РЕШЕНИЕ
№ 719
гр. Казанлък, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря Е. ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20255510100466 по описа за 2025 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 26, ал.1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, предявен от Г. Н. М., ЕГН
**********, с адрес: **********, чрез пълномощника адв. Е. И., със съдебен
адрес: **********, против „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ********** за признаване за установено, че
договор за паричен заем № ********** от 07.06.2024г., сключен между
страните по делото е нищожен. Ищецът твърди, че с ответника е сключен
договор за паричен заем № ********** от 07.06.2024г., по силата на които са
предоставени в заем сумите в размер на 2000 лв.. Излага аргументи, че
договорът е сключен в противоречие императивните разпоредби на ЗПК.
Навежда твърдение, че съгласно договора страните са се уговорили при
непредставяне на обезпечение – осигуряване на поръчители или представяне
на банкова гаранция да бъде начислена неустойка.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Излага подробни
съображения за валидност на процесния договор.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните
по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД , във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен
1
заем № ********** от 07.06.2024г..
В доказателствена тежест на ищеца да докаже, наличието на
облигационно правоотношение по договор за паричен заем, които е нищожен
поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.
Съдът, на основание чл. 161 ГПК приема за доказани твърдените в
исковата молба обстоятелства, относно параметрите на сключения между
страните договор за паричен заем № ********** от 07.06.2024г., по силата на
който на ищеца му е предоставена в заем сумата в размер на 2000 лв., при
фиксиран лихвен процент по заема 50 %, годишен процент на разходите -
62,87 %, както и уговорката между страните по договора при неосигуряване
на поръчител или непредставяне на банкова гаранция в срок да бъде начислена
неустойка.
Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай приложение
намира разпоредбата на чл. 161 ГПК, след като ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 190 от ГПК да ангажира копие от договора, предмет на
делото. Цитираните разпоредби на процесуалния закон са ясни както по
отношение на задължението, което въвеждат за страните по едно гражданско
дело, така и относно последиците при неговото неизпълнение без уважителни
причини. Необосновани са доводите на ответното дружество, че преди едната
страна да бъде задължена по реда на чл. 190 от ГПК да ангажира намиращ се у
нея документ, е нужно другата страна да проведе доказване, че не разполага с
документа. Подобно изискване не се съдържа в разпоредбите. Освен това
такова доказване означава установяване на отрицателен факт, а в гражданския
процес поначало на доказване подлежат положителните факти, от които
страната черпи благоприятни последици (по аргумент от чл. 154 ГПК). Съдът
не възприема становището на ответника, че той не следва да представя
екземпляр от договора, въпреки че разполага с него, защото това не било в
негов интерес. Такова процесуално поведение сериозно се отклонява от два от
водещите принципи в исковото гражданско съдопроизводство - чл. 3 от ГПК -
за добросъвестност при упражняването на процесуалните права и чл. 10 от
ГПК за издирването на обективната истина.
На следващо място, ответното дружество не оспорва, че такъв договор е
бил сключен между страните по делото в писмена форма.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в
чл. 9 - чл. 11 ЗПК. Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1
от ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита
страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
2
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза с вх. №
10638/26.06.2025 г., което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 62,99 % , т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено в срок
обезпечение. Процентът на оскъпяване на кредита с неустойка е в размер на
342,575 %.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по - специално неустойка за непредставено в срок
обезпечение. Освен това видно от извлечение за извършените и предстоящи
плащания по договора за заем от 07.06.2024 г. неустойката е разсрочена и
включена в месечната вноска за погасяване на кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
3
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22
ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № **********
от 07.06.2024 г. е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Доколкото обаче същият е освободен от заплащане на ДТ в
производството, то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на съда разноските за ДТ в размер на 274,06 лв. и
300 лв. възнаграждение за експертиза.
Процесуалният представител на ищцовата страна претендира адвокатско
възнаграждение от 1176 лв. с ДДС, което да се присъди в полза на адвоката по
реда на чл. 38 ЗАдв. Ответникът релевира възражение за прекомерност на
претендирания хонорар. Съдът намира същото за основателно по следните
съображения: Съгласно разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017
г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от
присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са
обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи
води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с
постановеното Решение по дело C- 438/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно
т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член
101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
В духа на така цитираните задължителни за националните съдилища
постановки, съдът намира, че следва да се присъди адвокатско
4
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС в полза на процесуалния
представител на ищеца. Посоченият размер е справедлив с оглед фактическата
обстановка по делото. Предявен е един иск, проведено е едно съдебно
заседание, събраният доказателствен материал не е с голям обем и фактическа
и правна сложност. Ето защо, в полза на Еднолично адвокатско дружество Е.
И. следва да се присъди възнаграждение от 480 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИРЕКТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********** с
управител Н.П.П. по предявения от Г. Н. М., ЕГН **********, с адрес:
**********, чрез пълномощника адв. Е. И., със съдебен адрес: **********,
иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че договор за
паричен заем № ********** от 07.06.2024 г., сключен между страните по
делото е нищожен, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ********** с управител Н.П.П., на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, да заплати сумата от 574,06 лева в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-Казанлък, представляваща държавна такса и
възнаграждение за вещо лице в настоящото производство.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ********** с управител Н.П.П. да заплати на Еднолично
адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ: *********, адрес: **********, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 480 лева с ДДС, представляваща
адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по
делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5