№ 181
гр. Пазарджик, 04.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220102454 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищецът И. М. Р., редовно призован чрез адвокат И. В. от АК -
Пазарджик, се явява лично. За него се явява адвокат И. В., надлежно
упълномощен, с пълномощно, представено по делото, и адв. Ч. Ч., надлежно
упълномощен от днес.
Ответницата С. Ю. Р., редовно призована чрез адвокат Д. Ц. от АК -
Пазарджик, се явява лично.
За нея се явява адвокат Д. Ц., надлежно упълномощен, с пълномощно,
представено по делото.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ц.: Да не се дава ход на делото. Допуснатата СПЕ не е изготвена и
не е представена, моля да отложите делото.
СЪДЪТ намира, че дори да се налага отлагане на делото за изслушване
на експертизата, не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по
1
реда на чл.143 от ГПК:
АДВ.В.: Поддържам подадената искова молба и доказателствата към
нея.
АДВ.Ч.: Поддържам исковата молба. Оспорваме отразеното в писмения
отговор. Видяхме, че има многократни молби, и всичко изложено в тях. Ние
продължаваме да твърдим, че още преди подаване на исковата молба
ответницата реално не е полагала каквито и да е грижи за децата. Същата е
лишена от немските власти и е постановена забрана да се доближава до
децата, тъй като има здравословни проблеми и е създала здравословни
проблеми на децата си. Това се установява и от първия социален доклад.
Социалните работници са констатирали, че ответницата не живее в България.
Натрупаните задължения във връзка с апартамента, който доверителят ни е
държал заедно с децата и майка си, която е полагала грижи, тъй като немските
власти са забранили да се доближава до децата, от април месец в този
апартамент продължава да живее ответницата и всички задължения
натрупани са вследствие на това, че е продължила да живее и има забавени
плащания от нейна страна. Тези приложени четири фактури са някакви лихви
начислявани, но пак са във връзка с нейни действия, защото всички
документи са били на нейно име. Твърдим, че и до ден днешен всички
социални плащания, касаещи детските се получават от майката затова на
основание чл. 176 ГПК моля да бъде зададен въпрос на ответницата – как се
получават тези пари и тя получава ли тези детски за децата, въпреки че не
издържа децата. Представените документи за заложна къща касаят някакво
вземане, което не касае доверителя, още повече, че същият от май месец е в
България, а този договор на заложната къща е от юни 2024 година – няма как
той да има общо с тази заложна къща. Оспорваме обстоятелствата, визирани в
писмения отговор, че доверителят ни е оказал психически и физически тормоз
– не е имало такъв. Оспорваме, че доверителят ни живее с лицето Г., няма
такова нещо и няма конфликт с бившия съпруг на това лице. В тази връзка
всички документи, касаещи отношенията между Г.Х. и нейния съпруг, нямат
отношение към настоящото производство – противопоставям се на
приобщаването на същите, както и на приемането като доказателство по
делото на приложената флашка. Видно от документите по делото ответницата
работи едва от м. септември 2024 г. и до този момент не е полагала какъвто и
2
да е труд. Единствено грижите за децата са полагани от доверителя и неговата
майка. С оглед представения социален доклад и описаното в него представяме
молба по чл. 192 ГПК, с която да изискате от ДСП - Септември да представи
описаните в социалния доклад писмени доказателства, които имат отношение
– писмо от МП изх. № 04-00-1393/17.07.2024 г. и приложените към това
писмо молба с рег. №16-05-52/24 г., подадени от Федерален офис
„Правосъдие“ на Германия. Твърдим, а и до вчера адвокатката по предното
дело, с което е осъдена ответницата да не доближава децата, се е свързала с
моя доверител и му е казала, че немските власти искат справка дали се спазва
този режим на недоближаване и държат да се спазва. Оспорваме искането за
привременни мерки. Ако има такова производство, заявяваме, че ние държим
да упражняваме родителските права. Държим на допуснатите свидетели.
АДВОКАТ Ц. : Оспорвам исковата молба. Възразяваме на всичко
казано до момента. Относно всички разходи в Германия, като квартира, ток,
вода и др., не само моята доверителка е живяла в този апартамент, живял е и
нейният съпруг, децата, неговата майка и поне още трима човека. Не е
справедливо и обективно само моята доверителка да бъде осъдена да заплаща
тези разходи, както се е случило с предоставеното немско решение.
Предоставили сме и немските преводи, откъдето е видно, че е платила хиляди
евро за задължения, които не са само нейни. Всички наши молби са
подкрепени с доказателства от България и Германия – банкови преводи,
съдебни решения и т. н. Относно искането на немските власти възразяваме по
това решение – това не е съдебен акт, който да има задължителен характер за
българския съд. Немската служба за закрила на детето няма правомощия в
България, нито е компетентен орган да иска да каквото и да е в България. Тя е
била лишена да си вижда децата, но поради невъзможност от страна на ищеца
да се справя с отглеждането на децата ги е предоставил на доверителката ми и
тя ги е гледала ежедневно. Възразяваме и молим да ни дадете време да
предоставим още една флашка, от която ще бъде видно, че по тялото на
малкото дете М., на 4 години, има белези, което се е случило не когато това
дете е било при майка си. Относно другите доказателства, тъй като в с.
Ковачево всичко се знае, освен писмените доказателства, че ищецът е живял с
друга жена, водим свидетели, които моля да бъдат разпитани, както и за
събитията на 09.09.2024 г. за съвместния живот на ищеца и Г.Х. – за това
имаме свидетели и писмени доказателства. Имаме доказателства и от
3
България, и от Германия, така че становището на ищцовата страна е
неоснователно и моля техните искания да не бъдат допускани.
АДВ. Ч. : Първо твърдя, че тези твърдения не са верни. Едно е да имаш
някакви отношения с дадено лице, друго е да живееш на съпружески начала с
него. Тук сме в производство по развод и трябва да се установяват
обстоятелства, когато страните са живели заедно. Това с флашките не може да
е така – има си начин, да си представят медицински документи за това, което
твърдят. Противопоставям се на искането за прилагане на флашките. Признава
се, че има съдебно решение, че ответницата има забрана да доближава децата.
Моля ответната страна да уточни какво оспорва и какво признава по
отношение на лишаването на майката да вижда децата.
АДВ. Ц. : Има акт на немските социални служби, които нямат
компетентност на територията на РБългария, но няма немско съдебно
решение. Не признавам, че има такъв акт, а твърдя, че дори да има, не изхожда
от съдебен орган и не изхожда от орган, компетентен на територията на
РБългария. Немското дело в Германия е спряно или прекратено, не знам
точно. Мисля, че има такъв акт, с който немската служба за закрила на детето
й определя режим на виждане на децата за 2 часа на ден или на седмица, но
това не се е спазвало - децата са били с нея много повече, защото той не може
да ги гледа.
СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК предяви на страните изготвения по
делото доклад с определение № 3448/27.11.2024г.
АДВ. Ч.: Възражения по доклада нямаме.
АДВ. В.: Възражения по доклада нямаме.
АДВ. Ц.: Възражения по доклада нямаме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото доклад с определение
№ 3448/27.11.2024г.
По флашката, приложена с молба от 24.09.2024 г. - допълнение към
писмения отговор, се заявява, че се представя флашка, съдържаща снимки и
видеоклипове по дати и часове, от които е видно, че в периода на раздяла
4
децата са били гледани изцяло от ответницата, когато са били предоставени за
отглеждане на бащата, съдът намира, че видеоклиповете и снимките са
допустимо доказателство с оглед чл. 204 от ГПК и с оглед твърденията на
ищцовата страна, че не е вярно, че ответницата всеки ден извън определените
от немската служба часове е била с децата си, и от друга страна пък
твърденията на ответната страна, че датите на клиповете ще установят това,
съдът намира, че са относими към спора, и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като веществено доказателство USB-памет (флашка),
представена с молбата на ответната страна от 24.09.2024 г., като
видеоклиповете ще бъдат възпроизведени в настоящото заседание по-късно
или в следващото заседание.
ДОКЛАДВА на страните постъпили 2 бр. социални доклада, изготвени
от ДСП - Септември – и двата от 16.01.2025 г.
АДВ. Ч. : Да се приемат социалните доклади.
АДВ. Ц.: Имало е едно бракоразводно дело в Германия, което е спряно
или прекратено, и са я осъдили да плаща разноските по квартирата.
Приложили сме свидетелство, от което е видно, че е издържала изпит за
хирургически асистент. Тя е била принудена да се яви там, няма как да не се
яви пред немски съд. Във връзка с изпита който е държала, пак е трябвало да
се яви в Германия. Затова е била в чужбина, иначе си е тук. Ние сме подали
молба от 21.01.2025 г., с която възразяваме по така представените социални
доклади, защото те и двата не отразяват обективната истина. Направили сме
искане за изготвянето на нови социални доклади. Ще искаме съдебно
удостоверение, за да се снабдим с такова от ДСП - Септември с всички
протоколи, тъй като в докладите пише, че социалните са правили ежемесечно
проверка на тези деца в с. Ковачево.
Съдът намира, че въпреки оспорването на социалните доклади няма
причина да не бъдат приложени към делото, а при нужда винаги може да се
изиска нов доклад или допълнителен, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото двата социални доклада, изпратени от 16.01.2025
година.
5
ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото съдебно удостоверение на адв. Ц., което да
му послужи пред ДСП - Септември.
Постъпила е молба от 09.01.2025 г. от ответницата, с която се представят
данни за непогасени задължения на апартамента, заплата, писмо за гаража до
двамата, квитанция и удостоверение за хирургичен асистент.
АДВ. Ч. : Тези документи са извън срока, нямат отношение. Да не се
приемат.
АДВ. Ц.: Съгласно ГПК ответната страна до първото съдебно заседание
може да представя писмени доказателства и да прави искания включително.
Не виждам пречка да се приемат доказателствата.
Съдът споделя становището на ответната страна, че до разпределянето
на доказателствената тежест и до първото съдебно заседание може да се
представят писмени доказателства, а и в случая делото касае интересите на
децата и практиката приема, че в производства, касаещи деца, не се
преклудират доказателствените искания на страните.
С оглед гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с молбата на ответницата от 09.01.2025 г.
писмени доказателства.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от ответницата на 21.01.2025 г.,
ведно с приложени писмени доказателства.
АДВ. Ч. : Неотносими са доказателствата, приложени към молбата от
21.01.2025 г.
АДВ. Ц. : Приложените доказателства и самата молба от 21.01.2025 г. е
относима към предмета на делото. Приложили сме и жалба до РП Пазарджик,
въз основа на която РП е издала постановление, което е приложено към
молбата.
Съдът намира, че приложените към молбата от 21.01.2025 г. писмени
доказателства имат някакво косвено отношение към брачните отношения на
страните, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА доказателствата към молбата на ответницата от 21.01.2025 г.
6
АДВ. Ц.: Във връзка с молбата по чл. 192 от ГПК, днес представена от
ищцовата страна считам, че това, което е изпратено от немските власти, не е
съдебен акт, за да има обвързваща сила за българското правосъдие.
СЪДЪТ по искането по чл. 192 от ГПК намира, че няма пречка да се
изискат от ДСП - Септември документите, посочени в молбата. Това, че не
обвързват българските съдилища, не прави тези документи неотносими към
спора - те най-вероятно ще съдържат данни, свързани с твърденията на
страните в брачния спор.
Предвид гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПРАТИ молбата по чл. 192 ГПК на ДСП Септември като
трето неучавстващо в процеса лица, като се изискат цитираните в молбата
писмени доказателства, а именно: писмо от МП изх. № 04-00-1393/17.07.2024
г. и приложените към това писмо молба с рег. № 16-05-52/24 г. подадени от
Федерален офис „Правосъдие“ на Германия.
АДВ. Ч. : Имам още един въпрос към ответницата по реда на чл. 176
ГПК: какъв е бил проблемът с немските власти и какви ограничителни мерки
са наложени за децата?
ОТВЕТНИЦАТА ПО ЧЛ.176 ОТ ГПК: Имахме проблеми със социалните
служби в Германия. Бях задължена един път седмично по 2 часа да си виждам
децата, но това не беше вярно, защото аз си ги гледах децата. Немските
социални служби определиха, че имам синдром на Мюнхаузен чрез прокси и
това беше причината да определят такъв режим на виждане с децата – но те не
са лекари, нито психиатри, нито психолози, за да приемат това нещо.
Приложила съм доказателства, че нямам такъв синдром. Даже в България съм
минала преглед при д-р К. и там пише, че съм клинично здрава. От 2023 г.
даже повече от година децата се водят при И. по документи, но аз ги гледам и
имам доказателства. Той постоянно е в Мюнхен, не работи по трудов договор
и е живял в моята къща. Ние получавахме помощи от германските власти. Кой
ги получаваше парите? Той получаваше детските в Германия за децата. Още
не получавам детски. Той докара през май месец децата в България. Той се
уплаши да не ни вземат децата, защото нямаме пари. Детските бяха спряни от
май месец, тъй като децата нямаха местоположение в Германия.
7
АДВ. Ч.: Социалните установили ли са някакъв проблем, където е било
вашето дете, за да констатират синдром на Мюнхаузен чрез прокси?
ОТВЕТНИЦАТА ПО РЕДА НА ЧЛ. 176 ГПК: Те не са психиатри
социалните. На този ден, когато социалните дойдоха в болницата, не знам
какво ми стана, тъй като детето ми две години се лекуваше в Гьотинген, на 50
км от Касел, и ни прехвърлиха в болницата в Гьотинген да ни направят
изследвания. Първият лекар ми каза, че детето има еди-каква си диагноза,
вторият лекар каза друга диагноза. Първият каза, че детето е излекувано,
вторият, че не е. Какво да направя аз? Първият каза, че ще направят
изследвания, защото детето може да има нещо, което не се вижда – то е
оперирано два пъти в Касел и Гьотинген. На четвъртия ден след операцията
дойде един лекар, който не ме е видял и документите на детето не е видял.
Каза, че детето е здраво, казах му: като е здраво, защо ме държите още тук.
Каза, че ще правят още изследвания. Сестрата насила взе моето дете и го
водиха в друга стая и не ме допуснаха. Стискаха пениса на моето дете да
извадят нещо. Казаха, че е здраво, пък ще правят други изследвания. Аз
хвърлих шише в краката на доктора. Не съм направила нещо, което да накара
докторите да си мислят, че аз съм наранила детето. Няма констатации на
лекарите, че съм го наранила. Г-н Ч., не сте били там, не знаете. Аз си гледам
децата. Свекървата вика оня ден да си взимам децата да си ги гледам. Лелята
също го казва това. Няма как да си нараня детето. На 6-ти август имахме съд в
Германия и тогава отпадна мярката за забрана да си виждам децата. Не съм
лишена от децата, аз си ги гледам. Социалните отмениха забраната. Преди да
дойда тук съм се консултирала с тях в Германия. Казаха: „Вие си имате
бракоразводно дело, няма да се месим, каквото реши българския съд това ще
е“. И. си има жена вече, живее с друга жена, децата са при мен.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ОТВЕТНИЦАТА по нейно
искане.
