Р Е Ш Е Н И Е
№10
гр. Н., 24.01.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на шести декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №493 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС от страна на ищеца „Български къщи 2010“ – ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В., район М. ж.к. „***“, ул. ***“, №2, представлявано от Е.М.В., с пълномощник по делото адв. Т. И. от АК - В. против ответника „Дюра-Тайлс БГ“ – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №43, представлявано от Е.А., с пълномощник по делото адв. С. от АК – Ш..
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. Н.: поземлен имот с идентификатор №52009.504.165, с площ от 1380 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници: поземлени имоти с номера 52009.504.159; 52009.504.158 и 52009.504.166. Собствеността на имота ищцовото дружество придобило чрез договор за покупко-продажба, за който бил съставен нотариален акт №***, нот. дело *** г. на нотариус А., с район на действие РС – Н.. Ответното дружество било собственик на съседния имот – поземлен имот с идентификатор 52009.504.159 с трайно предназначение на територията - „урбанизирана“ и начин на трайно ползване - „за друг вид производствен, складов обект“, с площ 40, 954 дка, с административен адрес гр. Н., ул. „***“, №43, ведно с построените в него сгради, при съседи - имоти с идентификатори: 52009.504.224, 52009.31.3, 52009.31.2, 52009.504.227, 52009.504.164, 52009.504.166, 52009.504.158, 52009.504.16 и 52009.504.116.
През месец април 2016 г. ищцовата страна възложила трасиране с геодезическо заснемане на имота си и при това било установено, че девет броя фундаментни стъпки и един фундамент на трансформаторен пост от сградите, построени в имота на ответника, навлизат в имота на ищеца. Това представлявали сгради с идентификатори 52009.504.159.3 и 52009.504.159.14.
Със заповед №770/30.10.2007 г. бил одобрен ПУП – ПР, с който УПИ VІ от кв.161 в гр. Н. (понастоящем част от имота на ответника) бил отреден за търговска складова база на завод за фургони, а УПИ ХVІІ, който бил съседен на въпросния парцел, бил идентичен с имота на ищеца, съгласно одобрената кадастрална карта. На 22.11.2007 г. било дадено разрешение за строеж на тогавашния собственик на УПИ VІ да извърши строителството на търговската база. Със заповед 519/12.06.2008 г. бил одобрен ПУП-ПР за УПИ VІ, където този имот бил разделен на два – УПИ VІ и УПИ ХХХІХ (идентични с имота на ответника по кадастрална карта) . Тогава било променено и предназначението на имота на ответника в „завод за керамични изделия“. Съгласно даденото строително разрешение се предвиждало изграждане на три нови халета – блок F, блок В и блок А, включително и ТРП. Към момента два от блоковете – А и В функционирали, но не били въведени в експлоатация по законовия ред – липсвало съответно удостоверение съгласно ЗУТ. Също така предвидените линии на застрояване на УПИ VІ на изток към имота на ищеца били на недопустимо разстояние от границата с имота му. Извършеното незаконно строителство представлявало пречка за ищцовата страна да реализира инвестиционните си намерения.
Със заповед №1058/19.09.2016 г. било извършено изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ VІ и УПИ ХХХІХ. С него от площта на имота на ищеца били отнети 290 кв.м. в западната му част и били включени в имота на ответното дружество. Така площта на ищцовия имот по издадената скица, съгласно одобрената кадастрална карта не съответствала на площта на имота съгласно регулационния план.
Предвид така изложените обстоятелства ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответната страна, че е собственик на част от недвижим имот, находящ се в гр. Н. с идентификатор №52009.504.165, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, която част се намира в западната част на имота, като същата е с площ от 290 кв.м. и в западната си част граничи с имота на ответника, както и да осъди ответната страна да предаде тази част от имота на ищеца. Моли също така ответната страна да бъде осъдена да премахне изградените фундаменти и сгради на блокове А, В и F, навлизащи в имота на ищеца.
