Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри
състав, в публично заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д.
№ 329 по описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 288, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) на Г.А.А. срещу Г. Ф. за заплащане на 80 000,00
лева обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на неговия баща А. А., настъпила вследствие на пътно-транспортно
произшествие от 12.02.2013 г. Г.А. е със съдебен адрес *** - а Г. Ф. е с адрес ***.
[2] ОСЪЖДА Г.А. да заплати на Г. Ф. 525,00 лева разноски по делото и 200,00 лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[3] В искова молба от 10.01.2017 г. Г.А. заявява,
че на 12.02.2013 г. е настъпило ПТП. Вследствие на ПТП е починал баща му А. А..
ПТП е било предизвикано от неустановено моторно-превозно средство.
[4] От смъртта на А. А. ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които той оценява на 80 000,00 лева. Г. Ф. (Ф.А) не е
изплатил обезщетение на ищеца. Затова той моли съда да осъди Ф.А да му заплати
80 000,00 лева обезщетение (исковата молба, л. 2-5).
2. На ответника
[5] Ответникът Ф.ЪТ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. ПТП е било причинено от „ОПЕЛ АСТРА“, който
първо е блъснал ищеца и ищецът е получил травми довели до смъртта му от този
удар;
2. дори ПТП да е било причинено от неустановено
МПС, за това МПС ПТП е било случайно събитие;
3. търсеното обезщетение е прекомерно;
3. А. А. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото
е навлязъл внезапно на пътното платно без да се съобрази със скоростта и
разстоянието до приближаващото се МПС. Затова Ф.ЪТ моли съда да отхвърли иска
(писмения отговор, л. 47).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[6]
Не се спори, че А. А. е бил роден на *** г., а неговият син ищецът Г.А. се е
родил на *** г. (удостоверението за наследници, л. 34). В средата на 80-те
години А. А. се е установил да живее в Канада, но в началото на 90-те години
той се е завърнал в България и е живеел в село на 8 км от селото на Г.А.. Те са
се виждали почти всяка седмица, помагали са си един на друг. А. А. е бил
активен в ежедневието си, не е имал нужда от ежедневни грижи и се е справял
сам. Той се е грижил за малко земеделско стопанство, отглеждал е свине и домати
(показанията на свидетелката Андреева, л. 106-107; обясненията на ищеца, л.
105-106).
[7] На
12.02.2013 г. около 19:50 часа свидетелят А. е управлявал лек автомобил „Опел“ с
включени къси светлини по пътя към село Бяга с около 76 км/ч при максимално
допустима скорост от 90 км/ч. Тогава внезапно на пътното платно е изскочил А. А..
Свидетелят А. е натиснал спирачки, не с максимална интензивност, но въпреки
това е ударил А. А.. При тази скорост на движение ударът е бил непредотвратим
за свидетеля А.. Той е бил предотвратим при скорост от 46 км/ч.
[8] След
удара А. А. е получил много сериозни увреждания, но все още е имал сърдечна
дейност. От удара обаче тялото му се е изместило в лентата за насрещно
движение, в която неизвестен микробус го е прегазил и А. А. е починал. Ударът
за микробуса би бил предотвратим отново, ако той се е движил с до 46 км/ч
(заключението на вещите лице проф. К. и д-р Б., л. 125-156; показанията на
свидетелите А. и Мехмедов, л. 160-161).
[9] Г.А.
е приел тежко смъртта на своя баща и е станал нервен (показанията на свидетелка
Андрева, л. 106-107). Не се спори, че Ф.ЪТ не е заплащал обезщетение на Г.А.. Ищецът
е заплатил: 525,00 лева за вещо лице (л. 63 и л. 168); 5,00 лева за съдебно
удостоверение (л. 5). Той е бил
представляван безплатно от адвокат (л. 67, 159), а съдът го е освободил от
държавна такса (л. 38). Ответникът е заплатил 525,00 лева на вещо лице (л. 61 и
166) и е бил представляван от юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[10] Г.А. е предявил иск
по иск по чл. 288, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на застрахователно
събитие.
1. По иска по по чл.
288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм)
[11] Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм), Ф.ЪТ
изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за
неимуществени вреди вследствие на смърт, когато пътнотранспортното произшествие
е настъпило на територията на Република България и е причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство (МПС). Следователно предпоставките
за уважаването на иска са:
1. да е настъпило ПТП на
територията на страната;
2. това ПТП да е било
причинено от неидентифицирано МПС;
3. ПТП да е довело до смърт на
трето лице;
4. ищецът да е претърпял
неимуществени вреди от смъртта на третото лице и ищецът да е в кръга на лицата,
които подлежат на обезщетяване;
5. Ф.ЪТ да не е изплатил
обезщетение на ищеца за тези вреди.
[12] Съдът установи, че е настъпило ПТП на територията на страната. Налице е
първата предпоставка за уважаването на иска.
[13] Съдът приема, че ПТП не е било причинено от неидентифицирано ПТП, а от Г.А..
Не е налице втората предпоставка за уважаването на иска и съдът го отхвърля.
[14] Съдът приема, че не неидентифицирания микробус е причинил ПТП, а Г.А.
поради следното: когато един водач е
изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на
общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност.
В такива случаи е налице случайно деяние по смисъла на чл.
15 НК (т. 5 от ТР 28/1984 г. по н. д. 10/1984 г. на ОСНК на
ВС).
[15] Съдът установява, че максимално разрешената скорост в
този участък е била 90 км/ч. Липсват доказателства неидентифицираният микробус
да се е движил със скорост над максимално позволената, а на доказване подлежи неправомерното
поведение, правомерното поведение се предполага. Затова съдът приема, че неидентифицираният
микробус се е движил с 90 км/ч.
[16] Съдът установи, че свидетелят А. е управлявал автомобила
„Опел“ със 76 км/ч. За да не е настъпил ударът с „Опела“, а неидентифицираният
микробус да не е прегазил А. А., е било необходимо тези два автомобила да са се
движили с 46 км/ч. При максимално разрешена скорост от 90 км/ч не се очаква
автомобилите да се движат с два пъти по-ниска скорост извън населено място.
Очакването е пешеходци да не пресичат внезапно пътното платно, извън населено
място, при интензивност на движението и намалена видимост. Затова съдът приема,
че А. А. е причинил ПТП, а не водачите на двата автомобила. Действително, към
момента, когато неизвестният микробус е прегазил А. А., последният е бил
безпомощен, но той сам се е поставил в това състояние, защото внезапно е
навлязъл на пътното платно и е причинил удара с автомобила „Опел“.
2. По разноските
[17]
Ответникът търси разноски. Той е направил такива за 525,00 лева и е бил
представляван от юрисконсулт.
[18] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло.
Ето защо съдът осъжда Г.А. да заплати на Ф.А 350,00 лева разноски по делото и
200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия: