Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1371 20.10.2020
година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXIIІ административен състав,
На деветнадесети октомври
две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря И. Г.,
като разгледа докладваното от съдията Русева адм.дело № 1781 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.186, ал.3 вр.ал.1 от ЗДДС и е образувано по жалба на ЕТ „Илипра-И.К.“
с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, к-с „Изгрев“ №
24, вх.1, ет.3, представляван от И. Д. К., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-163-0047086/12.08.2020 г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на
търговски обект – склад на едро с хранителни стоки, находящ се в гр. Бургас, СТ
„Пиргосплод“, склад 5/9А, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1
от ЗДДС.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ поради липса на мотиви
/фактически основания за налагане на ПАМ/, противоречието й с материалния закон
и несъответствието й с действителната фактическа обстановка, с целта на закона
и с принципа на съразмерност. Твърди се, че е недопустимо издаването на заповед
за налагане на ПАМ преди установяване на нарушението с наказателно
постановление и че това нарушава правото на защита на жалбоподателя. Обосновава
се несъразмерност на наложената принуда с вредите, които биха настъпили за
жалбоподателя, и с преследваната от закона цел. Иска се отмяна на акта, не се
представят писмени доказателства.
В с.з. жалбата се
поддържа от адв. Е., който моли за уважаването й и за присъждане на разноски.
Органът, издал
оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемането му. В с.з.
чрез процесуален представител ю.к. Д., изразява становище за нейната
неоснователност, претендира отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Не сочи други доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за
установено от фактическа страна следното:
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ на осн. чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС, чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС – запечатване на търговски обект – склад на
едро с хранителни стоки, находящ се в гр. Бургас, СТ „Пиргосплод“, склад 5/9А,
стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, за
това, че при извършена на 07.08.2020 г. в 10,40 часа проверка на търговски
обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – склад на едро с хранителни стоки,
находящ се в гр. Бургас, СТ „Пиргосплод“, склад 5/9А, стопанисван от
жалбоподателя, е установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и не отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба.
В мотивите на заповедта е посочено, че е извършена контролна покупка на
1 пакет брашно /10 бр. Х 1 кг/, 1 пакет захар /15 бр. Х 1 кг/, 1 пакет олио /10
бр./, на обща стойност 52,80 лв., заплатена от проверяващия екип преди
легитимацията, като за извършената продажба не е издадена фискална касова
бележка от монтирано и работещо в обекта ФУ модел DATECS DP-25, ИН на ФУ: DT521490 и ФП № 02521490, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки
при плащането на стоката, като след легитимацията на органите по приходите бил
отпечатан от намиращото се в обекта ФУ дневен финансов отчет, от който се
установило, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез
издаване на фискален бон.
В мотивите на заповедта е посочено, че с горното деяние е нарушена разпоредбата
на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Посочено
е също, че констатациите са отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА №
0047086/07.08.2020 г. на осн.чл.110, ал.4 вр.чл.50, ал.1 ДОПК.
В заповедта са изложени и мотиви за продължителността на срока на
наложената ПАМ /14 дни/, като органът е преценил тежестта на извършеното
нарушение и други обстоятелства от значение в случая, а именно – средно дневен
оборот на обекта в размер на 1 334,45 лв., наличие на непогасени публични
задължения от търговеца в размер на 7 898,24 лв. към 10.08.2020 г., както
и нереално ниските декларирани финансови резултати за предходни години /за 2019
г. – 5 873,78 лв., за 2018 г. – 6 074,48 лв. и за 2017 лв. – 5 410,68
лв./, предвид местоположението на обекта и средно-дневните обороти за този тип
дейност. Посочено е също, че в обекта е създадена организация, която позволява
част от оборота да не се отчита чрез ФУ, че причинената на фиска вреда,
изразяваща се в невнасяне на дължимия данък върху дохода на физическите лица,
поради неотчетените приходи от продажби, води до отклонение от данъчното
облагане, като целта на наложената ПАМ е промяна в начина на извършване на
дейността в конкретния обект и правилно отчитане на оборота от продажбите, а
индиректният ефект е недопускане на вреда за фиска.
Заповедта е съставена въз основа на Протокол за извършена проверка сер.
АА № 0047086/07.08.2020 г., в който е описана горната фактическа обстановка,
възпроизведена в заповедта за ПАМ. Посочено е, че работното време на обекта е
от 08,30 часа до 16.00 часа през делничните дни, както и че в същия не са наети
други лица на работа, освен самото физическо лице-ЕТ.
Протоколът за проверка от 07.08.2020 г. не
е оспорен в настоящото производство от жалбоподателя, поради което се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно констатираните с него
факти. Освен това, по фактите няма спор по делото – до момента жалбоподателят
не е оспорил извършеното от него нарушение, състоящо се в неиздаване на касов
бон или бележка от кочан за извършената контролна покупка.
Въз основа на така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
В съответствие със служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно
нормата на чл.168, ал.1 АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност.
Това се налага поради служебното начало в административния процес, въведено с
нормата на чл.
9 от АПК.
Разпоредбата на чл.
146 от АПК
сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице,
във всяка конкретна хипотеза водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от
обжалването. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 21.08.2020 г., а жалбата е подадена на 24.08.2020 г.,
поради което съдът приема, че жалбата е подадена в преклузивния срок за
обжалване по чл.186, ал.4 ЗДДС вр.чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден
по установения ред за доставка/продажба. Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице –
чл.186, ал.3 ЗДДС.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган – началник-отдел
„Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП.
Съдът счита, че са
спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно
чл.186, ал.3 ЗДДС и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е
мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, вкл. в
частта относно определения срок на ПАМ; наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и
редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган.
Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Не се споделят възраженията на
жалбоподателя в тази връзка, че заповедта за налагане на ПАМ не е предшествана
от издаването на влязло в сила наказателно постановление за нарушението –
административнонаказателното производство, което започва със съставянето на
АУАН и приключва с издаването на наказателно постановление по реда на ЗАНН,
нямат нищо общо с производството по налагане на принудителни административни
мерки по ЗДДС, което производство е самостоятелно, развива се по други процесуални
правила и има друго правно основание, което не е свързано с административното
наказване на лицето за извършеното от него нарушение. Аргумент в подкрепа на
това е разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се налага в
посочените хипотези, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, както и разпоредбата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, съгласно която принудителната
административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на
административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата
или имуществена санкция е заплатена изцяло.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, чл.186, ал.3
от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС и за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. Същата е издадена за неотчетени
приходи, като това обстоятелство присъства в протокола за проверка и в
оспорената заповед като част от мотивите й. При проверката за съответствието на
оспорената заповед с материалния закон, съдът следва да изхожда от посоченото в
нея фактическо и правно основание за издаването й, като извърши преценка
осъществен ли е действително съставът на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл.118,
ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на
обекта.
Според чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл.
3, ал. 1. Според чл.3, ал.1 от същата наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В случая няма спор, че жалбоподателят представлява
лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., следователно
същият е задължен при извършена продажба в брой в търговския си обект да издава
фискален касов бон.
Няма спор също и относно факта, че на процесната дата – 07.08.2020 г.,
в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя и представляващ склад на едро
с хранителни стоки, находящ се в гр. Бургас, СТ „Пиргосплод“, склад 5/9А, е
била извършена контролна покупка на 1 пакет брашно /10 бр. Х 1 кг/, 1 пакет
захар /15 бр. Х 1 кг/, 1 пакет олио /10 бр./, на обща стойност 52,80 лв., за
която не е бил издаден касов бон. С това жалбоподателят от обективна страна е
нарушил разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., като е извършил нарушение по посочените текстове, за което
законосъобразно е санкциониран чрез издаването на процесната заповед, в
съответствие с разпоредбата на чл. 186,
ал.1, т.1 от ЗДДС, предвиждаща запечатване на обекта за срок до 30 дни при неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Същевременно, чл. 187, ал.1 от ЗДДС предвижда, че при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето. Предвид безспорно установения факт на нарушението, необходимата материалноправна предпоставка
за налагане на мярката е налице. Целта на ПАМ съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН е да се
предотвратят и преустановят
административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните
последици от нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа
при условията на обвързана компетентност, поради което при наличието на
горепосоченото обстоятелство /фактът на извършеното нарушение/ не е налице правна
възможност, а задължение за него да наложи ПАМ.
Правилно е определен и срокът за налагане на ПАМ в
заповедта – 14 дни, в рамките на предвидения в закона максимален срок до 30
дни, като при определянето на срока за налагане на ПАМ органът действа при
условията на оперативна самостоятелност.
Не е налице и
твърдяната несъразмерност на срока на наложената ПАМ и не се установява
нарушение на чл.6 АПК при издаването на акта, доколкото административният акт
не засяга права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът се издава. Не се установява актът да
причинява на жалбоподателя вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, която
е спазване на данъчното законодателство и регулярно отчитане на действителните
приходи в обекта, като ирелевантни и недоказани са твърденията на
жалбоподателя, че вредата за него вследствие запечатването на обекта за 14 дни
би го лишила от единствения му източник на доходи. Видно от изложените в
заповедта мотиви досежно срока на ПАМ, органът се е мотивирал относно
продължителността му с тежестта и вида на нарушението, свързано с неотчитане на
приходи от оборот, с регистрирания средно-дневен оборот, който не кореспондира
с декларирания нереално нисък финансов резултат за предходни години, с
наличните незаплатени от страна на жалбоподателя публични задължения в размер
на 7 898,24 лв., както и със създадената в обекта организация на работа,
позволяваща част от оборота да не се отчита през ФУ. Така изложените мотиви
напълно кореспондират с характера и вида на нарушението и с преследваната от
закона цел, която е спазване на данъчното законодателство и регулярно отчитане
на действителните приходи в обекта.
С оглед на изложеното, жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора
и претенцията на страните за присъждане на разноски, на осн.чл. 143,
ал.4 от АПК, вр. чл. 78,
ал.8 от ГПК, в полза на ответника
по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на
100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минималния размер, предвиден в чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „Илипра-И.К.“ с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, к-с „Изгрев“ № 24, вх.1, ет.3, представляван от И. Д. К.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-163-0047086/12.08.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която е постановено запечатване на търговски обект – склад на едро с
хранителни стоки, находящ се в гр. Бургас, СТ „Пиргосплод“, склад 5/9А, стопанисван
от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на осн.чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ
„Илипра-И.К.“ с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
к-с „Изгрев“ № 24, вх.1, ет.3, представляван от И. Д. К., да заплати на ЦУ на
НАП сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: