№ 552
гр. Бургас, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501632 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивната жалба
на ответника от Д. Г., ирландски гражданин, род. на ***г. в гр. Л., И., БУЛСТАТ: ***,
подадена чрез адв. Нели Гюмова- БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 26,
ет. 2 против решение № 6 от 12.02.2021 г., постановено по гр. дело № 483/2020 г. по описа
на РС-Поморие, с което същият е осъден да заплати на ищеца Етажната собственост на
сграда с идентификатор № 57491.509.24.2 по КККР гр.Поморие, с адрес: гр. П., комплекс
„Сънсет ризорт“, ул.Княз Борис I № 219, действаща чрез управителя си „ПОМОРИЕ
МЕНИДЖМЪНТ 2“ ЕООД, ЕИК: *********, представляван от Владимир Георгиев Добрев
сумата от 2957.61 лв.- главница, дължима за ремонт на покрива и покривните тераси,
определена от ОС на ЕС на сграда „Делта“, проведено на 14.11.2017г. и сумата от 40.26 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 24.07.2020г. до 09.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от 10.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и
направените разноски в размер на 868.30лв.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се
твърди, че съдът не е обсъдил направените в писмения отговор на исковата молба
възражение по чл. 95 от ЗЗД и възражение за недължимост на исковите суми. Изложени са
доводи, че вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ все още не е изискуема, поради
злоупотреба и забава на кредитора, като се твърди, че съгласно т. 4 от решение 14.11.2017г.
на ОС на ЕС вноската е следвало да се плати еднократно до края на м. декември 2017г. по
специална банкова сметка на управителя на ЕС съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС, а такава няма
1
данни да е открита и да е представена на ответника. По подробно изложените в жалбата
съображения се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не изпраща
представител.
В законния срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Етажната собственост на
сграда с идентификатор № 57491.509.24.2 по КККР гр.Поморие, с адрес: гр.Поморие,
комплекс „Сънсет ризорт“, ул.Княз Борис I № 219, действаща чрез управителя си
„ПОМОРИЕ МЕНИДЖМЪНТ 2“ ЕООД, е депозирал писмен отговор по въззивната жалба,
с която счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и
законосъбразно. Излага съображения за неоснователност на възраженията на въззивника за
наличието на забава от страна на кредитора, довело до липса на изискуемост на процесното
вземане. Сочи, че дружеството е открило банкова сметка по чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС след
влизане в законна сила на съдебното решение, с което избора му като управител на
ответната етажна собственост е окончателно стабилизиран, както и, че е уведомило
ответника за банковата сметка и е изпращало електронни съобщения с покани за плащане на
дължимите суму по същата банкова сметка. Счита, че въззивникът не оспорва нито
основанието, нито размера на дължимата сума, както и, че между страните е безспорно, че
сметката, по която се заплащат таксите за поддръжка и управление на общите части е
различна от тази, по която се събират вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, като
разпореждането със средствата от нея се извършва от управителя на ЕС, който носи
съответната отговорност за действия си. С оглед гореизложените съображения, подробно
развити в отговора по жалбата, въззиваемият моли за потвърждаване на решението на
районния съд и присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание въззиваемия чрез
упълномощените си процесуални представители поддържа писмения си отговор и моли за
потвърждаване на решението на първоинстанцонния съд като правилно и законосъобразно.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните,
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство пред Районен съд- Поморие е било образувано
по предявените от ищеца Етажната собственост на сграда с идентификатор №
57491.509.24.2 по КККР гр.Поморие, с адрес: гр.Поморие, комплекс „Сънсет ризорт“,
ул.Княз Борис I № 219, сграда Делта, чрез професионалния си управител „Поморие
Мениджмънт 2“ ЕООД обективно съединени искове за осъждане на ответника Д. Г. като
етажен собственик в същата сграда да му заплати сумата от 2957.61лв.- главница, дължима
за ремонт на покрива и покривните тераси, определена от ОС на ЕС на сграда „Делта“,
проведено на 14.11.2017г. и сумата от 40.26 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 24.07.2020г. до 09.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
10.09.2020г. до окончателното й изплащане.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответникът е оспорил
исковете като неоснователни, като е изложил съображения недължимост на претендираните
2
суми.
Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл.6, ал.1 т.9
от ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД. С обжалваното решение исковете са уважени изцяло, като
досежно главницата съдът е приел, че като собственик на самостоятелен обект в процесната
етажна собственост, ответникът е обвързан от решението, прието на ОС на ЕС на
14.11.2017г., с което са определени дължимите суми, чието присъждане претендира ищеца
за извършване на ремонт на покрива и покривните тераси на сграда Делта, за която цел е
създаден фонд „Ремонт и обновяване“ и са определени дължимите към него годишни такси.
По отношение на мораторната лихва за забавено плащане на главницата
първоинстанционният съд е приел, че същата е дължима, считано от забавата на ответника –
24.07.2020г. до 09.09.2020г., предвид обстоятелството, че макар да е бил уведомен за
дължимите суми решението на ОС на ЕС от 14.11.2017г. е било спряно от съда, което
спиране впоследствие е било отменено с определение, влязло в законна сила на 24.07.2020г.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При извършване на служебна проверка по реда на чл.
269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо. По съществото на спора, от фактическа
страна съдът намира следното:
От данните по делото безспорно се установява, че като собственик на
самостоятелен обект в процесната ЕС на сграда „Делта“ ответникът следва да участва във
всички разходи, свързани с ЕС, за които има влязло в сила решение на ОС на ЕС. По делото
е представен протокол от ОС на ЕС от 14.11.2017 г., видно от който по т. 4 е взето е взето
решение за извършване на необходим ремонт на покрива и покривните тераси на сградата и
е определена припадащата се на ответника дължима сума в размер на 1512.20 евро, платима
еднократно в срок до 31.12.2017г. В решението по т. 4 е посочено, че паричната вноска
следва да се заплаща по банков път по специално открита банкова сметка със специално
предназначение за фонд „Ремонт и обновяване“ , която да се открие на името на управителя
на ЕС съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС. Установява се, че таксите, дължими във Фонд „Ремонт
и обновяване“ на сградата от всеки от собствениците на самостоятелен обект в ЕС са
посочени в приетия бюджет, който е неразделна част от решението от 14.11.2017г., като
дължимата от въззивника такса възлиза в размер на 1512.20 евро. Повод съдебен контрол за
законосъобразност, с влязло в законна сила на 19.02.2020г. съдебно решение от 19.02.2020г.
по в.гр.д. 954/2019г. по описа на БОС, с което е потвърдено съдебно решение от 30.04.2019г.
по гр.д. 855/2017г. по описа на РС- Поморие е прието, че решението от 14.11.2017г. на ОС
на ЕС, взето по т. 4 е законосъобразно, поради което предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС
за отмяната му е отхвърлен като неоснователен. Налице са данни, че неколкократно, считано
от 2017г. на ответника са изпращани покани за плащане на дължимата сума по
електронната му поща с посочване на банкова сметка на предишния управител на ЕС-
„Двора“ ЕООД за извършване на плащането, като последната покана му е изпратена на
3
03.10.2019г. Представена е и служебна бележка от „РайфайзенБанк България“ ЕАД за
открити банкови сметки на името на настоящия управител на ЕС„Поморие Мениджмънт-2“
ЕООД.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото,
както и релевантните въз основа на нея факти и обстоятелства. Въз основа на тях е направил
правилни фактически и правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна
инстанция, поради което на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към тях. В
допълнение с оглед наведените в жалбата доводи и при служебна проверка за спазване на
императивните норми на ЗУЕС, настоящата инстанция намира следното:
Съобразно нормите на чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 11, т. 7 oт ЗУЕС всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер е
определен с решение на ОС на ЕС съгласно чл. 50 от ЗУЕС. В случая решението на ОС на
ЕС след проведен съдебен контрол е потвърдено като законосъобразно, поради което е
стабилизирано и обвързва етажните собственици. Затова правилен се явява извода на
районния съд, че ответникът дължи претендираната главница, тъй като задължението за
заплащането й е възникнало въз основа на горепосоченото решение на ОС на ЕС, т.е.
задължението е установено по основание и размер, като наред с това е и изискуемо с оглед
настъпилия в него краен срок за изпълнение. При липса на доказателства претендирата сума
да е платена от ответника в срок, искът за присъждането й се явява изцяло основателен и
правилно районният съд го е уважил.
Що се касае до оплакванията във въззивната жалба досежно липсата на открита сметка
по чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС и направените в тази връзка възражения по чл. 95 от ЗЗД,
настоящата инстанция намира същите за неоснователни.
Според нормата на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС, средствата във фонд „Ремонт и обновяване“
се набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името на
председателя на управителния съвет /управителя/ или на сдружението. Следва да се
отбележи, че законът не придава някакво особено качество като вид банкова услуга или
банков продукт на посочената в чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС банкова сметка, като т.нар. специално
предназначение следва да се тълкува в смисъл, че средствата по тази банкова сметка имат
целево предназначение. В настоящия случай, видно от данните по делото банкова сметка, по
която да се събират сумите за фонд „Ремонт и обновяване“ е била открита както от
предходния управител на ЕС – Двора ЕООД, така и от настоящия управител – ищец
„Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД. В изпратените до ответника покани по електронната му
поща е видно, че същият е поканен да заплати дължимата сума именно по посочената в
поканата банкова сметка. Това означава, че е налице изпълнение от страна на кредитора на
задължението му да посочи „специална“ сметка за плащане съобразно приетия в решението
от 14.11.2017г. начин на събиране на сумите за фонд „Ремонт и обновяване“. Дали
средствата по нея са разходвани целево с оглед определеното им в решението на ОС на ЕС
от 14.11.2017г. специално предназначение - за ремонт и обновяване на покрива, е
ирелевантно за изпълнение на възникналото и изискуемо в тежест на ответника като етажен
4
собственик задължение за заплащането на дължимата от него такса в посочения в същото
решението размер и срок. В случая, че средствата от фонд „Ремонт и обновяване“ са
разходвани от управителя на ЕС не съгласно това специално предназначение, а за други
цели, механизмът за защита на етажните собственици, вкл. и ответника в това му качество е
чрез ангажиране на отговорността на управителя на ЕС, а не чрез отказ за заплащане на
дължимите по посочения фонд суми. Както бе отбелязано по-горе задължението за
заплащане на сумите по фонд „Ремонт и обновяване“ е вече възникнало по силата на
взетото решение на ОС на ЕС, което подлежи на изпълнение. Затова неоснователни се
явяват изложените в жалбата доводи за приложение на чл. 95 от ЗЗД, по съображения, че
поради непосочване на сметка по чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС ищцовата ЕС като кредитор на
вземането не оказвала необходимото съдействие на ответника за плащане и това била
причината ответникът да не изпълнява задълженията си. Напротив, от данните по делото се
установява, че както предишния управител, така и настоящия е посочил сметки за
изпълнение на задължението на ответника, т.е. налице е посочен начин за плащане
съответстващ на посочения в решение на ОС на ЕС, което води до извод за неоснователност
на възражението на ответника, че кредиторът-ищец не е оказал необходимото съдействие за
изпълнение на задължението от длъжника чрез непосочване на сметка по чл. 50, ал. 3 от
ЗУЕС.
По отношение на претенцията за мораторна лихва за забава, тъй като в случая такава
се претендира от ищеца върху главницата за периода за периода от 24.07.2020г. /отмяната на
спиране на действието на решението на ОС на ЕС от 14.11.2017г./ до 09.09.2020г. – денят,
предхождащ исковата молба, подадена на 10.09.2020г., правилно районният съд е приел, че
за този исков период ответникът дължи обезщетение върху главница в размер на законната
лихва, което след служебно изчисление по чл. 162 от ГПК се установява, че възлиза в
исковия размер от 40.26лв.
Поради основателност на главната претенция, правилно районният съд е присъдил и
претендираното обезщетение за забавено заплащане на главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед пълното съвпадане на изводите на районния съд с тези на настоящата
въззивна инстанция за основателност на предявените искове, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото в тежест на въззивника следва да останат присъдените в
полза на въззиваемия разноски в първата инстанция, както и направените от последния
разноски за платено адвокатско възнаграждение във въззивното производство за един
адвокат в претендирания размер от 420 лв.
Мотивиран от горното, Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 от 12.02.2021 г., постановено по гр. дело №
5
483/2020г. по описа на РС-Поморие.
ОСЪЖДА Д. Г., ирландски гражданин, род. на ***г. в гр. Л., И., БУЛСТАТ: ***, с
адрес в Р.България: гр. П., комплекс „С. р.“, ул.“К. Б. *“ № ***, блок Д., вх. *, ет. *, ап.**,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Сливница № 26, ет.2 - адв. Нели Гюмова от БАК, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда с идентификатор 57491.509.24.2 с
административен адрес в гр.Поморие, комплекс „С. р.“, ул.Княз Борис I № 219,
представлявана от управителя на ЕС - „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД с ЕИК:*********,
представляван от управителя Владимир Георгиев Добрев направените във въззивното
производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6