№ 14513
гр. София, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110169995 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от С. С. Д., ЕГН ********** срещу
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ********* главен иск с правно основание
чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК за прогласяване
нищожността на сключения между страните Договор за кредит № L351332 от
20.05.2024 г. поради противоречие със закона, под евентуалност иск с правно
основание чл.26, ал.1, ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на
клауза за такса за разглеждане на документи в размер на 1639,61 лв. в
сключения между страните Договор за кредит № L351332 от 20.05.2024 г.
В исковата молба се твърди, че между страните на 20.05.2024 г. е сключен
Договор за кредит № L351332, по силата на който ответникът е отпуснал на
ищеца кредит в размер на 4400 лв., като в договора бил посочен размер на
ГПР от 60.83% и фиксиран ГЛП от 32 %. Сочи се, че съгласно договора
ищецът дължи на ответника такса за разглеждане на документи в размер на
1639,61 лв. Излага се становище, че ГПР посочен в договора не отразява
действителния такъв, доколкото не включва част от разходите по кредита –
такса за разглеждане на документи в размер на 1639,61 лв. Аргументира, че
когато не са спазени разпоредбите на ЗПК, то договорът за кредит е
недействителен. Моли съда да уважи предявеният иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът развива съображения за неоснователност на предявените искове.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл.19, ал.4 ЗПК и иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146
ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото,
че между страните има сключен договор за кредит с твърдените клаузи, в
който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните
пороци.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения от страните, съдът
е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства по делото: че на 20.05.2024 г. е сключен Договор за кредит №
L351332, по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца кредит в размер
на 4400 лв., като в договора бил посочен размер на ГПР от 60.83% и фиксиран
ГЛП от 32 %. Съгласно договора ищецът дължи на ответника такса за
разглеждане на документи в размер на 1639,61 лв.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
2
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Неоснователни се явяват наведените в исковата молба доводи за
неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Цитираната разпоредбата
предвижда посочване в договора на ГПР по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
както и на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В
случая съдържанието на процесния договор отговаря на тези изисквания. В
преамбюла на договора, очертаващ неговите основни условия и параметри, са
посочени ГПР и общата дължима сума от потребителя. Непосочването
поотделно на всеки един от елементите, включени в ГПР, не съставлява
основание за недействителност на договора по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Подобно изискване се съдържа в чл. 11, ал. 1, т. 14 ЗПК, но неговото
неспазване, по аргумент от разпоредбата на чл. 22 ЗПК, не води до
недействителност на договора за кредит. В Решение № 106 от 3.06.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 3253/2021 г., III г. о., ГК и Решение № 50174 от 26.10.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК, е прието, че съгласно § 2 от ДР на
ЗПК, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т. 10, параграф 2,
буква "з" от Директивата се предвижда, че в договора за кредит трябва да се
посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни
вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между
различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Неоснователно, на следващо място в исковата молба
се поддържа, че уговорената в договора такса за разглеждане не е включена в
ГПР. Разходът за тази такса несъмнено е взет предвид при посочване на
общата сума, дължима от потребителя, като този извод се потвърждава както
от извършено служебно изчисление чрез онлайн калкулатор, така и от
заключението на допуснатата и изслушана в настоящото производство
съдебно-счетоводна експертиза. Ето защо по делото не се доказаха
твърденията, че този процент е невярно изчислен и че действителната
стойност на посочената величина надхвърля предвидения в разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.
По изложените съображения съдът приема, че процесният договор за
3
потребителски кредит съответства на изискванията на ЗПК, респективно, че
същият не е нищожен на релевираното от ищцата основание. Горното
обуславя извод за неоснователност на предявения главен иск, който подлежи
на отхвърляне.
С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът приема, че се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, предявен в условията на евентуалност, поради
което съдът дължи произнасяне по него.
По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
10а, ал. 2 ЗПК: За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че
клаузата, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на документи в
размер на 1639,61 лв., е недействителна на заявеното правно основание.
При извършената проверка относно действителността на цитираната
клауза съдът констатира нарушение на чл.10а, ал. 2 ЗПК. Изрично нормата на
чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и
комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на
кредита. Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята
същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на
кредита - разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на
съответните документи и т. н., т. е. все действия, които са част от дейността по
кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В
този смисъл това не е допълнителна услуга, както която следва да се заплаща,
а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един
кредит за разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този
начин се плаща за права, които потребителят има - правото да му се разгледат
документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна
точка на принципите на добросъвестност и справедливост. Предвид изричната
забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването на кредита, съдът приема, че ответникът не е имал правото да
начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса
за разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи
на нормата на чл. 10а от ЗПК.
Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят
4
предварително е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса
е предвидена в противоречие със закона, на общо основание - чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, тя се явява нищожна, поради което предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
По разноските:
При този изход от спора, разноските се определят от изхода на делото по
евентуалния иск (в този смисъл Определение № 284 от 06.04.2012 г. по ч. гр. д.
№ 238/2012 г. на ІV г.о. на ВКС).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да репарира
направените от ищеца разноски за производството в общ размер на 616 лв. за
заплатена държавна такса и депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на
ищеца адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и
съдействие съдът намира, че следва да уважи същото и да присъди на адв. Л.
К. Б. сумата в размер на 400 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Д., ЕГН ********** срещу „ЮтеКредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК за прогласяване нищожността на
сключения между страните Договор за кредит № L351332 от 20.05.2024 г.
поради противоречие със закона, като неоснователен.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 146 ЗЗП по предявения от С. С. Д., ЕГН ********** срещу
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ********* иск на клауза за такса за
разглеждане на документи в размер на 1639,61 лв. в сключения между
страните Договор за кредит № L351332 от 20.05.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЮтеКредит България“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на С. С. Д., ЕГН ********** сумата в размер на
616 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а Задв. „ЮтеКредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Л. К. Б. сумата в размер на
5
400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6