Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 252 20.01.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина
Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 2130
по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от
Николина Станчева и Мартин Деспов, с която е
предявил срещу ответника З.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и
чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за приемане за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца
следните неплатени парични задължения по договор за
потребителски паричен кредит № ********* от
09.09.2015г., с настъпил краен падеж на 04.11.2016г., сключен между ответника и
кредитодателя „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК: *********, който е
прехвърлил вземането си към длъжника по същия договор на „Изи Асет Мениджмънт”
АД, ЕИК: ********* с договор за цесия от 01.07.2017г., което вземане
впоследствие е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ********* на
настоящия кредитор-цесионер ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно Приложение № 1 от 01.11.2017 г. към допълнително споразумение от
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., а именно: сумата от 872,47 лева –главница, сумата
от 82,14 лева -договорна лихва за
периода 22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., сумата от 39,72 лева -такса за оценка на досие за периода 22.04.2016 г. –
04.11.2016 г., сумата от 187,31 лева
-такса услуга „Кредит у дома“ за периода 22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., сумата
от 433,00 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за периода
22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., и сумата от 204,01
лева– обезщетение за забава за периода 23.04.2016 г. - 06.12.2018 г., ведно законната лихва
върху главницата, считано от 07.12.2018 г. до изплащане на вземането, за които
вземания ищецът се е снабдил със заповед № 4658 от 10.12.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 9077/2018г. по
описа на БРС. По изложените съображения ищецът
моли съдът да уважи установителните искове по чл. 422 от ГПК за
дължимост на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ангажира
доказателства. В съдебно заседание ищецът, не изпраща представител. Депозира
чрез упълномощения си процесуален представител писмени молби, в които поддържа
предявените искове и моли съдът да ги уважи, ведно с разноските, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответницата,
редовно уведомена, не е представила писмен отговор, не е взела становище по
исковете и не е ангажирала доказателства. В съдебно заседание, редовно
призована не се явява и не изпраща представител.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.
Със заповед заповед № 4658 от 10.12.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 9077/2018г. по
описа на БРС, е разпоредено ответния длъжник да
заплати ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата от 872,47 лева –главница,
сумата от 82,14 лева -договорна
лихва за периода 22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., сумата от 39,72 лева -такса за оценка на досие за периода 22.04.2016 г. –
04.11.2016 г., сумата от 187,31 лева
-такса услуга „Кредит у дома“ за периода 22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., сумата
от 433,00 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за периода
22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., и сумата от 204,01
лева– обезщетение за забава за периода 23.04.2016 г. - 06.12.2018 г., ведно законната лихва
върху главницата, считано от 07.12.2018 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 86,37 лева- разноски по делото, от които платена държавна такса в размер на 36,37 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Видно от данните по заповедното
производство длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като
няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
настоящите установителни искове за дължимост на заявените и посочени в
заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.
По
делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател З.З. и кредитодателят „Провидент Файненшъл България” ООД договор
за потребителски паричен кредит № ********* от
09.09.2015г., по силата на който по силата на който кредитодателят се е
задължил да предостави в заем на ответникът сумата в размер на 1650 лв., при
такса за оценка на досие в размер на 85.50 лв. и при възнаградителна лихва в
размер на 31.82%, равняваща се на сумата от 325.44 лв., при ГПР 48.00%
/включващ лихвата и таксата/, равняваща се на сумата от 407.94 лв. В договора е
посочено, че по избор на ответницата същият е избрал заплащане на допълнителна
услуга, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по неховото
местоживеене и седмичено домашнп събиране на вноските по кредита на стойност
1291.90 лв. При горепосочените условия ответникът се е задължил да върне на
кредитодателя обща сума в размер на 3349.89 лв. на 60 равни седмични анюитетни
месечни вноски от по 55.84 лв. всяка /с изключение на последната вноска в
размер на 55.28 лв./, считано от 16.09.2015г.
По
делото е представено договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г., по
силата на който кредитодателя „Провидент Файненшъл България” ООД е прехвърлил на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД всички свои главни и акцесорнни, настоящи и бъдещи
вземания, произтичащи от договор за паричен заем, описани в приложението,
неразделна част от договора, в т.ч. и горепосочения договор, сключен с
ответницата с дължим към 01.07.2017г. остатък в размер на 1614.64 лв.
По
делото е приложено пълномощно от 04.07.2017г., с което цедентът „Провидент
Файненшъл България” ООД във връзка с изпълнение на
задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионера
–купувач „Изи
Асет Мениджмънт“ АД с правата да уведоми всички длъжници
по всички вземания на цедента, възникнали по сключени договори за кредити,
които цедентът му е цедирал на съгласно договора от 01.07.2017г., в т.ч. и с
правото да преупълномощава с правата си и трети лица.
По
делото е представено приложение № 1 от 01.11.2017 г. към допълнително споразумение от
01.11.2017г. къ, Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., по силата на който „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в качеството си на цедент е
прехвърлил възмездно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в качеството на
цесионер изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответника /номер 957
в приложението/ задължения към 01.11.2017г. по процесния договор за кредит на
стойност 1723.27 лв., ведно с всички права и обезпечения върху прехвърлените
вземания.
По
делото е приложено пълномощно /без дата/, по силата на което цедентът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е преупълномощил с правата си по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД съгласно предоставеното му пълномощно от 04.07.2017г. настоящия
цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД. Представено е и
пълномощно 09.09.2015г., с което цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на
цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г.
Представени
са едно уведомление от 23.11.2017г. и две уведомления от 28.02.2019г., изходящи от
предишните кредитори – цеденти „Провидент Файненшъл България” ООД и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, чрез упълномощения /респ.
преупълномощения/ си настоящия кредитор -цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, адресирани до ответника, съдържащи съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че кредитор на задължението на ответника по процесния договор за потребителски
кредит, считано от 01.11.2017г. е ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД с покани в петдневен срок от
съобщението да погаси същата.
По
делото няма данни никое от горепосочените уведомления за извършената цесия да е
съобщена на ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането по
реда на чл. 410 от ГПК.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това, като съгласно ал. 3 предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Законът постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
длъжника, от деня, в който е съобщено на последния от предишния кредитор.
От
горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да
бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, цедентът остава
титуляр на вземането спрямо него.
В
случая по делото няма данни процесния договор за цесия да е съобщен на
ответника както преди образуване на заповедното производство, така и преди
завеждане на настоящото дело, но тъй като договорът, пълномощното и
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца – цесионер към
исковата молба и са надлежно връчени на ответника при условията на чл. 47, ал.
3 от ГПК, заедно с препис от исковата молба и с разпореждането по чл. 131 от ГПК на 21.08.2019г., следва, че на тази дата
ответника е получил уведомленията за извършената от него цесия. В тази
връзка следва да се отбележи, че липсва законова забрана цедента да делегира
правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия. Затова доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано и следва да бъде взето предвид по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в т.см. е задължителна практика по чл. 290
от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II
т. о., ТК, с докладчик съдията Камелия Ефремова,
и определение № 101 от 25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, с докладчик съдията Бонка Йонкова/.
Процесният договор за паричен заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега
действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими
разпоредбите на този закон.
След извършена служебна проверка, съдът
намира, че същият валидно е обвързал страните по делото, тъй като е сключен при
спазване на изискванията на ЗПК.
Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнявал задължението за изплащане в срок на погасителните
вноски по кредита, сочи, че същият не е обявяван за предсрочно изискуем, а е с
настъпил краен падеж съгласно договора на 04.11.2016г. и претендира установяване дължимостта на неплатените
заявени по-горе вземания.
За да прецени кои вземания са погасени с извършеното от длъжника плащане по договор за заем, съдът първо следва да прецени дали претендираните от ищеца вземания произтичат от договорни клаузи, които валидно са обвързали длъжника.
На първо място съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а т. 12
предвижда, че погасителният план следва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи.
В чл. 22
от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Видно
от съдържанието на договора, в случая не е спазено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като погасителен план изобщо липсва, а
посочения в договора размер на седмичната погасителна вноска, отразена само с
начална дата не съдържа разбивка по пера, показваща отделните задължения, които
включва по погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи и др.,
което според съда представлява самостоятелно основание да се приеме, че
договорът е недействителен на основание чл. 22
от ЗПК.
Независимо от горното, на следващо място
що се касае до годишния лихвен процент съдът след служебна проверка счита, че
клаузата, с която е уговорен лихвен процент в размер на 31.82 % е неравноправна
и като такава е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД поради накърняване на
добрите нрави, по следните съображения:
В трайната си и непротиворечива практика
ВКС приема, че когато задължението не е обезпечено /какъвто е настоящия
случай/, уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва противоречи на добрите нрави. В случая договорената между страните
годишна лихва от 31.82 % надвишава трикратния размер на законната лихва, който
за процесния период след служебна проверка на съда към датата на сключване на договора за кредит
е била в размер на 10.00 %. Това означава, че
клаузата за уговорената в този размер възнаградителна лихва противоречи на добрите
нрави и като такава е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същата надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я превръща в средство
за неоснователно обогатяване /така и в решение № 906 от 30.12.2004 година на
ВКС по гражд. дело № 1106/2003 година, ІІ г.о., решение № 1359 от 11.03.2009
година на ВКС по гражд. дело № 15/2007 година, ІV г.о., решение № 378 от
18.05.2006 година на ВКС по гражд. дело № 315/2005 година, ІІ г.о., определение
№ 901 от 10.07.2015 година на ВКС по гражд. дело № 6295/2014 година, IV г. о./.
На трето място, отделно от гореизложеното
съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът
всички елементи на договора за потребителски кредит се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В случая дори без нужда от експертни
познания, според съда е очевидно, че както процесния договор за кредит, така и всички
писмени документи, във връзка със сключването му са изгответни на шрифт,
по-малък от законово изискуемия шрифт 12, което представлява нарушение на чл.10, ал. 1 от ЗПК.
Всяко от горните нарушения съставлява
самостоятелно основание за недействителност на процесния договор за кредит по
смисъла на чл. 22 от ЗПК, което обстоятелство води до приложение на нормата на
чл. 23 от ЗПК, която сочи, че когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита.
На четвърто
място, независимо от горното досежно претендираната такса „Кредит у дома“, уговорена в размер, близък
до предоставената в заем сума:
Съгласно
клаузата на чл. 25 от общите условия само 30 % от общия размер на таксата за
услугата „Кредит у дома“ е за компенсиране разходите на кредитора, следователно
останалата част по същество представлява печалба на кредитора и следва да бъде
включена в годишния процент на разходите, а
в случая това не е извършено. Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на
година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление
на Министерския съвет. След служебно изчисление по чл. 162 от ГПК съдът намира, че в случая се касае до надвишаване на максималния процент
на ГПР по процесния договор, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК води до нищожност на тази клауза. Съгласно
решението по дело
№ С-472/11 на Съдът на Европейския съюз, националните съдилища са длъжни да
следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се
явява основание за извършената служебна проверка за валидност и на клаузата за
таксата кредит у дома.
С оглед гореизложеното съдът счита, че
същата е нищожна на основание - чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗПК, тъй като
първата разпоредба постановява, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна, а втората обявява всяка клауза в договор за потребителски кредит с
фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от
посоченото в чл. 32, ал. 4 от ЗПК, за
нищожна.
По гореизложените съображения съдът намира, че исковете за дължимост на претендираните вземания, с изключение на главницата се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Що се касае до
претендираната главница, както бе отбелязано по-горе на основание чл. 23 от ЗПК
в случая ответницата дължи само чистата стойност на предоставената й в заем
сума, която е 1650 лв. В тази връзка от извършената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че извършените по процесния договор
за заем плащания, направени от ответника възлизат в общ размер на 1735.20 лв.
Това означава, че изплатената сума е по-голяма от чистата стойност на
кредита, представляваща реално предоставената в заем сума от 1650 лв., поради
което предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен,
тъй като задължението на ответницата по договора за кредит е погасено чрез
изпълнение.
Ето защо
предявения установителен иск за дължимост на заявената като дължима главница се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователност на
главния иск, следва да се отхвърли и акцесорното вземане за дължимост на
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане.
Поради отхвърляне на исковете, в полза на ищеца не следва да се присъждат
претендираните разноски в настоящото и в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов, ЗА ПРИЕМАНЕ НА
УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника З.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***,че на основание чл. 422 вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр.
с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и
чл. 9 от ЗПК, че
същата ДЪЛЖИ на ищеца следните неплатени парични задължения по договор за
потребителски паричен кредит № ********* от
09.09.2015г., с настъпил краен падеж на 04.11.2016г., сключен между ответника и
кредитодателя „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК: *********, който е
прехвърлил вземането си към длъжника по същия договор на „Изи Асет Мениджмънт”
АД, ЕИК: ********* с договор за цесия от 01.07.2017г., което вземане
впоследствие е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ********* на
настоящия кредитор-цесионер ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно Приложение № 1 от 01.11.2017 г. към допълнително споразумение от
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., а именно: сумата от 872.47 лева –главница,
сумата от 82.14 лева -договорна
лихва за периода 22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., сумата от 39.72 лева -такса за оценка на досие за периода 22.04.2016 г. –
04.11.2016 г., сумата от 187.31 лева
-такса услуга „Кредит у дома“ за периода 22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., сумата
от 433 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за периода
22.04.2016 г. – 04.11.2016 г., и сумата от 204.01лева–
обезщетение за забава за периода 23.04.2016 г. - 06.12.2018 г., ведно законната лихва
върху главницата, считано от 07.12.2018 г. до изплащане на вземането, за които
вземания ищецът се е снабдил със заповед № 4658 от 10.12.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 9077/2018г. по
описа на БРС.
Решението
може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно
с оригинала:
И.Г.