На ответното дружество са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. Писмен отговор е депозиран от ответника чрез процесуалния представител адв. С. от АК – Ш.. В отговора се сочи, че ответната страна счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Заявява, че от страна на ответника никога не е било оспорвано правото на собственост на ищеца върху имот с идентификационен номер 52009.504.165 по одобрената кадастрална карта за гр. Н., с площ от 1090 кв.м. Твърди, че ищцовото дружество не е уведомявано за трасиране с геодезическо заснемане през април 2016 г. за ищцовия имот. Сочи, че ответното дружество е придобило собствеността върху имот с идентификационен номер 52009.504.159 чрез договор за покупко-продажба, за който бил съставен нотариален акт №*** г. на нотариус С., с район на действие РС – Н.. Не оспорва посочените от ищцовата страна изменения и одобрения на ПУП – ПР и ПЗ касателно имотите по регулация. Твърди, че със заповед №1058/19.09.2016 г. и с изменението на плана няма придаваемо място от имота на ищеца към този на ответника. Твърди, че тези 290 кв.м. принадлежат към имота на ответника по силата регулационните предвиждания от 1982 г. и до момента. Оспорва твърденията на ищеца, че в имот 52009.504.159 е извършено незаконно строителство с навлизане в имота на ищеца. Твърди, че постройките в имота на ищеца са изградени законно. Смята, че от страна на ответника не са извършени действия или бездействия, с които се пречи на ищеца да реализира инвестиционни намерения или по някакъв начин се ограничава или смущава правото му на собственост. Предвид тези съображения, ответната страна моли, предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Като съобрази всички посочени по
делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна
следното:
С представения по делото нотариален акт №***, нот. дело №*** г. на нотариус А., с район на действие РС – Н. ищцовата страна се легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Н. и представляващ: поземлен имот с идентификатор №52009.504.165, с площ от 1380 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници: поземлени имоти с номера 52009.504.159; 52009.504.158 и 52009.504.166. Видно е, че собствеността на имота е придобита чрез договор за покупко-продажба. От нотариалния акт се установява, че съгласно регулационния план имотът представлява УПИ ХVІІ от кв.161. В приложената по делото скица №15-229049 от 18.05.2017 г. имотът е отбелязан с площ от 1090 кв.м.
От приложения по делото нотариален акт №***г. на нотариус С. с район на действие РС – Н. се доказва, че ответната страна е собственик на поземлен имот с идентификатор 52009.504.159 с трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „за друг вид производствен, складов обект“, с площ 40, 664 дка, с административен адрес гр. Н., ул. „***“, №43, при съседи имоти с идентификатори: 52009.504.224, 52009.31.3, 52009.31.2, 52009.504.227, 52009.504.164, 52009.504.166, 52009.504.158, 52009.504.16 и 52009.504.116, ведно с построените в него сграда с идентификатор 52009.504.159.1, сграда с идентификатор 52009.504.159.2, сграда 52009.504.159.3, сграда 52009.504.159.5, сграда 52009.504.159.6, сграда 52009.504.159.7, сграда 52009.504.159.8, сграда 52009.504.159.9, сграда 52009.504.159.10, сграда 52009.504.159.11, сграда 52009.504.159.12, сграда 52009.504.159.13, сграда 52009.504.159.14, сграда 52009.504.159.15, сграда 52009.504.159.16, сграда 52009.504.159.17, сграда 52009.504.159.18, сграда 52009.504.159.19, сграда 52009.504.159.20 и сграда 52009.504.159.2. От същия нотариален акт е видно, че съгласно регулационния план на гр. Н., действащ към този момент, имотът се идентифицира като терен с площ от 40, 690 дка, находящ се в гр. Н., ул. „***“, №43, за който по плана на града са отредени УПИ VІ от кв.161 с площ от 28, 217 дка и УПИ ХХХІХ от кв.161 с площ от 12, 473 дка, с построени в тях 16 бр. сгради и портиерна, както и всички сгради и постройки в имота, при граници за целия терен: път, УПИ ХІХ, УПИ ХVІІ, УПИ VІІІ и УПИ VІІ. Този имот е придобит от ответната страна също по силата на договор за покупко-продажба. В приложената към отговора на исковата молба скица №15-616913 от 14.12.2016 г. имотът на ответната страна е посочен с площ от 40954 кв.м. С нотариален акт №*** г. за право на собственост върху недвижим имот по документи на нотариус С., с район на действие РС – Н. ответното дружество е признато за собственик върху същия имот с с идентификатор 52009.504.159, като е посочена площ на имота от 40 954 кв.м.
От останалите писмени доказателства, събрани по делото, а именно: писма от РДНК – Североизточен район; договор за покупко-продажба на общински недвижим имот №532/29.05.2008 г.; нотариален акт №*** г. на нотариус А.; разрешение за ползване №СТ-05-373/29.03.2017 г.; заповед №1058/19.09.2016 г. на Кмета на Община – Н.; удостоверение №66/27.09.2016 г.; преписка по заявление №01-328025/25.10.2016 г. на АГКК, с издадена по нея заповед №18-98044/14.11.2016 г. на Началника СГКК – гр. Ш., както и от заключението по назначената по делото комплексна експертиза се установяват следните факти: Имотът, собственост на ответната страна към 2008 г. е бил собственост на „Керамика П. И.П.“ – АД – гр. Н., като на 05.02.2008 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в горепосочения нотариален акт №*** г., имотът е прехвърлен на „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ – ООД, с променено впоследствие наименование „Хета Асет Резолюшън България“ – ООД – гр. София. Към този момент (през 2008 г.) за имота на ответната страна са били отредени УПИ VІ и УПИ ХХХІХ с обща площ от 40 690 кв.м., както по-горе е посочено. Това положение на парцелите по номера и площ е съгласно одобрено изменение на ПУП-ПРЗ със заповед №770/30.10.2007 г. на Кмета на Община – Н.. От заключението на назначената по делото експертиза е видно, че съобразно това изменение на плана регулационната граница между имота на ответната страна и имота на ищцовата страна е по линията В-Г (синята линия), отразена на скица-приложение №2 към експертизата. След това със заповед №519 от 12.06.2008 г. е одобрен ПУП – План за регулация, като двата УПИ VІ и УПИ ХХХІХ са били обединени в един имот – УПИ VІ, отреден за „Търговска, складова и обслужваща дейност”, с площ от 40 260 кв.м. Създаден е нов УПИ ХХХІХ с площ от 430 кв.м. в южната част на имота. Съгласно това изменение регулационната граница между УПИ VІ (имота на ответника) и УПИ ХVІІ (имота на ищеца) е отново по линията В-Г (синята линия), отразена на скица-приложение №4 към експертизата. Последващата промяна на регулационния план е през 2016 г. Следователно към момента, в който ищцовата страна е придобила собствеността върху имот с идентификатор №52009.504.165 по кадастралната карта (или УПИ ХVІІ по регулационния план), то не е имало промяна в регулационната граница между имотите на двете страни, не е имало придаваеми места, а границата е била по линията В-Г, съгласно скиците приложения №2 и №4 към експертизата.
През 2010 година е одобрена кадастралната карта на гр. Н. – със заповед №РД-*** г. на ИД на АГКК – гр. С., съгласно която имота на ищцовата страна (УПИ ХVІІ) е с идентификационен номер 52009.504.165, а имота на ответната страна (УПИ VІ и УПИ ХХХІХ) е с идентификационен номер 52009.504.159. В одобрената кадастрална карта границата между двата имота не съответства на регулационната граница, а е по линията А-Г (черната линия) на скиците приложения към експертизата №2 и №4. С така отразената граница по кадастралната карта всъщност 290 кв.м. от имота на ищцовата страна са показани като принадлежащи към имота на ищеца.
Със заповед №1058/19.09.2016 г. е одобрено изменение на ПУП – ПЗР. По плана за регулация – двата УПИ VІ и ХХХІХ се обединяват в един – УПИ VІ. Съгласно това изменение регулационната граница между двата имота не се променя, а остава по линията В-Г на скиците-приложения към експертизата. След това със заповед №18-9044/14.11.2016 г. на Началника на СГКК – гр. Ш. е прието, въз основа на мотивиран доклад, че е извършена кадастрална грешка, изразяваща се в несъответствие в границите и очертанията на двата имота – на ищеца и на ответника в кадастралната карта, спрямо действителното им състояние и документите за собственост, поради което е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри, като границата между имотите е по линията В-Г, съгласно скиците приложения №2 и №4 към експертизата.
Гореописаните факти се установяват безспорно предвид доказателствата по делото, между които най-вече заключението по назначената комплексна експертиза. Заключението по експертизата установява също така, че от изградените в имота на ответника сгради, тези представляващи блок А и блок Б граничат с имота на ищцовата страна. Сграда блок F не граничи с имота на ответника. Два броя бетонни фундаменти от сграда блок А, както и един отдушник и една стоманена тръба частично са разположени в имота на ищеца. Тези констатации в експертизата са при установена регулационна граница по линията В-Г, съгласно скицата-приложение №2 към експертизата. При разпита на вещите лица в съдебно заседание същите обясняват, че фундаментът на сградата блок А принципно е разположен под повърхността на имота, но в случая поради денивелацията на терена, фундаментът е оголен и се вижда. Същият се намира на границата между имотите по линията В-Г, там където е отбелязана буквата Г, съгласно скица-приложение №2 от експертизата. Целият фундамент е с размери 2, 50 м. на 2, 50 м., като с 0,80 м. той навлиза в имота на ищцовата страна.
