Решение по дело №517/2025 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по жалба на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Пазарджик, със седалище и адрес гр. Пазарджик, [улица], срещу Решение №118 от 04.04.2025 г., постановено по а.н. дело № 20245220201555 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г., с което е отменено Наказателно постановление № 33 от 13.08.2024 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Пазарджик, с което на С. Н. Л., [ЕГН], на основание чл. 69 от Закона за защита на животните е наложена глоба в размер на 1000 лева.

 

3. Поддържа се, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно.

Счита се, че в административно наказателното право, водещ принципът на законоустановеност на наказанието, като видът на наказанието е въпрос на наказателната политика на държавата и при всички случаи не е в преценката на административно наказващия орган.

Поддържа се, че като е определил размера на наказанието за конкретното нарушение в предвидения от закона минимален размер, административно наказващия орган е наложил едно справедливо наказание, което е съответно на тежестта на конкретното нарушение и е подходящо да изпълни целите на административното наказване, посочени в чл. 12 от ЗАНН, в т.ч. възпираща такава.

Според жалбоподателя, в конкретния случай деянието по своите признаци и индивидуални особености се отличава от типичните случаи на нарушение от този вид, същото е с висока степен на обществена опасност и не са налице предпоставки, същото да бъде квалифицирано като маловажен случа по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че нарушението е на просто извършване и поради това законът по презумпция определя тежестта на същото като значителна, като изключва настъпването на вредни последици от съставомерността му.

Това, че Л. заема длъжността кмет на община, според жалбоподателя следва да се преценя, като утежняващо вината обстоятелство.

Заявяват се опасения, че решението на първоинстанционен съд ще доведе до порочна съдебна практика при която физически лица заемащи изборна длъжност няма да изпълняват вменените им задължения в качеството им на длъжностна лице, поради нарушен принцип за пропорционалност /справедливост на наказанието.

Твърди се, че към момента, Л. не е подал уведомление до ОДБХ, Пазарджик за сключен договор в изпълнение на посочената „Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета“.

Иска се първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено, а отмененото с него наказателното постановление да бъдат потвърдено. Иска се в полза на администрацията да бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение.

 

4. С. Н. Л., от Пазарджик, бул. * №*, вх. *, ет. *, ап. *, в качеството му на кмет на община Лесичово, не взема становище по касационната жалба.

 

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

7. Според Констативен протокол 0007396 от 26.06.2024г., на същата дата е била извършена проверка от д-р Разпопов и д-р Г., двамата главни инспектори в отдел „Здравеопазване на животните“ в ОБДХ, Пазарджик е била извършена физическа проверка на община Лесичово, относно изпълнение на Националната програма и план за действие за прилагане на програмата за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Констатирано е, че общината разполага с наредба за отглеждане на домашните животни, както и с програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета, която е изготвена на основание чл. 40, ал. 3 от Закона за защита на животните. Посочено в констативния протокол е, че според чл. 40в от ЗЗЖ мерките за овладяване популацията и ветеринарномедицинските манипулации по безстопанствени кучета се осъществяват в регистрирани ветеринарномедицински амбулатории, като на животното се осигурява престой за възстановяване не по-малко от 24 часа. Това правило е било заложено и в програмата на община Лесичово. Контролните органи са констатирали още, че „... Към настоящия момент общината не разполага с документ удостоверяващ изпълнението на програмата. Общината е имала сключен договор с фондация Анимал Уелфеър до 19.06.2024г. Поради психически тормоз от г-жа П. същият не е подновен към момента на проверката (според думи на служители в Общината)…“.

 

8. Съставен е бил Акт за установяване на административно нарушение №0000291 от 26.06.2024г., от д-р Х. Й. Р. на длъжност главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ на Областна дирекция по безопасност на храните, Пазарджик. В акта е посочено, че при извършена на 26.06.2024г. физическа проверка на община Лесичово е установено, че кмета на общината Л., не е организирал изпълнението на програмата за овладяване на популацията на безстопанствени кучета „… в частност не е представил договор с регистрирано медицинско лечебно заведение за обработка на безстопанствените кучета…“

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 69 от Закона за защита на животните.

Акта е връчен на неговия адресат, като е вписано възражение, че до 19.06.2024 г., общината е имала действащ договор за обработка на кучета и е бил изготвен нов договор, но паради оказа натиск от фондация „Анимал Уелфеър“, новия договор не е бил подписан. Така се наложило да се търси нов изпълнител на услугата.

 

9. Фактическите констатации съдържащи се Констативен протокол 0007396 от 26.06.2024г. и акта за установяване на административно нарушение са изцяло възприети и възпроизведени в процесното наказателно постановление. Прието е, че в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл. 69 от ЗЗЖ и на същото основание, на Л. е наложено наказание глоба в размер на 1000,00лв.

Налагането на минималния размер на предвиденото в закона наказание е обоснован с факта, че Л. няма други извършени нарушения по ЗЗЖ.

Счетено е, че в случая не може да се приложи правилото на чл. 28 от ЗАНН, тъй като няма обстоятелства, обуславящи евентуално квалифицирането на административното нарушение като маловажно или малозначително. Счетено е, че нарушението засяга обществени отношения, свързани със спазването на задължителните ветеринарномедицински изисквания, като гаранция за ефективно здравеопазване на животните, поради което е със засилен обществен интерес.

 

10. За да отмени Наказателното постановление, въззивния съд е приел, че осъществяването на противоправното деяние от страна на Л. е несъмнено установено по делото. В контекста на правилото на чл. 40в от Закона за защита на животните е прието, че между общината и фондация „Анимал Уелфеър“ е бил на лице сключен договор, чийто срок на действие изтекъл на 19.06.2024г., след която дата той не бил подновен и друг не бил сключен. Според съда, това е причината, че към момента на проверката, извършена само седем дни по-късно на 26.06.25г., такъв договор да не е бил представен.

Според първоинстанционния съд, нарушението правилно е квалифицирано по чл. 69 ЗЗЖ, за която норма е посочено, че е „…санкционна, но съдържа и състава на нарушението, чиито субект, както и на предвидената административно-наказателна отговорност е кмет на Община, каквото качество притежава жалбоподателя….“.

Решаващия съд е счел, че нарушението е доказано и правилно квалифицирано , но неоснователно санкционирано, защото с наложената в определения размер глоба е засегнат фундаменталния принцип за пропорционалност/справедливост на наказанието. Основния аргумент в тази насока е, че според приетото за установено от административно наказващия орган, нарушението е извършено на 26.06.24г., сиреч само седем дни след изтичане на срока на действие на предходния договор, сключен между общината и фондация „Анимал Уелфеър“.

При това положение е прието, че административното наказание е наложено в минимално предвидения размер, но според съда, дори и този минимален размер на глобата не е съответен на деянието с оглед принципа за съразмерност/пропорционалност. Решаващия съд се е позовал на указанията в Решение на Съда на Европейския съюз(първи състав) от 9 февруари 2012 година по дело M.U., С-210/10 (преюдициално запитване от Hajdú-Bihar Megyei Bíróság — Унгария — Márton Urbán/Vám- és Pénzüg) и конкретно на т. 24 от решението, за това, че санкционните мерки в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели.

При това положение, според решаващия съд, преследваната в случая цел от законодателя е защита на обществените отношения, свързани с опазване на живота, здравето и доброто състояние на безстопанствените кучета,, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот. Счетено е обаче, че тези интереси не са били засегнати от еднодневната липса на договор за ветеринарномедицински амбулатория, каквато дори не е установено да е била нужна и на едно животно. Прието в този смисъл е, че минималната глоба от 1000 лева е крайно несъразмерна на процесното нарушение и негативните последици за санкционирания са явно и драстично несъответни на преследваната цел.

