№ 18009
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20211110160079 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание по чл. 250 от ГПК и е във връзка с
Определение № 10750/09.07.2024год. ,постановено по в.ч.гр.д.№ 1937/2024год. на
СГС,ГО III-Б състав, с което е отменено Решение №19897/30.11.2023 г., постановено
по гр.д. №60079/2021 г. по описа на СРС в частта с характер на определение, с което е
прекратено производството по предявените от С. С. инцидентни установителни искове, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС срещу В. К. и М. К. за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищецът С. е собственик на цялата сграда,
представляваща имот с идентификатор 51250.5713.992.1, от които 5/6 идеални части
придобити по силата на давностно владение и 1/6 идеална част придобита по наследство, а
при евентуалност – че е собственик на 5/6 идеални части от имот с идентификатор
51250.5713.992.1.
С исковата молба ищците В. К. и М. К. са предявили срещу ответниците С. С. и Д.
С. иск ,с правно основание чл. 34 от ЗС за съдебна делба на следната съсобствена вещ:
- ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с адрес: с. Негован. Столична община - район
Нови Искър, улица „Лесопарк“ № 8 /осем/. нанесена в КККР одобрена със Заповед РД-18-
16/23.01.2012г. на АГКК-София с идентификатор 51250.5713.992.1, застроена на 90 кв.м.,
съгласно скица № 15-68429-17.02.2017г. на СГКК - София, и заедно с ДВОРНОТО място в
което е построена сградата представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
51250.5713.992, целият с площ 693 кв.м.. с трайно предназначение на територията -
урбанизирана и начин на трайно ползване- ниско застрояване, при съседи: 51250.5713.991;
51250.5713.44; 51250.5713.199 и 51250.5713.195, с номер по предходен план: 255, квартал 8
и стар идентификатор: 51250.5713.43, при квоти: за жилищна сграда: 1/6 идеална част за С.
С. и 1/6 идеална част за В. К., придобити по наследство от общия им наследодател Иван И.,
както и 4/6 идеална част за В. К. и М. К., притежавани в режим на СИО, придобити чрез
правна сделка; за дворно място: 1/3 идеална част за В. К., придобита по наследство от Иван
И. и Василка И.а, 1/3 идеална част за В. К. и М. К., притежавана в режим на СИО,
придобита чрез правна сделка, както и 1/3 идеална част за Д. С., придобита чрез дарение от
С. С..
1
С отговора на исковата молба са предявени от С. С. срещу В. К. и М. К. ,
инцидентен установителен иск ,с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1
ЗС като ищецът по него иска да бъде признато по отношение на ответниците ,че е
собственик на цялата сграда , имот с идентификатор 51250.5713.992.1 , от който 5/6 ид.ч
твърди да е придобил по силата на давностно владение , а 1/6 ид.ч. по наследство.
В условията на евентуалност, моли да бъде признат за собственик по силата на
давностно владение през период по-дълъг от 10 години на жилищния етаж, на таванското
помещение и на част от приземния етаж, включващ мазе-котелно, които части представляват
5/6 идеални части от жилищната сграда.
По делото е постъпил отговор по инцидентен установителен иск, с който В. и М.
К.и, ответници по насрещния иск, оспорват същия. Изложени са твърдения, че на ищеца от
родителите им е прехвърлен недвижим имот с идентификатор 51240.5713.992, находящ се в
съседство на делбения. Не оспорват фактическото държане на имота, както и
обстоятелството, че част от процесния имот, обитаван от Василка И.а преди смъртта
смъртта е заключен от тях. Твърдят, че ремонтните дейности в имота са свързани с
неговото поддържане. Молят за отхвърляне на иска.
С Решение №19897/30.11.2023 г., постановено по гр.д. №60079/2021 г. по описа на
СРС,65 състав ,съдът е прекратил производството по делото ,в частта ,в която е сезиран с
предявените инцидентни установителни искове ,с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1 ЗС от С. И. С. ,ЕГН : ********** срещу В. И. К. ,ЕГН : ********** ,М. Г. К.
, ЕГН : ********** за признаване на установено по отношение на ответниците ,че ищеца е
собственик на цялата сграда , имот с идентификатор 51250.5713.992.1 , от който 5/6 ид.ч.
твърди да е придобил по силата на давностно владение , а 1/6 ид.ч. по наследство, а при
евентуалност ,че е собственик на 5/6 ид.части ,представляващи реална част от сграда , имот с
идентификатор 51250.5713.992.1 ,като е счел ,че в разглеждания случай предявените от С.
И. С. установителни искове са недопустими, поради липса на правен интерес за
предявяването им , поради което не следва да бъдат разглеждани.
С Определение № 10750/09.07.2024год. ,постановено по в.ч.гр.д.№ 1937/2024год. на
СГС,ГО, III-Б състав е отменено Решение №19897/30.11.2023 г., постановено по гр.д.
№60079/2021 г. по описа на СРС в частта с характер на определение, с което е прекратено
производството по предявените от С. С. инцидентни установителни искове, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС срещу В. К. и М. К..
Съдът като взе е предвид искането на ищеца по инцидентите искове /изложено във
въззивната жалба/ и постановеното по делото съдебно решение ,намира, че е в
производството по чл.250,ал.1 от ГПК ,не е необходимо да призовава страните в
о.с.з.,предвид ,че са събрани всички допустими и относими доказателства .
По същество съобрази следното :
Основния спорен въпрос по делото е дали ответника С. И. С. е придобил по
давност правото на собственост на жилищната сграда.
Същия се позовава на придобивна давност ,започнала през м. февруари 1981год. до
м. февруари 1991год. като твърденията са му ,че къщата била построена за него ,поради
което му била предоставена от родителите му ,т.е. владял е имота по тяхната воля и след
непрекъснато владение след десет години станал собственик.
В тази връзка съдът счита ,че по делото липсват доказателства родителите на С. С.
да са предали владението на сина си.При положение ,че от показанията на доведените и от
двете страни свидетели се установява ,че същите са живеели в жилището ,заедно с него до
смъртта си , съгласието между тях за предаване на владението трябва да е ясно и
2
недвусмислено ,изразено като изявление или поведение, което да не оставя никакво
съмнение, че те са упражнявали фактическа власт само като държатели .
Изразеното становище на бащата Иван ,за което свидетелства само св.Борис
Стоичков ,че къщата е за сина му, предполага едно намерение за извършване на
разпореждане с имота ,отколкото за предаване на владение.Още повече ,че Иван И. и
Василка И.а през 1988год. са дарили на С. С. собствения си съседен имот,а проекта за
договор за дарение от 1975год. не е бил осъществен.Като доказателство в противна насока
следва да се приеме и прехвърлянето на идеални части от имота, извършено от Василка И.а
през 2017год. ,чрез договора за покупко-продажба като последната е продала на дъщеря си ,
собствените й 4/6 идеални части от намиращата се в имота еднофамилна жилищна сграда,за
който имот е посочено ,че е придобила по наследство и строителство.
Следователно не може да се обоснове извод за установено от С. С. владение от
1981год. ,продължило повече от десет години ,т.е. до м.февруари 1991год., върху процесния
имот, което да е било противопоставено на собствениците /Иван И. и Василка И.а/ ,поради
което за този период той е бил само държател на същия.
Със смъртта на Иван С. И., на 29.04.1997год. ,ищеца по установителния иск е
придобил по наследство 1/6 идеална част от имота.
Ето защо следва да се приеме в отношенията между страните ,че С. С. е собственик
на 1/6 ид.ч. по силата на наследствено правоприемство ,като искът му за 5/6 идеални части
от същия следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При това положение не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие ,за
произнасяне на съда по заявения, в условията на евентуалност установителен иск за
собственост на реални части от процесния имот.
При горното, съдът на основание чл. 250 от ГПК
РЕШИ:
ДОПЪЛВА съдебно решение №19807/30.11.2023 г. по гр. дело № 60079/2021 г. по
описа на СРС,65 състав, в следния смисъл:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. И. С. ,ЕГН : ********** ,
инцидентен установителен иск ,с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1
ЗС ,по отношение на В. И. К. ,ЕГН : ********** ,М. Г. К. , ЕГН : ********** , че С. И. С.
,ЕГН : ********** е собственик на 1/6 / една шеста/ идеална част от недвижим имот,
представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна , на два етажа с адрес: с. Негован.
Столична община - район Нови Искър, улица „Лесопарк“ № 8 /осем/. нанесена в КККР
одобрена със Заповед РД-18-16/23.01.2012г. на АГКК-София ,с идентификатор
51250.5713.992.1, застроена на 90 кв.м., съгласно скица № 15-68429-17.02.2017г. на СГКК –
София, разположена в поземлен имот с идентификатор 51250.5713.992 ,по силата на
наследствено правоприемство от Иван С. И., починал на 29.04.1997год.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. С. ,ЕГН : ********** , инцидентен
установителен иск ,с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС , за
признаване на установено по отношение на В. И. К. ,ЕГН : ********** и М. Г. К. , ЕГН :
********** , че С. И. С. ,ЕГН : ********** е собственик на 5/6 / пет шести/ идеални части
от недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна , на два етажа с
3
адрес: с. Негован. Столична община - район Нови Искър, улица „Лесопарк“ № 8 /осем/.
нанесена в КККР одобрена със Заповед РД-18-16/23.01.2012г. на АГКК-София ,с
идентификатор 51250.5713.992.1, застроена на 90 кв.м., съгласно скица № 15-68429-
17.02.2017г. на СГКК – София, разположена в поземлен имот с идентификатор
51250.5713.992 ,по силата на давностно владение ,продължило в периода от м.февруари
1981год. до м. февруари 1991год. ,като неоснователен и недоказан.
Настоящото съдебно решение е неразделна част от постановеното съдебно решение
№19807/30.11.2023 г. по гр. дело № 60079/2021 г. по описа на СРС,65 състав и подлежи на
обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4