РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Бяла, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20254510100302 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от М. Н. Р. с ЕГН
**********, чрез Еднолично адвокатско дружество “ Й.”, БУЛСТАТ:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев” № 15А, ет. 3, офис 5
вписано в Регистър на адвокатските дружества към Адвокатска колегия - Пловдив под №
**********, представлявано от адв. С. Г. Й., с личен №********** от АК - Пловдив,против
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Младост, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет. 5
Моли съда да постанови решение по силата на което,на основание чл. 22 от ЗПК
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК да прогласи недействителността на Договор за
потребителски кредит №941275 от 06.10.2023г.
В условията на евентуалност при неуважаване на главните искове, моли на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 21 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
във вр. с чл. 19, ал. 5 от ЗПК да прогласи нищожността на чл. 11 от Договор за
потребителски кредит №941275 от 06.10.2023г., поради противоречеие със закона.
В условията на евентуалност при неуважаване на главните искове и евентуалния
иск по предходната точка, моли на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 21 от
ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 5 от ЗПК да прогласи
нищожността на чл. 11 от Договор за потребителски кредит №941275 от 06.10.2023г., поради
заобикаляне на закона.
В условията на евентуалност при неуважаване на главните искове и евентуалните
искове по предходните точки, моли на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да прогласи
нищожността на чл. 11 от Договор за потребителски кредит №941275 от 06.10.2023г., поради
1
противоречие с добрите нрави.
Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски, както и
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В исковата молба твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от
06.10.2023г. с №941275 за сумата от 1600 лева, за срок от 12 месеца, при фиксиран ГЛП от
44.5% и ГПР от 54.43%, като общата сума за погасяване възлизала на 2142.62 лева, платими
на 5 месечни вноски по 59.33 лева всяка и 7 месечни вноски по 263.71 лева всяка. Като
обезпечение било предвидено предоставяне на поръчител или банкова
гаранция.Поддържа,че съобразно разпоредбата на чл. 5 от договора следвало да представи
обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора - поръчител, отговарящ на
множество условия или банкова гаранция,а при неизпълнение на това условие,съгласно чл.
11 от договора се начислявала неустойка в размер на 2009.38 лева, която била разсрочена по
погасителен план, съответно крайнодължимата сума се увеличава пропорционално.Счита
договора за кредит за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, както и в условията на евентуалност твърди нищожност на неустоечната клауза,на
основание чл. 21 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество
"СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ *********, чрез адвокат Х. М.
- САК, с личен адвокатски номер **********,с който се заема становище за неоснователност
на исковите претенции по съображения подробно изложени в отговора. В случай че съдът
приеме, че са налице предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на ищеца, прави възражение за тяхната прекомерност, като моли да
бъдат съобразени промените в националното законодателство, продиктувани от Решението
на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело C-438/22.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства-договор за потребителски кредит №941275
от 06.10.2023г. е видно, че на ищцата е предоставена от ответника в заем сума от
1600.00лева, дължима на 12 вноски, от които 5 по 59.33 лв. и 7 по 263.71 лв., при 44.5%
лихва; 54.43% ГПР. Договорено е предоставяне на обезпечение в тридневен срок -
поръчител-физическо лице, отговарящо на определени от кредитора условия или банкова
гаранция, като и неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 2009.38 лв.
Общия размер на задълженията,включващи главница,лихва и неустойка е 4152.00лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото
да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
2
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 54.43 %, а
възнаградителната лихва- 44.5%, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е
ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Следва да се има предвид, че погасителния план е оформен с включено
възнаграждение за неустойка, дължимо на вноски, което сочи, че още към момента на
сключване на договор е било известно това оскъпяване, но няма данни този разход де е
включен в ГПР. Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити
по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти
за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от
ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.
Доколкото другите искове са предявени в условията на евентуалност, само при
отхвърляне на главния иск, при несбъдване на това процесуално условие, то по същите не се
дължи произнасяне от съда.
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. С Определение №
425 от 26.06.2025г. ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, поради
което на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд – Бяла сумата в размер на 85.70 лева, представляваща държавна такса за
производството по делото,изчислена по правилото на чл.69, ал.1 т.4 ГПК
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на
ищцата е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА.За присъждане на
адвокатското възнаграждение е достатъчно да е представен договор за правна помощ и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
3
помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл.38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната
предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ./ в този смисъл Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч.
гр. д. № 2447/2023 г., определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, І г. о.
на ВКС,определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС/.В
този случай определянето на размера на адвокатското възнаграждение е предоставено на
съда при приключване на производството.
С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма задължителен
характер за съда при определяне размера на адвокатското възнаграждение, като условие за
това е насрещната страна да е повдигнала въпроса за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. При определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, настоящата
инстанция, счита че следва да вземат предвид следните критерии:фактическата и правна
сложност на делото, произтичаща от предмета му, вида и обема на извършените
процесуалните действия, както и продължителността на производството.
В конкретиката на казуса по делото е проведено едно съдебно
заседание.Производството не е с правна и фактическа сложност. Същото е решено на базата
на представените с исковата молба и отговора към нея доказателства, като в първото и
единствено открито съдебно заседание процесуалните представители на страните не са се
явили.При съобразяване предмета на предявения иск и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, настоящият съдебен състав намира,че в полза на ЕАД“Й.“ следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Предвид обстоятелството, че
предоставилия правна помощ е регистрирано по ДДС адвокатско дружество, върху
определеното възнаграждение следва да се начисли ДДС и същото да се присъди с него.
Така определеното възнаграждение съдът намира за съразмерно на материалния интерес,
фактическата и правна сложност, и качеството на предоставената услуга. Не без значение е
и обстоятелството, че делото за участие, в което процесуалния представител на ищцата
претендира адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА е едно от множеството
еднотипни дела с хомогенна позиция, както на страните по него, така и вече формирана
устойчива съдебна практика.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за кредит № 941275 от 06.10.2023г.,
сключен между М. Н. Р., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********,на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к.1784,район Младост,бул.“Цариградско шосе“ №115, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ НА
Еднолично адвокатско дружество „Й.“ БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев” № 15А, ет. 3, офис 5, вписано в Регистър на
адвокатските дружества към Адвокатска колегия – Пловдив под № **********, сумата в
размер на 480.00лв.с ДДС/четиристотин и осемдесет лева/ – адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к.1784,район Младост,бул.“Цариградско шосе“ №115, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Бяла сумата в размер на 85.70лв./осемдесет
и пет лева и 70 стотинки/ – дължима държавна такса за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването
4
му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
5