№ 962
гр. Варна, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.ова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20253110200941 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Х. А. С. ЕГН **********, от гр.Варна, против
НП № 25-0436-000039/ 17.02.2025г. на Началник сектор в ОД на МВР- Варна,
Второ РУ, с което на въз.С. са наложени административни наказания, както
следва: “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МРС „
за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП, за нарушение
на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като
допустима, е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се оспорва фактическата обстановка, изразява се несъгласие
с наложените административни наказания за приетото за установено
нарушение и се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въз.С., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от надлежно упълномощен адвокат-И. И., който поддържа
жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено, тъй като
по делото липсват доказателства жалбоподателката да е била уведомена за
служебната дерегистрация и се иска присъждане на разноски за адвокатско
1
възнаграждение.
Представител на органа издал НП, редовно призован, не се явява,
депозира се писмено становище с аргументи за доказаност и съставомерност
на приетото за установено нарушение и моли НП да бъде потвърдено и да
бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
На 20.11.2024г. около 17.07 ч. в гр. Варна, служители на 02 РУ при
ОД-МВР-Варна, спрели за проверка лек автомобил марка „БМВ 120Д" с
регистрационни табели № В 5834 ВН, управляван от Х. А. С..
В хода на извършената проверка се установило,че Х. А. С. е
собственик на лек автомобил марка „БМВ 120Д" с регистрационни табели №
В 5834 ВН, както и че на 10.09.2024 г. била служебно прекратена
регистрацията на автомобила, поради това, че не била платена задължителната
му застраховка „Гражданска отговорност". Този факт не бил известен на Х. А.
С..
Срещу водача на место бил съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП.
В последствие за случилото се била образувана и прокурорска преписка
№19037/24г. по описа на ВРП.
След запознаване с материалите по преписката наблюдаващият
прокурор приел за установено следното:
Съгласно чл.345, ал.2 от НК, управлението на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред е криминализирано и се наказва с лишаване
от свобода или глоба от 500.00 до 1000.00 лева. Съгласно чл.З, ал. 1 от
Наредба № i-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в 14-
дневен срок от придобИ.е на собствеността или оформянето на вноса
(постоянен или временен) от съответния митнически орган. Срокът по ал:. 1
не се отнася за придобитите с цел продажба, нерегистрирани в страната
моторни превозни средства и ремаркета от стопански субекти.
2
Прокурорът приел, че в конкретния случай, не се касае за новопридобит
автомобил и бездействие в предвидения от закона срок. Гореописаният
автомобил, собственост на С. е бил надлежно регистриран до 10.09.2024
когато е бил служебно дерегистриран. На С. не е бил известен този факт.
Приел също, че макар от формална страна да са налице данни, че на
20.11.2024г. С. е управлявала посоченото ПС, без да е регистрирано по
надлежния ред, не е налице умисъл за осъществяване на престъпния състав на
чл.345, ал.2 от НК, предвид обстоятелството, че тя не е знаела за извършената
служебна дерегистрация на автомобила му.
Предвид горното и на основание чл.199, чл.213 ал.1, вр.чл.24 ал.1 т.1 от
НПК, наблюдаващият прокурор к постановление от 15.01.2025г. отказал да
образува наказателно производство и прекратил преписката.
Въпреки изразеното становище на прокурора за липса на виновно
поведение, въз основа на материалите по преписката и постановлението на
ВРП на 17.02.2025г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
В с.з. се приобщиха и материалите от преписката на ВРП и допълнително
изисканите от съда писмени доказателства, от които е видно, че липсват
доказателства както за това по надлежния ред жалбоподателят да е бил
уведомен, че застрахователната полица е прекратена/ няма доказателства
изпратеното уведомление от ГФ да е било получено от адресата/, както и за
това жалбоподателят да е бил уведомен, че автомобилът е бил служебно
дерегистриран.
В с.з. актосъставителят и свидетелят по акта заявяват, че нямат
конкретен спомен за извършената проверка, като предвид изминалият период
от време и естеството на професионалните задължения на свидетелите съдът
приема тези твърдения за житейски достоверни.
Съдът кредитира писмени доказателства, приобщени по делото, тъй
като същите кореспондират с установената фактическа обстановка.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-
показанията на свидетелите, които поддържат констатациите в АУАН и
писмените доказателства по преписката на ВРП, заповеди и от останалите
писмени доказателства по делото, приложени в АНП, в материалите по
3
прокурорската преписка и тези, приобщени в с.з..
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно.
Формално НП и АУАН съдържат описание на нарушението, посочени
са обстоятелства, при които същото е извършено.
Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.53ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина, а съгласно нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, преди да се
произнесе по преписката наказващият орган проверява акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо извършва и разследване на спорни
обстоятелства.
В НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището
на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав на
престъпление, тъй като липсва виновно поведение от страна на
жалбоподателя.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката,в
действителност НП е било издадено въз основа на съставен АУАН и
постановлението на ВРП за отказ да се образува ДП, което наложи
материалите от горепосочената преписка да бъдат изискани служебно от съда/
в самото НП никакви други доказателства не са коментирани и очевидно не
са послужили за издаване на НП/.
Необорени по никакъв начин са твърденията на въз.С., че последата
по никакъв начин не е била уведомена както за обстоятелството, че липсва
валиден договор за застраховка „ГО” , така и за обстоятелството, че
автомобилът ще бъде и в последствие, че е дерегистриран по служебен ред,
въпреки, че по смисъла на Наредбата, касаеща регистрациите и
4
пререгистрациите, е наложително собственикът на автомобила да бъде
уведомен за служебната дерегистрация.Табелите очевидно са били поставени
на автомобила/ доказателствата за това са по преписката/, Гаранционният
фонд не представя никакви доказателства, че собственикът на процесното
МПС е получил изпратеното уведомление за липса на валидна застраховка,
автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и
да било доказателства това обстоятелство да е било известно на собственика,
поради което няма как да се приеме, че от субективна страна въз.С. е
осъществила състава на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.За
съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците
както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от
тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното.Няма доказателства въз.С. виновно да е управлявала служебно
дерегистрирано МПС и няма никакви доказателства по преписката, такива не
се ангажираха и в с.з., които да доказват противното.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на
чл.53ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно
поведение от страна на нарушителя и не се е съобразил с изводите на
прокурора, касаещи извършената проверка, но и е наложил наказание на
нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на
нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение
на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за
нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.Изцяло в горния
смисъл е и Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 1791/19г. по описа на
съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2777/19г., по описа на съда,
Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2198/19г., по описа на съда,
Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2172/19г., по описа на съда,
Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 546/20г., по описа на съда и
мн.др.
Следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР
№ 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто е и
административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на
чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2
5
от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на
доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства
и доказателствени средства, а в конкретния случай не само, че няма
доказателства възз.С. виновно да е управлявала служебно дерегистрирано
МПС, Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за това, че е управлявала МПС със служебно прекратена
регистрация, а не за това, че управлява МПС, за което няма сключен и
действаща застраховка ГО на автомобилистите, поради което фактът дали е
знаела или не, че няма сключен такъв договор е ирелевантен. Прекратяването
на регистрацията на автомобила, като последица от липса на валидна
застраховка ГО съставлява сложен фактически състав, включващ задължение
и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика- чл.143,
ал.10 ЗДвП и след като не е доказано, че собственикът е уведомен, то тогава
същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
Не на последно място с ТП №2 от 05.04.2023г.на ОСС от НК на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС е постановено, че не се наказва с
предвиденото в чл.175 ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който
управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143
ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС, което в
настоящия казус не се доказа.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са
обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП
следва да бъде отменено.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна в писмените
бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно,
но предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/ е неоснователно и
не следва да бъде присъждано такова възнаграждение.
При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по
делото разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде осъдена
ОД на МВР-Варна, към чиято структура се числи издателя на НП, да заплати
6
на адвокат И. В. И. от АК Варна, сумата 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие /приложен
по делото/, сключен между жалбоподателката С. и адвокат И. И., не е било
договорено възнаграждение на последния, поради това, че е договорена
безплатна защита на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Съгласно тази разпоредба, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, като при
уважаване на претенцията се дължи на адвоката възнаграждение, дължимо от
другата страна в определен от съда размер, който обаче не може да е по-нисък
от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Според чл. 18, ал. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административнонаказателен характер възнаграждението е 400 лева.
Тук следва да се посочи, че изявленията на страните по сключения договор за
правна защита и съдействие относно наличието на конкретно основание за
оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА обвързват съда
и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този
смисъл е и трайно установената съдебна практика по приложението на този
текст от ЗА, напр. Определение № 7159 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. дело
№ 11735/2019 г., I отделение. Пак в този смисъл, следва да бъде отбелязано и
че адвокатът, а не представляваната от него страна, има право да
получи определеното му възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са
обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, настоящият състав
на ВРС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-0436-000039/ 17.02.2025г. на Началник сектор в
ОД на МВР- Варна, Второ РУ, с което на Х. А. С. ЕГН ********** са
наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на
200лв. и „Лишаване от право да управлява МРС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
7
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на И. В. И. от АК Варна,
сумата от 400лв., явяваща се разноски за адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
ОД на МВР-Варна.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен
съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по
компетентност на Наказващия орган, а преписка № 19037/24г. да се върне на
ВРП.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8