 

ІV. За правото :

 

11. Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд са принципно правилни и се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

 

12. Следва обаче да се констатира, че тези съображения в тяхната съвкупност, предполагат извода, че процесното противоправно деяние осъществена от Л., би следвало да се квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В казуса обаче, решаващия съд не е обсъдил по никакъв начин данните по делото с оглед възможността за прилагане на правилото на чл. 63, ал. 4, във връзка с чл. 28 от ЗАНН. Както се описа в предходния раздел на решението, съдът е развил съображения за това, че в случая, нормативно охраняваните обществени интереси, не са били засегнати от седемдневната липса на договор, сключен с ветеринарномедицински амбулатория и въз основа на тази констатация, просто е отказал да приложи, административно наказателната разпоредба на чл. 69 от ЗЗЖ.

 

13. Тоест, съдът е констатирал, че от противоправното деяние не са настъпили каквито и да е вредни последици, че срока в който Л., в качеството си на кмет на общината е бездействал е твърде кратък, че той все пак е предприел действия по продължаване на срока на действие на предходния договор, макар и тези действия да не са довели до конкретен резултат. Въз основа на тези данни, първата съдебна инстанция е заключила, че предвидения в закона размер на административното наказание е непропорционален на извършеното противоправно деяние. Въпреки всички тези констатации и изводи обаче, не е извършена преценка за наличие на предпоставките предвидени в чл. 28 от ЗАНН, във връзка с §1, т. 4 от ДР на ЗАНН

 

14. В случая, нарушеното материално правило за поведение е установено в чл. 40, ал. 4 от ЗЗЖ, според който, кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Неспазването на това изискване на закона е възведено в състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 69 от ЗАНН, като е предвидено налагане на административно наказание глоба в размер от 1000 до 2000 лв., което се налага по административен ред. Тоест, в закона са определени, конкретни граници относно размера в който може да бъде наложено административното наказание и това именно, създава възможността за преценка относно пропорционалността между отделното противоправно деяние и размера на наказанието, което следва да бъде наложено. Тази преценка за съразмерност, може да бъде осъществена, както от административно наказващия орган, така и от съда.

 

15. Когато пък, в резултат на анализ на наличните по случая данни се установи, че деянието, макар и формално да осъществява състав на административно нарушение, няма за последица настъпването на някакви конкретни вреди; срока в който предвиденото в закона задължение не е било изпълнено е твърде кратък; предприети са действия по изпълнение на задължението и в този контекст се прецени, че и най-малкия размер на предвиденото в закона наказание се явява твърде тежка санкция за конкретното деяние, предвидения в закона способ, посредством който следва да се осигури спазване на принципа за пропорционалност между деянието и наказанието е този установен в чл. 28 от ЗАНН, във връзка с §1, т. 4 от ДР на ЗАНН и респективно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

 

16. Тоест, наличието на предвидено в закона наказание с определени най- нисък и най-висок размер, както и наличието на механизъм при който и най-ниския размер на наказанието може да не бъде приложен, създават достатъчно възможности и гаранции, че принципа на пропорционалност може да бъде спазен впълнота и изключват възможността, както административно наказващия орган, така и съда просто да откажат да приложат закона, като се позоват единствено на несъразмерност, между извършеното деяние и наложеното наказание.

 

17. Доколкото в случая, първоинстанционния съд въобще не е обсъдил предпоставките за приложение на нормите на чл. 28 от ЗАНН, във връзка с §1, т. 4 от ДР на ЗАНН и съответно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато зо ново разглеждане от друг състав на съда.

 

V. За разноските:

 

18. С оглед резултата от касационното обжалване, въпроса за разноските следва да бъде разрешен в хода на производството при новото разглеждане на делото.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №118 от 04.04.2025 г., постановено по а.н. дело № 20245220201555 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.