№ 146618
гр. София, 12.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110128156 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 11 ЗН и чл. 227 ГПК, Българската Държава,
представлявана от Министъра на финансите, като ответник по делото.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника - Българската Държава чрез Министъра на
финансите със съобщение-приложение №7 към чл. 2, т. 7 от Наредба №7/2008 г. на
Министъра на правосъдието препис от исковата молба с приложенията, настоящото
разпореждане, Писмо, вх. № 208918/25.06.2024г. на СРС, с приложенията към него,
Определение № 30523/29.07.2024г., Определение № 37517/18.09.2024г., писмо, вх. №
299285/24.09.2024г. на СРС, с приложенията, както и Молба, вх. № 316201/08.10.2024г. на
СРС.
РАЗЯСНЯВА на връчителя, че държавните органи и общините са длъжни да
осигуряват служител, който да приема съобщения в работно време. Съгласно чл. 88, ал.
2 ГПК, съдът налага глоба (от 50 до 300 лева, а при повторно нарушение – от 100 до 1200
лева) на ръководителя на канцеларията, когато в работно време в канцеларията на
държавното учреждение или общината не се намери лице, което да приеме съобщението.
УКАЗВА на ответника, че в едномесечен срок от съобщението може да подаде
писмен отговор. Същият, съобразно чл. 131, ал. 2 и ал. 3 ГПК, следва да съдържа: посочване
на съда и номера на делото, името и адреса на ответника, както и на неговия законен
представител или пълномощник, ако има такива, становище по допустимостта и
основателността на иска, становище по обстоятелствата, на които се основава искът,
възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, подпис на лицето,
което подава отговора. В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички
писмени доказателства, с които разполага. Към отговора, съобразно чл. 132 ГПК, следва да
се приложи пълномощно, ако отговорът се подава от пълномощник, както и съответен брой
преписи от отговора според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че ако в рамките на предоставения му едномесечен срок не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК,
той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че:
Съгласно чл. 119, ал. 4 ГПК, възражение за местна неподсъдност на делото пред
Софийски районен съд (с искане за изпращане на делото на съда по поС.ния
адрес/седалището на ответната страна или на друг съд) може да се прави само от
ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба, като едновременно
с възражението следва да се представят и доказателствата в негова подкрепа.
Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, възражение за местна неподсъдност на делото пред
1
Софийския районен съд (с искане за изпращане на делото на съда по
поС.ния/настоящия адрес или седалището на ответната страна или на друг съд),
когато се касае за искове срещу държавата и държавни учреждения (изключая
случаите на спорове по чл. 109 и чл. 110 ГПК), искове на и срещу потребители,
както и исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице
срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи, може да се прави от ответника най-късно в срока за
отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на
първото по делото заседание.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК, страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Според чл. 40, ал. 2 ГПК, когато лицата по ал. 1 не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени. За тези последици ответникът се счита за уведомен с получаване на
настоящото разпореждане.
Съгласно чл. 41, ал.1 ГПК, Страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е
посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за
връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или
несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени. За тези последици ответникът се счита за уведомен с получаване на
настоящото разпореждане.
Съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК, мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес,
а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 238, ал. 2 ГПК, ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът
предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на ответника възможността за решаване на спора чрез медиация :
Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и медиация.
Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение в
рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по
медиация е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато
прецени. В този случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде
повлияно от процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо,
максимално съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски
разрешаване на спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата
ú може да бъде намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за
контакт: Център за спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“
№54, ет. 2, ст. 204. За връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Н. - тел.
02/8955 423, 0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС;
Eлектронна поща: ********@***.*******.
Разпореждането не подлежи на обжалване. Заедно с него на ответника да се връчи и
заявление за започване на процедура по медиация.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2