№ 22469
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110129583 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на М. П. С. срещу Л. А. С..
Ищецът твърди, че имотите, върху които претендира собственост, били съставна
част на един общ предхождащ ги имот, който бил притежание и лична собственост на
ответника, който е негова майка. При навършване на пълнолетие от ищеца, ответникът
извършил делба и продажба на наследство и семейно имущество, което било
обективирано в споразумение от 12.11.1993г. Въз основа на това споразумение, ищецът
влязъл във владение на имотите, които твърди, че владее от тази дата до настоящия
момент.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че на основание придобивна
давност е собственик следните имоти: ПИ с идентификатор № ****************** с
площ от 313 кв. м., ПИ с идентификатор № ***************** с площ от 695 кв. м.,
ПИ с идентификатор № ******************* с площ от 706 кв. м. и ПИ с
идентификатор № ******************* с площ от 508 кв. м., находящи се в с. П. –
вилна зона „**********“, Столична община, р-н П..
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявения иск. Отрича ищецът да е собственик на имотите, като
посочва, че същите не са прехвърляни пред нотариус. Твърди, че имотите са
наследствени по линия на Л. С. и нямало как да се извърши подялба. Посочва, че
ищецът не се грижи и не дава издръжка на родителите си и е недостоен да наследява.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост върху недвижим имот може да
1
се придобие с непрекъснато владение в продължение на 10г. Владението представлява
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
други като своя. Владението се характеризира с два основни признака: обективен –
упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен – намерение да се
държи вещта като своя /animus/. За разлика от владението, държането е упражняване
на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя, тоест при държането
фактическата власт се упражнява за друг и държателят няма намерение да свои вещта.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване, че е упражнявал непрекъсната, явна и необезпокоявана фактическа
власт върху процесните имоти в продължение на 10 години с намерение да ги свои.
По делото е представено споразумение за делба и продажба на наследство и
семейно имущество от дата 12.11.1993г., сключено между Л. А. С. – майка и М. П. С. –
дъщеря. В т. 1 от него е предвидено, че Л. С. се задължава да прехвърли чрез покупко-
продажба, а М. С. получава в собствен дял част от наследството и семейното
имущество описано както следва: недвижим имот от около 2225 кв. м., състоящ се от
четири технически обособени по скица недвижими имота, съседни дворни места,
посочени както следва: имот № 1673 с площ от около 315 кв. м., имот № 1674 с площ
от около 695, имот с № 1386 с площ от 705 кв. м. и имот с № 1387 с площ от около 510
кв. м., които се намират в местността „**********“ – с. П., гр. София. В т. 2 е
посочено, че имотите са лична собственост на Л. С., а в т. 3, че с подписване на
споразумението Л. С. предава на М. С. владението върху имотите, като
споразумението служи и като приемо-предавателен протокол за владението върху
имотите. В изр. 3 е уговорено, че от момента на подписване на споразумението М. С.
владее имотите за себе си. Т. 4 предвижда, че когато има готовност, но не по-късно от
1г. и 6 м. Л. С. се задължава да подпише нотариален акт за продажба на посочените
имоти, а в т. 5, че М. С. се задължава да плати в дена на нотариалната сделка цената на
имотите по тяхната данъчна оценка. В т. 8 е посочено, че М. С. е уведомена и се
съгласява, че нейната сестра А. С. при навършване на пълнолетие ще получи от баща
си П. С. наследствени и семейни имоти, за които няма да има собственически
претенции.
От представените кадастрални скици се установява, че процесните имоти
съответстват на имотите, описани в сключеното споразумение между страните.
По делото като свидетел е разпитано лицето М. М., която посочва, че се
познават от деца с М. и са приятелки. Посочва, че имотите, за които спорят страните,
се намират в П., местността „*************“, на баир, и в тях няма постройки, а само
плодни дръвчета, от които М. си прави основно ракия и понякога компоти. Имотите не
били разделени помежду си, а съществували като един общ, на който от долната
страна има масивна ограда, а на останалите страни ръждясала тел. Посочва, че М.
владее имотите откакто е навършила пълнолетие до настоящия момент. Разказва, че М.
обира реколтата от дръвчетата, като свидетелят не е виждал друго лице в имотите при
посещенията си, които били през уикендите. Имотите били ползвани от М. основно за
събиране на реколта от дръвчетата, както и за разходки, които били извършвани и
заедно със свидетеля.
При съобразяване на горните доказателства, прецени поотделно и в тяхната
взаимовръзка и съвкупност, съдът намира, че предявените искове се явяват
основателни. Както се посочи, като придобивно основание в настоящото производство
е въведено изтекла придобивна давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Ето защо,
ирелевантно е, че липсва последващо сключване на сделка под формата на нотариален
акт за прехвърляне на имотите. Посоченото споразумение може да бъде разглеждано
като предварителен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, в който е уговорено сключването на
2
окончателен такъв в срок до 1 г. и 6 месеца от неговата дата, което няма твърдения и
доказателства да е сторено. В него обаче се съдържа признание по чл. 175 ГПК от
страна на ответника, че в този момент М. С. започва да упражнява владение върху
имотите, които са й предадени – т. 3 от споразумението. Това признание съответства на
изнесеното от свидетеля М., че от навършване на пълнолетие М. владее имотите.
Споразумението е сключено на 12.11.1993г., когато ищцата е била на 18 години
(пълнолетие) и 20 дни. Същата посочва, че не е виждала други лица в имотите и
именно М. ги ползва чрез събиране на реколтата от намиращите се в тях дръвчета. По
делото липсват доказателства, които да опровергаят тези доказателствени източници
или поне да разколебаят тяхната достоверност, поради което няма причина съдът да не
ги възприеме. Самият ответник в отговора на исковата молба признава, че спорът за
имотите е възникнал едва в края на 2024г., след смъртта на бащата на ищцата П. С..
От датата на споразумението – 12.11.1993г. до настоящия момент е изтекъл период по-
дълъг от десет години, като не се установяват факти, водещи до спиране или
прекъсване на придобивната давност. Ето защо, съдът приема, че ищцата е владяла
имотите с намерение за своене в продължение на най-малко десет години и е
придобила собствеността върху тях въз основа на придобивна давност. В ТР №
4/17.12.2012г. по тълк. дело № 4/2012г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че позоваването не
е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок, който в случая е изтекъл още на
12.11.2003г.
По изложените съображения, съдът намира предявените искове за основателни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 210лв. за
държавни такси и 600лв. за платено адв. възнаграждение или общо 810лв. Ответникът
е направил възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът намира
за неоснователно при съобразяване, че предмет на делото са четири имота с обща цена
на исковете от 10 759,20лв. и минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. в
този случай възлиза на 1368,32лв. или над два пъти повече от заплатеното от ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. П. С., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: *****************************************, срещу Л. А. С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***********************************, искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, че ищецът е собственик въз основа на
изтекла придобивна давност в периода от 12.11.1993г. до настоящия момент на
следните имоти: ПИ с идентификатор № ****************** с площ от 313 кв. м.,
ПИ с идентификатор № ***************** с площ от 695 кв. м., ПИ с идентификатор
№ ******************* с площ от 706 кв. м. и ПИ с идентификатор №
******************* с площ от 508 кв. м., всички находящи се в с. П. – вилна зона
„**********“, Столична община, р-н П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. А. С., ЕГН: **********, с адрес:
***********************************, да заплати на М. П. С., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: *****************************************, сумата от 810лв. –
разноски по делото.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4