово е настъпило ПТП между автобус „Сор БН 105“ с per. №
******** и конска каруца, управлявана от В. С. Д.. В резултат на реализираното ПТП е
причинена смъртта на водача на конската каруца - В. Д.. Посоченото обстоятелство се
установява и от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за застраховка
„ГО“ на автомобилистите при действието на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г.
Разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ във вр. чл. 496 и чл. 380 от КЗ, предвижда като
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя
на „ГО“ на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
9
обезщетение.
От доказателствата по делото се установи, че управляваното от К. И. М. в деня на
инцидента МПС, е било застраховано по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" в „ОЗК Застраховане“ АД по застрахователна полица, валидна към датата на
настъпване на ПТП.
В приетия като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица е
вписан час на настъпване на ПТП около 6.40 часа. В протокола за оглед на ПТП е вписано,
че е подаден сигнал на тел. 112 в 06.58 часа. В показанията си шофьорът на автобуса сочи,
че ПТП е настъпило в 6.50 часа, останал е в автобуса и е звъннал на тел. 112. От друга
страна св. З.- пътник в автобуса твърди, че се качил в автобуса в 6.50 часа и 10-15 мин. след
това настъпило ПТП.
Определянето на точния час на настъпване на ПТП има отношение дали е траел
навигационен полумрак или граждански полумрак. Ако ПТП е настъпило непосредствено
преди водачът на автобуса да съобщи за произшествието на тел. 112 следва , че то е
настъпило между 6.50 и 6.55 часа . , т.е време от светлата част на денонощието, както е
описано в справката, приложена по делото от Институт по астрономия с национална
астрономическа обсерватория.
Основният спорен между страните по делото въпрос е относно механизма на
процесното ПТП и дали е налице виновно и противоправно поведение на водача на
пътническия автобус, така че да е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на МПС за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг, настъпила вследствие на процесното
ПТП.
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани писмени и
гласни доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, показанията на разпитаните по делото свидетели заключение по
САТЕ.
Двете ППС са се движили в една и съща посока на движение, като водачът на
автобуса преди ПТП и към момента на удара е около 74 км/ч , а каруцата е била без
светлинен източник, и без нужното светлинно обозначаване. Технически правилно е
каруцата да бъде обозначена със светлинен източник върху задния ляв габарит и два ясно
видими светлоотразителя на челната на задната каната. Каруцата се е движела в средната
част на дясната пътна лента, а технически правилно е да се движи най- вдясно на платното
за движение. Техническа причина за настъпване на ПТП е и движението на автобуса, ако се
приеме, че неосветената и необозначена каруца е предвидимо препятствие. Скоростта на
движение на каруцата към момента на удара е била 9 км/ч.. Водачът е имал техническа
възможност да възприеме каруцата при наличната видимост на около 50 м.
След представяне на данните от Институт по астрономия с национална
астрономическа обсерватория, вещото лице в с.з. уточнява, че е изчислявал
10
предотвратимост на удара при осветеност на фаровете при тъмно време и без възприятие на
светъл обект Водачът не е реагирал в зоната на осветеност. Няма и спирачни следи от
автобуса. Водачът е реагирал със завиване на ляво преди удара и автобусът се е отклонил на
ляво, така че остта на каруцата се е забила в десния му фар. Принципно водачът е имал
възможност да възприеме обекта на по- голямо разстояние от самото осветяване на фаровете
с къси светлини.
С оглед изложеното, съдът намира, че са изпълнени предпоставките на фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД и предвид факта, на наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност", са възникнали основанията по
чл. 432 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника - застраховател за обезщетяване на
вредите, претърпени от ищцата в резултат на виновното и противоправно поведение на
прекия причинител.
В тази връзка съдът приема, че искът за неимуществени вреди е доказан по
основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се мотивира със
следното:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда,
като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от
ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг , в резултата от настъпилото
ПТП, както и обстоятелството, че болките и страданията и другите нематериални последици
в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото
деяние такива, а продължават и след това.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, съдът
съобрази, че ищцата е изпитала болки и страдания, в следствие на загубата на съпруга си.
Загубата на съпруг е тежка травма, която е особено силна когато е внезапна, неочаквана и
причинена по начин, различен от естествения за всяко човешко същество.
Свидетелските показания са еднозначни, че чувствата на дълбока тъга и печал са
били ясно разпознаваеми у ищцата, която е страдала за своя съпруг. Установи се от гласните
доказателства, ме ищцата и съпругът й са били много добро семейство. В. бил грижовен
съпруг, той издържал съпругата си. Откакто починал В., И. плачела постоянно, била
притеснена, загубата на съпруга й се отразила и на здравето, вдигала кръвно. Тя не можела
да приеме и до момента, че трябва да продължи живота си без него, че е лишена от
пълноценното семейство, което са изградили, както и от неговата морална и съпружеска
опора. Ищцата, като съпруга на пострадалия, търпи пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата му. Степенувайки интензитета на болките и страданията на ищцата в морален план,
съдът приема, че най – силни са били непосредствено след смъртта на съпруга й и първите
няколко месеца, като макар и с по – нисък интензитет са продължили.
Предвид гореизложеното съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди,
11
интензитета на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност, обществено -
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени
намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", намира, че искът е основателен
за сума в размер на 180 000 лева.
С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез процесуален представител е
направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя
на ищцата , като сочи няколко основания.
Твърди, че пострадалият водач на ППС е нарушил чл. 47 от Наредба за обществения
ред на територията на гр. С.. Съгласно чл. 47, ал.7 от Наредбата
се забранява движението на ППСЖТ по общинските полски пътища през зимния период от
17:00 ч. до 07:00 часа, а за летния период от 20:00 ч. до 07:00 часа. Настъпилото ПТП е на
общински път , а не на общински полски път, поради което това възражение се явява
неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответната страна, че е налице забрана за
движението на каруци по пътя, където е настъпил инцидента. ПТП е настъпило на общински
път, а не на магистрала, в който случай действително е налице забрана съгл. чл. 55, ал. 1
ЗДвП за движение на превозни средства с животинска тяга. По делото няма данни за
наличие на пътен знак на процесния път, забраняващ движението на превозни средства с
животинска тяга.
Установи се, че ППС, управлявано от пострадалия Д. е било регистрирано и
боядисано в жълт цвят, поради което и това възражение, се явява неоснователно.
Основателно е възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия при процесното произшествие поради допуснато от
него нарушение на чл. 71, ал. 1 ЗДвП. Наследодателят на ищцата се е движел в края на
навигационния полумрак от 6.22 ч. до 06.55 часа и началото на гражданския полумрак от
6.55 часа до 7.24 часа. При навигационния мрак видимостта е намалена до степен
различаване на силуети на различни предмети. При гражданския полумрак човек с
нормално зрение може да работи без нужда от изкуствено осветление. В случая каруцата с
животинска тяга не е била оборудвана с два червени светлоотразителя отзад, както и
светещо тяло отзад вляво, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Вещото
лице е дало заключение, че каруцата е имала налични светлоотразители в задната част на
таблата на каруцата, които не са стандартни, а правоъгълни Принципно следва да се
поставят два кръгли светлоотразителя с червен цвят в задната част и два жълти или бели в
предната част, както и фенер в задния ляв ъгъл. Пострадалият не е бил и със
светлоотразителна жилетка така, както го задължава разпоредбата на чл. 106, ал. 2 от ЗДвП
и каквото възражение е направено своевременно от ответната страна с писмения отговор на
исковата молба.
Пострадалият, който като водач на ППС с животинска тяга носи задължението за
12
спазване на чл. 71, ал. 1 ЗДвП, се е поставил в риск да не бъде забелязан своевременно от
останалите участници в движението, вкл. от водача на МПС. Дали водачът на пътническия
автобус би забелязал каруцата, след като я е видял малко преди момента на сблъсъка му с
нея, няма отношение към преценката за наличие на съпричинително бездействие на
пострадалия, а е от значение за съотношението на вините на участниците в произшествието.
Конкретният принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от
участниците в него и разпределянето на отговорността за това изисква съпоставяне на
поведението и действията им и отчитане тежестта на допуснатите от всеки от тях
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. В случая скоростта на
пътническия автобус преди ПТП и към момента на удара е 74 км/ч. Водачът е и имал
техническа възможност да възприеме каруцата при наличната видимост на около 50 м. от
нея. Освен това, делинквентът в нито един момент до сблъсъка не е възприел движещото
се пред него ППС с животинска тяга – няма спирачен път, скоростта е еднаква преди и към
момента на удара. От друга страна водачът на каруцата е нарушил изискването ППС с
животинска тяга да е снабдено със светлоотразители, отговарящи на изискванията на чл. 71
ЗДвП, както и изискването да носи светлоотразителна жилетка /чл. 106, ал. 2 ЗДвП/, като по
този начин е затруднил видимостта на превозното средство за всички останали водачи на
пътя, респективно значително е скъсил времето за реакция.Съвкупната преценка на
изброените сочи на нисък принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат,
поради което настоящият състав го определя на 20%.
Предвид изложеното, определеното на ищцата обезщетение в размер на 180 000 лева
следва да се намали с 20% и да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на
144 000 лева.
В останалата си част предявеният иск до пълния претендиран размер от 180 000 лева,
предявен като частичен от сумата 200 000 лева ще се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Застрахователят е отговорен и за лихвите за забава по специалните правила на КЗ,
като чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 от КЗ, считано от датата на
уведомяването на застрахователя. Последното съгласно изискването на чл. 380 КЗ е било
осъществено преди подаване на исковата молба.
Съдът намира, че възражението относно началния момент, от който се дължи законна
лихва, основано на довод за непредставяне на поискани от застрахователя доказателства от
пострадалата – чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, е неоснователно.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, обективирана в решение №
72/29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. на ВКС, I т. о., Решение № 50004 от 25.07.2024 г. на
ВКС по т. д. № 1698/2022 г., II т. о., и др. относно обема на отговорността на застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която обхваща и лихвите за
забавата на делинквента, като част от дължимото застрахователното обезщетение - чл. 493,
ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ – от по-ранната от
двете възможни дати - уведомяването на застрахователя за настъпването на
13
застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред
застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, при неспазване на срока по
чл. 496 КЗ, застрахователят изпада в забава, за което също дължи лихви, като увреденото
може лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ.
В конкретния случай се претендират дължимите от деликвента лихви, за които
застрахователят отговаря съобразно изложеното по-горе Неоснователен е доводът на
ответното дружество , че ищцата не е представила материали от воденото ДП, с каквито
обективно към момента на изискването не е могла да разполага. Следователно, претенцията
за лихви е основателна, считано от 04.11.2024 г. – датата на уведомяване на застрахователя
от пострадалото лице, като следва да се отхвърли за периода от за периода от 18.10.2024 г.
до 03.11.2024 г., както е претендирана в исковата молба.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника
следва да се възложи дължимата по делото държавна такса в размер на 5 760 лева и
заплатените за сметка на бюджета на съда разноски за вещо лице в размер на 400 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
На ищцата е оказана безплатно адв. помощ, като при направено искане, на осн. чл.
38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищеца има право на възнаграждение, което съдът определя в
размер на 12 492 лв. с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., съразмерно с
уважената част от иска.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата бива осъдена да заплати на ответното дружество
сторените разноски в производството съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на
3 530 лева, изчислено по чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. и разноски за вещо лице ,
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 80 лева.
Основателно е направеното възражение от процесуалния представител на ищцата за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При цена на иска 180 000 лева
минималното възнаграждение, съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 182004 г. е в размер на
сумата 11 850 лева, а е претендирано възнаграждение в размер на 15 180 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Света С.” № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Д. с ЕГН ********** от с. С., общ. С., ул. „К.”
№ ** сумата 144 000 /сто четиридесет и четири хиляди лева/ лева обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на съпруга й В. Д. , в резултат на ПТП, настъпило на
11.10.2024 г., ведно със законна лихва, считано от 04.11.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата.
14
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълният му претендиран размер от 180 000 лева,
предявен като частичен от сумата 200 000 лева като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 18.10.2024 г.
до 03.11.2024 г. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Света С.” № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на
СлОС сумата 5760 лева д.т. и 400 лева разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Света С.” № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. К.- САК, с адрес: гр. С., ул. „Л.“ *, ап. *
възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 12 492 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА И. Х. Д. с ЕГН ********** от с. С., общ. С., ул. „К.” № ** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Света С.” № 7, ет.5 разноски
за адв. възнаграждение в размер на 3530 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на
80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
15