РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 22.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд, пети наказателен състав, в публичното си заседание на 22.02 през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:Велизар Бойчев
при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД №2284 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д.И.Т.
*** е подал жалба против наказателно постановление №38-0001915/5.11.2020г.,
издадено от началника на РД”АА”- гр.Русе, с което на основание чл.93в, ал.17,
т.1 от ЗАП във вр. чл.36, §1, т.i от Регламент №165/2014г. му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500лв., на основание чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАП във вр. чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България му е наложено административно наказание глоба в размер на
2000лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.89, т.3 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България му е наложено административно наказание глоба в размер
на 2000лв., на основание чл.93, ал.1,
т.2 от ЗАП във вр. чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
му е наложено административно наказание глоба в размер на 4000лв. и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр.
чл.89, т.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България
му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.
Жалбоподателят излага съображения,
че не е извършил нарушенията и иска
отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата иска потвърждаване на
наказателното постановление.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният
съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
„Д.е.”ЕООД-
гр.Гълъбово, обл.Стара Загора било спедитор на въглища и доставило такива на
„Пристанище Варна”ЕАД- гр.Варна на 20.08.2020г. „Топлофикация Русе”ЕАД- гр.Русе
придобило 32800кг от тези въглища, които на 14.10.2020г. жалбоподателят превозил
до получателя/ последното предприятие/ с товарен автомобил с рег.№В8146НК,
собственост на „М. е.”ЕООД- гр.Девня, обл.Варна. Автомобилът на превоза бил
оборудван с аналогов тахограф №02206451. Жалбоподателят нямал тахографски лист
за превоза и за предходните 28 дни, пътен лист, товарителница, карта за
квалификация, превозното средство нямало удостоверение за обществен превоз на
товари на територията на РБългария или заверено копие от лиценз на Общността. Около
8.50 часа на 14.10.2020г. му
била извършена проверка от органите на автомобилната администрация, когато били
установени представените обстоятелства и му бил съставен ауан, с който
започнало настоящото производство.
Впоследствие в хода на досъдебното производство по делото било
представено удостоверение за дейности за периода 17.09.2020г.- 14.10.2020г.,
издадено за жалбоподателя от „М.т.- Н.”ЕООД- гр.Девня,
обл.Варна. Последноупоменатият търговец, „Маратон експрес”ЕООД- гр.Девня,
обл.Варна и въззивникът били с един и същ адрес на седалище и постоянен такъв.
Тази фактическа
обстановка се установява по напълно непротиворечив начин от всички събрани по
делото доказателства и води до следните правни изводи:
С даденото във фактическата обстановка
деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАП във вр. чл.36, §1, т.i от Регламент
№165/2014г., тъй като на 14.10.2020г. в гр.Русе, като водач на превозно
средство, с което извършвал обществен превоз на товари, не представил на
контролните органи тахографските листи от деня на превоза и последните 28
календарни дни. Ирелевантно за делото
остава представеното след проверката на контролните органи удостоверение за
дейности, тъй като основен елемент от състава на вмененто нарушение, а и на
съществуващото съответно задължение, е представянето на всички документи,
които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките на
въззивника от
предходните 28 календарни дни по време на проверката му от
контролните органи, което безспорно той не е сторил. Законодателят е въвел
задължение за представяне на документите именно в това време, за да се избегнат
злоупотреби с последващо съставяне на документи с невярно съдържание, които
извиняват недобросъвестни водачи. Превоза бил обществен по смисъла на §1 от ДР
към ЗАП, тъй като бил извършен за чужда сметка- на „Т. Русе”ЕАД- гр.Русе и не
бил предназначен
за собствена дейност на Т., не произтичал от негова
дейност и
въвзивникът не бил назначен по трудов договор с „Т. Русе”ЕАД-
гр.Русе,
за чиято сметка се извършил превоза. Не е налице маловажен случай, тъй като конкретния
с нищо не разкрива по- ниска обществена опасност от другите подобни деяния,
извършвани ежедневно от други водачи. От субективна страна нарушението е
извършено при пряк умисъл- жалбоподателят е съзнавал, че управлява превозното
средство, като не представя тахографските листи от монтирания в него тахограф, съзнавал
обществената опасност от това си поведение и предвиждал настъпването на
обществено опасните последици от него. Наказанието за това
нарушение е правилно индивидуализирано, поради което наказателното
постановление следва да се потвърди в тази му част.
С даденото във фактическата
обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.89, т.2 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, тъй като на 14.10.2020г. в гр.Русе извършил обществен превоз
на товари без пътен лист. Безспорно е
установено по делото, че за дадения превоз няма издаден пътен лист. Превоза бил
обществен по смисъла на §1 от ДР към ЗАП, тъй като бил извършен за чужда
сметка- на „Топлофикация Русе”ЕАД- гр.Русе и не бил предназначен за
собствена дейност на Т., не произтичал от негова
дейност и
въвзивникът не бил назначен по трудов договор с „Т. Русе”ЕАД-
гр.Русе,
за чиято сметка се извършил превоза. Не е налице маловажен случай, тъй като
конкретния с нищо не разкрива по- ниска обществена опасност от другите подобни
деяния, извършвани ежедневно от други водачи. От субективна страна нарушението
е извършено при пряк умисъл- жалбоподателят е съзнавал, че управлява превозно
средство, с което извършва обществен превоз на товари, съзнавал е задължението
си да има дадения документ, но не го спазил, съзнавал обществената опасност от
това си поведение и предвиждал настъпването на обществено опасните последици от
него. Наказанието
за това нарушение е правилно индивидуализирано, поради което наказателното
постановление следва да се потвърди и в тази му част.
