Р
Е Ш Е Н И Е
№
260036
гр.
Провадия, 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 416/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, уточнена с
молба № 2869/25.06.2020 г., подадена от К.П.Д. ЕГН ********** против „Електроразпределение Север“
АД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 2862.98 лева, представляваща корекция
на сметката на ищеца за потребна ел. енергия за обект, находящ се в *****, с клиентски № ********** и абонатен
№ **********, за периода от 15.02.2017 г. до 26. 03. 2020 г., за която е издадена фактура № **********/23. 04. 2020 г.
Ищецът твърди, че на 26.03.2020 г. служители на ответника
са извършили проверка на СТИ за процесния обект на потребление.
Твърди, че
има качеството на потребител на ел. енергия. Оспорва дължимостта на сумата от 2862.98 лева с твърдението, че
редовно е заплащал текущите си сметки. Излага, че при монтажа на процесното СТИ
би следвало да е извършена първоначална проверка и последващи такива. Оспорва
Констативния протокол за извършената проверка от 26.03.2020 г. по форма и
съдържание, както и обстоятелството да е извършена проверка точно на процесното
СТИ. Счита, че не са спазени правилата за извършване на проверка на СТИ, тъй
като същата не е извършена в негово и полицията присъствие, нито от
упълномощено да го представлява лице, както и че не е ясно защо корекцията е за периода от 15.02.2017 г. до 26.
03. 2020 г.
Оспорва изцяло съдържанието на документите, въз основа на които е начислена допълнително сумата в размер 2862.98 лева, както и правилността на приложената методика. Оспорва
да му е доставена ел. енергия на горепосочената стойност, както и той да е
потребил такава за процесния период, доколкото за този период няма незаплатена
електроенергия. Счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск, тъй като е поставен под заплахата, ако не я заплати, да бъде
спряно подаването на ел. енергия за процесния обект на потребление.
Излага следните съображения:
1. съгласно отменените ОУ на „Енерго - Про Мрежи” АД това дружество изчислява. изготвя справки и коригира количеството пренесена ел.енергия за изминал период в случаите на:
- установени с протокол от метрологична станция, съставен по реда на Закона
за измерванията отклонения навън допустимите граници на метрологични и
технически характеристики на СТЕ, довело до неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на ел. енергия;
-
пренесените количества ел.
енергия не се измерват или отчитат изцяло или частично от СТИ;
2. съгласно ОУ на ответника, в тези случаи това дружество изготвя справка и в 7 дневен срок
представя данните на „ЕРП Север" АД за коригираните количества пренесена ел енергия на ползвателя.
Заявява, че не е манипулирал СТИ и не е ползвал енергията, която е начислена за
периода от 15.02.2017 г. до 26.03.2020 г. на стойност от 2862.98 лева. Навежда,
че нямал възможност да следи показанията си и изобщо състоянието на СТИ, отчитащо
ел. енергията в обекта му, тъй като не е собственик на СТИ. Отговорност за СТИ носел само
неговият собственик, който в случая бил
ответникът. При видима намеса в схемата на електромера следвало да се уведомят
органите на реда, а в конкретния случай това не било сторено. Освен „Енерго –
Про Мрежи” АД, което имало достъп до уредите, били и хората от улицата, които
можели да извършват всякакви манипулации, и то дистанционно. Счита, че
ответното дружество черпи права от неспазване на задълженията си по ОУ.
Визуалният контакт не бил достатъчен за констатиране на нарушение при
измерването, поради което споделянето на отговорността между потребителя и
дружеството бил несъстоятелен. Оспорва начина, методиката и основанието на процесната фактура, същите били неправилни
и незаконни. Липсвала справка с начина и основанието на изчисление на
корекцията и било неясно как е
извършена, което ограничавало правото му на защита. Оспорва
проверяваното СТИ да е монтирано_с начални нулеви показания по всички твърдени от
ответника тарифи – видими и невидими. Сочи, че не
са представени доказателства за ежемесечно отчитане на показанията и проверка на СТИ.
Счита, че процедурата е опорочена и за ответника не е възникнало право
да извърши корекция на сметката. В условията на
евентуалност твърди, че ако е имало неизправност в точността на измерване на СТИ, то тя е възникнала в деня на проверката - 26.03.2020 г. Натрупването на показанията по третата тарифа не било настъпило
пред проверяващите в БИМ, нито в протокола били отразени техните действия,
които да установяват, че към момента на проверката има отчитане на ел. енергия
по тази тарифа. Сочи, че не притежава софтуер, за да има възможност да чете
какви количества ел. енергия са записани в паметта на СТИ.
Счита, че е налице
незаконосъобразни протичане на корекционната процедура. Според ищеца
собственикът на съоръженията и в частност на СТИ – „Енерго – Про Мрежи” АД, бил
длъжен да заявява техническата им изправност и техническата им проверка, но по
делото нямало такива данни.
Сочи, че ответникът не е доказал,
че процесното количество ел. енергия е реално доставено на ищеца и консумирано
от него, поради което не дължал нейното заплащане. Позовава се на практика на
ВКС и чл. 13 от Директива № 2006/32/ ЕО от 05.04.2006 г. на Европейския
парламент.
Твърди, че е битов потребител и че му е
монтиран СТИ, който измервал преминалата ел. енергия с две скали – дневна и
нощна. В противоречие с уговорените
между страните и регулираните от КЕВР тарифи и способи на отчитане на преминалата
ел.енергия ответникът претендирал цена за технологични
разходи по отчетена в скрит /невизуализиран/ регистър ел. енергия. В ОУ на
ответника и „Енерго – Про Продажби” АД нямало разпоредба, която да препраща към
ПИКЕЕ.
По изложените
съображения моли съда да уважи така предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, в който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск.
Твърди, че
претендираната сума се дължи на основание 55 от ПИКЕЕ, във вр. с 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Излага, че никъде няма изискване абонатът
задължително да присъства при извършване на проверката, като се позовава на
разпоредбта на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. Излага, че с писмо с изх. №
58058_КП5100563_2/23.03.2020 г., ответното дружество в съответствие с чл. 49,
ал. 4 от ПИКЕЕ е изпратило констативния протокол от техническата проверка на ищеца,
който бил уведомен за извършената корекция на сметка за потребена електрическа
енергия в резултат на констатираното неизмерване.
Във връзка с твърденията на ищеца,
че през процесния период от 15.02.2017 г. до 26.03.2020 г. в Общите условия на
ответното дружество не се съдържал ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка, излага че в чл. 50, ал. 4 от ПИКЕЕ се съдържал ред за
уведомяване на клиента. Проверката била извършена на 26.03.2020 г., когато
ПИКЕЕ са действали и редът, предвиден в него, бил спазен.
Във връзка с твърдението на ищеца, че
задължението за поддържане на уреда в изправност било на „Електроразпределение
Север“ АД, поради което абонатът не следвало да носи отговорност, когато се
установи несъответствие в отчетените показания, излага, че неправомерното
въздействие върху схемата на измерване не било необходимо да е пряк резултат от
поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниквало правото
на ответното дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включвал като
елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в
резултат на което да е налице неточно измерване на потребеното количество
електрическа енергия. Ирелевантно за настоящия спор било дали действията,
довели до неизмерването, са извършени от ищеца или от друго лице. Извършената
процедура не представлявала и нямала характер на санкция към потребителя - ищец
в настоящото производство, а конкретизира цената на доставена и реално
потребена електрическа енергия. Въпреки това, несъмнено било, че единствено
потребителят имал интерес от неточното отчитане на реално консумираната от него
електрическа енергия с оглед задължението му за заплащане на стойността й.
Електромер с фабричен № 1114021667137096, тип 1SKRA МЕ 162, с година на производство 2016 бил с оценено съответствие по MID. Срокът на валидност на метрологична проверка бил до края на 2022 г.
Електромерите с оценено съответствие по MID били предмет на НСИОССИ. Те не преминавали първоначална проверка, а само
заводско изпитване/калибриране. Във връзка с чл. 843 (5) от НСИПМК, първата
последваща периодична проверка на СИ с оценено съответствие се извършвала след изтичане на един период на валидност на последваща проверка, считано от годината на
нанасяне на маркировката за съответствие СЕ и допълнителната метрологична
маркировка.
Относно твърдението на ищеца, че в
действащата законова уредба не е предвиден ред и условия за коригиране на
сметките на потребителите, навежда, че към датата на проверката на 26.03.2020 г.
са действали Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
издадени от председателя на КЕВР, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Посочва, че
същите регламентират ред и условия за коригиране на сметките на потребителите
за минал период.
Относно твърдението на ищеца, че отчетът по
скрит и недостъпен регистър е в пряко нарушение на правилата, задължаващи
дружеството доставчик да осигурява на страната, която купува или продава
електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на СТИ, се позовава на чл. 10, ал. 1 от ПИКЕЕ, като твърди, че „Електроразпределение Север” АД е
осигурило възможност за визуален достъп до показанията на визуализираните
регистри 1.8.1. и 1.8.2. на процесния електромер. Ответното дружество нямало
вменено задължение да осигури възможност за контрол на невизуализираните
регистри.
Твърди, че
корекционната процедура имала своето законово основание по следните
съображения:
Към датата на проверката действали ПИКЕЕ,
обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Позовава се на чл. 47 и чл. 56 от ПИКЕЕ.
Твърди, че предвид цитираните разпоредби фактурата се издавала от
„Електроразпределение Север” АД, а не от „Енерго-Про Продажби” АД. Не било
необходимо неправомерното въздействие върху схемата на измерване да е пряк
резултат от поведение на самия потребител.
Налице било основание за възникване на вземането на ответното дружество
за потребена електрическа енергия. Извършено било начисление на измерено след
монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализиран регистър по
смисъла на ПИКЕЕ. Всички предпоставки за възникване на правото на ответното
дружество да извърши тази законосъобразни процедура били изпълнени като бил
осъществен правопораждащият фактически състав:
1. Ищецът и ответното дружество били
страни по облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север” АД.
2. Ответното дружество изпълнявало
поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено
и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с електрическа енергия
обект, находящ се в гр. Провадия, ул. „Александър Стамболийски“ № 1, с абонатен
№********** и клиентски №**********.
3. На 26.03.2020 г., в изпълнение на чл. 45
от ПИКЕЕ, била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта
на ищцата от служители на „Електроразпределение Север” АД, в присъствието на
свидетел, за което бил съставен Констативен протокол № 5100563. При проверката били
извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в
регистър 1.8.1. са отчетени 002132 кВТч, в регистър 1.8.2. - 005437 кВТч, в
регистър 1.8.3. - 011418 кВТч., в регистър 1.8.4. - 003756 кВТч. и в сумарния
регистър 1.8.0. - 022743 кВТч.
Твърди, че „Електроразпределение
Север” АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за
това № JI- 138-07/13.08.2004 г., издадена от
КЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т.
346, б. ”а” от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според
чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ имало право да извършва
технически проверки на място на измервателната система и на средствата за
търговско измерване. Дружеството следяло за техническото състояние на
измервателните уреди като резултат на такава проверка било и констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната. „Електроразпределение Север” АД изпълнявало
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 от ЗЗД. Процесният
електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална
опаковка, пломбиран с пломба № 560774 и изпратен за експертиза в БИМ. Констативният
протокол за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение,
той бил съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Извършената
проверка на електромера, на неговата цялост и функционалност, притежавала
съответната юридическа стойност, а съставеният протокол с обективираните в него
констатации, бил годно основание за изготвяне на справка за корекция на
електрическа енергия. Безспорно в имота на ищцата била консумирана електрическа
енергия, която не е заплатена.
Експертизата била извършена от Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”,
Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 364/14.04.2020 г. При софтуерно четене била
установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа
1.8.3. в размер на 011418.623 квтч. и по тарифа 1.8.4. в размер на 003756.186 квтч., която
не била визуализирана на дисплея. Отбелязано било, че електромерът не съответства на техническите
характеристики. Констативният протокол
на БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Русе бил
официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се
ползвал с материална, обвързваща съда, доказателствена сила.
На 22.04.2020 г.
„Електроразпределение Север” АД съставило Становище за начисляване на електрическа
енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено
било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър
1.8.3. и регистър 1.8.4. - 15174 квтч. Позовава се на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ с
твърдението, че този тип вмешателство
имало за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър,
който не се визуализира на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството
ел.енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа енергия в
невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер,
с който инкасаторите не разполагали.
На 23.04.2020 г.
„Електроразпределение Север” АД издало фактура № ********** на стойност 2862,98
лева за периода от 15.02.2017 г. до 26.03.2020 г. Началният период бил
определен от деня след монтажа на електромера на 14.02.2017 г. до датата на
констатиране на вмешателството на 26.03.2020 г., съобразно чл. 55, ал. 1 от
ПИКЕЕ.
С писмо ответното дружество изпратило констативния
протокол от техническата проверка и фактурата, в изпълнение на чл. 49, ал. 4 от
ПИКЕЕ, с което ищецът бил уведомен за извършената корекция на сметка за потребена
електрическа енергия в резултат на констатираното неизмерване.
Въпреки, че било извършено начисление
на измерена в невизуализирани регистри електрическа енергия на основание чл. 55
от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализираните регистри била
реално доставена и потребена от потребителя, но същата не била заплатена от него.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока
бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече била
получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят бил
длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Процесната сума се дължала от ищцата на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
С оглед
изложеното моли съда, в случай че приеме за неприложима разпоредбата на чл. 55
от ПИКЕЕ, да отхвърли иска на основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се
касаело за установено точно количество реално потребена енергия, чието
заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко – продажба на ел. енергия, в който смисъл било и решение №
150/26.06.2019 г. по г. д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. Моли съда да
отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли за уважаване на
иска. Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответното дружество оспорва исковата претенция и моли за
нейното отхвърляне като неоснователна е недоказана. Представя
договор за правна защита и съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на
разноските. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, в случай че размерът му
надвишава минимално предвидения в Наредбата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
За основателност на предявения
иск ищецът следва да установи наведените
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
Ответникът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидна облигационна връзка между него и ищеца, вземането
си на претендираното основание, от което правото е възникнало, и в
претендирания размер, в т.ч., че процесният електромер попада в групата за периодичност
на последващи проверки 6 години, че същият е с оценено съответствие и отговаря
на нормативните изисквания, че електромерът е с оценено съответствие от 2016 г.
и не подлежи на първоначална проверка, че процесният електромер притежава
изискваните съгласно чл. 23 от Закона за съществените изисквания към продуктите
маркировка за съответствие, допълнителна маркировка и декларация за
съответствие, т. е. че електромерът съответства на съществените изисквания и
съответствието е оценено по процедури, определени в наредбите по чл. 7 от
Закона за съществените изисквания към продуктите, че е спазена процедурата по
извършване на проверката и че абонатът е бил уведомен за извършената проверка и
корекцията на сметката му, че сумата е начислена на валидно правно основание –
цитираните правила, респ., че е налице хипотеза за корекция на сметка поради
неправомерно въздействие върху СТИ, както и размера на претендираната сума.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира предявеня отрицателен установителен иск за основателен по
следните съображения:
Между страните по делото не е спорно,
че: между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение,
че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в исковата молба
адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен
протокол, че в резултат на констатациите е извършена корекция
на количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната и че
ответникът е издал фактура за процесната сума.
От представения по делото Констативен протокол № 5100563/26.03.2020
г. се установява, че на посочената дата е извършена от служители на
„Електроразпределение Север” АД техническа проверка на СТИ за обекта на
потребление на ищеца, находящ се в *****, при
която са установени показания в регистри 1.8.1 – 002132 квтч, 1.8.2 – 005437
квтч, 1.8.3 – 011418 квтч, 1.8.4 – 003756 квтч и 1.8.0 – 022743 квтч.
Установено е също, че тарифният превключвател е вграден точен. Отразено е, че
СТИ е демонтирано и подменено с ново изправно. Демонтираният
електромерът е запечатан в индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 560774.
Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката и лице, посочено на
първата страница от протокола като член на домакинството, със задължение да
предаде на собственика.
От Констативен
протокол № 364/14.04.2020 г. на БИМ, Регионален отдел - Русе се установява, че
статичен еднофазен двутарифен електромер Тип: МЕ 162 – D1A52 – M3KO, производител „ISKRAЕМЕСО”, Словения идентификационен №
1114021667137096 – 2016 г. е представен за проверка, запечатан в найлонов плик,
пломбиран с пломба № 560774. При проверка на
техническите изисквания е установено, че липсват механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на
електромера и че са налице необходимите обозначения на табелката на
електромера. При проверка на точността му е
установено, че при кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за
проверка грешката е с нулев показател или е в рамките на допустимата, а при
продължително включване с отчитане на показващото устройство, грешката е в
рамките на допустимата. Установено е също, че
вграденият часовник показва правилно относно реалното време и датата е вярна.
При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.3 – 011418.623 квтч и 1.8.4 – 003756.186, която не е визуализирана
на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на Констативния протокол на БИМ е изготвено
становище от 22.04.2020 г. на „Електроразпределение Север” АД, с което е
одобрено за начисляване допълнително общо количество ел. енергия в размер на 15174
квтч. за периода от 15.02.2017 г. до 26.03.2020 г., представляващо корекция,
извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.
С фактура № ********** от 23.04.2020 г. за клиентския
номер на ищеца е начислена сумата 2862.98 лева, представляваща цена на ел. енергия
за периода от 15.02.2017 г. до 26.03.2020 г.
От справка за потреблението на ел. енергия през
последните 12/24/36 месеца се установява, че за периода от 15.02.2017
г. до 26.03.2020 г. по
партидата на ищеца са начислени 15174.0002 квтч ел. енергия, а от извлечение за
фактури и плащания към 09.07.2020 г. се установява, че същата не е заплатена.
С писмо изх. № 58058/23.04.2020 г. от
„Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от констативния протокол на
ищеца с уведомление за извършената корекция и фактура за корекция на сметката №
********** от 23.04.2020 г., получено от ищеца на 24.04.2020 г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне.
От констативен протокол № 11199448 от 14.02.2017
г. се установява, че по постъпило заявление на клиента служители на „Енерго -
Про Мрежи” АД са монтирали на обекта с абонатен № ********** електромер с фабр.
№ 1114021667137096 с отразяване, че показанията за дневна и нощна тарифа към
датата на монтирането му са нулеви. Протоколът е подписан от абоната.
За
установяване на релевантни към спора факти, в съдебно заседание е разпитана
като свидетел В.Д.Г., служител на „Електроразпределение Север“ АД,
който работи на длъжност „специалист енергиен контрол“. При предявяване от съда
на представения Констативен протокол № 5100563 от 26.03.2020 г. свидетелят потвърди, че е съставил Констативния протокол
и че се е подписал срещу името си. Дава
показания, че с колегата му осъществили проверка по сигнал на процесния адрес с
помощта на лаптоп, при която са установили, че схемата на свързване била
нормална. Имало натрупвания на киловати в невизуализираната трета и четвърта
тарифа. Поради това подменили електромера. Твърди, че са потърсили абоната след
като проверили електромера. Колегата му позвънил и излязла някаква жена.
Повикали я до таблото и ѝ казали, че ще го сменят. Мисли, че тази жена е
била съпругата на абоната, тя излязла от къщата. Тя дошла от момента, в който
са замерили с лаптопа. Посочва, че не са ѝ показвали, обяснили ѝ, че
има натрупана тарифа, за което отивал в БИМ да бъде изследван допълнително.
По делото е прието заключение на вещо лице Н.В.,
неоспорено от страните. Вещото лице посочва, че процесният електромер тип: МЕ
162 – D1A52 – M3KO е
произведен 2016 г. /съгласно КП № 1106089/05.12.2019 г./, като същата година
е преминал задължителната проверка за годност в БИМ. На 14.02.2017 г. е бил
монтиран в обекта. Срокът му на метрологичната годност е 6 години. Към датата
на проверката – 26.03.2020 г., уредът е бил годно техническо средство за
измерване на ел. енергия. При монтажа на електромера в протокола за монтаж било
записано, че същият е с нулеви показания по нощна и дневна тарифи, което
означавало, че СТИ е бил нов, неупотребяван и съответно не е бил включван в ел.
мрежа, и към момента на монтирането му към него не е подавано напрежение. В
протокола не е записано, че по скритите регистри, в т.ч. и 1.8.3 и 1.8.4 уредът
е бил с нулеви показания. Експертът изрично посочва, че не може да се твърди с
категоричност, че към датата на монтажа на процесния електромер е бил и е с
нулеви показания по скрития регистър 1.8.3 и 1.8.4, но технически не е
възможно, при положение, че уредът не е включван към разпределителната мрежа,
да има показания в посочените регистри. Посочва, че ел. енергия, натрупана в
регистър 1.8.3 и 1.8.4 в размер на 15 174 квтч е отчетена от процесния
СТИ. Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесното
СТИ, доказано от независимо изследване в БИМ, като натрупаното количество в
посочените регистри е възможно да бъде отразено там само вследствие на човешка
намеса. Според експерта извършените математически изчисления по фактурата са
коректни и са извършени след прочитане на скритите регистри 1.8.3 и 1.8.4 на
електромера. При изчисленията са използвани правилните цени на
електроенергията, определени от КЕВР – по технологични разходи за отделните
подпериоди. Процесната измервателна
система е с мощност 18.7 кВ, което е много под 100 кВ. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че след като няма запис на показанията в регистър
3 и регистър 4 – скрити тарифи, не може да се твърди с категоричност, какво е
било положението към момента на монтажа на електромера, въпреки че технически,
ако електромерът не е включен към ел.мрежата, то към него няма как да има
подадено напрежение и съответно да има в неговата памет записани някакви данни.
Заявява, че поддържа по т. 2 заключението си. Пояснява, че цената по
технологични разходи е по-ниска от цената за дневна енергия и малко по-висока
от цената за нощна енергия. Посочва, че процесният електромер не е от типа „смарт”,
поради което не може да се каже от кога е започнал този момент на отчитане в
скритите регистри. Според вещото лице отразените в становището на ответното
дружество 5 подпериода със съответните количества ел. енергия не са реално
потребени за периодите, а са отчетени и пресметнати чисто аритметично.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Основните
спорни въпроси в
отношенията между страните са дали в полза на ответното дружество, в
качеството му на мрежови оператор, съществува право едностранно да извършва
корекции в сметките на клиента си за изминал период и дали са били налице
предпоставките за извършване на корекцията на стойността на потребената
електроенергия за релевирания период, и в частност - извършена ли е
реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребено ли е
то от абоната..
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ е предвидена възможност за извършване на корекция за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за
която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, но при спазване на определени
правила, чието приемане е от компетенцията на КЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/.
Служебното начисляване
на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на ищеца е
извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия. Същите са издадени от
Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол №
67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т.
6, вр. ал. 2 от ЗЕ. Цитираните правила по правната си същност са
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
В
тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към
настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на
потребление е извършена на 26.03.2020 г. – след влизане в сила на новите ПИКЕЕ.
В
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ изрично е предвидена
възможност за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа
на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в
случаите, в които се установи наличие на измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, поради което съдът споделя
съображенията на ответното дружество, изложени в отговора на исковата молба, за
правото на мрежовия оператор да издава директно фактура на клиента за
коригираните количества ел. енергия.
За провеждането на тази едностранна
корекция обаче е необходимо извършване на метрологична проверка и съставяне на
констативен протокол при спазване на реда за това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ,
както и установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани
регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ, доколкото в исковата молба
изрично са оспорени
формалната редовност на съставения констативен протокол и материалните
предпоставки за извършване на корекцията, в т.ч. реалната доставка на
количеството ел. енергия по корекцията и първоначалните показатели на
измервателното устройство при монтирането му.
В съответствие с цитираните разпоредби,
процесната сума е дължима, ако са налице
две кумулативни предпоставки: измерено
при метрологична проверка след монтажа на СТИ количество електроенергия в
невизуализиран регистър и извършване на
проверката в съответствие с установените в подзаконовия акт процедурни правила,
гарантиращи правата на страните.
Съгласно чл. 49, ал.
2 и ал. 3 от ПИКЕЕ констативният протокол се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При
отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не
е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на
неговия представител, ако е направен такъв.
В случая в исковата молба е въведено оспорване, че не са спазени правилата
за извършване на проверката на СТИ и същата не е извършена в присъствието на
ищеца или упълномощено да го представлява лице. При това оспорване, в
процесуална тежест на ответника е да установи, че е изпълнил надлежно
предписаната процедура по чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ, като ползвател или
член от домакинството на ползвателя е присъствал пълноценно на проверката. От
събраните по делото доказателства - констативен протокол от 26.03.2020 г. /стр. 1 от същия/
и показанията на свидетеля, служител на ответното дружество, се установи, че протоколът е подписан от
представител на ползвателя, като член на домакинството му, тъй като по делото,
липсват каквито и да било данни, които да ги опровергават. Следва обаче да се
посочи, че изискването протоколът да се подпише от ползвателя, негов
представител, респ. свидетел е завършващ реквизит и потвърждение на цялото
съдържание на протокола и израз на пряко възприети от ползвателя/представителя
или свидетеля и настъпили в обективната действителност, и в негово присъствие
факти и обстоятелства. Това изискване е въведено като гаранция на правата и
интересите на ползвателя, като правното му значение е възможността да бъдат
възпроизведени преки и непосредствени възприятия, както от самата проверка,
така и от констатираното състояние на измервателната система и нейното точно
отразяване в протокола. В случая в своите показания свидетелят Г. посочва, се
при проверката са
установили, че схемата на свързване е нормална. Имало натрупвания на киловати в
невизуализираната трета и четвърта тарифа. Поради това подменили електромера.
Твърди, че са потърсили абоната след като проверили електромера. Колегата му
позвънил и излязла някаква жена. Тя излязла от къщата. Повикали я до таблото и
ѝ казали, че ще го сменят. Тя дошла от момента, в който са замерили с
лаптопа. Посочва, че не са ѝ показвали, обяснили ѝ, че има
натрупана тарифа, за което отивал в БИМ да бъде изследван допълнително. При това положение
съдът намира, че представителят не е възприел всички констатации отразени в протокола
от проверката. Когато протоколът е подписан от ползвателя, респ. негов
представител без отразеното в него да е пряко възприето от същия, то
изискването за формална редовност на констативния протокол не е спазена. В този
случай, дори и скрепен с подписа на член от домакинството на ползвателя,
констативният протокол е съставен в противоречие на изискването на чл. 49, ал.
2 и ал. 3 от ПИКЕЕ, доколкото обективираните в него констатации не са израз на
преки и непосредствени възприятия на подписалия го представител. Юридически
неоправдано е да се приеме, че изискването протоколът да се подпише от
ползвателя, негов представител, респ. независим свидетел се свежда до просто
физическо полагане на подпис от тези лица. Ето защо се налага извода, че в
конкретния случай формално констативният протокол от извършената в обекта
контролна проверка е съставен в нарушение на изискването на чл. 49, ал. 2 и ал.
