№ 246
гр. П., 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720102173 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ПЛ. ИВ. СТ., в качеството му
на наследник на Малинка Николова Стефанова срещу „Топлофикация – П.” АД, с
която се иска поради погасяване по давност да се признае за установено, че не дължи
сумата от 1847,89 лева – главница за стойността на доставена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. П., ул. „С.”, бл** вх* ет* ап. 14 за периода от 01.02.1999г. до
30.09.****г., сумата от 524,38 лева – лихва за забава за периода от 31.03.1999г. до
24.11.**** г.,, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № **** по
описа за **** г. на Районен съд – П..
В исковата молба се посочва, че за вземанията е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № **** по описа за **** г. на Районен съд – П.. Въз основа на този изпълнителен
лист било образувано изп. д. № *** г. по описа на ДСИ при РС-П.. Изложени са
подробни доводи, че претендираните вземания са погасени по давност.
Ответното дружество в отговора на исковата молба оспорва предявения иск по
съображения, че са предприети действия, с които погасителната давност е била
прекъсната. Поддържа се, че до новата погасителна давност е започнала да тече от
отвяната на ППВС № 3/1980 г., извършена с ТР № 2/26.06.2015 г. Претендират се
разноски.
1
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са приложени материалите по ч. гр. д. № **** по описа за **** г. на
Районен съд – П., от които става ясно, че по реда на чл. 237 и сл. от ГПК (отм) е
издаден изпълнителен лист от 03.12.**** г. в полза на „Топлофикация – П.” АД срещу
наследодателката на ищеца М.Н.С. /видно от приложено удостоверение за
наследници/, отнасящ се за следните вземания: 1847,89 лева – главница за стойността
на доставена топлинна енергия за периода от 01.02.1999г. до 30.09.****г., сумата от
524,38 лева – лихва за забава за периода от 31.03.1999г. до 24.11.**** г. ведно със
законната лихва върху главницата от 01.12.**** г. до окончателното й изплащане,
както и 33,72 лева – разноски.
Между страните е безспорно, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп. дело № *** г. при ДСИ при РС-П.. От представеното писмо с вх. №
4481/29.07.2021 г. от ДСИ при РС-П. се установява, че изп. дело № *** г. е прекратено
и архивирано под № 26-5729.12.2011г., като същото е унищожено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК /по въпроса за
исковата защита на длъжника в изпълнителния процес чрез общия установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди
влизането в сила на сега действащия ГПК, има трайно установена практика на ВКС -
Решение № 129 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 864/2010 г., I т. о., ТК, Определение
№ 262 от 30.04.2009 г. по ч. т. д. № 265/2009 г. на ВКС, II т.о. и др./.
В решение № 93/24.09.2019 г. по гр.д. № **** г. на III г.о. на ВКС е разяснено, че
в чл.237, б.“в“ - б.“м“ ГПК отм. г. бяха предвидени т.нар. „извънсъдебни изпълнителни
основания“, чрез които кредиторите разполагаха с облекчена възможност да се снабдят
с изпълнителен лист за вземания, удостоверени в документите, без да е необходимо да
провеждат успешно осъдителен иск. Извънсъдебните изпълнителни основания обаче
не установяваха вземането по изпълнителния лист със сила на пресъдено нещо, поради
което длъжникът разполагаше с два способа за защита. Първият е по реда на чл.250-
252 ГПК отм. – в седемдневен срок от получаване на поканата за доброволно
изпълнение да поиска от съда спиране на изпълнението, като представи убедителни
писмени доказателства, че вземането по изпълнителния лист не съществува или не е
настъпила неговата изискуемост или като представи надлежно обезпечение по чл.180 и
чл.181 ЗЗД. При уважаване на искането за спиране, в едномесечен срок от влизане в
сила на определението на съда, кредиторът бе длъжен да предяви установителен иск за
2
съществуването на вземането, като в случаите на непредявяването му или когато искът
бъде отхвърлен, изпълнителният лист се обезсилваше от съда. Вторият способ бе
уреден в чл.254 ГПК отм. - когато длъжникът е пропуснал едноседмичния срок по
чл.250 ГПК отм. или когато искането му за спиране не е уважено от съда, той
разполагаше с възможност да предяви отрицателен установителен иск, че вземането по
изпълнителния лист не съществува или не е настъпила неговата изискуемост, в т.ч. да
се позове на погасителна давност. Тогава спирането на изпълнението бе възможна
последица от наложената обезпечителна мярка по предявения иск по чл.254 ГПК отм.
След отмяната на ГПК отм. възможността длъжникът да предяви отрицателен
установителен иск за несъществуването, неизискуемостта и погасяването по давност
на вземането по изпълнителния лист, издаден на извънсъдебно изпълнително
основание при действието на чл.237, б.“в“ - б.“м“ ГПК отм. произтича от чл.124, ал.1
ГПК.
Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за
изпълняемото право, в случая вземането по изпълнителния лист, е погасено с оглед
доказване на положителния факт за погасяването им с предвидената в чл. 111, б. В ЗЗД
3-годишна давност.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
С ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че задълженията на потребителите
на ТЕ са за периодично плащане – погасяват се с изтичането на 3-годишен срок - чл.
111, б. В ЗЗД.
С ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14, е прието,
че на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде придадено действие
да прекъсва давността. Разяснено е, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Настоящият съдебен състав
споделя съдебната практика, според която разрешенията, дадени с ТР 2/2015г. на
ОСГТК, относно това кои действия в изп. производство спират давността се прилагат
занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни
производства, т.е. тези разрешения се прилагат от датата на обявяване на ТР 2/2015г.
на ОСГТК – 22.06.2015г.
В случая изп. производство е прекратено. Същото не е налично, за да извърши
съдът преценка към кой момент и на какво основание е прекратено – дали след
образуването му взискателят е отправял искане за предприемане на изп. действия или е
3
настъпила перемция по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК през 2008 г.
Така или иначе най-късният момент на прекратяване на делото е 29.12.2011г. –
посоченият в писмото ден на архивиране.
Датата на прекратяването е преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, и обявяването за изгубило сила на ППВС №
3/1980 г., при което относно погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с
ППВС № 3/1980 г. и новата давност започва да тече от датата на прекратяване на
изпълнителното производство. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. се
прилагат занапред спрямо неприключилите съм момента на обявяването му
изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай /в същия смисъл е и
решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
Определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) и издаденият въз основа на него
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.) нямат
последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че във всички случаи срокът на новата давност по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на
това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира
приложение /Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК и
други/. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от ОУ на “Топлофикация
- П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения
за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва, т.е налице е установен падеж на
вземанията. През 30 -дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането
на този срок вземането става и изискуемо /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, то следва извод, че
изискуемостта на главницата за първия месец от процесния период м.02.1999 г. е
настъпила на първия ден след изтичане на падежа, т.е. на 01.04.1999 г. Изискуемостта
на главницата за последния месец от процесния период м.09.**** г. е настъпила на
първия ден след изтичане на падежа, т.е. на 01.11.2006 г.. Молбата за издаване на ИЛ
по гр. д. №****/****г. на ПРС, по който е образувано изп. д. № ***г. по описа на ДСИ
при ПРС, не е могла да прекъсне действието на давността по чл. 111, б. В ЗЗД.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за
4
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД.
Давността за вземането за ТЕ за първия месец от процесния период м.02.1999 г.
е изтекла на 01.04.2002 г. Няма данни кога през 2006 г. е образувано изпълнителното
дело. Ако се приеме, че това е в началото на годината, то за вземания с настъпил падеж
до 01.01.**** г. давността също е изтекла.
За останалите вземания давността е спряла да тече от образуването на изп. дело
до прекратяването му през 2011 г.
Това е така, тъй като съгласно разясненията по Постановление № 3 от 18.11.1980
г. на Пленума на ВС (загубило актуалността си към момента, но приложимо към
обсъждания момент) образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. От
прекратяването на изп. производство започва да тече нова давност за вземанията, която
е изтекла през 2014 г.
По делото не се ангажира доказателства за извършени действия от ответника,
насочени към спиране или прекъсване на давността преди този момент. На основание
чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се считат погасени
поради изтекла давност и произтичащите от главното вземане допълнителни вземания
/лихви, разноски и пр./.
С оглед на изложеното предявените искове са основателни и следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
сторените в производството разноски.
Ищецът е направил разноски за ДТ в размер на 90, 89 лв., сумата от 3 лв. за
банков превод, 400 лева - адвокатски хонорар. Възражението на ответника по чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 400
лв., при минимален размер от 396,06 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г., с оглед фактическата и правна сложност на делото, се явява
неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ПЛ. ИВ. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. „С.”, бл** вх* ет* ап. 14, в качеството си на наследник на Малинка Николова
Стефанова НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради погасяване по
давност следните вземания: сумата от 1847,89 лева –стойността на доставена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. П., ул. „С.”, бл** вх* ет* ап. 14 за периода от
01.02.1999г. до 30.09.****г., сумата от 524,38 лева – лихва за забава за периода от
31.03.1999г. до 24.11.**** г., за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч. гр.
д. № **** по описа за **** г. на Районен съд – П..
ОСЪЖДА „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. ИВ. СТ.,
ЕГН**********, с адрес гр. П., ул. „С.”, бл** вх* ет* ап. 14, сумата в размер на 493,89
/ четиристотин деветдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/ лева,
представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № **** по
описа за **** г. на Пернишки районен съд, да бъде върнато в архив.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6