№ 3
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20241100104064 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за осъждането
на ответника Прокуратурата на Република България да заплати на ищцата Е. Г. М. сумата от
65 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от
обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с решение №
211 от 08.04.2019 г. по КД № 1009/2018 г. на ВКС, с което Присъда №6 от 24.04.2018 г.,
постановена по ВНОХД № 199/2017 г. на Апелативен съд - Пловдив е била отменена в
частта, в която Е. Г. М. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.
304б, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2016 г. до датата на
окончателното плащане на обезщетението.
Ищцата излага, че на 25.01.2016 г. с постановление от същата дата е била привлечена
като обвиняема по досъдебно производство № 25/2009 г. на НСлС по образуваната пр. пр. №
1054/2012 г., по описа на Окръжна прокуратура - Хасково, като са й повдигнати две
обвинения - по чл. 304б, ал. 1 от НК и по чл. 209, ал. 1 от НК.
На 25.05.2016 г. е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 357/2016
г., по описа на Окръжен съд Хасково. С Присъда № 7 от 24.02.2017 г. съдът е признал Е. М.
за невиновна по повдигнатите обвинения.
Прокурор към Окръжна прокуратура - Хасково е внесъл протест срещу присъдата и е
било образувано ВНОХД № 199/2017 г., по описа Апелативен съд - Пловдив. С Присъда № 6
от 24.04.2018 г. Апелативен съд - Пловдив е отменил изцяло оправдателната присъда, като Е.
М. била призната за виновна и по двете повдигнати обвинения. Присъдата била обжалвана и
е образувано КД № 1009/2018 г. на ВКС. Постановено е решение № 211 от 08.04.2019 г., с
което Присъда №6 от 24.04.2018 г., постановена по ВНОХД № 199/2017 г. на Апелативен съд
– Пловдив, е била отменена в частта, в която ищцата е била призната за виновна в
извършване на престъпление по чл. 304б, ал. 1 от НК, а в останалата част била потвърдена.
Твърди, че през продължилото повече от три години наказателно производство са
провеждани множество на брой заседания, заради които е била подложена на изключителен
стрес и унижения. От една страна доброто й име в обществото било опетнено, а от друга
страна качествата й на юрист в адвокатските среди и от клиентите й, били поставяни под
1
съмнение. Заради обвинението била незаконно подслушвана и следена, поради което се
чувствала унизена, а личното й пространство било нарушено.
Сочи, че наблюдаващият прокурор по делото е давал изявления пред лица от
медиите, с които е представял Е. М. като виновна и по двете обвинения, без да е била
призната за такава с окончателен съдебен акт. Вследствие на тези изявления и медийни
публикации способностите на ищцата като юрист били поставяни под съмнение именно
заради обвинението по чл. 304б, ал. 1 от НК, за което била оправдана. Настъпил отлив от
клиенти и много нейни колеги започнали да я избягват.
Твърди, че здравословното физическо и психическо състояние се е влошило. За дълъг
период била психически срината и емоционално потисната. От общителна личност се
превърнала в изключително затворена, като изпаднала в почти пълна изолация.
Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл.
131 ГПК оспорва исковата претенция като нередовна, тъй като не са посочени
обстоятелствата, които ще се доказват с приложените към исковата молба писмени
доказателства. Оспорва исковата претенция като недопустима, защото не била налице
абсолютната процесуална предпоставка - не е проведена и приключила процедура по глава
III а от ЗСВ съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. Оспорва исковата претенция и като
неоснователна, като излага доводи, че не са доказани твърдените вреди и непосредствената
им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер.
Твърди, че не е налице непосредствена причинно-следствена връзка между реално
претърпените неимуществени вреди визирани в исковата молба и повдигнатото обвинение в
престъпление, по което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда. Сочи, че
Прокуратурата на Република България не може да носи отговорност за начина, по който
делото е медийно отразено, тъй като не е дала публично изявление за разследването или
обвинението.
Оспорва наличието на описаните от ищеца отрицателни последици в емоционален
план - преживените болки и страдания, силен стрес, психически и емоционален срив,
затварянето в себе си и трудното общуване. Твърди, че Прокуратурата на Република
България не може да носи отговорност по чл. 2 ЗОДОВ за неоснователно преувеличаване с
исковата молба и непонесени реално с посочения интензитет обикновени неимуществени
вреди. Сочи, че не са представени доказателства за влошеното здравословно и психическо
състояние.
Оспорва като недоказани и твърденията на ищеца, че от незаконното обвинение
спрямо нея са настъпили уронване на престижа, личното достойнство и доброто име,
злепоставяне след обществеността и накърняване на професионалната репутация. Твърди, че
спрямо ищцата са повдигнати и други обвинения, в това число и за престъпление по чл. 209,
ал. 1 от НК и по този начин тя сама е допринесла за опетняване на името си, като е
извършила престъпление от общ характер.
Сочи, че спрямо ищцата не са взети мерки за процесуална принуда и мярка за
неотклонение, като по този начин тя не е търпяла съществени промени в начина й на живот
и не са били ограничавани правата и законните й интереси.
Твърди, че липсват доказателства, които да установяват, че производството е
надхвърлило разумния срок и са нарушени принципите за бърз и справедлив процес.
При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното
обезщетение като силно завишен с оглед икономическия стандарт в Република България и
съдебната практика по аналогични случаи и е в разрез с принципа за обезвреда на смисъла
на ЗОДОВ. Счита, че наказателното производство е приключило в рамките на разумния
срок. Оспорва претенцията за лихва за забава.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
2
Към датата на приключване на устните състезания между страните не съществува
спор относно проявлението в обективната действителност на описаните в исковата молба
факти, касаещи повдигнато на ищцата обвинение, взетата мярка за неотклонение и
продължителността на наказателното производство, завършило с оправдателна присъда по
едно от повдигнатите й обвинения. Тези обстоятелства се установяват и от съдържанието на
приложените към исковата молба доказателства и НОХД № 357/2016 г., по описа на
Окръжен съд – Хасково, ВНОХД № 142/2017 г., по описа на Апелативен съд – Пловдив,
ВНОХД №199/2017 г., по описа на Апелативен съд – Пловдив, КД № 1009/2018 г. по описа
на ВКС .
Установява се от постановление от 25.01.2016 г. на следователи при НСлС по ДП №
25/2009 г. по описа на Национална следствена служба, че Е. Г. М. е била привлечена като
обвиняема за следните престъпления:
- за това, че на 03.09.2011 г. в гр. Хасково, в сградата на ОД при МВР, поискала и
приела дар /парична сума/ от 300 /триста/ лева от Д.П. Г. /пълномощник на А.Е.В. по силата
на нотариално заверено пълномощно от 15.07.2011 г./, която не й се следва, за да упражни
влияние при вземане на решение от длъжностно лице - прокурор при Окръжна прокуратура
Хасково/, във връзка със службата му - да се произнесе по молба на А.Е.В. за връщане на лек
автомобил марка „Тойота”, модел „Ланд Круизер” с peг. № ****, задържан на 02.01.2010Г.
на ГКПП „Капитан Петко войвода” и което деяние съставлява престъпление по чл. 304б,
ал.1 от НК;
- за това, че на 14.09.2011 г. в гр. Свиленград, област Хасково, бул. ****, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у А.Е.В., че лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ланд Круизер” с peг. № ****, задържан на 02.01.2010 г. на ГКПП „Капитан
Петко войвода” като обявен за издирване, заложен с телеграма №66 722/ 23.12.2009 г. по
линията „Интерпол” Будапеща - Р. Унгария, ще бъде свален от издирване, и с това му е
причинила имотна вреда в размер на 3000 /три хиляди/ лева, което съставлява престъпление
по чл. 304б, ал. 1 от НК и чл. 209, ал. 1 от НК, като й е взета мярка за неотклонение
„Парична гаранция“.
На 24.03.2016 г. материалите по Досъдебно производство № 25/2009 г. са предявени
на Е. Г. М. от следователите в НСлС.
С Писмо на Окръжна прокуратура – Хасково с вх. № 5704/07.06.2016 г. е внесен
Обвинителен акт по Досъдебно производство № 25/2009 г., по описа на НСл-София, в
Окръжен съд – Хасково срещу ищцата в настоящото производство.
Първоинстанционното наказателно дело е приключило с оправдателна присъда №7 от
24.02.2017 г. по НОХД № 357/2016 г. на Окръжен съд – Хасково, с която настоящата ищца е
призната за невиновна за извършване на престъпленията, за които й е било повдигнато
обвинение. С определение от 24.02.2017 г., съдът отменя мярката й за неотклонение
„Парична гаранция“.
Присъдата е била протестирана на 24.02.2017 г. от прокурор при Окръжна
прокуратура – Хасково и след постановяване на мотивите към присъдата са изготвени и
Допълнителни съображения към Протест с вх. № 3299/05.04.2017 г. С присъда №
6/24.04.2018 г. по ВНОХД № 199/2017 на Апелативен съд - Пловдив настоящата ищца е
призната за виновна за извършване на престъпленията, за които й е било повдигнато
обвинение. На подсъдимата е наложено едно общо най-тежко наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е с отложено
изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На
основание чл. 307а от НК в полза на държавата е присъдена сума от 300 лв., която да бъде
заплатена от Е. М., след влизане на присъдата в сила.
По депозирана касационна жалба с вх. номер 3695/30.04.2018 г. и допълнение към
касационна жалба с вх. номер 6077/16.07.2018 г. е постановено решение № 211/08.04.2019 г.
по к.н.д. № 1009/2018 г. на ВКС, III НО, с което е отменена присъда № 6 от 24.04.2018 г.,
3
постановена по ВНОХД № 199/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, НО, втори
наказателен състав, в частта, в която подсъдимата Е. Г. М. е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл. 304б, ал. 1 от НК и й е наложено наказание една година
лишаване от свобода, като е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.
304б, ал. 1 от НК и в частта за определяне на общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК и в
частта за отнемане предмета на престъпление на основание чл. 307а от НК. Присъда №6 от
24.04.2018 г., постановена по ВНОХД № 199/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен
съд, НО, втори наказателен състав е оставена в сила в останалата част, като изпълнението на
наложеното наказание една година и шест месеца лишаване от свобода за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата е сила. Решението като
необжалваемо е влязло в сила на 08.04.2019 г.
Като доказателство по делото е приет Амбулаторен лист от 31.10.2016 г. издаден от д-
р С.К., съгласно който Е. М. се оплаква от напрегнатост, нервност и безсъние и са и
назначени изследвания. Според Епикриза от Университетска МБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив,
Клиника по медицинска онкология, отделение клинична хематология, Е. М. е била лекувана
за периода от 30.12.2015 г. до 04.01.2016 г. В нея е уточнено, че ищцата в настоящото
производство има хроничен миелопролиферативен процес, при който се касае за
тромбоцитемична фаза на остеомиелофиброза. С епикриза от Университетска МБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД, Клиника по медицинска онкология, Е. М. е била лекувана за периода от
15.06.2023 г. до 20.06.2023 г. и е диагностицирана с хронична миелопролиферативна
неоплазия с характерна генетична мутация JAK 2, с преобладаване на тромбоцитозата.
Посочено е, че последните 5 години има тенденция за понижаване на хемоглобина и
левкоцитите, което е суспектно за преход в миелофибриза и изисква обмисляне на лечението
след контролна трепанобиопсия.
За установяване търпените от ищцата неимуществени вреди са разпитани двама
свидетели:
Свидетелката С.а И.Ш. е близка приятелка на Е. М. от 2007 г., като първоначално са
се познавали като колеги, на които канторите им били в близост. Сочи, че ищцата е имала
изключителни много клиенти в сравнение с останалите адвокати в града и клиентите я
предпочитали, включително и чужденците, защото се е държала много уверено и
професионално .
Свидетелката твърди, че колеги от съседни кантори й разказвали, че в следствието
разпитват адвокати за Е. М. и М.К. през 2009 г., докато нея не са я викали да я разпитват.
Сочи, че края на 2015 г. или началото на 2016 г. докато била с ищцата в гр. София са
и повдигнали обвинение, което я е сломило, тъй като знаела, че е несъстоятелно. С времето
това все повече да й се отразявало, като колеги адвокати започнали да странят от нея, защото
започнали да излизат публикации в медиите, с нейна снимка, в които се обсъждали
повдигнатите й обвинения. Тъй като градът бил много малък и всички се познавали, след
публикациите в медиите свидетелката започнала да чува негативни подмятания за Е. М. от
нейни клиенти и колеги адвокати, свързани с упражняване на нейната професия.
Ищцата се е преместила да работи в кантората на свидетелката в началото на 2016 г.,
тъй като имала неразбирателства с колежката й от кантората. Освен това се говорило, че нея
също я разследват и затова не е искала да работят заедно.
Твърди, че когато са имали събирания на адвокатската колегия в гр. Хасково или в гр.
Свиленград, адвокати категорично са отказвали да пътуват с Е. М.. След повдигане на
обвинението, ищцата е ходила само на семинари организирани от Съюза на юристите и от
Адвокатската колегия, но не е оставала за събиранията след това. Преди да й повдигнат
обвиненията е ходила активно на събиранията и дори е запознавала свидетелката с
популярни адвокати в гр. Хасково.
След постановяване на присъдата от Апелативен съд – Пловдив ищцата е била
4
тотално игнорирана от адвокати и магистрати, които казвали на свидетелката, че не желаят
нито да говорят с нея, нито да бъдат видени в нейната компания. Присъдата се е отразила и
на работата й, защото всеки е започнал да я избягва и тя драстично намаляла.
Сочи, че лично е видяла как обвинението се е отразило върху Е. М., но също така тя й
е споделяла. Никой не е искал да общува с нея освен свидетелката и още двама адвокати.
Ищцата е започнала да се държи по-различно, карала се е с колегите си, които комуникирали
с нея, непрекъснато им е правила забележки и е споделяла, че нервите и не могат да
издържат заради обвиненията и присъдата на Апелативния съд.
Обвинението се е отразило негативно и върху личния живот на ищцата. Техният
колега адвокат М.К., с който ищцата имала връзка се е опитал да я подкрепи, но тя е
започнала да не се държи добре с него и връзката им постепенно се разпаднала, като през
2022 г. окончателно се разделили.
Ищцата много се притеснявала и била чувствителна по отношение на обвинението за
търговия с влияние, като разказвала, че разследват М.К., пък обвиняват нея. Тя не се
притеснявала за обвинението в измама, което било окончателно потвърдено с присъда,
защото колегите им адвокатите коментирали, че всеки, който си надвиши хонорара или
надцени услугите си може да изпадне в същата ситуация.
Свидетелката твърди, че Е. М. е криела от родителите си за обвиненията и присъдата,
за да не ги притеснява, тъй като не били добре здравословно.
Сочи, че през 2013 г. ищцата е имала здравословен проблем свързан с миома, но
кръвните и резултати не били добри и след допълнителни изследвания и поставили диагноза
левкемия. След това посетила известен професор в гр. Пловдив, който казал, че прогнозата й
е добра, защото имала мутация на ген, който ще й помогне заболяването да не се развие
бързо и ще може да продължи да живее по този начин. Имала и преддиабетно състояние,
като през тази или миналата година минала на инсулин.
Твърди, че след като и повдигнали обвиненията психичното й състояние не било
добро. Карала се е с всички, заради което тяхна колежка адвокат се е преместила в друга
кантора. Имала и доста проблеми със сина си.
Решението на ВКС, с която била оправдана по обвинението за търговия с влияние, е
била морално удовлетворение за ищцата, но относно потвърждението на присъдата на
Апелативен съд – Пловдив във връзка с измамата й се е отразило негативно. Не е знаела как
ще продължи да изпълнява професията си и да издържа семейството си, като по това време
сина й е бил студент. Свидетелката и адв. Камбуров регистрирали адвокатско дружество, за
да я назначат като юрисконсулт. Това се е отразило негативно и върху здравословното й
състояние.
Свидетелят А.А.П., който познава ищцата от около 15-20 години, сочи, че е имала
прекъсване на практиката си като адвокат за три години, тъй като й били повдигнати
обвинения. Твърди, че я познава покрай служебни ангажименти и има отлични впечатления
от нея. През 2016 г. разбрал от местните медии в гр. Хасково за обвиненията за измама и
търговия с влияние, като се пишело, че била виновна и осъдена. Свидетелят бил изненадан,
защото я е познавал лично. След разговор с нея, тя е потвърдила, че са я привлекли като
обвиняема. Сочи, че наказателното производство и се е отразило много лошо, пагубно.
Прекратила е дългогодишната си връзка с М.К.. Здравословното й състояние се е влошило,
започнала е много често да ходи в гр. Плевен, в онкологичната клиника на процедури.
Освободила е офиса си в гр. Хасково, защото клиентите й са намалели. Хората са се
отдръпнали от нея като разбрали за обвинението. След като осъдителната присъда на ВКС
влязла в сила, е останала без работа. Сочи, че е трябвало да се грижи за болните си родители
и да издържа сина си, който е бил студент.
Свидетелят е чувал постоянно одумвания за ищцата, не само в градските среди, но и
в прокуратурата и адвокатските среди. Твърди, че докато е бил прокурор се е срещал много
пъти с Е. М., която е била уверен адвокат, държала се е нормално, защитавала е клиентите
5
си, като не е използвала подмолни механизми и средства. След повдигнатото обвинение се е
затворила в себе си, клиентите й намалели и вече не била същият човек. През периода на
наказателното производство продължила да работи, но нямала клиенти, защото се е разчуло,
че е осъдена. След влизане в сила на присъдата са я отстранили от адвокатската колегия.
Сочи, че останал приятел с ищцата, като се чуват и виждат поне 2-3 пъти в месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно
обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността
на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск е необходимо
кумулативно наличието на следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за
извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на
вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се
докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява, който не е абстрактен, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са
видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления и дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, продължителността на
наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение; съдебното му минало,
разгласяването и публичността на обвинението, по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца, конкретните негови преживявания, както и цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му – здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетение се присъжда при доказана
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди, като се определя глобално. В случай, че от повдигнатото обвинение са причинени
болки и страдания над обичайните или специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат
част от предмета на иска, като тежестта за доказване на вредите и причинната връзка е върху
ищцовата страна (така и решение №92/03.05.2022 по дело №3119/2021 г. на IV ГО на ВКС).
За случаите, при които незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област,
която е професионалната реализация на обвиняемия/подсъдимия, следва да се прецени как
се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен
план, авторитета и името на професионалист. Това заключение се основава на разбирането,
че при определени професии, измежду които и тази на ищцата, очакванията и изискванията
на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са изключително завишени.
Незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на
престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още
по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено
престъпление от сферата на тяхната професионална реализация (така в решение № 344 по
гр.д. № 2378/2014 г., IV г.о. и решение № 86 от 29.05.2019 г., по гр. д. №2586/2018 г. IV ГО
на ВКС).
По настоящото дело се доказват всички елементи от фактическия състав, обуславящ
отговорността на ответника за неимуществени вреди. Установено е по делото, че ищцата е
бил обвинена в извършването на престъпление по чл. 304б, ал. 1 от НК, за което е оправдана
на първа инстанция, въззивна инстанция е отменила изцяло оправдателната присъда и е била
призната за виновна, а касационната инстанция е отменила присъдата в частта, в която
ищцата е била призната за виновна в извършване на посоченото престъпление. Това
обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за
6
претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното
преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на
ищцата, което се потвърждава и от показанията на изслушаните по делото свидетели.
Отделно от това, следва да се съобрази тежестта на процесното обвинение, което е за тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Повишаване обема и интензитета на търпените негативни чувства, изразяващи се в
емоционална потиснатост, напрегнатост, нервност, безсъние, които съдът намира, че
житейски са от естество да доведат ищцата и до ограничаване на контактите й с околните, са
обусловени и от обстоятелството, че лицето е обвинено в престъпление, което се е отразило
на упражняваната от нея професия на адвокат. Игнорирането от нейни колеги и магистрати
също е повлияло трайно върху психичното й състояние, извън вече коментирания в по-
висока степен емоционален дискомфорт. Обвинението се е отразило и на работата й, която
драстично намаляла, защото всички са започнали да я избягват и имало голям отлив от
клиенти. Ноторно известно е, че обществото има завишени изисквания към професия като
адвокатската, за професионализъм, морал и почтеност.
Доказва се от приложените многобройни публикации в интернет издания (л. 25, 26,
28-31), че делото е било с широк медиен отзвук в местните медии, като освен името на
ищцата, повечето статиите са придружавани и от нейна снимка, което също е фактор,
завишаващ негативните емоционални страдания, които тя е изживяла във връзка с
несправедливо повдигнатото й обвинение. В тази връзка съдът приема за доказано и
поддържаното при предявяване на иска, че е пострадало доброто й име в обществото.
Следва обаче да се има предвид, и че публикациите в пресата представят Е. М. като
обвиняема в две престъпления, без по какъвто и да е начин да акцентират върху това по чл.
304б, ал. 1 от НК
Съдът не намира, че свидетелските показания по делото, че Е. М. е имала влошено
здравословно състояние и е посещавала редовно лекари, може да обоснове мотивиран извод
за отразилото се върху здравето на ищцата негативно и трайно влияние на проведената
срещу нея наказателна репресия, извън предполагаемите стрес и притеснение, тъй като
представените доказателства в тази насока са свързани с хронично заболяване, датиращо
преди привличането й като обвиняема.
От друга страна, настоящият съдебен състав отчита като съществени за определянето
обема и интензитета на твърдените неимуществени вреди, респ. размера на справедливото
обезщетение, установените по делото факти относно окончателното оставяне от ВКС в сила
на Присъда №6 от 24.04.2018 г., постановена по ВНОХД № 199/2017 г. по описа на
Пловдивски апелативен съд, НО, втори наказателен състав, за извършено престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК и наложеното наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода, което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три
години, считано от 08.04.2019 г. Тези обстоятелства сочат, че лицето е търпяло частично
законосъобразно проведено досъдебно и наказателно производство, поради което
интензитетът на негативните й страдания е значително по-малък в сравнение с лице, което
би било оправдано по всички повдигнати обвинения. В този смисъл трябва да се отчете, че
негативните емоции, които ищцата описва, включително притесненията й да бъде
несправедливо осъдена, не са резултат единствено от повдигнато обвинение по чл. 304б, ал.
1 НК, а са последица и от действително извършено престъпление измама с влязла в сила
присъда. Нещо повече, осъждането на ищцата е за престъпление, извършено във връзка с
упражняваната от нея адвокатска професия, поради което коментираните по-горе негативни
последици в социален, професионален и психоемоционален аспект
са в значителна степен резултат и от поддържаното обвинение и осъждането й в
престъплението по чл. 209 НК. В този смисъл съдът не приема, че именно обвинението по
чл. 304б от НК е основната причина за изпитваните притеснения за влошеното здравословно
състояние на родителите й и как ще им се отрази ако разберат за повдигнатото обвинение и
7
наложеното наказание, липсата на достатъчно средства, за да им помага финансово, както и
да издържа на сина си, който в този период бил студент. Засягането на доброто й име в
обществото и притесненията й, свързани с намалени доходи, съдът намира, че са породени в
значителна степен от законосъобразното й осъждане по другото обвинение.
Съдът отчита, че наказателното производство, протекло в период от 3 години и 2
месеца (25.01.2016 г. – 08.04.2019 г.), е в рамките на разумната продължителност, като е
житейски логично ищцата да е търпяла притеснение и несигурност от изхода на делото. Те
са били с по-нисък интензитет до постановяване на осъдителната присъда от Апелативен
съд – Пловдив, тъй като е била изцяло оправдана от първата инстанция, и с по-висок
интензитет след този момент, до постановяване на оправдателната присъда от ВКС по едно
от повдигнатите обвинения (около една година), но при отчитане на паралелно повдигнатото
друго обвинение, по което е била осъдена.
Следва да се отчете, че от 25.01.2016 г. на Е. Г. М. й е била наложена мярка за
неотклонение „Парична гаранция“, която е отменена на 24.02.2017 г., като не се установява
сама по себе си тя да е довела до някакви конкретни емоционални страдания и за настъпили
негативни преживявания от този факт.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, че ищцата е станала по-затворена и
некомуникативен след момента на привличането й като обвиняема, тъй като това състояние
се явяват логична последица, която може да настъпи при всяко лице, обвинено в
престъпление, още повече като се отчете факта, че практикува високо квалифицирана и
уважавана професия като адвокат. Следва да бъдат кредитирани показанията относно
изнесеното, че приятелите, колегите и клиентите на ищцата са се отдръпнали от нея
вследствие на повдигнатото обвинение, тъй като свидетелските показания са еднозначни и
непротиворечиви. Съдът обаче отново отчита, че трудно могат да бъдат разграничени
негативните последици от двете повдигнати обвинения, като в значителна степен те се
дължат на осъждането на ищцата, тъй като е логично негативното отношение на околните да
е породено основно от извършеното престъпление по чл. 209 НК, което не може да се
приеме, че е по-леко.
Предвид гореизложеното съдът не намира за доказано, че повдигнатото обвинение е
провалило кариерата на ищцата и в тази част не кредитира свидетелските показания. Следва
да се отчете, че във връзка с незаконно повдигнатото обвинение срещу ищцата са
използвани специални разузнавателни средства чрез запис на провеждани срещи между нея
и пострадалото лице, което в известна степен нарушава личната му сфера, но по делото не се
доказва ищцата да е търпяла значителни емоционални страдания, каквито и не се
предполагат с оглед естеството на тяхното използване (при което ищцата не знае за тяхното
използване) или съдържанието на събраната информация (самият факт на използване на
СРС в исковата молба е изтъкнат бланкетно).
Всички така разгледани обективни обстоятелства, при отчитане възрастта на ищцата
(42 г.) и социално-икономическите условия на живот в страна, мотивират съда да приеме, че
общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде удовлетворен с присъждане
на обезщетение в размер на 12 500 лв. Тази сума съответства на доказаните действително
претърпени нематериални вреди, като следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането
на държавата в лицето на процесуалния субституент – Прокуратурата на Република
България за заплащане на обезщетение само по себе си също има ефект на репарация за
ищеца и в този смисъл размерът на определеното обезщетение не следва да бъде източник
на обогатяване.
Предвид задължителните указания, съдържащи се в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС, отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от
момента, в който те се признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. първо от ЗОДОВ това е моментът на влизане в сила на оправдателната присъда и
оттогава държавният орган изпада в забава, дължейки лихва върху обезщетението. С оглед
8
влязлото в сила на 08.04.2019 г. оправдателно решение на ВКС, искането за присъждане на
законна лихва върху определеното обезщетение следва да се уважи от същата дата, като за
претендирания периода от 25.01.2016 г. до 07.04.2019 г. искането следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
При този изход на спора ищецът има право на разноски, като на основание чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ следва да му бъде присъдена държавна такса от 10 лв.
На адв. С. П. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана на
ищцата безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗАдв. в настоящото
производство. Неговият размер съдът определя в размер на 3000 лв. предвид липсата на
фактическа и правна сложност, разпита на двама свидетели, който се е провел в две съдебни
заседания, тъй като единият от свидетелите не е бил воден от ищеца. Съобразно правилото
на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и уважената част от иска, на адвоката на ищцата следва да се
присъди възнаграждение в размер на 576,92 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, по иск с правно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на Е. Г. М. с ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. Свиленград, ул. „****, сумата от 12 500 лв., представляваща обезщетение
за причинените й неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за
което лицето е било оправдано с решение № 211 от 08.04.2019 г. по КД № 1009/2018 г. на
ВКС, и с което Присъда №6 от 24.04.2018 г., постановена по ВНОХД № 199/2017 г. на
Апелативен съд - Пловдив е била отменена в частта, в която ищцата е била призната за
виновна в извършване на престъпление по чл. 304б, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от 08.04.2019 г. до датата на окончателното плащане на обезщетението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 12 500 лв. до 65 000 лв., както и този за
законната лихва за периода от 25.01.2016 г. до 07.04.2019 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, да заплати на Е. Г. М. с ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, да заплати на адв. С. П. М. от АК – Хасково, с адрес на кантората гр. Свиленград, ул.
„****, на основание чл. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение за
оказана на ищцата безплатна правна помощ в производството пред СГС, в размер на 576,92
лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9