3 от ПИКЕЕ и не съставлява годно основание за последващо коригиране на сметката
на ползвателя.
На следващо място,
от събраните по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице се
установява, че в случая е налице външна намеса в тарифната схема на
електромера, извършена чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, в
резултат на което в
регистри 1.8.3 и 1.8.4 е отчетена част от потребената електроенергия в обекта,
без този отчет да се визуализира, съответно отчита и заплаща от потребителя.
Както вече беше посочено по – горе ищецът оспорват реалната доставка на количеството ел. енергия
по корекцията и първоначалните показатели на измервателното устройство при
монтирането му. При това
оспорване, ответникът следва да установи по изискуемия в закона начин, чрез
пълно и главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и
консумирано в обекта на потребление след монтажа на СТИ.
По настоящото дело такива категорични
доказателства не са
представени.
От Констативния протокол № 5100563/26.03.2020 г. се
установява, че при извършената проверка са били отчетени показания по регистри
1.8.3, 1.8.4 и по сумарния регистър 1.8.0. При монтажа на електромера през 2017
г., съгласно приетия по делото Констативен протокол № 11199448/14.02.2017
г., са били записани показания само по нощна и дневна тарифа, но
не и по невизуализираните на дисплея тарифи. За да се приеме, че ищецът дължи заплащане на показанията
по регистри 1.8.3 и
1.8.4, е необходимо да се установи, че тарифата, по
която е било отчетено количество ел.енергия, е имала нулево показание към
началния период, за който е начислената цената на енергията. При липса на
категорични данни за това, не би могло да се направи положителен извод, че
натрупването на процесното количество ел. енергия е станало след монтирането на
СТИ в обекта на ищеца. Както в заключението, така и в съдебно заседание
на въпрос, поставен от процесуалния представител на ответника по т. 2 от
заключението, вещото лице посочва, че технически не е
възможно, при положение, че уредът не е включван към разпределителната мрежа,
да има показания в регистри 1.8.3 и 1.8.4, но едновременно с това поддържа, че
не може да се твърди с категоричност, че към датата на монтажа електромерът е
бил с нулеви показания по скритите регистри 1.8.3 и 1.8.4 след като няма запис на показанията в
регистър 3 и регистър 4 – скрити тарифи, в констативния протокол от 14.02.2017 г.
Следователно ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не установи по пътя на пълното и главно
доказване по несъмнен начин, че към датата на монтажа процесното СТИ е
било с нулеви показания по невизуализираните регистри, а решението на съда
не може да се основава на предположения. Не може да се установи също така с точност и в кой
времеви период е натрупано процесното количество ел. енергия, като според
обясненията на вещото лице отразените в становището на ответното дружество 5
подпериода със съответните количества ел. енергия не са реално потребени за
периодите, а са отчетени и пресметнати чисто аритметично.
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото
ищецът има право на разноски. Същия претендира разноски в размер на 121.52 лева
за внесена държавна такса и 450 лева за платено адвокатско възнаграждение,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК /л. 71/, платежен документ за
внесена държавна такса и договор за правна защита и съдействие, имащ характер
на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава размера на
минимално предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при интерес от
2862.98 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 430.41 лева.
Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер с
19.59 лева и следователно не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящото
производство в общ размер на 571.52 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че К.П.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, сумата от
2862.98 лева /две хиляди осемстотин
шестдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща стойност на ел.
енергия по фактура № **********/23.04.
2020 г., начислена след корекция на
сметката за периода от 15.02.2017 г. до 26.
03. 2020 г., за обект
на потребление, находящ се в *****, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *****, да заплати
на К.П.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 571.52
лева /петстотин седемдесет и един лева и петдесет и
две стотинки/, представляваща направени разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: