№ 34372
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110119238 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, допустими и
необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Производството по ч.гр.д. № . по описа на СРС, 145 състав, следва да се приложи към
настоящото производство.
Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, посочени в исковата молба, както и по следните допълнителни въпроси, поставени
от съда: „Какъв е предвиденият ГПР в договора (какви компоненти включва и какъв е
размерът му) и какъв би бил размерът на ГПР, в случай че при изчисляването му се включи
предвидената в договора еднократна такса за оценка на риска в размер на 888,14 лв.?“ и
„Какви компоненти включва главницата, върху която е начислявано обезщетението за забава
и какъв е неговият размер, респ. надхвърля ли същият размера на законната лихва за забава
за исковия период от 06.09.2017г. до 27.10.2022г.?“
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № . г. по описа на СРС, 145 състав, към настоящото производство.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени от
ищеца в исковата молба, както и по следните допълнителни въпроси: „Какъв е предвиденият
ГПР в договора (какви компоненти включва и какъв е размерът му) и какъв би бил размерът
1
на ГПР, в случай че при изчисляването му се включи предвидената в договора еднократна
такса за оценка на риска в размер на 888,14 лв.?“ и „Какви компоненти включва главницата,
върху която е начислявано обезщетението за забава и какъв е неговият размер, респ.
надхвърля ли същият размера на законната лихва за забава за исковия период от 06.09.2017г.
до 27.10.2022г.?“, при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. М.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 06.11.2024г. от 10.00 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9
ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД
и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8289,34лв., представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит № . г., сключен между ответника и
„Т. сумата от 4191,91 лв., представляващи договорна лихва за периода от 05.09.2017 г. до
05.04.2020 г. и сумата от 6251,34 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
06.09.2017 г. до 27.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № . на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че на 28.06.2017 г. бил сключен договор за потребителски кредит № .
между ответника и „Т.. Съгласно сключения договор за потребителски кредит, заемодателят
се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на
8289,34 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, която сума била
преведена по лична банкова сметка на кредитополучателя. Кредитополучателят се задължил
да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата
стойност на плащанията по кредита била в размер на 12 481,25 лв. Сочи, че
кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.04.2020 г. на 32
броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа
на всяка отделна погасителна вноска, като първите 31 броя вноски били в размер на 390,04
лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и била размер на 390,01 лв.
Срокът на договора изтекъл на 05.04.2020г. с настъпване на падежа на последната
погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че заемателят не е
погасил дължимия паричен заем, като останал да дължи, освен главницата в пълен размер,
договорна лихва в размер на 4191,91 лв.за периода от 05.09.2017 г. до 05.04.2020 г. и
обезщетение за забава в размер на 6251,34 лв. за периода от 06.09.2017 г. до 27.10.2022 г.
2
Твърди, че посочените вземания му били прехвърлени с договор за цесия съобразно
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.08.2018
г., сключен между „Т. и „А. Посочва, че длъжникът бил уведомен за станалата продажба на
вземането от името на „Т. чрез пълномощника „А. с Уведомително писмо с изх. № .. от дата
09.11.2021 г., изпратено с известие за доставяне. Счита, че ответникът следва да се счита за
уведомен за извършената цесия и с настоящата искова молба. Посочва, че за процесните
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № . на СРС, 145 състав,
срещу дължимостта на които ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед
гореизложеното моли да се признае за установено, че ответникът му дължи процесните
вземания. Претендира законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 27.10.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове. Оспорва претендираните суми да съответстват на сумата, която е
получил по кредита. Посочва, че с решение на ТЕЛК му е определена 80 %
неработоспособност и че две години след изтичане на договора не е бил потърсен. Позовава
се на изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
По исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал.
2 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на
правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на
сумата, усвояването на кредита от кредитополучателя, сключването на договор за цесия и
уведомяването на длъжника за нея.
По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл 86 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на
ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал 2 ГПК, че не сочи доказателства за
плащане на претендираните вземания.
Страните са направили доказателствени искания по отношение на останалите факти,
за които носят доказателствена тежест, а относно доказателствената им стойност съдът
дължи произнасяне с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
3
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4