О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /06.10.2020
г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, на шести октомври две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 488/2020 г. по описа на РС – Провадия, намира следното:
Делото е образувано въз основа на
искова молба, уточнена с молба вх. № 3081/02.07.2020 г., от С.Ю.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощник адвокат Г.Г., срещу М.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която
са предявени искове с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал
писмен отговор на исковата молба. На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да
насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад по делото.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
В исковата молбата са изложени следните обстоятелства,
на които се основават претендираните права:
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи по
силата на сключен на 05.11.2018 г. граждански брак, за което е съставен акт за
граждански брак № 0006 от 05.11.2018 г. от длъжностното лице по гражданско
състояние в с. Бозвелийско, като от брака си нямат родени деца. Съвместното им
съжителство да започнало няколко години преди узаконяването му, но скоро след това
съпрузите започнали да се държат един към друг като непознати. Променило се
отношението им към общите им намерения, към роднините, приятелите, търсили
грешките си във всяко действие, завишили изискванията си към характерите и
постъпките си, като всеки от тях държал преимуществено на личните си интереси и
не уважавал тези на партньора. Започнали все по-често да спорят дори за
незначителни неща, свързани с работата им, ежедневието, дома, не постигали
единодушие по никакъв въпрос. Между тях нямало разговори, а само претенции,
кавги, пренебрежение и упреци. Осъзнали, че обвързването им е било необмислено,
доколкото нямали допирни точки, а било невъзможно такива да възникнат за в
бъдеще. Всеки от тях имал своя компания, с която общувал, свои роднини, които
признавал, свои очаквания от семейството, несъвпадащи с тези на партньора му,
поради което се отдалечили един от друг дотолкова, че раздялата им била
облекчение за двамата. Твърди, че от няколко месеца не живеели съвместно, като
никой никого не търсел, нямали нужда един от друг, а общите им планове останали
в миналото. Ищецът счита, че разбирателство и доверие между тях няма, няма
любов, съвместните им очаквания се провалили, поради което прекратяването на
брака е единственият разумен изход за отношенията им, доколкото продължаването
му е безпредметно и противоречи на принципите на морала.
С оглед на това счита, че са налице условията на чл. 49,
ал. 1 от СК, поради което моли съда да постанови решение, с което бракът на
страните да бъде прекратен, предвид настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения, дължащо се на следните предявени основания:
несходство в характерите им, неразбирателство, различно отношение към ролята на
семейството, грижите за дома, ценностите, които притежавали, непрекъснато им
противопоставяне, упреци за безучастност към семейните дела, неразбиране и
безотговорност към другия партньор, разминаване във вижданията, нагласата към
живота, липсата на общностно отношение, планове и цели, на доверие, взаимопомощ
и любов, неуважение личността на другия, които били толкова съществени и
трайни, че било невъзможно да преодолеят възникналите между тях отчуждение и
враждебност. Заявява, че не желае съдът да се произнася по въпроса за вината.
Относно семейното жилище твърди, че то е било нает имот
във ФРГ, който преди завръщането им в Република България страните освободили и
непосредствено след това се разделили, поради което такова нямали и съответно не
претендира за ползването му. Заявява, че не желае ответникът да му заплаща
издръжка. Нямали придобито по време на брака недвижимо или движимо имущество,
което да съставлява СИО и да подлежи на подялба, включително вещи на значителна
стойност, МПС, нямали съвместни влогове, регистрирани търговски дружества, не
притежавали дялове или акции от такива.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника А.. Съобщението с преписи от исковата молба с
приложенията и уточнителната молба е връчено редовно на 15.07.2020 г. на
адреса, посочен в исковата молба, като същото е получено от лицето Невена
Христова А. в качеството ѝ на майка на адресата /л. 16/.
Правна
квалификация на предявените искове:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански
брак с развод, поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва
да се укаже на всяка от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1,
т. 5 от ГПК указва на ищеца, че следва да докаже, че страните са в брак,
както и осъществяването на факти и обстоятелства, довели до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
В тежест на ответника е да
докаже положителните факти, на които би се позовал.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2
от ГПК, указва на ищеца, че не сочи доказателства относно твърдените факти
и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
Съдът на основание чл. 140 от ГПК
следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
Представените от ищеца писмени документи
касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат допуснати за приемане
като писмени доказателства.
Други доказателствени искания не са
направени.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 20.10.2020
г. от 11:00 часа, за които дата
и час да се призоват страните.
ДОПУСКА
за приемане като писмени доказателства представените с исковата молба
документи.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства
относно твърдените факти и обстоятелства, довели до
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА СТРАНИТЕ, че при
иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. Непосочените основания, настъпили и станали
известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат
като основание за предявяване на нов иск за развод /чл. 322, ал. 1 от ГПК/.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл.
146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК,
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по
делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва да се
явят лично в първото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяването му
без уважителна причина в първото по делото съдебно заседание и непредставяне на
доказателства за наличие на такава - производството по делото подлежи на
прекратяване по реда на чл. 321, ал.1 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или
на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Съдът приканва страните към спогодба като
им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на
спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание чл.140
от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от
Закона за медиацията страните към разрешаване
на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да
постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато
за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и
други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по
тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може
да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при
ВРС.
Участие в
медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по
делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: