О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1427
гр. Пловдив, 26
септември 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на двадесет и шести септември,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
като
разгледа частно административно дело №2074 по описа на съда за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.147, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
чл.88, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.89 от АПК, във
връзка с чл.26 от ДОПК.
В.Д.М., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат И.С.- пълномощник, обжалва Решение №54 от 08.07.2022г.
на директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ (Д“МДТ“) в община Пловдив, с
което е оставена без разглеждане жалба на М. против Акт за установяване на
задължения по декларация (АУЗД) с №1312-1 от 07.10.2021г., издаден от С.П.П.- главен
инспектор в Отдел “Събиране и контрол“ (О“СК“) на Д“МДТ“ в община Пловдив, с
който на М. са установени задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) по
Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за периода 2011г. – 2020г. в общ
размер на 764,86 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер на 442,77
лв.; установени са задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) по ЗМДТ за
периода 2011г. – 2020г. в общ размер на 653,54 лв. и законни лихви върху тази
сума в общ размер на 366,74 лв.
Претендира се отмяна на
оспорения акт поради незаконосъобразност и връщане преписката на ответника за
продължаване на административното производство.
Осен това, на
23.09.2022г. по делото постъпва молба с Вх.№17165 (лист 71) от адвокат С., с
която завява искане за обявяване нищожността на процесния АУЗД, както и искане
за възстановяване на срока за обжалването му по административен ред.
Ответникът- Директор на
Д“МДТ“ в община Пловдив, чрез юрисконсулт А.А.Б.- пълномощник (лист 21),
представя становище с Вх.№15786 от 31.08.2022г. (листи 17-20) за
неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По допустимостта на
жалбата съдът констатира следното:
Решение №54 от
08.07.2022г. (листи 31-32) е изпратено до жалбоподателя по пощата, като приложение
към писмо с Изх.№22СГ-131 от 14.07.2022г. (неприложено по делото), получено на
27.07.2022г. от жалбоподателя М. лично, според приетото по делото заверено
копие на известие за доставяне (лист 50). От своя страна, жалбата (листи 2-6) постъпва
в съда на 03.08.2022г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това,
жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На първо място,
настоящият състав на съда намира оспореното по делото решение за издадено от
компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
На следващо място,
спрямо жалбоподателя е издаден АУЗД с №1312-1 от 07.10.2021г. (листи 22-24,
38-40), с който на жалбоподателя са установени задължения за ДНИ и ТБО по ЗМДТ
за периода 2011г. – 2020г. в общ размер на 2 227,91 лв., от които общо
1 418,40 лв. главници и общо 809,51 лв. законни лихви. Видно от процесния
АУЗД, в същия изрично е отразено, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
връчването му пред директора на Д“МДТ“ в община Пловдив.
Според приетото по
делото заверено копие на известие за доставяне (лист 25), пощенска пратка, съдържаща
процесния АУЗД, е изпратена до жалбоподателя чрез пощенски оператор (“БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ“ ЕАД), като на същата е поставен баркод ИД PS 4040 01Q7Z2 O. Пощенската
пратка е изпратена на адрес: гр. Пловдив, ул. “Христо Караманджуков“ №5,
представляващ адрес за кореспонденция на жалбоподателя по смисъла на чл.28,
ал.1, т.1 от ДОПК, респективно постоянният му адрес. Според приетото по делото
заверено копие на нарочна разписка от 29.10.2021г. (лист 26), пощенска пратка с
баркод ИД PS 4040 01Q7Z2 O, адресирана до жалбоподателя, “не е потърсена“.
Извършени са две
посещения на постоянния адрес на жалбоподателя от служители в О“СК“ на Д“МДТ“ в
община Пловдив, съответно на 08.11.2021г. и на 16.11.2021г., за което са
съставени два броя нарочни протоколи- Протокол №2064 от 08.11.2021г. (лист 27)
и Протокол №2470 от 16.11.2021г. (лист 28). Според посочените протоколи, при извършените
посещения на адрес: гр. Пловдив, ул. “Христо Карамаджуков“ №5, не е открито
лицето (В.Д.М.) и/или негов представител или пълномощник, служител, определен
да получава съобщения или книжа.
Изготвено е нарочно
съобщение по смисъла на чл.32, ал.6 от ДОПК с Изх.№21П-10451 от 17.11.2021г.
(лист 29), което е поставено на информационното табло на Д“МДТ“ в община
Пловдив- гр. Пловдив, ул. “Радецки“ №18а, на 19.11.2021г. и свалено на
03.12.2021г.
Според приетото по
делото заверено копие на разпечатка (лист 60) от сайта на община Пловдив в
интернет, на 17.11.2021г. в интернет е публикуван списък на длъжниците, във
връзка с чл.32, ал.4 от ДОПК, за периода от 19.11.2021г. до 03.12.2021г. (листи
61-62), в който списък под №75 е посочен жалбоподателят М. (лист 62), до когото
е изготвено съобщение “21П-10451/17.11.2021“
и същият е длъжник по “АУЗД
№1312-1/07.10.2021“.
Според приетото по
делото заверено копие на разпечатка (лист 63) от сайта на община Пловдив в
интернет, на 03.12.2021г. е свалена от публикация списък на длъжниците, във
връзка с чл.32, ал.4 от ДОПК, за периода от 19.11.2021г. до 03.12.2021г.
Според приетото по
делото заверено копие на известие за доставяне (лист 59), пощенска пратка, съдържаща
“Съобщение №21П-10451/17.11.2021г.“,
е изпратена до жалбоподателя чрез пощенски оператор (“БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД),
като на същата е поставен баркод ИД PS 4040 01SL5Z 7. Пощенската пратка е
изпратена на адрес: гр. Пловдив, ул. “Христо Караманджуков“ №5. Според приетото
по делото заверено копие на нарочна разписка от 13.12.2021г. (лист 57),
пощенска пратка с баркод ИД PS 4040 01SL5Z 7, адресирана до жалбоподателя, “не е потърсена“.
Прието е за установено,
че процесният АУЗД влиза в сила на 18.12.2021г., което обстоятелство е отразено
в акта (лист 24а, 40а) от Стефан Петров.
Като приложение към
писмо с Изх.№22ЧСИ-450/85/ от 07.04.2022г. (лист 64) на изпълняващ длъжността
(и.д.) директор на Д“МДТ“ в община Пловдив, до Частен съдебен изпълнител (ЧСИ)
Тодор Луков, Рег.№820 в Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), се
изпраща Акт за събирането на публични задължения №85 от 01.04.2022г. (лист 65)
на и.д. директор на Д“МДТ“ в община Пловдив, ведно с приложенията към акта.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с
Изх.№3581 от 20.04.2022г. (листи 33-34) на ЧСИ Тодор Луков, адресирана до
жалбоподателя М., по изпълнително дело №20228200400178 по описа на ЧСИ Тодор
Луков за 2022г., за заплащане на сумите по Акт по чл.106/107 от ДОПК №1312-1. Според
посочената ПДИ, като приложение към същата на жалбоподателя М. се изпраща “Акт по чл.106/107 от ДОПК №1312-1“.
По делото не са
ангажирани доказателства за датата, на която посочената ПДИ е получена от жалбоподателя
М..*** (Д“МДТ“) постъпва молба с Вх.№22П-5339 (лист 52) от В.М., адресирана до
директора на Д“МДТ“ в община Пловдив, с която заявява искане да бъде уведомен
ЧСИ Тодор Луков да вдигне запор, наложен върху банкова сметка *** М., тъй като
е внесена сума в размер на 404,00 лв. по образуваното изпълнително дело. Моли
остатъкът от дълга в размер на 1 645,00 лв. да бъде разсрочен по 10% до
погасяването му.
Освен това, на 18.05.2022г.
в община Пловдив (Д“МДТ“) постъпва жалба с Вх.№22СГ-131 (листи 35-37) от В.М.
против АУЗД с №1312-1 от 07.10.2021г., адресирана до директора на Д“МДТ“ в
общината, след което е издадено оспореното по делото решение.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Също така, настоящият
състав на съда намира за установено, че процесният АУЗД е редовно връчен на
жалбоподателя на 03.12.2021г., съгласно установеният от разпоредбите на чл.32
от ДОПК ред за целта, или с изтичането на 14-дневен срок от поставянето на
съобщението по чл.32, ал.4 от ДОПК (съобщение с Изх.№21П-10451 от
17.11.2021г.), съгласно чл.32, ал.6 от кодекса.
Съответно, както е
прието за установено и от издателя му, процесният АУЗД влиза в сила на
18.12.2021г., поради което подаването на жалбата на 18.05.2022г. се явява направено
след изтичане на срока за обжалването му.
При това положение,
жалбата е просрочена и като я оставя без разглеждане, директорът на Д“МДТ“ в
община Пловдив постановява оспорения по делото акт при правилно прилагане на
закона.
Тук е мястото да се
посочи, че от страна на жалбоподателя М. няма заявено искане за обявяване нищожността
на процесния АУЗД в подадената до директора на Д“МДТ“ в община Пловдив жалба,
което искане не е ограничено със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК, във връзка
с §2 от ДР на ДОПК, и което е направено едва в посочената по-горе молба с
Вх.№17165 от 23.09.2022г., подадена в съда. Също така, по делото няма
доказателства, че жалбоподателят М. е заявил пред директора на Д“МДТ“ в община
Пловдив евентуално искане за възстановяване на срока за обжалване на процесния
АУЗД, каквато възможност е предвидена с разпоредбата на чл.26 от ДОПК, което е
направено отново с посочената молба с Вх.№17165 от 23.09.2022г., подадена в
съда.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира жалбата за неоснователна, поради което същата
следва да се остави без уважение.
На следващо място,
съгласно чл.26 от ДОПК, относно възстановяването на сроковете в административното
производство по този кодекс се прилагат разпоредбите на АПК. От своя страна, разпоредбата
на чл.89, ал.1 от АПК предвижда възможност да се поиска възстановяване на срок
за обжалване на индивидуален административен акт по административен ред, когато
жалбата или протестът против този акт са подадени след изтичане на 14-дневен
срок и причината за това е наличието на особени непредвидени обстоятелства.
Искането за възстановяване на срока може да се направи в 7-дневен срок от
съобщаването на акта за прекратяване на производството.
Тъй като искането за
възстановяване на срока за обжалване на процесния АУЗД по административен ред е
заявено едва в молбата с Вх.№17165 от 23.09.2022г., подадена в съда, то същото
е неподведомствено на съда и следва да бъде изпратено на компетентния орган,
какъвто се явява директорът на Д“МДТ“ в община Пловдив, съгласно чл.89, ал.2 от АПК.
На директора на Д“МДТ“ в
община Пловдив следва да се изпрати по компетентност и заявеното в постъпилата
в съда молба с Вх.№17165 от 23.09.2022г. искане за обявяване нищожността на
процесния АУЗД.
А с
оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на община Пловдив е основателно и такова следва да бъде
присъдено в минимален размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната
помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (НЗПП) и чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Най-сетне, според §2 от
ДР на ДОПК, за неуредените с кодекса (ДОПК) случаи се прилагат разпоредбите на
АПК и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а според чл.88, ал.3 от АПК,
определението, с което съдът се произнася по жалба против акт на по-горестоящ
административен орган, с който е оставил без разглеждане жалба (какъвто е настоящият
случай), адресирана до него, е окончателно. Следователно, настоящето определение
няма да подлежи на оспорване.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.М.,
ЕГН **********,***, против Решение №54 от 08.07.2022г. на директора на Дирекция
“Местни данъци и такси“ в община Пловдив, с което е оставена без разглеждане
жалба на М. против Акт за установяване на задължения по декларация с №1312-1 от
07.10.2021г., издаден от С.П.П.- главен инспектор в Отдел “Събиране и контрол“
на Дирекция “Местни данъци и такси“ в община Пловдив, с който на М. са
установени задължения за ДНИ по ЗМДТ за периода 2011г. – 2020г. в общ размер на
764,86 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер на 442,77 лв.;
установени са задължения за ТБО по ЗМДТ за периода 2011г. – 2020г. в общ размер
на 653,54 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер на 366,74 лв.
ИЗПРАЩА молба с
Вх.№17165 от 23.09.2022г., с която е заявено искане за обявяване нищожността на
Акт за установяване на задължения по декларация с №1312-1 от 07.10.2021г. на
директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ в община Пловдив по
компетентност.
ИЗПРАЩА молба с
Вх.№17165 от 23.09.2022г., с която е заявено искане за възстановяване на срока
за обжалване по административен ред на Акт за установяване на задължения по
декларация с №1312-1 от 07.10.2021г. на директора на Дирекция “Местни данъци и
такси“ в община Пловдив по компетентност.
ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН **********,***,
да заплати на Община Пловдив, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ЗАЛИЧАВА насроченото по
делото открито съдебно заседание на 06.10.2022г. от 09:45ч.
Определението
не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:./п/........................
/Н.Бекиров/