ОТВЕТНИЦАТА ЛИЧНО: Искам да кажа също, че съм лежала в
психиатричната болница по принуда. Няма никакви доказателства, че имам
такъв синдром. Имам разстройство на адаптацията, защото това е от
физическо и психическо насилие от страна на неговото семейство и него, тъй
като съм била бита постоянно от него пред очите на малкия син и той до ден-
днешен се плаши. Като бях бита, даже ми затваряше устата, да не се чува в
8
другата стая. Оставяше ме без пари, без храна. Моите родители ми даваха
храна и носеха. Пращаше ме да искам пари, за може И. да ходи на дискотека.
Спря ми млякото от притеснение.
АДВ. Ч.: Ние водим един свидетел. Другият път ще доведем още един
свидетел. Моля следващия път да ни дадете възможност да представим
документи от немските власти, касаещи определената мярка, наложена на
ответницата.
АДВ. Ц.: Ние водим свидетели. Моля да ни бъде издадено поисканото
съдебно удостоверение. Моля да ни разрешите да представим флашка, на
която се виждат белезите по малкото дете М.. По отношение на искането за
представяне на документи от немския съд от страна на ищцовата страна, тъй
като са ирелевантни, не са съдебни документи и не са задължителни за
българското правораздаване моля да не се уважава това искане.
СЪДЪТ по отношение на искането на адв. Ч. за представяне на
документи от немски съд намира, че те, дори да не са задължителни за
българския съд, но ще разкрият факти от брачния живот на страните, имащи
значение за предмета на делото.
Допустимо доказателство е искането за приемане на снимки с детето,
със следи от удари и синини, а дали тази снимка ще установи дали е бито дете
и от кого е бито, съдът ще прецени след представянето му.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е ЛИ:
ДАВА възможност на ответната страна да представи снимки на
електронен носител.
АДВ. Ч. : Моля другата страна да посочи колко броя са свидетелите.
АДВ. Ц.: Ние водим шест-седем свидетеля за различни факти. Един
свидетел имаме за събитията на 09.09.2024 година в къщата на И. Р. - Б.Г.Ю..
Още един свидетел имаме - М.Д., който днес не можа да дойде и моля да се
разпита в другото заседание, за неща, които са ставали в Германия. Той ще
установи къде е работил И. и кога, откакто се е върнал. Ние твърдим, че не
стои в България, а ходи да работи в Германия. Свидетелят В.Б. също ще ни е
свидетел за съвместния живот на страните в Германия. Един свидетел имаме
за събитията в България след май месец 2024 г. когато децата са дошли в
9
България и какво се е случило с тях – казва се Т.К.. Бащата на С. – Ю. Д., ще е
свидетел относно събитията в България и Германия и за целия им съвместен
живот. Още един свидетел Р.Х. за психичното здраве на децата и защо са
прибегнали родителите на доверителката ми и самата доверителка до неговата
помощ.
АДВ. Ч. : Против съм искането за разпит на бащата на ответницата и
лицето Р. Х. - няма как лице, което няма медицинско образование да
преценява психичното здраве на децата. Ако ги допуснете, ще поискам и аз
още двама свидетели. Моля за съвместен разпит на свидетелите. Днес водим
като свидетел само Ф.Я.М. – майка на доверителя ми.
Съдът намира следното:
По отношение на свидетеля Р. - наистина психичното здраве на децата
трудно може да се установи със свидетелски показания, но свидетелят би
могъл да е информиран защо са прибегнали родителите на С. до неговата
помощ, може да знае факти за децата и страните, като няма пречка да бъде
допуснат до разпит. Останалите свидетели също са допустими. Няма пречка и
на ищцовата страна да бъдат допуснати свидетелите, които да установят
факти за различни периоди от брачния живот на страните.
С оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит М.Д., Б.Г.Ю., В.Б., Т.К., Ю. Д. и Р. Х. – доведени
от ответната страна и Ф.Я.М. – доведена от ищцовата страна.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна в следващото заседание да
доведе свидетели, които да установят факти за същите факти и периоди, за
които ще бъдат разпитани свидетелите на ответната страна.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Ф.Я.М., който се
въведе в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Ф.Я.М.: ... в с.Ковачево, живуща в същото село, българска гражданка,
вдовица, неосъждана, родство – майка съм на И..
На свидетеля Ф.М. се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
10
Свидетелят Ф.М.: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК. Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА М.: Децата са при мен. Миналата година на 21-ви
септември бях в България. По спешност отидох в Германия, защото ме извика
синът ми по спешност, защото майката на децата се отстранява от болница,
където е лежала с детето М., понеже е хваната на местопрестъпление да
уврежда детето умишлено. Бащата беше с момчето. Социалните служби от
болницата се обадиха вкъщи, където беше малката дъщеричка. Взеха двете
деца, затвориха ги в една стая, където майката е отхвърлена от закрила на
детето в болницата на Гьотенген. Отидох аз с мое съгласие, взех малката,
която трябва да се гледа, няма кой да помага на сина. Отделиха ни от майката
да сме далече. След два дни се изписа и бащата. Ние отидохме в друга
квартира при други хора, защото закрила на детето не дава майката абсолютно
да има достъп до децата. Тя идваше в седмицата два часа да си ги вижда. Това
продължи девет месеца – аз бях затворена с децата и ги гледах. Тя беше много
близо до нас, не е идвала и не е питала за своите рожби дали са добре -
петмесечно бебе и тригодишно момченце, не е идвала на вратата да почука и
попита как са децата. Продължи това девет месеца, след това ние се прибрахме
в България и децата още са при мен. Сега живеем в с. Ковачево, при мен в
къща, собственост на И. Р.. Добри условия има, „Закрила на детето“ дойде,
всичко видя, увериха се в какво положение сме. Ние си искаме децата, те са
свикнали с нас, записано е момчето на градинка, има си лични лекари.
Ваксините ги имаме. Добре сме и нямаме проблеми с децата. Друг не полага
грижи за тях.
ОТВЕТНИЦАТА към свидетелката М.: Тя лъже. Долна лъжа!
СВИДЕТЕЛКАТА М.: Тя идва от време на време от Германия за няколко
дни, вижда си ги и пак си отива. Нито един лев не е дала за своите деца, вече
осем месеца сме в България и си взима семейните в Германия и си прави
каквото иска. Взима дрехите на децата и ги иска обратно – довежда децата с
едни дрехи, които тя ги е купила и иска да й ги върнем. Като бяхме в
Германия всичко си плащахме. Те взимаха социални помощи и бащата си
плаща всичко. Май месец сме излезнали от къщата в Германия. Не знаем кой
живее вече там. Ние си тръгнахме, защото имаше опасност социалните да
11
вземат децата. Имам собствен бизнес, имам доходи и мога да си отглеждам
децата спокойно. Синът ми е при моя брат, при вуйчо си, който има собствен
сервиз, всеки ден работи в сервиза и взима по 150 лева на ден. Гледа си и той
децата. Имам сватбен дом в с. Ковачево. Познавам Г.Х.. Тя е приятелка на моя
син. Разбират се, идва и си отива, когато иска. Не живеят заедно. Идва на
гости и си отива. Г. има къща в с. Семчиново, където си остава там с
детенцето. Тя си има дете. Аз отгледах двама сираци. С. имаше здравословни
проблеми от началото на връзката им – постоянен конфликт, лъжи,
манипулации. Тя вдигаше конфликт в семейството с мъжа си и нямаше
разбирателство. Тя не се помиряваше абсолютно с нищо. Абсурд – моят син не
е упражнявал психически или физически тормоз. На мухата път прави, добър
баща е и любящ съпруг. Работи, няма хобита да излиза с жени. Гледаше си
семейството. Не е упражнявал насилие над децата си, нито над жена си, нито
над околните. Той няма такъв характер. Не е имал проблем с полиция, със
социални. Няма проблем с децата си. Съпруга на Г. не го познавам. Никога
никой не е идвал в дома ми, не са ни заплашвали, не сме се карали. Само с Г. се
познаваме, не се познаваме със съпруга й. Аз заминах за Германия през 2020
година, когато се роди М., за да помагам на сина ми. Последно на 21.09.2024
година заминах за Германия. Поправям се през 2023 година. Девет –десет
месеца седях с децата затворена в една стая и стана 2024 година. Службата
„Закрила на детето“ идваше и наблюдаваше как И. си гледа децата. Нямам
оплаквания от службата там. Не се сещам точно как се казва фирмата, в която
работи И. сега. Никога не съм организирала на Г. и моя син сватбено
тържество.
АДВ. Ц.: Вие сте се върнали през май 2024 година от Германия. Това
не прави девет месеца.
СВИДЕТЕЛКАТА Ф.М.: Да, през май месец се върнах 2024 г. Не знам
колко точно месеца прави това. С. Р. манипулира своя мъж и казва „И., ела да
се покажем пред закрилата че се обичаме и сме заедно и няма да ни вземат
децата“. Той понеже много обича децата, те двамата ходят в закрилата и се
показват. От закрилата казаха, че те могат да си живеят заедно, но децата ще
ги вземат, от закрилата заради С. заплашиха, че ще вземат децата, ако тя
контактува с децата извън тези два часа седмично. Казаха на И.: „Ти можеш
да живееш с нея, но ние ще вземем децата“. Не съм запозната да е имало
съдебно производство в Германия по помирение.
12
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Юзеир.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Б.Г.Ю.: ... в гр. Пазарджик, живущ в с. Ковачево, български гражданин,
женен, неосъждан, родство – вуйчо съм на С..
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК. Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ ЮЗЕИР: Живея в с. Ковачево, на 10-15 метра от къщата
на И.. На 09-ти септември вечерта в 23.00 часа дойде О. от Пазарджик, отиде
до къщата на И. и се почнаха скандали за децата, псувни, за И., че ще го
върнат за жена. Разни глупости. Те дойдоха да си вземат детето, той нали се
жени за друга жена. Тя има дете от О.. Дойдоха хората да си вземат детето.
Майката на детето се казва Г.Х., а детето се казва А.. Г. беше там. Той вчера
И. пак си я взима Г..
ОТВЕТНИЦАТА : И. живее с Г..
СВИДЕТЕЛЯТ ЮЗЕИР: Г. и И. живеят в къщата на И.. Те са там при нас
комшии. Г. се беше скарала нещо с И. и не знам къде отиде, но от два дена пак
се е прибрала. Той се ожени за Г. по мюсюлмански начин, снима се и качи по
Тик-ток, че си правят нещо сватба по ислямски обичай. Децата – много мъка.
Ходят ли при С., не искат да се връщат при баща си. Не казвам нищо за баща
им, но децата искат да останат при майка си, реват за майка си. Баща им
нищо лошо не прави, но те искат при С.. С. живее в с. Ковачево, при баща си.
Не знам от колко време не живее в Германия. С. дойде от Германия сега за
делото, сигурно ще заминава пак, защото тя там работи. Не съм бил на
мюсюлманската сватба, гледах в Тик-ток. Тази Г. е от Семчиново или
Септември. Не знам къде живее – дали в Семчиново, или в Септември.
Колкото пъти са ходили при С. децата, те са ревали. Когато си е тук С., децата
ходят при нея един-два пъти в седмицата. Точно не мога да кажа кога С. е в
Германия и кога е в България. Точно не мога да кажа. Много пъти съм виждал
децата да идват и след това да плачат – може би повече от десет пъти.
АДВ. Ц. : Децата не се взимат само от С., взимат се и от други роднини.
СТРАНИТЕ НЯМАТ ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ.
13
Пристъпи се към разпит на свидетеля Д..
Сне се самоличността му, както следва:
Ю. А. Д.: ... в Кюстендил, живущ в Ковачево, български гражданин,
женен, неосъждан, родство – баща съм на С..
На свидетеля Ю. Д. се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК. Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Аз почти не бях съгласен за женитба с това момче. На
14-ти декември 2019 година мисля, че се ожениха. Гражданския брак към 14-
ти януари го сключиха. Връзката им беше съвсем нормална. Една година след
женитбата господинът започна да изневерява на моето момиче. Никога не съм
й казвал на нея. На него съм казвал, че така не трябва да се прави, всички сме
мъже. Това, което го прави, не трябва да бъде наяве. Той отричаше, но имам
доказателства. При всяко посещение в Мюнхен той отиваше при това момиче
Г.. Ние живеехме в гр. Касел. Той е тук - да каже истината. Преди да дойде в
Германия, аз им подсигурих първата квартира на мои разноски в гр. Касел.
Всички удобства за нормален живот, да живеят като нормално семейство. До
2021 година добре си живееха, нямаше никакви проблеми между тях, другите
отстрани влияеха. Той не обръщаше внимание на моето момиче, като
посещаваше това момиче Г.. Аз търпях и тя търпеше. Ние сме израсли в
такова семейство, не сме имали лоши намерения към никой, към семейството
му добри хора сме, вярвах лично аз в него, че няма да го направи това нещо.
Връзката му с това момиче продължи към три години, семейството понесе
много от това нещо. След раждането на първото дете М. ние двамата с И.
заедно бяхме в болницата когато се роди детето. Пак му казах: „Ти вече си
семеен човек, имаш дете, мисли за семейството си, за бъдещето“. Каза, че
няма да го направи това нещо. Когато детето стана към годинка, станаха по-
големите проблеми със здравето на детето. Първата случка за детето като
разбрахме, че е болен става през 2020 година в клиниката в Хигия. Д-р С. беше
там и детето остана една седмица, и той е свидетел, докторката каза да
закараме детето в Германия. Ние стояхме една седмица тук и заминахме за
Германия. Приеха го в гр. Касел в клиниката. Имаме епикризи. Първата
14
случка, която ни казаха в клиниката, че детето имало кисти в дроба. Почнаха
изследвания. Направиха операция в Касел. Уж се подобрило детето, но пак
почваше да пикае кръв. Свидетел съм, бях със С. и И., как детето пикае кръв.
Детето с бърза линейка го закараха в Гьотинген. Оттогава почнаха да
обвиняват моето дете. Една година и половина ние сме постоянно в тая
клиника. Аз съм присъствал на всичко, което е станало с детето. Няколко
операции са му правени на детето. Закрила на детето в германия обвиниха
моето дете, че тя е неспособна майка да се грижи за децата си. Водихме дела в
Германия, те там нямаха никакви доказателства да докажат, че моето дете не е
адекватна майка да се грижи за децата си. След последната операция на детето
моята дъщеря в присъствието на И. беше това, когато докторът дойде и каза
„Радвайте се, нищо му няма на детето ви“. Ние се радваме. С. не повярва, че
на детето нищо му няма, три години в такова напрежение. Отива тя да си
долива вода, сестрата която отговаряше за детето, почна пак да дупчи детето и
да взима кръв от пениса му. При всяко взимане на кръв детето пищи, вика,
кряска. Дъщеря ми посегна към това медицинско лице и оттам идва това
обвинение към моето дете, че е посягала на медицинско лице. Влезна и
лекарят, моето момиче имаше вода в ръцете и я хвърли в краката на доктора.
Казваше „моето дете да не е опитно зайче“, почна да вика в самата зала и в
коридора. Самата болница викат закрила на детето. Те идват, господин И. му
се обадиха да дойде в болницата. За да не търсим отговорност от тази
болница, те изкарват моята дъщеря неспособна майка. Три месеца бяха
постоянно в дела. Нямам нищо напротив той да си гледа децата, но как ще ги
възпитаваш тия деца, бе, г-н И.? Ти нямаш понятие от това. Нямам нищо
напротив да си гледаш децата, но тя е майка. Не може да израснат моите деца
в една чужда къща. Имаше насилие върху нея, но тя не ни казваше. Виждам
синина по ръката и я питам откъде е. Тя не казва. Казва, че с И. се скарали. Не
ме е притеснявала. Накарал дъщеря ми да заложи цялото злато, за да си купи
кола. Лично с него ходих да му взема кола, само и само да има разбирателство.
Бях съгласен на всичко той да бъде баща на децата си. Те живееха в гр. Касел,
седем човека в една квартира. Дъщеря ми казваше, че не може да отиде до
тоалетна, защото трябваше да прескача по един-двама. Брата, майката на И. и
още едно момче от гр. Карлово бяха и те в апартамента им. Момчето от
Карлово беше там по настояване на И.. Дъщеря ми ме молеше да кажа на И.,
че така не може да продължава, защото са много хора. Той казваше, че това са
15
майка му, брат му, приятел и не може да ги изгони. Моето момиче и аз лично
отидохме и взимаме друга квартира, където обзавеждаме, само да не пречат на
тяхното семейство и да отидат майка му, брат му и този господин в друга
квартира. На И. майка му вика, че не може да го напусне, при него ще живее.
През 2021 година дъщеря ми беше бременна на 2-3 месеца и направи аборт.
Каза ми след аборта. Абортът стана след разправия вътре в семейството им.
Почнаха насилие върху нея, с ритници, токати, юмруци. Водил съм внуците
ми в болница през юни 2023 година в „Здраве“ и в „Хигия“. Първият път
детето беше вдигнало температура 41 градуса и имаше бронхит, а в Хигията
пак за температура.
АДВ. В. НАПУСНА СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
ПРОДЪЛЖАВА СВИДЕТЕЛЯ Ю. Д.: И. в началото ми казваше, че няма
да ми даде децата. Ако ми ги даваше, защо в полицията да ходя. Ходихме в
районното в Септември, пуснахме жалба, че не ни дава децата, и с намесата на
полицията ни бяха докарани децата. Търсихме съдействие от роднини, за да
си видим децата и да се разберем. Доникъде не стигнахме. Помолих зет ми
Т.К. и М.А.А. от роднините да ни помогнат и съдействат за децата. Като
идваха децата при нас с рев после се прибираха при тях, не искаха да се
връщат. Днес пак го направиха същото. Много ми е мъчно. Другата жена при
И. пречи на развитието на децата. Р. Хюсеин в началото още го търсих да
помогне за децата, защото имаше добри отношения с дядото на И.. Те не
искаха да дават децата. Десет пъти съм ходил при социалните в Септември да
дойдат да видят при какви обстоятелства живеят децата. Те казаха, че нямат
превоз. Един път са идвали социалните у нас – от месец май 2024 година до
сега само един път са идвали. Повечето време съм вече тук в България и М.,
внукът ми, май не е посещавал детска градина. С внуците ми си говоря на
турски език. М. не знае български език. Социалните не съм ги видял в
Ковачево за целия период. Аз исках да отидат в другата къща на И. да видят
как живеят децата, но те казаха, че това не е моя работа. Аз им се помолих,
предлагах им и превоз. Последният път, когато дойдоха у нас, все едно, че
насила ги докарах. Докарах ги с помощта на връзки, помогнаха ми хора от
общината. Децата бяха в перфектно състояние преди, но когато децата идват
у нас в къщи и след това искаме да ги върнем на И. децата със злоба, с рев
тръгват. Даже малкия М. припадна. Другото дете – малката, не съм видял да
реве. Действително малката не прави това, колкото М.. Детето има един стрес,
16
стиска ръката на майка си и не пуска. Като легне да спи детето скача нощно
време и вика “пак ли ще ме върнеш, дядо?“. Психиката му отиде на това дете.
Вчера взехме детето, върнахме го днес в 10.00 часа. Не са ни създавали
проблеми. Лично аз четири пъти взех децата, откакто са се върнали, зорлем.
Той на мен ми каза: „Ако щеш, в полицията ходи, няма да ти ги дам“. Онзи
ден, като не ми даде детето, пуснах жалба в полицията и на следващия ден ми
предостави детето, аз бях с мой братовчед. Върнах детето вечерта и след рев и
припадък пак ми върнаха детето. Стана му лошо на детето и затова го
върнаха. Не сме го взимали детето всеки път с полиция. Май месец миналата
година се прибра зет ми от Германия. От 2020 година до май миналата година
живя зет ми в Германия с децата. В Германия живея и работя, но през
седмица-две се прибирам. Две седмици съм тук, една седмица съм в Германия.
Съпругата ми е с мен и тя в Германия. Децата съм ги водил в болница "Здраве"
и през 2023 година, и през 2020 година, и през 2024 година. Лятото на 2023
година съм ги водил в болница "Здраве". Лятото юни, юли и август всяка
година сме си тук, не сме в Германия. За връзката на И. с Г. разбрах през 2021
година. В началото не съм казал на дъщеря ми за това, но може би пет-шест
месеца след като почна да ходи с Г.. Връзката с тази Г. беше в Мюнхен. На
дъщеря ми й казах за връзката с Г. четири-пет месеца, след като окончателно
разбрах за връзката им. И. не обичаше дъщеря ми и на инат ходеше с други
жени и я биеше, удряше я. Дъщеря ми беше с една тениска и видях синината.
Не помня коя година беше това със синината, беше преди аборта. Ние наехме
друга квартира, но те не се преместиха там, само им плащахме квартирата.
Общо седем човека бяха - дъщеря ми, И., двете деца, родителите му, брат му и
това момче от Карлово. Дъщеря ми се яви на дело в Германия и И. изпрати
адвокат на това дело. От властите там каза, че не могат да вземат решение, тъй
като децата не са там. До ден-днешен закрила на дето никакво обвинение не са
ни дали. Аз им казах на немската закрила, че трябва да посетят квартирата, но
те казаха ,че това не е наша работа. Обвиниха майката, че не е способна майка.
По време на ограничението децата пак живееха при мен. Когато имаше среща
със служител от закрила на детето, И. взимаше децата от С. и ги водеше при
социалния работник, и така правиха официално среща със С. в парка. Тя
отиваше сама на срещата. Децата като ги няма - няма как да се изпълняват там
тези мерки. Социалните от Германия казаха, че делото там няма да продължи,
тъй като И. взел децата и ги закарал в България и изпратили делото на
17
тукашните социални. Немските социални изобщо не ги интересува как живеят
децата в България. Нашите социални сигурно знаят за проблема в Германия,
защото и ние сме им казали, и те са ни казали. На дъщеря ми мога да й взема
апартамент и в Париж. Жена ми живее в Ковачево, има си квартира в Касел,
Германия. Дъщеря ми учи, работи. Дъщеря ми живее и в Ковачево, и в
Германия. Има трудов договор в Германия дъщеря ми, как работи, на колко
часа...
СТРАНИТЕ НЯМАТ ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ.
Пристъпи се към разпит на свидетеля В.Б..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
В.В.Б.: ... в с. Ковачево, живущ в същото село, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК. Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ В.Б.: – С бащата на С. сме първи братовчеди. Познавам
И. и С.. Познавам И. и родата му от дете. Преди те двамата си живееха добре,
но после стана един скандал в тяхното семейство и вече не живеят добре.
Скандалът беше за пари. Аз като пътувах за Германия, С. се обади на баща си
и пита: „Татко, И. иска парите, където съм ги взела от социалните“ и пита
дали да ги даде. Баща й каза да ги даде, щом ги иска. И. зорлем е взел златото
на С., заложил го в заложна къща да си вземе кола. Където са живели три
месеца, не са платили квартирата и тока. След скандала тя живееше с майка
си и баща си, И. живееше с майка си. Не знам къде са отивали парите от
социалните. Питайте И.. Не са отишли за плащане на ток.
ВЪПРОС НА АДВ Ц.: Сега в какво състояние са децата М. и Ф.?
АДВ.Ч.: Възразявам на този въпрос. Този свидетел беше допуснат за
други обстоятелства.
Съдът намира, че не следва да допуска въпроса, тъй като действително
свидетелят беше допуснат за установяване на други обстоятелства, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА поставения въпрос от адв. Ц..
18
ПРОДЪЛЖАВА разпита на СВИДЕТЕЛЯ Б.: Упражняван е психически
и физически тормоз от И. върху С.. Винаги проблем имаше за пари и имаше
проблем. И. седеше повече в Мюнхен, в Касел не стоеше изобщо. И. не се
отнасяше добре със С.. По едно време И. беше много добър, но после се
развали, не знам гадже ли имаше, почна да я тормози С., биеше я. Ние сме
комшии, тя идваше и ревеше у нас. Винаги Д.а – баща й, пазаруваше всичко за
децата. С. един грош нямаше в портмонето. Социалните помощи от Германия
се превеждаха на сметката на С..
АДВ. Ц.: Става дума за два вида плащания – за майчинство и социални
плащания.
СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Когато са семейство, на който отчитат социалните,
той получава парите. Картата въобще не беше у нея, знам, че парите отиваха
на С., но картата беше у И.. Когато се бяха скарали С. и И. през 2023 година и
майката на И. беше там, имаха проблеми. Сега нямат детски, всичко е спряно
100 процента. Ако не са децата в Германия, не можеш да получаваш пари.
Идвали са социалните в Германия в апартамента да видят как живеят децата.
Не един път, много пъти са идвали.
АДВ. Ц. : Докато С. е била при мен в кантората, се обаждаха
социалните от Германия да я питат защо децата М. и Ф. не посещават детска
градина в Германия. Представям и моля за приемете молба от доверителката
до началника на РУ - Септември от 20.01.2025 г. за това, че не й дават децата.
АДВ. Ч.: Предоставям на съда.
Съдът намира писменото доказателство за относимо и
О П РЕ ДЕ Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото молба от ответницата до
началника на РУ - Септември на ОДМВР от 20.01.2025 г
За разпит на останалите допуснати свидетели и събиране на други
писмени доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО за 28.03.2025 г. година от 14.00 часа, за която дата и
час - страните уведомен лично. Уведомени и процесуалните им
представители. Свидетелите при довеждане.
Да се призове д-р В. К., назначен да изготви допуснатата по делото
19
съдебно-психиатрична експертиза.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 17.45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
20