№ 5832
гр. София, 11.05.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Гражданско дело №
20221100103139 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът А. Б. е предявил срещу ответника Д. И. Ж.-М. иск с правно
основание чл.59, ал.1 ЗЗД, относно осъждането й да заплати на ищеца сумата
от 77 550 евро, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на
ищеца и представляваща 11 % от размера на РЗП на сграда, предмет на
нотариален акт №178/21.08.2017г. по описа на нотариус Л..
В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв постъпи
от страна на ответника. С него тя релевира възражението, че предявеният от
ищеца иск е процесуално недопустим, тъй като е субсидиарен, а между тях е
приключило гр.д.№61462/2018г. по описа на СРС, заведено от ищеца, по
повод на частичен иск за 5000 евро при пълен размер на иска от 82 559 евро с
правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за осъждането й да му
заплати обезщетение за пропуснати ползи във връзка със споразумението им
от 06.01.2012г. Именно този иск за пропуснати ползи на договорно
основание, но до пълният му размер има възможността и правото ищецът да
предяви, а не този с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД.
Настоящият съд намира, че действително предявеният от ищеца иск с
правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД, доколкото той е субсидиарен и ищецът
разполага за удовлетворяване на вземането си с друг иск, а именно с този по
чл.82 ЗЗД, е процесуално недопустим.
Съгласно т.9 и 10 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79
г., Пленум на ВС, когато правоимащият може да защити правата си с
предвиден по закон точно определен иск, недопустимо е да си служи с иска
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. С иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД разполага само този, който
въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск, а не и този,
който е разполагал с друг иск, но е пропуснал да стори това в установените от
закона преклузивни или давностни срокове.
Поради изложеното, на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да
бъде върната, а производствотопо делото прекратено.
На основание чл.81 ГПК във вр. с чл.78, ал.4 ГПК съдът дължи
1
произнасяне и по въпросът за разноските по делото, като искане за
присъждането на такива е релевирано с отговора на исковата молба, но не са
представени доказателства за това, че такива са направени от ответника,
поради което то следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на А. Н. Б. въз основа на която е образувано
гр.д.№3139/2022г. по описа на Софийския градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№3139/2022г. съгласно описа
на Софийския градски съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника Д. Ж. за присъждане на разноски
по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен
срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-София.
Препис от определението да се връчи на страните, чрез
пълномощниците им адв.Л. и адв.Карагьозов.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2