Решение по КНАХД №417/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда ” Перник, чрез процесуалния й представител старши юрисконсулт Н. М. срещу съдебно решение № 40 от 01.07.2025 година, постановено по а.н.дело № 326/2024 година по описа на Районен съд Р., с което е отменено Наказателно постановление № 14-2400153 от 24.09.2024 година, издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което на „***” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя С. К. В. е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, за това, че не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И. Е. С., с [ЕГН].

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, както постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

В проведеното съдебно заседание на 24.09.2025 година, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт Н. малинов, който поддържа касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В проведеното съдебно заседание на 24.09.2025 година ответникът по касационната жалба „***” ЕООД, редовно призован не се представлява. Оспорва касационната жалба в подадения отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 24.09.2025 година, представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Със съдебно решение № 40 от 01.07.2025 година, постановено по а.н.дело № 326/2024 година по описа на Районен съд Перник е отменено Наказателно постановление № 14-2400153 от 24.09.2024 година, издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което на „***” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя С. К. В. е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, за това, че не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И. Е. С., с [ЕГН]. Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото свидетелски показания, както и писмените доказателства, представени с наказателното постановление, приобщени по реда на чл. 283 от НПК е установил фактическата страна на спора. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е приел за установено, че „Шести” ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ не е извършил нарушение на трудовото законодателство, тьй като не е доказано от обективна и субективна страна наличието на предпоставки по реда на чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ относно лицето И. Е. С., с [ЕГН].

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че не е осъществен състав на нарушенията по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, тьй като от събраните надлежни доказателства не е доказано наличието на посочените законови предпоставки, съответно е останало недоказано вмененото нарушение, респективно е отменено наказателното постановление.

Пред настоящата инстанция не са представени доказателства.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Р. фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора, като направените от районни съд правни изводи са правилни относно неправилното прилагането на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ за сключване на трудов договор в писмена форма, което от своя страна е довело до неправилно приложен материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ на ответника по касационната жалба. Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Р. за законосъобразно, правилно и обосновано. Последният е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си в хода на съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при което е извършено. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Радомир за законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото. В обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав споделя напълно. Събрани са доказателства за проверка на изложените в АУАН и НП факти, като са приобщени към делото по надлежния процесуален ред, на базата на които е постановен законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и приложения по делото договор за правна защита и съдействие серия К № ********** от 11.09.2025 година следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на направените съдебни разноски, тьй като не е налице сключено валидно облигационно правоотношение за предоставяне на правна помощ между страните, поради липсата на подпис от страна на „клиент“.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40 от 01.07.2025 година, постановено по а.н.дело № 326/2024 година по описа на Районен съд Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.