С изложеното във фактическата
обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.89, т.3 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, тъй като на 14.10.2020г. в гр.Русе извършил обществен превоз
на товари без товарителница за превоза. Безспорно
е установено по делото, че за дадения превоз няма товарителница. Превоза бил
обществен по смисъла на §1 от ДР към ЗАП, тъй като бил извършен за чужда
сметка- на „Т. Русе”ЕАД- гр.Русе и не бил предназначен за
собствена дейност на Т., не произтичал от негова
дейност и
въвзивникът не бил назначен по трудов договор с „Т. Русе”ЕАД-
гр.Русе,
за чиято сметка се извършил превоза. Не е налице маловажен случай, тъй като
конкретния с нищо не разкрива по- ниска обществена опасност от другите подобни
деяния, извършвани ежедневно от други водачи. От субективна страна нарушението
е извършено при пряк умисъл- жалбоподателят е съзнавал, че управлява превозно
средство, с което извършва обществен превоз на товари, съзнавал е задължението
си да има дадения документ, но не го спазил, съзнавал обществената опасност от
това си поведение и предвиждал настъпването на обществено опасните последици от
него. Наказанието
за това нарушение е правилно индивидуализирано, поради което наказателното
постановление следва да се потвърди и в тази му част.
С представеното във фактическата
обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.87, т.3 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, тъй като на 14.10.2020г. в гр.Русе, в условията на
повторност, извършил обществен превоз на товари без да притежава карта
за квалификация на водача. Видно от приложената справка от информационните масиви
на ИА”АА” Т. няма издавана карта за квалификация. Деянието не е повторно, тъй
като с
наказателно постановление №627/24-06.2020г. на РД”АА”- Варна,
обусловило приложението на института на т.27 на §1 от ДР към ЗАП,
жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба №41 на МТ, което не
е
същото като обсъжданото. Последното налага преквалифициране на
деянието по основния състав на нарушението по т.1 на чл.93, ал.1 ат ЗАП.
Превоза бил обществен по смисъла на §1 от ДР към ЗАП, тъй като бил извършен за
чужда сметка- на „Топлофикация Русе”ЕАД- гр.Русе и не бил предназначен
за собствена дейност на Т., не произтичал от негова
дейност и
въвзивникът не бил назначен по трудов договор с „Т. Русе”ЕАД-
гр.Русе,
за чиято сметка се извършил превоза. Не е налице маловажен случай, тъй като
конкретния с нищо не разкрива по- ниска обществена опасност от другите подобни
деяния, извършвани ежедневно от други водачи. От субективна страна нарушението
е извършено при пряк умисъл- жалбоподателят е съзнавал, че управлява превозно
средство, с което извършва обществен превоз на товари, съзнавал е задължението
си да има дадения документ, но не го спазил, съзнавал обществената опасност от
това си поведение и предвиждал настъпването на обществено опасните последици от
него. Наказанието
за това нарушение е неправилно индивидуализирано,
поради представеното по- горе обстоятелство досежно квалификацията на деянието,
следва да бъде определено в размер на 2000лв., в
какъвто смисъл
наказателното постановление следва да се измени в тази му
част.
С изложеното във фактическата
обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.89, т.1 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, тъй като на 14.10.2020г. в гр.Русе извършил обществен превоз
на товари с превозно средство, което нямало удостоверение за превоз за
обществен превоз на товари. Безспорно е установено по делото, че за процесното
МПС не е издавано удостоверение. Превоза бил обществен по смисъла на §1 от ДР
към ЗАП, тъй като бил извършен за чужда сметка- на „Т. Русе”ЕАД- гр.Русе и не
бил предназначен
за собствена дейност на Т., не произтичал от негова
дейност и
въвзивникът не бил назначен по трудов договор с „Топлофикация
Русе”ЕАД- гр.Русе, за чиято сметка се извършил превоза.
Не е налице маловажен случай, тъй като
конкретния с нищо не разкрива по- ниска обществена опасност от другите подобни
деяния, извършвани ежедневно от други водачи. Жалбопотелят е годен субект на
нарушението, тъй като законът вменява на водачите да притежават и да представят
удостоверението, за неизпълнението на което е предвидено и наказание глоба,
което ясно сочи вида на нарушителя- физическо лице- водач. От субективна страна
нарушението е извършено при пряк умисъл- жалбоподателят е съзнавал, че управлява
превозно средство, с което извършва обществен превоз на товари, съзнавал е
задължението си да има дадения документ, но не го спазил, съзнавал обществената
опасност от това си поведение и предвиждал настъпването на обществено опасните
последици от него. Наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано,
поради което наказателното постановление следва да се потвърди и в тази му
част.
Следва да се отбележи, че в хода на досъдебното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. И
двата акта от тази фаза на процеса отговарят на всички законови изисквания,
обвиненията са формулирани напълно ясно и предоставят пълна възможност за
защита, която явно е и упражнена, предвид развитието на настоящото
производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№38-0001915/5.11.2020г., издадено от началника на РД”АА”- гр.Русе в частта, с
която на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАП във вр. чл.36, §1, т.i от
Регламент №165/2014г. му е наложено административно наказание глоба в размер на
1500лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.89, т.2 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България му е наложено административно наказание глоба в размер
на 2000лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.89, т.3 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България му е наложено административно наказание глоба в размер
на 2000лв. и на основание чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАП във вр. чл.89, т.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление
№38-0001915/5.11.2020г., издадено от началника на РД”АА”- гр.Русе в частта, с която
на основание чл.93, ал.1, т.2 от ЗАП във вр. чл.87, т.3 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България му е наложено административно наказание глоба в размер
на 4000лв., като НАМАЛЯВА административно наказание глоба до размер на
2000лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: