№ 681
гр. Бургас, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120203468 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Й. Т. против Наказателно постановление
№ 24/16.03.2021 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/, с което на жалбоподателя на основание чл. 36, ал. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги
/ЗРВКУ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева
за нарушение по чл. 14, ал. 4 от ЗРВКУ.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения
на производствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Развиват се подробни мотиви, като се застъпва, че към датата на
съставяне на АУАН е бил изтекъл тримесечният давностен срок по чл. 34
ЗАНН, доколкото нарушението и неговия автор са станали известни на
органите на КЕВР най-късно на 16.06.2020 г. Твърди се, че в АУАН и НП
липсват реквизити от императивен характер, като от описанието на
нарушението не става ясно за какво в крайна сметка е санкциониран
жалбоподателят. Счита се, че неправилно е била приложена санкционната
1
разпоредба на чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ, както и че деянието не е извършено
виновно, а отделно от това проверката на контролните органи е извършена в
нарушение на Методиката за това. Под евентуалност се иска квалифициране
на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за
отмяна на НП и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощници – адв. Т.К.-Пеева-БАК и адв. И.Ц.-БАК, които поддържат
жалбата по изложените в нея доводи. Пледират за отмяна на НП и
присъждане на разноски.
За административно-наказващия орган се явява юрисконсулт Пеева,
надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя
писмени бележки, в които първо излага фактическата обстановка, възприета в
НП, а след това оборва всички възражения на жалбоподателя, навеждайки
доводи за законосъобразност и правилност на санкционния акт. Пледира за
потвърждаване на НП изцяло и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, доколкото видно от отбелязването
върху самото НП, то е било връчено на жалбоподателя на 15.06.2021 г., а
жалбата е депозирана на 22.06.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е и основателна по следните съображения:
Със Заповед № З-В-5/22.05.2020г., изменена и допълнена със Заповед
№ З-В-10/03.07.2020 г. на Председателя на КЕВР било възложено на
назначена комисия извършването на извънредна проверка за прилагане от „В“
ЕАД – Бургас на цени на услугата „пречистване на отпадъчни води“ за
времето от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. и доставяне на вода на друг В
оператор. В проверката участвал и св. И.С. – на длъжност гл. експерт в отдел
„Контрол и решаване на спорове – водоснабдителни и канализационни
услуги“ към КЕВР. В изпълнение на възложеното, с т. 1 на писмо с изх. № В-
2
17-14-10/29.05.2020 г. било изискано от „В“ ЕАД – Бургас да представи копия
на всички издадени фактури за доставена вода, отнасящи се за периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., протоколи за подадените водни количества от
ВС „Камчия“ и договор за водна доставка, касателно услугата „доставяне на
вода на друг В оператор“ – на „В.“ ООД.
В отговор на запитването на 05.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо, с
което операторът предоставил копия от издадените фактури за доставяне на
вода и протоколи за подадените водни количества на „В“ – Сливен, но не
предоставил сключен с „В“ – Сливен договор за доставяне на вода.
С ново писмо изх. № В-17-14-10/11.06.2020 г. на КЕВР било
констатирано, че липсва договор, поради което и било поискано в тридневен
срок „В“ ЕАД – гр. Бургас да уточни дали има сключен договор с „В“ ООД –
Сливен и да представи копие на същия.
В отговор на второто запитване на 16.06.2020 г. в КЕВР постъпило
писмо с вх. № В-17-40-10/16.06.2020 г. (изх. № К-1380-3/15.06.2020 г. на
„В“ЕАД – Бургас) операторът представил копие от Договор № Дог-
40/27.11.2014 г. за доставяне на вода на „В.“ ООД.
На база тези данни и без да прави каквито и да е други проверки на
място или да изисква други документи, комисията по проверката на
27.07.2020 г. излязла с Констативен протокол, в който посочила, че „В“ ЕАД
фактурира на „В“ ООД – Сливен услугата „доставяне на вода на друг В
оператор“ по цена 0,350 лв./куб. м. без ДДС, която е по-висока от утвърдената
от КЕВР с Решения № Ц-20/28.12.2018 г. и Решение № Ц-37/23.12.2019 г. в
нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗРВКУ – „прилаганите от В операторите цени не
могат да бъдат по-високи от утвърдените от комисията“.
С писмо изх. № К-1380-8/30.07.2020 г. „В“ЕАД – Бургас дало писмени
обяснения по Констативния протокол.
На база тези факти свидетелят С. преценил, че неправилно „В“ ЕАД –
Бургас е фактурирало в процесната фактура № **********/31.10.2019 г.
услугата „доставяне на вода на друг В оператор“ при цена 0,350 лв./ куб. м.
Свидетелят преценил още, че като изпълнителен директор на дружеството
жалбоподателят Т. е бил длъжен да осигури прилагането на цените,
3
утвърдени за В оператора, но въпреки това е допуснал дружеството да
предоставя такива услуги на потребител по цени, по-високи от утвърденото, с
което е извършил и нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ.
С оглед горното свидетелят изпратил до жалбоподателя покана за
явяване в КЕВР на 01.10.2020 г. и съставяне на АУАН. Понеже Т. не се явил,
св. С. съставил по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН съставил срещу него АУАН с
№ ВК-36/01.10.2020 г., описвайки горните факти и давайки им квалификация
като нарушение по чл. 14, ал. 4 от ЗРВКУ.
Актът бил връчен на жалбоподателя на 04.11.2020 г. без той да
направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани
писмени възражения, с които Т. навел доводи за изтекъл давностен срок за
реализиране на отговорността му и за несъставомерност на извършеното.
Административно-наказващият орган, сезиран с преписката по акта,
пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във
възражението, а също счел фактическите констатации за безспорно
установени, поради което и на 16.03.2021 г. издал обжалваното
постановление, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 от ЗРВКУ и на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от
жалбоподателя. Той не оспорва, че действително потребителят е бил
фактуриран за услуга „доставяне на вода на друг В оператор“ по цена 0,350
лв./куб. м. без ДДС, но навежда доводи за порочност на производството и
несъставомерност на извършеното.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
4
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 38, ал. 2 от ЗРВКУ, а АУАН е съставен от оправомощено за
това лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 2 от същия закон.
Въпреки това съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено
нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните
причини:
Производството по установяване на административни нарушения и
издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната
разпоредба, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни (Тълкувателно
постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС). Наказателната и
административно-наказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната
административно-наказателна давност е обусловено от откриването на
нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под „откриване“ на нарушителя следва
да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило
своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради
тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на
доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно
длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на
един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното
лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и
неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде
поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той
трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености.
Видно от константната съдебна практика, щом даден орган или
длъжностно лице са овластени да установяват определени административни
нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са
извършени. Това е така, тъй като реализирането на административно-
наказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени
5
публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със
задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ.
длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е
типична само за административното право, но не и за административно-
наказателното право). Затова реализацията на административно-наказателната
отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни
субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи
за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези
на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването
и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в
рамките на законоустановените срокове, които както вече се спомена по-горе,
имат за свой начален момент, обективни, а не субективни юридически факти,
т. е. те са длъжни еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат
действия по установяване на лицата, осъществили състава на нарушението.
Следователно, компетентността се определя като система от правомощия, т.е.
съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на
органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административно-
наказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите и юридическите
лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от
неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши „отказ от
компетентност”.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН
компетентност на органите на КЕВР да съставят АУАН, по дефиниция
означава освен право да привличат към административно-наказателна
отговорност субектите, извършили нарушения, още и задължение за тези
длъжностни лица да установяват своевременно нарушенията и техните
извършители. Ето защо и реализацията на административно-наказателната
отговорност на правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението
на овластените администрации, така че те да решават кога и по какъв начин
да формират субективните си представи относно съставите на
административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да
предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл. 36 от
ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл. 52 – чл. 57 от ЗАНН.
Това те са длъжни да правят по силата на закона /с предоставената им
6
нормативна компетентност/ и в пределите на законно установените срокове,
които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент обективни
юридически факти.
Изрично в този смисъл е и съвсем актуалната и ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
практика на ВАС – Тълкувателно Решение № 4/29.03.2021 г., което е напълно
приложимо и към настоящия казус и където се приема, че „откриване“ има,
когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да
установи нарушението и да идентифицира извършителя му. „Това е
моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са
налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и
юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи
субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със
съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав“. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2,
предложение 1 от ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват
условия за такава преценка от длъжностното лице на база получени
достатъчно данни за нарушението и авторството му.
В конкретния случай видно от описаните по-горе факти – проверката е
била осъществена само по документи, като компетентните лица са изискали
предоставяне на фактури (което е сторено с писмо с вх. № В-17-14-
12/05.06.2020 г.) и копие от договор за водни доставки към друг В оператор
(което е сторено с писмо с вх. № В-17-40-10/16.06.2020 г. (изх. № К-1380-
3/15.06.2020 г. на „В“ЕАД – Бургас). След тази дата контролните органи не са
изисквали никакви други документи, не са правили никакви проверки на
място и т.н. Налага се изводът, че считано от 16.06.2020 г. в администрацията
на КЕВР са постъпили всички данни (документи, обяснения и т.н.), въз
основа на които в последствие актосъставителят е решил, че има извършено
нарушение – т.е. най-късно на 16.06.2020 г. „…необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация…“.
Самият актосъставител в разпита си заяви, че след получаване на писмото от
15.06.2020 г. е започнал да анализира представените документи. Настоящият
състав е на мнение, че при всички случаи обработването на информацията
отнема технологично време, но същевременно отчита, че законът е определил
максимален срок от 3 месеца, в който това трябва да се случи. Бездействието
7
на длъжностните лица при упражняване на това им правомощие не може
нерегламентирано да води до удължаване на сроковете за осъществяването на
административно-наказателна отговорност, поради което и по мнение на
настоящия състав е неприемливо да се възприеме, че едва със съставяне на
Констативния протокол нарушителят се смята за открит. Както вече стана
дума такова тълкуване е отречено от Върховния съд, а и противоречи на
смисъла на закона, поради което и доводите на АНО в тази посока не се
възприемат от съда. На съвсем отделен коментар подлежи обстоятелството,
че в конкретния случай изисканата документация, която е била анализирана и
на база на която е достигнато до извод за извършени нарушения, не е в
особено голям обем. Касае се за фактури за 3 месеца за 11 обекта – т.е. общо
33 еднотипни фактури (и още 9 фактури, касаещи проверката за подадени на
„В“ – Сливен ООД водни количества), без да са предоставени каквито и да е
други документи (освен един договор с „В – Сливен ООД), които да изискват
особен анализ, обобщаване и т.н. От своя страна комисията по проверката се
състои от 4 длъжностни лица, поради което и по мнение на настоящия състав
– тримесечният срок в случая е бил повече от достатъчен за ангажиране на
отговорността на нарушителя.
Обобщавайки горното може да се посочи, че считано от 16.06.2020 г.
контролните органи са разполагали с всички необходими данни относно това,
че е извършено фактуриране на услугата „доставяне на вода на друг В
оператор“ по цена 0,350 лв./куб. м. без ДДС, която е по-висока от утвърдената
от КЕВР с Решения № Ц-20/28.12.2018 г. и Решение № Ц-37/23.12.2019 г. в
нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗРВКУ – „прилаганите от В операторите цени не
могат да бъдат по-високи от утвърдените от комисията“. Това от своя страна
означава, че още на 16.06.2020 г. контролните органи са разполагали с
абсолютно всички данни, които да им позволят да изградят извод относно
съставомерните признаци на нарушението и неговия автор – т.е. настоящият
състав приема, че на 16.06.2020 г. нарушителят е бил установен по смисъла на
ЗАНН, доколкото точно от тази дата и на база на постъпилите в КЕВР
документи е било обективно възможно съответното длъжностно лице да
изгради своята субективна представа относно индивидуализиращите белези
на нарушителя и деянието. Ето защо, тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2,
предл. първо от ЗАНН, започва да тече на 16.06.2020 г. и последният ден, в
8
който законосъобразно може да се е състави АУАН, е 16.09.2020 г., а в случая
АУАН е съставен на 01.10.2020 г. Неспазването на този срок представлява
съществено процесуално нарушение на административно-производствените
правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен,
обуславяща неговата отмяна.
Всичко горепосочено сочи, че в конкретния случай отговорността на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което и НП следва
да се отмени само на това основание, без да се разглеждат другите доводи за
порочност.
При този изход на делото и с оглед на представените договор за
правна защита и съдействие и фактура на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 от АПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на
адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от ЗА препраща към чл. 18 от
НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно който, ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при
интерес от 1000 до 5000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300
лв. + 7 % за горницата над 1000 лева, т.е. в конкретния случай заплатеното
възнаграждение дори е под минимално предвидено, поради което и няма как
да бъде допълнително намалено от съда.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24/16.03.2021 г., издадено
от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на
Г. Й. Т., с ЕГН **********, от ***, на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000 лева за нарушение по чл.
14, ал. 4 от от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране, с БУЛСТАТ
*********, да заплати на Г. Й. Т., с ЕГН **********, от ***, сумата 300 лева
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10