Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.08.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 10674 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 21.05.2018 г., постановено по
гр.дело № 41744/2017 г. на СРС, ІІІ Г.О., 88 състав, е отхвърлен предявения
от „ Р.**П“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл.422 ГПК, във вр.
чл.405 КЗ за признаване за установено, че ответника З. „ А.“ АД, ЕИК : ********,
със седалище и адрес на управление:***, дължи на ищеца сумата от 3514,27 лв.-
застрахователно обезщетение по Комбинирана застрахователна полица № 0306С005826
от 20.10.2015 г. за настъпило застрахователно събитие- ПТП на 13.07.2016 г. С
решението на съда е осъдено „ Р.**П“ ЕООД, ЕИК: ********, да заплати на З. „ А.“
АД, ЕИК : ********, на основание чл.78, ал.3, във вр. ал.8 ГПК, сумата от 200
лв.- разноски в производството, както и сумата от 75 лв.- разноски в
заповедното производство.
Срещу
решението на СРС, 88 с-в е постъпила
въззивна жалба от ищеца „ Р.**П“
ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.С.С., с искане същото да бъде отменено
изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважен предявения
установителен иск. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила
и на
материалноправните разпоредби на закона,
по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ответник З.
„ А.“ АД, ***, чрез своя процесуален представител юрк.Рая Лукова оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на ищеца, като неоснователна да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато
нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява
неправилно, като в тази връзка настоящата
въззивна инстанция не
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявения от ищеца срещу ответника установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.405 от КЗ, за признаване за
установено, че З.
„ А.“ АД, ***
дължи на „ Р.**П“
ЕООД, гр.София,
сумата от 3514,27 лв.- застрахователно обезщетение
по комбинирана застрахователна полица № 0306С005826 от 20.10.2015 г. за
настъпило застрахователно събитие- ПТП на 13.07.2016 г., за която сума е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 20601/ 2017
г. по описа на СРС, 88 с-в. Доводите изложени в жалбата,
относно неправилност на обжалваното решение са изцяло основателни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, съдът приема за установено следното:
В
настоящия случай, съдът приема, че отхвърляйки предявената от ищеца срещу ответника
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, установителна искова претенция,
първоинстанционният съд е нарушил императивни материалноправни норми на закона. В процесния случай, неправилен е извода на първоинстанционният съд, че
размерът на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение следва да се определи
по представените от ответното дружество Общи условия за застраховка на моторни
преводни средства/“Каско“/, както и че размерът на обезщетението не следва да
бъде съобразно средната пазарна стойност на вредите според заключението на
вещото лице, а според експертната оценка на специалист/ вещо лице/ оторизирано
от застрахователя. Този извод на първоинстанционният съд е неправилен,
противоречи на материалния закон и на трайно установената съдебна практика. Относно начина на
определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, въззивният съд приема, че същото се определя
по средни пазарни цени към деня на настъпване на застрахователното събитие.
В процесния случай от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно -автотехническа експертиза, прието, като неоспорено
от страните, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и обективно
изготвено се установява, че стойността необходима за възстановяване на автобус
„ Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ“, с рег.№ СА 2878 НВ/ застрахован при ответника/,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от
10205,24 лв. Съгласно разпоредбата на чл.386, ал. 1 от Кодекс за
застраховането /КЗ // предишна чл.208, ал.1 от КЗ отм./ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение
в уговорен между страните по договора срок и което не може да надхвърля
застрахователната сума, освен ако това е предвидено в този закон. Също така с
оглед на разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. За да е основателен искът за присъждане на
застрахователно обезщетение, застрахованият е длъжен да докаже наличието на
сключен застрахователен договор, настъпването на застрахователното събитие и че
е изправна страна по договора. По отношение на застрахователното обезщетение,
което се дължи с оглед разпоредбата на чл. 386, ал.2 от КЗ, то трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Меродавна за
застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и
на вредите причинени на нея в деня на застрахователното събитие и стойността, с
която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като
повредената. Съдебната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК последователно приема, че обезщетението се
изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да се купи
друго със същото качество и вид. Размерът на реалната стойност на
вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като обезщетението се дължи
по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество,
т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл.400,
ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 от КЗ. В случая
с оглед на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, прието, като неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло,
като компетентно и обективно изготвено се установява, че стойността необходима
за възстановяване на автобус „ Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ“, с рег.№ СА 2878 НВ/
застрахован при ответника/, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е в размер на сумата от 10205,24 лв. Това е
цената на действителната стойност на увреденото имущество от същия вид, в това
число всички присъщи разходи по монтаж, подмяна и други без прилагане на
обезценка. Безспорно е обстоятелството,
че в процесния случай е заплатено на ищеца от застрахователя обезщетение в
размер на сумата от 4932,32 лв., но същото не покрива действителния размер на
претърпените от ищеца вреди към момента на настъпване на застрахователното
събитие. С оглед на което, съдът приема, че претенцията на ищеца по отношение на ответника за установяване на дължимост на вземане за главница в размер на сумата
от 3514,27 лв., за която е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 20601/ 2017 г. по описа на СРС, 88
с-в, се явява основателна и доказана, поради което следва да бъде уважен изцяло
предявения по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителен иск.
При
така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции
изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта за
разноските, като постановено в нарушение на материалния закон и вместо това да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по
установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК срещу ответника, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3514,27
лв., ведно със законна лихва за забава, считано от 31.03.2017 г., за която е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 20601/ 2017 г. по описа на СРС, 88 с-в.
На ищеца следва
да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателно направени
разноски в производството по делото пред първата съдебна инстанция, включително
и за заповедното производство, общо в размер на сумата от 1341,29 лв.
По отношение на разноските за
въззивното производство:
При
този изход на въззивника- ищец на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за въззивното производство, в размер на сумата от 571 лв./ държавна такса за
въззивно обжалване и заплатено адвокатско възнаграждение/.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло решение от 21.05.2018 г.,
постановено по гр.дело № 41744/2017 г. на
СРС, ІІІ Г.О., 88 състав, включително и в частта за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.405,
ал.1 от КЗ, че З. „ А.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, дължи на „
Р.**П“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от
3514,27 лв./ три хиляди петстотин и четиринадесет лева, и 27 стотинки/,
представляваща неизплатена част от застрахователно
обезщетение по комбинирана застрахователна полица № 0306С005826 за застраховки
каско и злополука от 20.10.2015 г. за настъпило застрахователно събитие- ПТП на
13.07.2016 г., ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 31.03.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 20601/ 2017 г. по описа на СРС, 88 с-в.
ОСЪЖДА З.
„ А.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ Р.**П“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 1912, 29 лв./
хиляда деветстотин и дванадесет лева, и 29 стотинки/, представляваща
направените пред двете съдебни инстанции разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.