№ 8195
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110149089 по описа за 2021 година
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД е предявил срещу ответника К. Н. Д. по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 1205,21
лева - главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. София,
ж.к. „Х.“, бл. 134, вх. Б, ет. 1, ап. 73, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –21.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 142,88 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г., 40,79 лева - стойността на услуга „дялово
разпределение“ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК –21.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 7,61 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
09.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 24.06.2021 г. по ч. гр. дело № 35386/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик
на топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
1
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния
период, изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка.
Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за
стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна
е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника чрез адв. О.Д., в който оспорва предявените искове, като оспорва изложените от
ищеца факти, твърди, че няма качеството на потребител на топлинна енергия за спорния
период. Оспорва поставянето на длъжника в забава. Оспорва дължимостта на цената на
дяловото разпределение и поставянето на длъжника в забава за нейното плащане.
Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде
отхвърлена. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.
Възразява срещу разноските на ищеца. В представените в срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК
писмени бележки поддържа възраженията, че ищецът не е доказал качеството на потребител
на ответника, че сградата, където е имотът е топлофицирана и количеството на доставената
топлинна енергия, като излага подробни доводи.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „ФИРМА“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 21.06.2021 г. г. срещу Константин Недев
Д., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч.
гр. дело № 35386/2016 г. на СРС, II ГО, 178 състав, а на 24.06.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет
описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца
основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срок по чл. 414, ал. 2 от
ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да
предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са
процесуално допустими.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му
e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
2
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения,
спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за
главниците и лихвите при оспорено качество на потребител на топлинна енергия на
ответника и легитимиран ли е ищецът да получи стойността на услугата „дялово
разпределение“ за процесния период.
От представените по делото и приети в последното съдебно заседание писмени
доказателства се установява, че сградата, в която се намира апартамент № 73, находящ се в
гр. София, ж.к. „Х.“, бл. 134, вх. Б, е била топлофицирана, като ищецът е доставял в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представения и приет по делото (лист 14-17) нотариален акт за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 187, том I, рег. № 1378, дело № 179 от
24.11.2000 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186, том I, рег. №
1377, дело № 178 от 24.11.2000 г., чието легитимиращото действие по отношение на
принадлежността на правото на собственост не е оборено в процеса с допустими
доказателствени средства, се установява, че ответникът К. Н. Д. е придобил правото на
собственост върху апартамент № 73, както по делото не се установява имотът впоследствие
да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху него. Ето защо, в
качеството си на собственик на процесния имот, ответникът има качеството и на потребител
на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е
легитимиран да отговаря по предявените искове. Писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване съгласно указанията, дадени в Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС , поради което и
възражението на ответника, че няма качеството на потребител поради липса на договор, е
неоснователно.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „ФИРМА“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
3
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което
в случая няма данни да е упражнено.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с
останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число и от представените от
третото лице помагач на страната на ищеца главни отчети, автентичността на които не е
оборена в процеса, се установява, че в топоснабдения имот ответникът не е ползвал
топлинна енергия за отопление на имот през целия период и такава не му е била
начислявана. Начислявана е топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и за
доставка на битова гореща вода. От заключението се установява, че в имота не е имало
отоплителни тела. В имота е имало монтирани 2 броя водомери за битова гореща вода и за
целия период е извършано дялово разпределение. От заключението се установява, че за
исковия период м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., топлинна енергия за отопление на имота не е
потребявана. Стойността на сумата след изравняване за сградна инсталация и БГВ за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 414,25 лева, за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г. е в размер на 753,31 лева или общо за исковия период 1167,56 лева.
Стойността на фактурираната енергия от 01.05.2018 г. до м. 04.2020 г. вкл. е в размер на
1302,14 лева, или общо за периода дължимата сума е в размер на 1167,56 лева. В СТЕ е
посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна
енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е преминал две метрологични
комплексни проверки и е проведен контрол от лицензирани лаборатории за процесния
период, като е установено, че същият съответства на одобрения тип и отчита вярно (лист
128). От разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, проведено на
18.04.2022 г., се установи, че топломерът не отчита разход, когато няма топлоподаване като
отчита на база температурната разлика между подаващия и връщащия магистрален
тръбопровод. Топломерът не е подменян, а двете проверки са извършени през 2017 г. до
2021 г. , както според експерта може да се приеме, че уредът е работил изрядно за целия
период, след като в неговите начало и край е отчитал точно, а при евентуално възникнала
неизправност при отчитането, не е технически възможно повредата да се отстрани сама.
Освен това, вещото лице разяснява, че при отчитане на топлинната енергия на база, а не въз
основа на реален отчет, дължимата сума би била значително по-висока. Ето защо, съдът
приема, че вземане за заплащане на топлинна енергия за сочения период е възникнало в
описания в СТЕ размер от 1167,56 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. като за
разликата до пълния претендиран размер от 1205,21 лева искът е неоснователен.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ФИРМА” ЕАД на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да
4
получи цената на услугата „дялово разпределение“, което според заключението на СТЕ е
извършвано за процесния период. Сумата, дължима за дяловото разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., е в размер на 40,79 лева, както се установява от представените
писмени доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, на което
съдът дава вяра като обективно и кореспондиращо с останалите събрани по делото
доказателства (Справка Приложение № 1), ето защо искът за дялово разпределение следва да
се уважи в пълния претендиран размер и за периода, посочен в заповедта за изпълнение.
Доводът на ответника, че не дължи заплащане на услугата „дялово разпределение“ на
ищеца е неоснователен, тъй като по силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и
следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г./ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В
настоящия случай, това е дружеството, с което етажната собственост на сградата, находяща
се в гр. София, ж.к. Х., бл. 134, вх. Б е сключила представения и приет по делото договор №
2386 от 20.06.2002 г. (лист 19).
Възражението на ответника, че този договор не обвързва страните, тъй като е с
изтекъл срок и не е в предвидената в чл. 149б от ЗЕ форма е неоснователно. Съгласно чл.
139б, ал. 1 от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по
реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение. Според ал. 2 на този
текст, изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко
две трети от собствеността в сградата - етажна собственост. На основание чл. 139б, ал. 3 от
ЗЕ етажната собственост има задължение да уведоми за избора си писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. Такова уведомление е налице, както се
установява от декларацията на лист 23.
Според чл. 139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б, като според чл. 139б, ал. 4 от ЗЕ при прекратяване на договора, клиентите в сградата -
етажна собственост са длъжни да изберат друго лице, регистрирано по чл. 139а, с което
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия да сключат договор.
След като по делото не се установява етажната собственост, в която е имотът на ответника,
да е упражнила правото си по чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ да избере друго лице, различно от това, с
което са сключили договора от 20.06.2002 г., както и не се установява етажните собственици
да са изпълнили задължението си по чл. 139б, ал. 4 от ЗЕ да изберат друго лице, с което
5
доставчикът на топлинна енергия да сключи нов договор, избраното, макар и през 2002 г.
дружество е извършвало законосъобразно дяловото разпределение на сградата, а за ищеца
не е възникнало задължение да сключва нов договор с друго лице, което не е посочено от
етажните собственици. Това е така и защото те не могат да черпят благоприятни последици
от неупражняване на правото си на избор или от неизпълнение на задължението си по чл.
139б, ал. 4 от ЗЕ при прекратяване на вече сключения договор да изберат друго лице,
регистрирано по чл. 139а ЗЕ (така и Решение № 1640 от 15.03.2018 Г. по в. гр. дело №
12817/2017 г. на СГС).
Ето защо, за възникване на задължението за заплащане на стойността на услугата
„дялово разпределение“ в случая, е достатъчно да се установи наличието на писмен договор,
какъвто е приет по делото и обстоятелството, че услугата за дялово разпределение
продължава да се осъществява от избраното от етажните собственици лице в процесния
период (така и Решение № 266603 от 18.11.2021 г. по в. гр. дело № 12154/2020 г. на СГС).
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „ФИРМА” ЕАД на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. С оглед изложената правна рамка ищецът е легитимиран да получи цената на
услугата „дялово разпределение“, установена в размер на 40,79 лева за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., тъй като от СТЕ и подписания от ответника отчет на лист 92
се установява, че в топлоснабдения имот е извършвана услугата дялово разпределение за
целия процесен период.
Тъй като съдът приема, че вземания за главница за процесните периоди са
възникнали, дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). На
основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията
настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване,
поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, от който момент и на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност. Ищецът е заявил
претенция за заплащане на сума за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
21.06.2021 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди
21.06.2018 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. В настоящия случай
такива вземания не са налице, тъй като вземането за най-старото задължение – това за месец
май 2018 г., е станало изискуемо 45 дни след края на месец май 2018 г. – по-малко от 3
години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както тези
аргументи са относими и към вземането за дялово разпределение, което е възникнало на
6
основание чл. 32, ал. 2 от ОУ след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, поради което възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, както на основание
чл. 33, ал. 4, във вр. с ал. 2 и с чл. 32, ал. 3 от ОУ обезщетение за забава се дължи върху
реалната стойност на потребената топлинна енергия след отчитане на средствата за
търговско измерване, така както е заявено от ищеца – от 15.09.2019 г. Дължимото
обезщетение върху дължимите главници за топлинната енергия за 2019 г. и 2020 г., след
изравняването, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен
калкулатор, е в общ размер на 129,01 лева за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г., до
който размер искът следва да се уважи, а за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 142,88 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, в какъвто смисъл са
и указанията на съда в доклада поделото, поради което претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения
период върху главницата за дяловото разпределение в размер на 7,61 лева е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 27,93 лева за
държавна такса – 25 лева за юрисконсулт, общо 77,93 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 74,63 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 27,93 лева за държавна такса (лист 44),
200 лева за депозит за СТЕ, 250 лева за ССчЕ и 14,50 лева за тази експертиза (л. 121).
Страната е завила и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази
инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
7
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 567,35 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства –
641,98 лева.
Възражението на ответника за намаляване на разноските в исковото производство е
неоснователно, тъй като възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда.
В полза на процесуалния представител на ответника адв. О.К. Д., предвид
представения на лист 57 договор за правна защита и съдействие от 07.10.2021 г., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 13,88 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
изчислено върху заявената претенция въз основа на минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (редакция от ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010 г.), действаща към
момента на заявяване на претенцията, което с оглед цената на иска е в размер на 327,75
лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът
К. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Х., бл. 134, вх. Б, ет. 1, ап. 73, дължи на
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Я“ № 23 Б, сумите от 1167,56 лева - главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот
находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“, бл. 134, вх. Б, ет. 1, ап. 73, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК –21.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 129,01 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г. и 40,79 лева - стойността
на услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК –21.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за
8
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2021 г. по ч. гр. дело №
35386/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
сумата над уважения размер от 1167,56 лева до пълния претендиран размер от 1205,21 лева,
както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 129,01 лева до пълния претендиран
размер от 142,88 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г. и за 7,61 лева, представляващи обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
09.06.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Х., бл. 134, вх. Б, ет.
1, ап. 73, да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Я“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер
на 641,98 лева – от които 567,35 лева в исковото и 74,63 лева в заповедното производство.
ОСЪЖДА ФИРМА“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Я“ № 23 Б, да заплати на адвокат О.К. Д., Софийска адвокатска колегия, с
ЕГН *********, с адрес на кантората в град София, ул. „Д“ № 11, ет. 1, ап. 5, на основание
чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата от 13,88 лева - адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ********** като
трето лице помагач на страната на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9