Р Е Ш Е Н И Е
№ 134/18.7.2022г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На шести
юли
2022 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 170 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по жалба на
Д.Г.Т., ЕГН ********** и адрес ***
чрез адв. Ир. С. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0306-******от 29.04.2022г. по чл. 171,
т.2, б. Л от ЗДвП издадена от ВПД началник
сектор към ОД на МВР-Сливен, РУ Нова Загора с която временно е спряно от движение моторно превозно средство – л.а. „**“ с рег.
№ **за срок от 1 месец, считано от 29.04.2022г.
В жалбата на Т. се сочи, че
не е собственик на автомобила и
не е управлявал същия когато е извършено нарушението. Собственик на автомобила е „*** ******" ЕООД, който факт е
установен още в хода на административнонаказателното
производство, отразен е в съставената Заповед №22-0306-000167/29.04.2022г. и се
доказва от свидетелство за регистрация част I на МПС, в което като собственик
на автомобила е вписано именно процесното дружество.
Счита че, разпоредбата на чл.171, т.2, б."л" от ЗДвП в конкретния
случай не може да бъде приложена. Прави се искане съдът да отмени заповедта с присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован не се явява, като
изпраща процесуалния си представител, който поддържа жалбата и направеното искане.
Подробни съображения излага в писмени бележки.
Ответникът по делото, своевременно и редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Със становище с вх. № 1784/01.07.2022г. оспорва
жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена. Алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0306-******от
29.04.2022г. издадена от ВПД началник
сектор към ОД на МВР-Сливен, РУ Нова Загора Д.К.Д., на жалбоподателя Д.Т., била наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „Л“ от ЗДвП, с която временно е спряно от движение моторно превозно средство – л.а. „**“ с рег.
№ **за срок от 1 месец, считано от 29.04.2022г.
В обстоятелствената част на тази заповед е
записано, че принудителната административна мярка се налага против Д.Г.Т. тъй като „мл. автоконтрольор Н.Г. А.е съставил АУАН с № GA ******/29.04.2022г. против Д.Т.Т.ЕГН:**********, за това, че на 14.04.2022г. в 12:59ч. в
гр. Нова Загора, ул. Старозагорско шосе до Септемврийски кът в посока за гр.
Стара Загора управлява лек автомобил „**“ с регистрационен номер СВ **** СА,
собственост на "*** ******’ ЕООД с ЕИК: *********, като водача управлява с
наказуема скорост 123 км. /ч. при общо ограничение за населено място до 50 км.
/ч. въведено с пътен знак Д11. Скоростта е установена с техническо средство
ATCC ARH CAM S1, като общото превишение след
приспаднат толеранс от 3 процента от установената скорост 127 км. /ч. е 73 км.
/ч. Нарушението е фиксирано с клип номер - ******* в които са фиксирани също
дата, час и GPS координати на нарушението. Водача не представи СРМПС част 2 за
МПС което управлява“.
По делото е приета адм. преписка по издаване на оспорената заповед, както и: справка за нарушител/водач на Д.Г.Т.; заверени копия от Договор за
финансов лизинг №************/9.11.2020г., Свидетелство
за регистрация на МПС –част II и
НП № 22-****-******/10.05.2022г., с което на Д.Т.Т.за описаните в процесния АУАН нарушения са наложени наказания глоба в размер на 900 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на осн. чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева
на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.3
от ЗДвП.
Заповедта
за прилагане на принудителната административна мярка е връчена на жалбоподателя
на 19.05.2022 г., като същият е депозирал жалба против нея директно в Административен
съд – Ямбол с вх. № 1482 от 31.05.2022г.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се
преценя като основателна по следните
съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като
установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от посочените
изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата
на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП,
съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 буква
"А", т. 6
и т. 7 от същия
закон
се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Съгласно приетата по делото заповед № 343з-3031/31.12.2021 г.
на Директора на ОД МВР Сливен са упълномощени определена категория длъжностни
лица за издаване на принудителни административни мерки по Закона за движение на
пътищата, сред които изрично по т.3 са посочени началниците на сектори в РУ
Нова Загора при ОД на МВР – Сливен.
При издаване на оспорената заповед е спазена и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК
– същата е в писмена форма и съдържа както правни, така и фактически основания
за издаването й, т.е. същата е мотивирана. Като фактическо основание за
издаване на процесната заповед е отразено
обстоятелството за управление на МПС - лек автомобил „**“ с регистрационен номер **на посочената в съставения АУАН дата,
час и място от лицето Д.Т.Т.със скорост123 км./ч.
при общо ограничение за населено място до 50 км./ч. въведено с пътен знак Д11. Като правно
основание за издаване на заповедта е
посочена разпоредбата на чл. 171, т.2, б. Л от ЗДвП, съгласно която е предвидено налагането на принудителна
административна мярка "временно
спиране от движение на пътно превозно средство" на собственик,
който при управление на моторно превозно средство превиши максимално
разрешената скорост в населено място над 50 км/ч – за срок един месец.
Доказателствата
по делото сочат, че в случая не са били налице материално правните предпоставки
за издаване на обжалваната заповед и в тази връзка следва изцяло да бъдат
споделени доводите в жалбата против същата. Жалбоподателят Д.Г.Т. не е собственик на лек автомобил „**“ с регистрационен номер СВ ****
СА, с който е извършено процесното нарушение – собственик е "*** ******’ ЕООД
с ЕИК: *********. Това обстоятелството
не е спорно по делото, доколкото още актосъставителя
го е отразил в съставения АУАН с № GA ******/29.04.2022г., а издателя на
заповедта в обстоятелствената част на същата е посочил именно дружеството като
собственик на автомобила. Освен, че не е
собственик на процесното МПС жалбоподателя Т. не е
управлявал същото и не е извършител на процесното
нарушение, което се установява от процесния АУАН и
впоследствие издаденото НП № 22-****-******/10.05.2022г.
против Д.Т.Т..
В заключение съдът счита, че Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0306-******от 29.04.2022г. по чл. 171,
т.2, б. Л от ЗДвП на ВПД началник сектор
към ОД на МВР-Сливен, РУ Нова Загора е издадена в нарушение на материалния
закон и като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото претенцията на проц. представител на оспорващия за присъждане на разноски
се явява основателна, като своевременно направена и доказана по размер.
ОД на МВР –Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия сумата от 310 лева, от които 10
лева за внесена държавна такса и 300
лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приетия ДПЗС от 31.05.2022г. В тази
връзка възражението на издателя на акта за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под
минималния предвиден размер в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК,
ЯАС, втори административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
Д.Г.Т. Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0306-******от 29.04.2022г. по
чл. 171, т.2, б. Л от ЗДвП издадена от ВПД началник сектор към ОД на МВР-Сливен, РУ Нова Загора с
която временно е спряно от движение моторно превозно средство – л.а. „**“ с рег.
№ **за срок от 1 месец, считано от 29.04.2022г.
ОСЪЖДА ОД на МВР –Сливен да заплати на Д.Г.Т.,
ЕГН ********** и адрес *** направените разноски по делото в размер на 310/триста
и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /п/ не се чете