№ 1300
гр. Пазарджик, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20255220101010 по описа за 2025 година
В исковата си молба срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи-Пазарджик, адрес гр.Пазарджик, пл.“Съединение“№3,
ЕИК *********, ищецът И. С. П. с ЕГН-********** от гр. В., ул.“*****, обл.
Пазарджик, твърди, че между страните съществува служебно
правоотношение, като ищецът е служител на ОДМВР Пазарджик от
04.07.2012 г.
Посочва, че приложимият за този вид обществени отношения закон е
ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ. Излагат се твърдения,
че предвид характера на заеманата от ищеца длъжност - старши полицай,
същият изпълнява служебните си задължения на смени, вкл. през нощта /за
времето от 22:00 часа до 06:00 часа/ съгласно утвърдени графици при сумарно
отчитане на работното време. Твърди, че часовете положен от ищеца нощен
труд не са преобразувани в дневен труд и съответно не му е изплащано
възнаграждение за полагания извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в
МВР се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред
които и допълнително възнаграждение за извънреден труд по см. на чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Сочи разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР,
регламентираща, че работното време на държавните служители се изчислява в
1
работни дни -подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени -
сумирано за тримесечен период. Според ал. 7 на чл.187 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. В ал. 10 на същия член е предвидено, че
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Излага твърдения
във връзка с приложимата правна уредба.
В този смисъл сочи, че за периода от 01.04.2015г. до 16.11.2022г. са
действали последователно Наредба №8121з[1]592/25.05.2015г., (отменена
изцяло с решение на ВАС от 11.07.2016г.), Наредба № 8121з[1]776/29.07.2016г.
(отменена изцяло с решение от 10.12.2019г. по адм.д. №8601/2019г. на ВАС),
Наредба №8121з-36/07.01.2020г., отменена с Наредба №8121з-
1174/21.10.2020г., отменена с Наредба №8121з-922/22.07.2022г., като всички
посочени наредби били издавани от министъра на вътрешните работи и всяка
от тях уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди, че текстовете на
чл. 3, ал. 3 в първите две наредби са идентични с текстовете на чл. 3, ал. 2 от
следващите три наредби, като според тях при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Преди
процесния период сочи, че е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр.69 от
19.08.2014г. Единствено в тази Наредба изрично било предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между часовете 22:00 и 6:00 часа за отчетния период се умножавал с
коефициент от 0,143 - чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба. В следващите три
2
Наредби изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен
липсвала. Заявява, че липсата на изрична норма в Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. (обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г.) и Наредба №8121з-
36/07.01.2020г. (обн. в ДВ бр.3 от 10.01.2020г.) представлявала празнота в
уредбата, при която субсидиарно следвало да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от
26.01.2007г.). В чл. 9 ал. 2 от същата Наредба било предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Посочената в чл. 9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата методология
била само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на
нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагали
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. На общо основание
приложение имали нормите на чл. 9 и следващите от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, в която е и определена
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със
съответния коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислява
сумирано за определен период.
Сочи, че предвид изменението на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ
бр.60/07.07.2020 г., съгласно които при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се умножават по коефициент единица, а не на 1,143,
какъвто коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумарно изчисляване на работното време, се установява законово закрепено
неравенство в третирането на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР. Счита, че те са поставени в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение,
като това е в противоречие с изрично прогласеното в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР
приложение спрямо служителите на МВР на уредената в КТ специална
закрила на нощния труд. В този смисъл излага съображения, позовавайки се на
3
разясненията, дадени в Решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело №262/2020 г.
Счита, че разпоредбите на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР и изречение второ на ал. 1 на
същата разпоредба не следва да се прилагат, защото са несъвместими с
правото на ЕС. Според ищеца те допускат определената в законодателството
на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, без тази
разлика в третирането да се основава на някакъв обективен и разумен
критерий, не е свързана с допустима от закона цел на нашето законодателство
и не е съразмерна на тази цел. Приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд
през нощта през целия исков период, като стане с прилагане на коефициент
1,143. Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за
компенсаторно парично обезщетение, би довело до резултат длъжникът да се
освобождава от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение.
Според ищеца показателно в тази връзка било, че до м. август 2016г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните
часове в дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел. Дори и да се приеме, че подобна цел е
налице, в полза на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не били
предвидени мерки за защита и компенсиране на особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Заявява, че извънреден труд е налице само,
когато е положен труд извън установеното работно време - когато
продължителността на работното време надвишава нормалната такава. При
сумарно изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице само в
случай, че отработеното време за съответния отчетен период /с увеличението
на часовете положен нощен труд/ надхвърля нормата работни часове за
отчетния период. Сочи, че съобразно националното трудово законодателство и
методологията за сумарно изчисляване на положения труд се приема, че
когато отчетният период е изтекъл, работникът или служителят е изпълнил
трудовата си норма в пълен обем, дори и това да не е било направено реално,
тъй като задължение на работодателя е така да организира неговото работно
време, че то да покрива общата тримесечна норма, при това със завишение на
часовете нощен труд - конвертирани към дневния. С оглед на това се твърди
ищецът да е изпълнил в пълен обем своята часова трудова норма, поради
4
което и преизчисления нощен към дневен труд, се явявал такъв над нормата -
извънреден труд и следвало да бъде заплатен като такъв със съответното
увеличение от 50%.
Ищецът твърди, че през процесния от 11.03.2022г до 11.03.2025г. и до
момента И. С. П. изпълнявал служебните си задължения на смени /дневни-от
07.00 часа до 19.00 часа и нощни- от 19.00 часа до 07.00 часа на слезващия
ден/, всяка от които е с продължителност от 12 часа, съгласно изготвените и
утвърдени от Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на
работното време. Твърди, че съгласно определените правила за изплащане на
извънреден труд /нощен труд/ от ОДМВР гр. Пазарджик, същият се отчита за
период от три месеца, като падежът на изплащането му е краят на всяко
тримесечие и се изплаща, ведно с полагащото се трудово възнаграждение,
отчитайки го по отделно перо - извънреден труд. Поради тази причина счита,
че след всяко тримесечие /считано за падеж на определеното вземане/, след
отчитането на положения извънреден труд /нощен труд/, се дължи сумата
определена за положен нощен труд, от която дата според ищеца следва да се
начислят и лихви. Твърди, че през претендирания 3 годишен период, считано
от 11.03.2022г. са налични 4 тримесечия годишно или казано иначе общо 12
тримесечия, през които не е отчетен и съответно заплатен положеният нощен
труд, като падежът на всяка една от дължимите суми е изискуема от датата на
изплащане на трудовото възнаграждения, след всяко тримесечие, както и
дължимите лихви считани за изискуеми от същата дата. В исковата молба са
посочени подробно дължимите суми след края на всяко тримесечие в
табличен вид. Ищецът твърди, че през процесния период е положил нощен
труд, който умножен с коефициент 1,143, се равнява на 2161 часа или
неплатената сума е в размер на 1887,90 лева, към която сума следвало да се
добави и мораторна лихва за забава, от края на всяко тримесечие, през което е
следвало да се заплати дължимата сума за положения нощен труд в размер на
общо 267,79 лева, като образуването на посочения размер е подробно
посочено в исковата молба в табличен вид. Твърди, че на основание чл. 84, ал.
1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да плати съответното трудово възнаграждение, поради което счита
претендираната в настоящото производство акцесорната лихва за основателна
за периода от датата на изплащането на извънредния труд /падежа на всяко
тримесечие през коментирания период/, през което ответникът е дължал
5
сумата за положения нощен труд, но не е изплатил същата, до окончателното и
изплащане на дължимото изискуемо вземане. По наведените в исковата молба
доводи се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника -
ОДМВР гр.Пазарджик, да изплати на ищеца дължимата сума за положен
нощен труд от 2161 часа /две хиляди сто шестдесет и един часа/, преизчислен
с коефициент 1.143, за да бъде приравнен към дневния такъв, общо в размер
на 1887,90 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет
стотинки), към която сума следва да се прибави и мораторната лихва за
забава, изчислена към края на всяко тримесечие поотделно, през процесния
период /11.03.2022г до 11.03.2025г/ на плащането на главницата, в размер на
общо 267,79 лв. (двеста шестдесет и седем лева и седемдесет и девет
стотинки), ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба. Претендират се разноски.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и
приложенията. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ОДМВР Пазарджик,
чрез К. П.а П. - главен юрисконсулт депозира отговор, в който изразява
становище за неоснователност на предявената искова претенция.
Обстоятелства, на които ответникът основава твърденията си. Ответникът
признава, че през процесния период ищецът е бил в служебни
правоотношения с него, че е полагал труд на смени - дневни и нощни при
сумирано изчисляване на работното време. Счита, че неправилно ищецът
посочва, че е налице празнота в нормативната уредба касаеща МВР и навежда
доводи, че следва да се премине към субсидиарно приложение на
разпоредбите па Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Смята, че уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР
за разглеждания период се съдържа на две нива - първо на законово, в чл. 187,
ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, чл. 179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба
№ 81213-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането па работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР.
Сочи, че приложимия коефициент е 1, а не твърдения в исковата молба от
1,143 - цитира чл. 187 от ЗМВР. Позовава се и на Тълкувателно решение №
1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. ОСГК на ВКС Сочи, че
поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР №
6
1/15.03.2023 г., както и с оглед Решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-
262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 - С-536/2021 и
С732/2021 - С-738/2021, постановени по отправени съответно от PC Луковит и
от PC Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове, е отправено
преюдициално запитване по в.гр.д № 193/2023 г.. По това преюдициално
запитване било образувано дело С-435/2023 на СЕС. Посочва какъв отговор е
дал Съдът на Европейския съюз с определение от 29.07.2024 г., както и че
същото е съобразено при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. По
изложените съображения счита, че исковата претенция е неоснователна. По
отношение на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД счита същият за
неоснователен поради неоснователност на главния иск. Във връзка с
изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК. Претендира заплащане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в
исковата молба фактически твърдения, след като съобрази становищата
на страните и след анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност
прие са установено следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, а се установява и от представените по
делото писмени доказателства /удостоверение рег. № 367р-1492 от 29.01.2025
г., издадено от ОДМВР Пазарджик/, че ищецът е служител в системата на МВР
от 12.08.1992 г. и към момента на приключване на съдебното дирене, е
съществувало служебното правоотношение между него и ответника, по силата
на което ищецът заемал длъжността старши полицай съм РУ- В. при
Областна дирекция на МВР – Пазарджик, полагал е труд на смени и с оглед
характера на работа е полагал труд и през нощта /от 22:00 ч. до 06:00 ч./
Между страните не е налице спор, че през исковия период, а и към
настоящия момент ищецът полага труд по служебно правоотношение при
ответника като старши полицай при ОДМВР-Пазарджик, която длъжност
заема и към момента. Не е спорен релевантния факт, че ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на смени ,вкл. нощни от 22:00 часа до 06:00 часа
на следващия ден, всяка от които е с продължителност 8 часа , съгласно
изготвени и утвърдени от началника на РУ- В. месечни графици.
7
По делото бе изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и
неоспорено от страните по делото.Вещото лице е установило ,че за исковия
период 11.03.2022г до 11.03.2025г , разликата между положените часове
нощен труд, приравнени към дневен труд с коефициент 1.143 за исковия
период, е в размер на 345 часа. През процесния период не е извършено
приравняване на положения от ищеца нощен труд към дневен. Получените
345 часа труд разлика между отработените часове нощен труд и получените
часове сред приравняването с коефициент 1.143 не са заплатени на ищеца.
Общият сбор на изчисленото възнаграждение за получените 345 часа разлика
между отработените часове нощен труд и получените часове след
приравняването им с коефициент 1.143 за процесния период е в размер на
4547,32 лева, а общият сбор на изчислената лихва за забава е в размер на
764,52 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно,
компетентно изготвено и отговарящо в пълна степен на поставените задачи.
Същото не е и оспорено от страните.
В проведеното на 26.09.2025г. открито съдебно заседание по делото,
съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове по молба на
ищцовата страна, като предявеният иск за главница е в размер на 4547.32лв. за
периода 11.03.2022г. – 11.03.2025г., а искът за мораторна лихва е в размер на
764.52лв.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът прави следните изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР във вр.
с чл.187, ал.7 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Не е спорно между страните съществуването помежду им през
процесния период на валидно служебно правоотношение, възникнало по реда
на ЗМВР, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността си на 24-часов
сменен режим, а за отработените часове нощен труд през исковия период му е
заплатено възнаграждение. Спорът по делото е правен и се свежда до
правоприлагането по аналогия на правилата относно преизчисляването на
нощния труд в дневен и неговото заплащане и по – конкретно дали при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими
разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
8
посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,
както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в
дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Няма спор по делото, че дневното
работно време е обичайното работно време, а нощен е трудът, който се полага
от 22:00 часа до 06:00 часа. В своята практика ВКС приема, че трудовото
законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата
през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното
неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила,
която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта
за човешкия организъм – чрез нея се нарушават обичайните за тази част на
денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква по-
голямо напрежение, води до по-бърза и по[1]голяма умора, променя реда на
почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на
неговия личен живот.
Приема се, че положеният нощен труд следва да се отчита и да се
заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо
място в запазването на ставката за дневното работно време, като
изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от
начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или
сумирано/, както предвижда например чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и на второ място
– в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 от НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия
разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от
работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека
време от денонощието, през което трудът се полага /В този смисъл Решение №
14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно разпоредбата на
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ се съдържа легално
определение за извънреден труд – това е трудът, който се полага по
9
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за
него работно време. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Съгласно чл. 187, ал. 7 от ЗМВР работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, а съгласно извънредният труд се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В
чл. 187, ал. 10 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. На основание на този законов текст са
издадени и множество наредби от министъра на вътрешните работи. Така
съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР
/Наредба от 2014 г./ положеният извънреден труд се плаща съобразно
разпоредбите на ЗМВР, положеният труд в периода от 22,00 ч. до 06,00 ч. при
сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия
отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена с
влязлата в сила на 01.04.2015 г. Наредба № 8121з[1]592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане
/Наредба от 2015 г./, с разпоредбата на чл. 32 от която е посочено, че
извънредния труд се компенсира по реда, посочен в ЗМВР, няма разпоредба
сочеща плащане на допълнително възнаграждение за нощния труд. Тази
Наредба от 2015 г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016 г. решение на ВАС
по дело № 5450/2016 г. и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР е обнародвана на
10
02.08.2016 г. със заглавие Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане
/Наредба от 2016 г./, като уредбата на извънредния и на нощния труд в нея е
идентичен с начина, посочен в Наредбата от 2015 г. Тази Наредба от 2016 г. е
отменена с Решение на ВАС от 10.12.2019 г. по дело № 8601/2019 г.
обнародвано в ДВ на 14.01.2020 г. Приета е Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г.
за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 ч. до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение /Наредбата от 2018 г./, влязла сила на 14.08.2018 г. Приета е и
Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 06,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2019 г./,
влязла сила на 04.10.2019 г., с която е отменена Наредбата от 2018 г. Двете
Наредби – от 2018 г. и от 2019 г. са с идентично уреждане на правилата за
заплащане на нощния труд, положен от 22,00 ч. до 06,00 ч., за който съгласно
чл. 9 се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Приета
е и Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от
Закона за Министерството на вътрешните работи, в която е предвидено, че се
дължи възнаграждение за положения нощен труд.
Цитираните Наредби при съобразяване на разпоредбата на чл. 195 от
АПК и характера на нормативните актове обосновават извод, че за процесния
времеви период е приложима Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. и
Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г.. В Наредба № 8121з-592/25.05.2016 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2019 г., както и в Наредбите от 2020 г. - Наредба
№ 8121з-36/07.01.2020 г., Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г., Наредба №
8121з-1174 от 21.10.2020 г. и последно приетата Наредба № 8121з[1]922от
22.07.2022 г., липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з[1]407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00
ч. за отчетния период се умножава по 1,143, като полученото число се сумира
11
с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31
от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з[1]776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално
правило, което да определи методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР. В § 51 от Решение на СЕС от
24.02.2022 г. по преюдициално дело С-262/2020 г., съдът, мотивирайки първия
преюдициален отговор, е подчертал, че когато определят необходимото
равнище на защита на здравето и безопасността на работниците, които
полагат нощен труд, държавите членки трябва да следят дали е гарантирано
спазването на принципите на защитата на безопасността и здравето на
работниците. Поради това те трябва да следят в полза на полагащите нощен
труд работници дали има други мерки за закрила под формата на ограничения
в продължителността на работното време, по-високо заплащане, осигуряване
на безплатна храна, ободряващи напитки или сходни средства, които да
позволяват да се компенсира или да се ограничи влиянието върху организма
на особената тежест на този вид труд, по-голямата и по-бързо натрупвана
умора, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да се съобрази
естеството на нощния труд.
При мотивиране на втория преюдициален отговор в § 71 - 72 СЕС е дал
насочващи пояснения за допълнителните проверки, които националният съд
следва да извърши, а именно: следва да определи каква категория работници
ползва общия правен режим по член 140 от Кодекса на труда и каква друга
категория е изключена от обхвата му. Указал е, че ще трябва да се провери
дали националният законодател е решил да изключи тази втора категория
предвид в частност обективните характеристики на функциите, които
изпълняват работниците от нея. СЕС е указал, че едва след такъв анализ може
да бъде отговорено конкретно на въпроса дали различното третиране е
обосновано, т.е. дали се основава на обективен и разумен критерий. Посочил
е, че различното третиране трябва да е свързано с допустима от закона цел и
да е съразмерно /пропорционално/ на тази цел.
С оглед на това, за да се направи извод за наличието или липсата на
неравно третиране на държавните служители по ЗМВР, ще следва да се
12
анализира правният статут и уредбата на нощния и извънредния труд и
наличието на закрилни мерки за работещите по ЗМВР и работещите в частния
сектор или други държавни служители със сходни функции. Съгласно чл. 2,
ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ частната охранителна
дейност е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на
физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и
юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при
транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено
провеждане на различни по характер и вид мероприятия. Очевидно е
сходството на регламентираната с този закон дейност и тази, изпълнявана от
служителите на МВР и регламентирана в ЗМВР. Съгласно чл. 50, ал. 1 от
ЗЧОД ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал.
1, т. 1 – 8 може да бъде лице, което работи по основно трудово
правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз
основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото
лице. Според ал. 2 ръководител или изпълнител на частна охранителна
дейност по чл. 5, ал. 1, т. 9 може да бъде лице, което работи по основно или
допълнително трудово правоотношение на длъжност, съответна на
изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния
търговец или юридическото лице. А съгласно ал. 3 на същия член физическото
лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на
търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице,
оправомощено да го управлява и представлява, може да сключи трудов
договор по ал. 1 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не по-ниско от
средно образование – за ръководител или изпълнител на частна охранителна
дейност, което отговаря на посочените в закона условия.
Според цитираните императивни правни норми лицата, осъществяващи
частна правоохранителна дейност, работят по трудово правоотношение, което
се подчинява на нормите на КТ, в т.ч. и нормите, уреждащи нощния и
извънредния труд, отпуските и почивките и целия пакет от закрилни средства,
свързан с полагането на този вид труд. Дейността на лицата, заемащи
длъжността „горски инспектор“, се регламентира от Закона за горите и ал. 2 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии
/обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г., в сила от 7.02.2012 г./. Съгласно чл. 196, ал.1
от ЗГ Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват
13
контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в
горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и
преработването на дървесина и недървесни горски продукти. Според ал. 3 във
връзка с осъществяването на контролните функции по ал. 1 Изпълнителната
агенция по горите и Министерството на вътрешните работи могат да сключат
договор за сътрудничество. Съгласно чл. 200, ал. 1 от ЗГ при изпълнение на
служебните си задължения горските инспектори имат право да: 1. отвеждат
принудително нарушителите с неустановена самоличност в най- близкото
районно управление на Министерството на вътрешните работи; 2. използват
физическа сила и помощни средства само ако не могат да изпълнят
служебните си задължения по друг начин, при: противодействие или отказ да
се изпълни законно разпореждане; задържане на правонарушител; нападения
срещу служителите или граждани; групови нарушения на обществения ред.
Така регламентираната дейност на ИАГ и в частност на горските инспектори
сочи на сходство с дейността, осъществявана от органите на МВР във връзка с
опазване на обществения ред, но по отношение на горските територии в
Република България. Съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии
назначаването на горски инспектори се извършва след провеждане на конкурс.
Конкурсът за длъжности по чл. 35, ал. 1, т. 1 - 3 се провежда по реда на ЗДСл.
Назначаването на горски инспектори на длъжностите по чл. 35, ал. 1, т. 4 - 6 се
извършва след провеждане на конкурс в съответствие с реда, определен в
Кодекса на труда и изискванията на наредбата. В параграф 4 от ПЗР от
посочената наредба законодателят е предвидил в срок до шест месеца от
влизане в сила на наредбата служителите на ИАГ и нейните структури, които
отговарят на изискванията за заемане на длъжностите по чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и
6 /главен специалист - горски инспектор, старши специалист - горски
инспектор и младши специалист - горски инспектор/ от същата наредба и
желаят да я заемат, да могат да се преназначават без провеждане на конкурс.
При тази законова регламентация за заемане на длъжността следва да се
приеме, че при назначаването си горските инспектори сключват трудов
договор по КТ или договор по служебно правоотношение съгласно ЗДСл,
което означава, че полагането на извънреден и нощен труд, както и на
закрилните мерки, свързани с този вид труд, се подчиняват на нормите на
ЗДСл и КТ. За да прецени дали е налице неравно третиране на служителите на
14
МВР с работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са
подчинени на ЗДСл и КТ, съдът следва да направи анализ на правната уредба
на нощния и извънредния труд в тези законови и подзаконови нормативни
актове и да ги сравни с уредбата на този вид труд в ЗМВР и относимите
подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 140, ал. 1 от КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5- дневна работна седмица е до 7 часа. Според ал. 2 на
чл. 140 нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници
и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Ал. 3
пък разпорежда, че работодателят е длъжен да осигурява на работниците и
служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи
условия за ефективно полагане на нощния труд. В чл. 143, ал. 2 от КТ е дадена
легална дефиниция на извънредния труд, а ал. 2 на същия член сочи, че
извънредният труд е забранен.
Изключения от тази забрана са предвидени в чл. 144 от КТ, като в т. 2
се съдържа изключение, относимо за работещите в МВР - за извършване на
работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с
произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично
подпомагане при оперативно- издирвателни дейности и овладяване на
критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и
опазване на обществения ред. Съгласно чл. 146, ал. 1 от КТ
продължителността на извънредния труд през една календарна година за един
работник или служител не може да надвишава 150 часа, а ал. 2 сочи, че с
колективен трудов договор тя може да бъде увеличена до 300 часа годишно. В
чл. 262 от КТ пък е посочен размерът на заплащане на извънредния труд - 50
на сто - за работа през работните дни; 75 на сто - за работа през почивните
дни; 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - за
работа при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 8 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от
минималната работна заплата, установена за страната, но не по[1]малко от
един лев. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния
15
служител вр. с чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация, в сила от 01.01.2021 г., допълнителното
възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22,00 ч.
до 06,00 ч.) е в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна
заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев; за положения
извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното
време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер, както
следва: за работа през работните дни - 50 на сто; за работа през почивните дни
- 75 на сто; за работа през дните на официални празници - 100 на сто; за работа
при сумирано изчисляване на работното време - 50 на сто. И по трите
разглеждани закона на работниците или служителите, полагащи нощен труд,
се полагат ободряващи напитки, храна или тяхната равностойност.
Сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния и
извънредния труд сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с
регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи
нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и
служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в
сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се
подчиняват на ЗМВР. Така например освен, че в КТ нощният труд е ограничен
до 7 часа, заплащането на същия според този нормативен акт предвижда
увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна заплата за всеки
започнат час, но не по-малко от 1 лев на час. В същото време с последното
изменение на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа за
всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според
КТ. Следователно частен охранител, работещ на трудов договор съгласно
изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на
МВР, е третиран по-благоприятно от служителя на МВР. Същото се отнася и
за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ.
Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на
служителите на МВР, съществувала в чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з[1]407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени
наредби.
В тази връзка не може да бъде споделено, че за служителите на МВР не е
предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и
16
изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните
правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица
други компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за
прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, размер на основния платен
годишен отпуск /чл. 189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на
служебното правоотношение /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим
на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл. 187,
ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Тези компенсаторни механизми са дължими на
посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители,
и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен
труд при работа с високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено
е работата на служителите на МВР. Указанията в решението на СЕС са да се
установи дали по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се
компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да
бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от служителите на МВР нощен труд, за каквито няма данни да са
представени доказателства по делото.
С оглед на това следва да се приеме че по ЗМВР не са предвидени
допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен
труд. Анализът на законовите разпоредби за придобивките по чл. 178, ал. 1, т.
1-6, чл. 179, ал. 1 и ал. 4, чл. 181, ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183, ал. 1 и ал. 3, чл.
184, ал. 1, чл. 185, ал. 1, чл. 186, чл. 186а, чл. 187, ал. 5, 6 и 7, чл. 189, чл. 190,
чл. 191, чл. 233 и чл. 234, чл. 238 от ЗМВР и чл. 69 от КСО, се ползват от
всички държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а не само от тези
от тях, които полагат нощен труд, работейки на смени. Описаните придобивки
не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми“, като „други
мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от решението на СЕС по същото
дело - те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени
държавни служители, нито пък се предоставят поради и съобразно
продължителността на труда им през нощта и „не са свързани пряко с
естеството на нощния труд“. Следва да се отчете също, че размерите на
минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка,
включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ /чл.
17
152—153/, и по Наредба 8121з-922/ 22.07.2022 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от
ЗМВР, /чл. 14/ са еднакви. По този начин полицаите и пожарникарите по чл.
142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, имат
придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи нощен труд
служители по същата точка 1, и дадени им не заради нощния труд, а заради
особените им задачи по чл. 2 от ЗМВР — на защитници на правата и
свободите на гражданите и обществения ред и сигурност. От друга страна
нито в Закона за МВР, нито в мотивите за изменението му са посочени
причини, които да обосновават необходимостта от завишаване на
продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициента
1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при това мотивите
да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел. Или ако се
вземе предвид отново регламентацията на труда на частния охранител
съгласно ЗЧОД, който препраща към КТ за уреждане на трудовите
правоотношения с тези служители, остава без отговор въпросът на базата на
какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР
касателно нощния труд са уредени по-неблагоприятно в сравнение с
трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от частния
охранител. Както сочи СЕС в своето решение по коментираното по-горе
преюдициално запитване, макар че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива
2003/88 да не налагат да се приеме национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на допълнително
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
На следващо място относимо към настоящия спор е Определение на
СЕС от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 г., в което се приема, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
18
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
случай националният съд да тълкува правото във възможно най-висока степен
с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като
вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба
и да достигне до разрешение, което отговаря на преследваната с нея цел.
В заключение СЕС приема, че Член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г.
относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31
от Хартата на основните права на ниския съюз трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група
работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по
охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или насочени
към работниците от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързано с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. По втория
поставен от запитващата юрисдикция въпрос СЕС приема, че Член 12, буква а)
от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва
да се тълкуват в смисъл, че не допуска прилагане на задължителна национална
съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези
разпоредби от правото на Съюза, и по- специално до разлика в третирането,
която не се основава на обективен и разумен критерий.
С оглед на гореизложеното, съдът намира и счита, че разпоредбите на
член 187, ал. 4 от ЗМВР, гласящ, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време
към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, и
член 187, ал. 1 от ЗМВР, допълнен - ДВ, бр. 60 от 2020г., предвиждащ
изрично, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8
часа за всеки 24-часов период, както и приетото с ТР № 1/2020г. от
15.03.2023г. на ОСГК на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на
ВКС, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
19
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, поради приоритета на европейското право
над националното не следва да се прилагат.
Поради тази причина в настоящия случай за процесния период
субсидиарно следва да намери приложение Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата - член 9, ал.2, която предвижда, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, и да се
приложи коефициент 1, 143 % при превръщане на положения нощен труд в
дневен, като се приеме, че продължителността на нормалното работно време
през нощта е 7, а не 8 часа. /В този смисъл Решение № 395/12.11.2024 г. по
в.гр.д. № 598/2023 г. по описа на ОС Пазарджик./
От заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза се установи, че разликата между положените часове
нощен труд, приравнени към дневен труд с коефициент 1.143 за посочения
период, е в размер на 345 часа, а възнаграждението за разликата от 345 часа е в
размер на 4547,32 лева. Обезщетението за забава в размер на законната лихва
за процесния период възлиза на 764,52 лева.
След допуснатото в о.с.з. изменение на исковете по чл. 214 от ГПК
претендираните суми по исковите претенции са съобразени и съвпадат с
установените размери от заключението на експертизата. Поради това искът за
главница и претенцията по чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат уважени в пълен
размер. Като законово последица от уважаването на главния иск, следва да се
уважи и претенцията за заплащане на законна лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 11.03.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на разноските –
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца
сумата в размер на 800.00 лева за платено адвокатско възнаграждение.
20
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното от ответната
страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като за
този си извод съдът съобразява спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената от пълномощника на ищцовата страна работа,
фактическата и правна сложност на конкретното дело, която не следва да бъде
подценявана, както и установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа размери, които макар и незадължителни
служат на съда за ориентир за пазара на адвокатския труд.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с т. 23 ТР № 6/2012 г.
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Пазарджик дължимата държавна
такса върху уважените искове, като същата възлиза на 231,89 лева, от които
181,89 лева ДТ по главния иск и 50.00 лева по иска за мораторна лихва.
Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда. В полза на бюджета на
съдебната власт следва да се възложат на ответника и разноските за ССчЕ,
които са направени от бюджета на съда, в размер на 300.00 лева.
По тези съображения Районен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Пазарджик, с ЕИК *********, с
адрес гр. Пазарджик, пл. „Съединение” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на И. С. П. с ЕГН-
********** от гр. В., ул.“*****, обл. Пазарджик, сума в размер на 4547,32
лева /четири хиляди петстотин четиридесет и седем лева и тридесет и две
стотинки/, представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 11.03.2022 г. до
11.03.2025 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд
в дневен с коефициент 1.143 и обезщетение за забава в размер на 764,52 лева
/седемстотин шестдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/, изчислена
към края на всяко тримесечие поотделно през процесния период на плащането
на главницата , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска 11.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Пазарджик, с ЕИК *********, с
адрес гр. Пазарджик, пл. „Съединение” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на И. С. П. с ЕГН-
********** от гр. В., ул.“*****, обл. Пазарджик, на основание чл. 78, ал. 1 от
21
ГПК сумата в размер на 800.00лв. /осемстотин/ лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Пазарджик, с ЕИК *********, с
адрес гр. Пазарджик, пл. „Съединение” № 3, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в
размер на 231,89 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
22