Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 18ти състав, в закрито съдебно заседание на единадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
1629 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр.
глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №20190814163733, срещу отказ № 20190529110658/02.08.2019
г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който
е отказано вписването на обстоятелства по партидата на дружеството, като
жалбата от „П.Т.“ ЕООД, е подадена чрез пълномощник адв.К.П..
Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ е немотивиран, неправилен и
незаконосъобразен, поради което моли съда да отмени същия и да даде
задължителни указания на АВ – ТР, да бъдат обявени заявените обстоятелства,
като излага подробни доводи в жалбата. Твърди, че заявените за вписване
обстоятелства са само по ЗМИП, като никъде няма позоваване на другия закон,
поради което формалният пропуск и празнота в поле 529 не би следвало да
обоснове отказ, а длъжностното лице е следвало да разгледа заявлението. По
отношение на непредставянето на актуално удостоверение за чуждестранното
юридическо лице сочи, че били представени документи с апостил,
нямало практика за издаване на удостоверение за актуално състояние съгласно Закона за компаниите на Англия и
Уелс от 1985г., а длъжностното лице можело лесно да направи справка в портала
на Е-правосъдие на посочения линк и да има достъп до всички документи на „Б.“,
поради което нямало смисъл да се иска представянето им на хартиен носител, тъй
като всяко изготвяне на документи от Регистъра на компаниите се таксувало с
посочената сума и доверителят му следвало да заплати 1200 британски паунда.
Съдът, след като
разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към заявление Б7 и след
извършена справка в електронната партида, намира следното от фактическа и
правна страна:
Със заявление Б7 вх. № 2019059110658, депозирано от адвокат П. по силата на
изрично пълномощно, са заявени за вписване обстоятелства в полета 537 – „Юридическо
лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“, 5371
- „Представители на юридическо лице или
друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“, 538 – „Юридическо
лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“,
5381 – „Представители на юридическо лице или друго правно образувание, чрез
което непряко се упражнява контрол“, както и 350 – действителни собственици
–физически лица. Към заявлението са приложени нотариално заверена декларация по
чл. 63, ал. 4 ЗМИП от управителя Г.Д.Г., съобразно утвърден образец в
Приложение № 3 към чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП, декларация по чл.
13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, изрично пълномощно. В декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП са
посочени физическите лица и две юридически лица, чрез които се упражнява пряко
контрол – „Б.“ ООД, с адрес Лондон, *********и Т. Б. М. – със седалище Белиз. В
подаденото заявление липсва каквото и да е попълване на данни по част ІІ –
обстоятелства по чл. 6, ал.3 от ЗИФОДРЮПДРКТЛТДС.
На 02.08.2019 г. ДЛР е постановило обжалвания отказ, с мотиви, че в заявлението не било
отбелязано в поле 529 по кой закон се декларират обстоятелствата, а също така и
че не е спазено изискването на чл. 50а, ал.2, т.1 от Наредба №1/14.07.2007г.,
да се приложи към заявлението документът, удостоверяващ съществуването на
дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим и
удостоверяващ лицата, които го представляват по националния закон, а в случая
било заявено такова, но представеното удостоверение е към 2005г., а не е
актуално. Липсват данни да са давани указания на заявителя.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР, от
процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по
вписванията, поради което е допустима. Обратната разписка, с която е изпратен
отказа не е върната и представена от АВ, но и тя не оспорва срочността
й.Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва да
провери дали към заявлението са представени изискуемите документи, удостоверяващи
подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват
съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със
закона. Разпоредбата на чл. 22,
ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя
когато към искането му не са приложени всички документи, които се изискват по
закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, и едва след
неизпълнението им да постанови отказ.
След приетите в ЗМИП изменения, с оглед новите изисквания на Директива (ЕС)
2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за
предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари и финансирането на тероризма, се въвеждат изисквания (чл. 59, ал. 1, чл.
61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1) за идентифициране на физическите лица, действителни
собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно се
въвежда и ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива
действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите,
включително в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗМИП за производството,
редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните
собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.
За вписване на тези обстоятелства в Агенция по вписванията – търговски
регистър е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства
относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредбата). Образецът на
заявление Б7 включва част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП,
включително подраздел „Юридически лица или други
правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол“, с поле
537 – юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се
упражнява контрол, с едно възможно вписване (данни за едно лице) и поле 538 - юридическо
лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол,
отново с едно възможно вписване (данни за едно лице), както и подраздел „Действителни собственици – физически лица“ с три
възможни вписвания.
В настоящия случай заявителят е подал заявление Б7 във формата на образеца
и попълнени данни съответни на приложената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП по
описания по-горе начин.
Съдът намира за основателни доводите по жалбата, че отказът се явява
необоснован, тъй като макар формално заявителят да не е попълнил поле 529 в
заявлението, видно от отразените обстоятелства и приложени документи е, че се
касае за част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП. В част ІІ на
заявлението липсва каквото и да е попълване, поради което този довод и
пропускът съдът намира за несъществени в случая и най-вече отстраними
по пътя на даване на указания от длъжностното лице по чл. 22, ал.5 от закона,
каквито не са налице.
По вторият довод, съдът намира за неоснователни изложените в жалбата
доводи, че нямало необходимост да се представя актуален документ с оглед
възможността длъжностното лице при справка по посочения интернет портал само да
провери обстоятелствата. Такова задължение има само за юридически лица,
регистрирани в България, на които има посочен ЕИК номер. Законодателно
задължение да се извършва служебно проверка в други сайтове извън Търговския
регистър за чуждестранни лица по българския закон за длъжностното лице няма. В
случая видно от приложените няколко документа за чуждестранното юридическо лице
„Б.“, са представени извлечение от регистър за учредяването му / удостоверение
за регистрация/, документ, обозначен в превод – Първо събрание на директорите,
който е от 08.03.2005г. и с апостил от 20.04.2005г.,
удостоверение за акции също от 2005г. От 2005г. са и документите за второто
чуждестранно юридическо лице. Съдът споделя изложените от длъжностното лице
мотиви, че от така представените документи не се установява кои са лицата,
които го управляват по националния му закон към настоящия момент. Процесните представени документи за двете дружества датират
от 2005г., т.е. повече от 14 години преди процесното
заявление и не установяват актуалните законни представители на тези
чуждестранни юридически лица, за които както се посочи по-горе нито
длъжностното лице от АВ –ТР, нито съдът е длъжен да прави справки по интернет
сайтове, защото те не са с посочен ЕИК и няма данни за тях в Търговския
регистър. Задължение на заявителя е да представи съгласно чл. 50а, ал.2 т. 1 от
Наредба №1/14.02.2007г. документ, удостоверяващ както съществуването на
дружеството, така и лицата, които го представляват. Докато за съществуване на
дружеството може да се приеме, че с представянето на сертификатите за
учредяване са налице доказателства, макар и изходящи от 2005г., то безспорно е,
че няма данни за актуалните законни представители на двете дружества. Фактът,
че според адвоката на заявителя таксуването за снабдяване с исканите актуални
документи се явява скъпо за него е ирелевантен, тъй
като законът, а именно горепосочената разпоредба, изисква представяне на тези
документи от заявителя. Също така съдът намира, че доколкото жалбоподателя се
позовава на чужд закон, но същият не е част от българското и европейското
законодателство, за да е длъжен съдът да го познава и прилага, той следва да
установи съдържанието на чуждото право, от което желае да се ползва, а
документ, удостоверяващ твърдението на заявителя, че англосаксонската система
не познавала искания документ, респ. че по Закона за компаниите на Англия и
Уелс от 1985г. се издават само описаните удостоверения, няма представени. Съгласно
чл. 43, ал.1 КМЧП, установяват се действащите в друга държава правни норми,
като доказателствената тежест за това е на страната,
т.е. в случая на жалбоподателя и именно той, ако желае прилагането на това
право, следва да установи съдържанието му. Такива доказателства заявителят не е
приложил.
Същевременно съдът намира, че длъжностното лице е допуснало процесуално
нарушение, тъй като не са дадени указания на заявителя по реда на чл. 22, ал.5
от закона. Налице е необходимост от представяне на допълнителни документи, на
липсата на които е обоснован отказа, а данни да са давани указания на заявителя
липсват. Горното процесуално нарушение се явява съществено и е основание за отмяна на отказа, който се
явява постановен преждевременно. След отмяната му, съдът няма как да постанови
акт по същество, тъй като той няма правомощия да дава указания по реда на чл.
22, ал.5, а такива следва да бъдат дадени от длъжностното лице. Предвид
горното, макар да не споделя изложените от жалбоподателя доводи, че са
приложени всички документи за обявяване на исканите обстоятелства, съдът
намира, че обжалваният отказ следва да се отмени, като преписката по
заявлението се върне на АВ-ТР за даване на указания по чл. 22, ал.5 от закона
за представяне на гореописаните документи, включително ако заявителят желае
прилагане на чуждо право, да представи доказателства за действащите правни
норми в другата държава.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.
№20190814163733, отказ № 20190529110658/02.08.2019 г. на Агенцията по вписванията-ТР, с който е
отказано вписването на обстоятелства на дружеството „П.Т.“ ЕООД, ЕИК********.
ВРЪЩА преписката на АВ-ТР съгласно гореизложените мотиви, а именно за
даване на указания по чл. 22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ за представяне на необходимите
документи.
Решението е окончателно. Да се изпрати препис от същото на АВ.
СЪДИЯ: