Решение по дело №2557/2023 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 366
Дата: 25 април 2024 г.
Съдия: Стела Иванова Тонева
Дело: 20233230102557
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Д., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стела Ив. Тонева
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело №
20233230102557 по описа за 2023 година
Производството по гр.д. 2557/ 2023 г. по описа на Добрички
районен съд е образувано по искова молба от Д. К. Д. ЕГН **********
,заместена в хода на производството по реда на чл. 227 от ГПК от
наследника по закон Б. П. П. с ЕГН ***, с която срещу
„Водоснабдяване и Канализация Д. " АД град Д., *** вписано в ТР
при АВ с ЕИК *** за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч.
гр. д. № 1891/2023г. по описа на Районен съд гр. Добрич за сумата от 4
192,00лв. представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
периода 27.07.2020г. до 27.01.2021г„ през който период ищцата е
останала без работа поради незаконно уволнение , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК 26.07.2023 г. до окончателното плащане.
Искът черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 344 ,
ал.1 ,т.3 във вр. с чл. 225 , ал.1 от КТ .
1
На основание сключен трудов договор ищцата по делото е
работила във „Водоснабдяване и Канализация Д.“ АД гр. Д.. На
27.07.2020г„ трудовото й правоотношение било прекратено със
заповед № ЛС-05-1011 от 24.07.2020г.. издадена от прокуриста на
„Водоснабдяване и Канализация Д.” АД град Д.. същото било
прекратено на основание чл, 328, ал., т.4 от КТ - поради спиране на
работата за повече от 15 работни дни. Към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение е заемала длъжността „***” при
Централно управление. С влязло в сила съдебно решение,
постановено по гр.д. № 2558/2020г. по описа на Районен съд Добрич
прекратяването на трудовия договор на ищцата е било признато за
незаконосъобразно и издадената заповед е била отменена като
незаконосъобразна. От датата па прекратяване на трудовото
правоотношение 27.07.2020г. до 27.01.2021 г. ищцата не е работила
при друг работодател и не е сключвала трудови договори. Преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК ищцата е отправила до
ответника по делото заявление за прихващане между дължимата й
сума и невърнатото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено
предизвестие, изплатено въз основа на заповед № ЛС-05-1011/
24.07.2020г. Така дължимата сума от ответника след прихващането е
4192.00 лева.
Претендират се разноски в производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответното дружество ,в което се прави възражение ,че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
подадено на 26.07.2023 г. след изтичане на тригодишния срок по чл.
358, ал.1 от КТ .
Оспорва основателността на иска тъй като липсвали
доказателства ,че в процесния период ищцата е останала без работа.
Заявено е възражение за прихващане от ответника със сумата от
841.80 лева, представляваща начислено и изплатено обезщетение по
2
чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие при прекратяване
на трудовото правоотношение .
Добричкият районен съд , след преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства , приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Не е спорно по делото ,че по сключен трудов договор ищцата е
работила във „Водоснабдяване и Канализация Д.“ АД гр. Д.. На
27.07.2020г„ трудовото й правоотношение било прекратено със
заповед № ЛС-05-1011 от 24.07.2020г. на основание чл, 328, ал., т.4 от
КТ - поради спиране на работата за повече от 15 работни
дни.Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
връчена на Д. К. Д. на 27.07.2020 г.

С влязло в сила на 26.01.2022 г. съдебно решение по гр.д. №
2558/2020г. по описа на Районен съд Добрич прекратяването на
трудовото правоотношение е признато за незаконосъобразно и
издадената заповед е отменена като незаконосъобразна.
По подадено заявление от Д. К. Д. ЕГН ********** срещу
„Водоснабдяване и Канализация Д. " АД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
822/28.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1891/2023г. по описа на Районен съд
гр. Добрич за сумата от 4 192.00 лева , представляваща обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ за периода 27.07.2020г. до 27.01.2021г„ през
който период Д. К. е останала без работа поради незаконно уволнение
, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК 26.07.2023 г. до окончателното
плащане.
Депозирано е възражение от длъжника срещу заповедта за
изпълнение .Съдът е дал указания за предявяване на установителен
иск и в едномесечния срок е предявен искът по настоящото
гражданско дело.
3
Искът е процесуално допустим, подаден е от надлежна и
активно легитимирана страна и в законоустановения за това срок по
чл.358 ал.1 т.3 от КТ.
Съгласно чл. 358 , ал. 1 , т. 3 от КТ давностният срок за
предявяване на иск за обезщетение при незаконно уволнение с правно
основание чл. 344 , ал. 1 , т. 3 от КТ вр. чл. 225 , ал. 1 КТ е
тригодишен.Съгласно чл. 358 , ал.2 , т. 2 срокът започва да тече от
деня , в който правото , предмет на иска е станало изискуемо или е
могло да бъзе упражнено .Изискуемостта на вземането за обезщетение
по чл. 225 , ал. 1 от КТ настъпва в момента , в който с влязло в сила
съдебно решение уволнението на работника или служителя е признато
за незаконно .От този момент за незаконно уволнения работник или
служител започва да тече тригодишния давностен срок за предявяване
на иска за обезщетение по чл. 225 , ал. 1 от КТ .
Решението , с което е признато за незаконно уволнението на
ищцата е влязло в сила на 26.01.2022 г.Към датата на подаване на
заявлението в производството по ч. гр.д. № 1891/2023г.по описа на
Добрички районен съд давността не е изтекла.
В случаите на признато по съдебен ред за незаконно уволнение
работникът или служителят търпи вреди от уволнениетоп, за
обезщетяване на които Содексът на труда е регламентирал правото му
на обезщетение на основание чл. 225 , ал. 1 от КТ .
Предпоставка за основателност на иска за обезщетение по чл.
225 , ал. 1 от КТ е установяването на незаконно прекратяване на
трудовото правоотношение и оставането на служителя без работа в
определния шестмесечен срок.
Справката с оригинала на трудовата книжка на ищцата в съдебно
заседание на 18.12.2023 г. и служебно изготвената справка НАП по
искане на ищцата относно регистрирани трудови договори
установяват правнорелевантния отрицателен факт , елемант от
4
фактическия състав на правото по чл. 344 , ал. 1 , т. 3 от КТ ,че в
процесния период Д. Е. Д. не е била заета по трудово правоотношение
.
Предявеният иск е доказан по основание .
Вещото лице Е. Й. установява в заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза следното :
Обезщетението за времето, през което ищцата е останала без
работа поради незаконно уволнение по чл.225,ал.1 от КТ за периода от
27.07.2020 г. до 27.01.2021 г., изчислено по реда на чл.228 от КТ в
брутен размер е 4896.00 лв. На ищцата е изплатено обезщетение по
чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие в брутен размер е
841.80 лв., а в нетен размер 757.62 лв.
Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и
изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и
знания .
Съгласно нормата на чл.228 ал.1 от КТ брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията, вкл. по чл.225 ал.1
от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение,
доколкото друго не е предвидено.
Съгласно заключението на вещото лице последното брутно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец, получено от
ищцата по чл.228 ал.1 от КТ, на база на което следва да се изчисли
обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ – е това за месец февруари 2019 г.
размер на 816.00 лева Предвид на това, търсеното от ищцата
обезщетение по посочения текст възлиза на 4896.00 лева.
Обезщетението не е изплатено на страната.
Съгласно заключението по назначената счетоводна експертиза
5
на ищцата е изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен
срок на предизвестие в брутен размер е 841.80 лева.
Следва да се вземе предвид брутния размер , с който
работодателят реално се е обеднил предвид дължимите от него
удръжки в полза на държавния бюджет.
Обезщетението по чл. 220 , ал. 1 от КТ се дължи от работодателя
за неспазен срок на предизвестие при едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение на някое от основанията по чл. 328 от КТ .
При неговата отмяна като незаконно , то се явява получено въз
основа на отпаднало основание и подлежи на връщане .
Поради горното обезщетението по чл. 225 , ал. 1 от КТ не може
да се кумулира с това по чл. 220 , ал. 1 от КТ тъй като това би довело
до двойно обезщетяване на работника за едни и същи вреди . Ето
защо, след отмяната на уволнението като незаконно
работникът дължи връщането на изплатените като обезщетения на
това основание суми .
Възражението на ответника за прихващане е валидно и
допустимо.
Налице са предпоставките по чл. 103 от ЗЗД . Насрещното
вземане на ищеца е установено със заключението на вещото лице в
брутен размер 841.80 лева.
На основание изложеното предявеният иск е основателен до
размера от
Въз основа на изложеното, се налага извод за основателност на
предявения иск до размера от 4 054.20 лева, като за горницата до
доказания по делото размер от 4896.00 лева следва да се отхвърли като
погасен чрез прихващане с насрещно вземане,представляващо
изплатено обезщетение по чл. 220 , ал. 1 от КТ .
Съдът следва да се произнесе и относно разноските в
заповедното производство .
6
Съобразно изхода на спора на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК на
ищеца се следват разноски , съразмерно с уважената част от иска .
В полза на Б. П. П. с ЕГН *** следва да се присъдят разноски в
производството по ч. гр.д. № 1891/2023г.на Добрички районен съд в
размер на 580.28 лева адвокатско възнаграждение .
Ответникът е навел възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение , заплатено от ищеца в настоящото
производство в размер на 720.00 лева , което съдът преценява като
неоснователно.Съобразно чл. 7 , ал. 2 , т. 2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждение минималното
възнаграждение за защита по предявения иск възлиза на 719.20 лева
.Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 720.00 лева с
вкл ДДС не се явява прекомерно.
В полза на ищцовата страна се дължат разноски в
производството по гр.д. № 2557/2023 г. на Добрички районен съд в
размер на 696.33 лева адвокатско възнаграждение .
Съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78 , ал. 3
от ГПК в полза на ответника се следват разноски в размер на 28.40
лева –адвокатско възнаграждение .
На основание чл. 78 , ал. 6 от ГПК „Водоснабдяване и
Канализация Д. " АД дължи по сметка на Районен съд град Д.
държавна такса по иска в размер на 163.30 лева , от която следва да се
приспадне присъдената в заповедното производство по ч. гр.д. №
1891/2023г.на Добрички районен съд държавна такса от 83.84
лева,както и възнаграждение вещо лице в размер на 193.43 лева .
Водим от горното , Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. К. Д.
ЕГН ********** ,заместена в хода на производството по реда на чл.
7
227 от ГПК от наследника по закон Б. П. П. с ЕГН *** и
„Водоснабдяване и Канализация Д. " АД град Д. с ЕИК *** ,че
„Водоснабдяване и Канализация Д. " АД град Д. с ЕИК *** дължи на
Д. К. Д. ЕГН **********,заместена в хода на производството по реда
на чл. 227 от ГПК от наследника по закон Б. П. П. с ЕГН *** по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ,
издадена по ч. гр. д. № 1891/2023г. по описа на Районен съд гр.
Добрич сумата от 4054.20 лева , представляваща обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за периода 27.07.2020г. до 27.01.2021г„ през който
период Д. К. Д. е останала без работа поради незаконно уволнение
,извършено от работодателя „Водоснабдяване и Канализация Д. " АД
със заповед № ЛС-05-1011 от 24.07.2020г.,признато за незаконно с
решение по гр.д. № 2558/2020г. на Добрички районен съд , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК 26.07.2023 г. до окончателното плащане като отхвърля
иска за горницата над 4054.20 лева до 4192.00 лева поради извършено
прихващане с насрещно вземане на „Водоснабдяване и Канализация
Д. " АД град Д. с ЕИК *** в размер на сумата от 841.80
лева,представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен
срок на предизвестие .
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация Д. " АД град Д. с
ЕИК *** да заплати на Д. К. Д. ЕГН ********** ,заместена в хода на
производството по реда на чл. 227 от ГПК от наследника по закон Б.
П. П. с ЕГН *** разноски в производството по ч. гр.д. № 2558/2020г.
на Добрички районен съд в размер на 580.28 лева адвокатско
възнаграждение .
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация Д. " АД град Д. с
ЕИК *** да заплати на Д. К. Д. ЕГН ********** ,заместена в хода на
производството по реда на чл. 227 от ГПК от наследника по закон Б.
П. П. с ЕГН *** разноски в производството по гр.д. № 2557/2023 г. на
Добрички районен съд в размер на 696.33 лева адвокатско
8
възнаграждение .
ОСЪЖДА Б. П. П. с ЕГН *** да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация Д.“ АД град Д. с ЕИК *** разноски по делото в размер на
28.40 лева –адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация Д.“ АД град Д. с ЕИК
*** да заплати по сметка на Районен съд Добрич държавна такса по
иска в размер на 79.46 лева и възнаграждение вещо лице в размер на
193.43 лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от обявяването му в регистъра на съдебните
решения на дата 25.04.2024 г.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9