Предвид гореустановените факти по делото съдът счита, че се налагат следните правни изводи относно предявения иск по чл.108 от ЗС: Искът е неоснователен и недоказан. Доказва се по делото, че регулационната граница между имотите на страните не е била променяна и не имало придаваеми части от тези имоти един към друг, съгласно измененията в регулационния план, одобрени със заповедите посочени по-горе. Конкретно за изменението на регулационния план, одобрено със заповед №1058/19.09.2016 г., относно което ищцовата страна твърди, че именно с него част от имот с идентификатор №52009.504.165 с площ от 290 кв.м. е присъединена към имот с идентификатор №52009.504.159, то по делото се установява, че с въпросната заповед действително е одобрено изменение на регулационния и застроителен план, но измененията в регулацията не засягат границата между имотите на страните по делото, а се отнасят само за имота на ответната страна и то не в частта му, граничеща с имота на ищеца. Всъщност по делото се доказва, че причината, поради която 290 кв.м. от имота на ответната страна са били отразени по кадастралната карта към имота на ищеца, е грешка при заснемането (тъй като към момента на заснемането между имотите не е имало материализирана граница), която грешка вече е отстранена по реда на ЗКИР с одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н. с горепосочената заповед №18-9044/14.11.2016 г. на Началника на СГКК – гр. Ш.. Следователно няма основание, поради което спорните 290 кв.м. от имота на ответната страна, находящи се в източната част на имот с идентификатор 52009.504.159, площ заключена между линиите В-Г-А-Б-В, съгласно скица-приложение №2 от заключението по назначената по делото експертиза, която скица, следва да се счита неразделна част от решението, да се числят към имота на ищцовата страна. Ето защо исковата претенция по чл.108 от ЗС, като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.
Относно иска по чл.109 от ЗС: С категоричност е доказано, че части от сграда - блок А от имота на ответната страна навлизат в имота на ищовото дружество. Тези части са малки по размер, а и са част от носеща конструкция на сградата. Съгласно установената съдебна практика (Тълкувателно решение №4 от 06.11.2017 г. по т.д. №4/2015 г. на ОСГК) по иска по чл.109 от СК ищецът във всички случаи следва да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие, но и че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (в съответствие с чл.50 от ЗС). В настоящия случай е безспорно, че ищецът е собственик на имот с идентификатор №52009.504.165 по кадастралната карта на гр. Н., както и че части от съседния имот, собственост на ответника, навлизат в имота му, но не е доказано по делото по какъв начин това пречи на ищцовата страна. Ищцовото дружество е заявило, че навлизащите части от сграда от имота на ответника му пречат да осъществи инвестиционните си намерения, но няма доказателства по делото ищцовото дружество да извършва някаква дейност в имота си; да е предприело реализация на някакви инвестиционни намерения. Ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, а доказването на тези обстоятелства е в негова тежест. Наред с това при разпита на вещите лица в съдебно заседание вещото лице С. С. заявява, че фундаментите, навлизащи в имота на ищеца не са в състояние да препятстват евентуално бъдещо строителство в имота на ищеца. От експертизата също така се доказва, че при установена граница между имотите на страните по линията В-Г, съгласно скицата-приложение №2, то няма части от сградите В и F, които да навлизат в имота на ищеца. Предвид тези обстоятелства съдът счита, че исковата претенция по чл.109 от ЗС е неоснователна и недоказана и намира, че като такава тя също следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК при този изход на процеса ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна направените по делото разноски. Ищцовата страна е претендирала да й бъдат заплатени разноските по делото, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение, но по делото няма данни за това дали е било платено адвокатско възнаграждение и в какъв размер. Предвид това ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна разноските по делото, представляващи внесен депозит за изготвяне на експертиза и за издаване на съд. удостоверение, общо в размер на 305 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.108 от ЗС от страна на ищеца „БЪЛГАРСКИ КЪЩИ 2010“ – ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В., район М. ж.к. „***“, ул. ***“, №2, представлявано от Е.М.В., против ответника „ДЮРА-ТАЙЛС БГ“ – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №43, представлявано от Е.А. за признаване на ищцовото дружество за собственик на част от имот - 290 кв.м., находящи се в източната част на имот с идентификатор 52009.504.159 по кадастралната карта на гр. Н., която площ е заключена между линиите В-Г-А-Б-В, съгласно скица-приложение №2 от заключението по назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза, която скица-приложение №2 е неразделна част от решението, както и за осъждане на ответната страна да предаде на ищеца владението на същата част от имота.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание по чл.109 от ЗС от страна на ищеца „БЪЛГАРСКИ КЪЩИ 2010“ – ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. В., район М. ж.к. „***“, ул. ***“,
№2, представлявано от Е.М.В., против ответника „ДЮРА-ТАЙЛС БГ“ – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №43, представлявано от Е.А. с искане
ответника да бъде осъден да премахне изградени в имота на ответника фундаменти
и сгради на блокове А, В и F,
навлизащи в имота на ищеца, намиращи се на границата между имоти с
идентификатори 52009.504.159 и 52009.504.165.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ КЪЩИ 2010“ – ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В., район М. ж.к. „***“, ул. ***“, №2, представлявано от Е.М.В. да заплати на „ДЮРА-ТАЙЛС БГ“ – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №43, представлявано от Е.А. направените по делото разноски в размер на 305 лв. (триста и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: