№ 7368
гр. С., 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110146852 по описа за 2021 година
Предмет на настоящото производство са предявени от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
. срещу Г. М., роден на ********** г. в гр. Л., П., И. и Е. Т. Н., ЕГН
********** осъдителни искове по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане поравно на сумите, както следва:
- за Г. М. 21,38 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия
през периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г. и 8,69 лв. обезщетение за забава за
периода 15.09.2018 г. - 26.07.2021 г.
- за Е. Т. Н. 21,38 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г. и 8,69 лв. обезщетение за
забава за периода 15.09.2018 г. - 26.07.2021 г.
Претендират се и законната лихва за забава върху главниците от датата
на предявяване на исковете (11.08.2021 г.) до окончателното плащане, както и
разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия за ап.. в гр. С., ул. „П.П..” № .., като купувачът не е престирал
1
насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който е доставена енергията.
Ответниците не са подали отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.
В о. с. з. на 11.04.2023 г. ищецът твърди, че в хода на процеса ответникът
Е. Т. Н. е заплатила претендираните от нея суми за главници и лихви.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
От представения с исковата молба и неоспорен от ответниците
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14 от 08.08.2006 г.
по дело № 1173/2006 г. на нотариус В.Б., вписана по № 302 в Нотариалната
камара, се установява за нуждите на процеса, че към исковия период
ответниците Г. М. и Е. Т. Н. са били съсобственици на ап.. в гр. С., ул. „П.П..”
№ .. и съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ са били потребители, респ. битови
клиенти на топлинна енергия през същия период. Между Г. М., Е. Т. Н. и „Т.
С. ” ЕАД е съществувало облигационно правоотношение по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия.
По делото не се спори, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Дяловото разпределение в
етажната собственост се е извършвало от „Б. ” ООД, което е представило
изравнителните сметки и протоколите за отчет за топлоснабдения имот с аб.
№ .. през исковия период.
2
Не се оспорва също така количеството и размера на реално доставената
и претендирана топлинна енергия за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г.,
която се потвърждава от представените към исковата молба съобщения към
фактури и изравнителни сметки.
Ответниците са съсобственици на имота при равни квоти съгласно
презумпцията чл. 30, ал. 2 ЗС, с оглед на което дължат претендираните суми
поравно.
Ищецът признава извършено от ответника Е. Т. Н. погасяване на
нейната част от претендираното вземане за главница и лихви. Този факт на
погасяване на част от задължението чрез плащане в хода на делото следва да
се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на
процеса и е от значение за спорното право. Поради правопогасяващия му
ефект предявените искове срещу този ответник следва да се отхвърлят.
Ответникът Г. М. не ангажира доказателства да е погасил неговата част
от задължението, с оглед на което исковете срещу него следва да се уважат до
пълните предявени размери.
Доколкото обаче ответниците са дали повод за завеждане на исковете с
извънпроцесуалното си поведение, като не са платили, след като са били
поканени извънсъдебно, преди предявяване на иска, по аргумент на
обратното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се
присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 50 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М., роден на ********** г. в гр. Л., П., И., адрес: гр. С., ул.
„П.П..” № .., ап. 1 да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК . на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумите 21,38 лв. – цена на доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г. за топлоснабден
имот с аб. № .. - ап.. в гр. С., ул. „П.П..” № .. и 8,69 лв. обезщетение за забава
за периода 15.09.2018 г. - 26.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.08.2021 г. до плащането.
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК . против Е. Т. Н., ЕГН
**********, адрес: гр. В., ул. „А.К.” № .., осъдителни искове по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите 21,38 лв. –
цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.07.2017
г. – 30.04.2018 г. за топлоснабден имот с аб. № .. - ап.. в гр. С., ул. „П.П..” № ..
и 8,69 лв. обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г. - 26.07.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2021 г., като
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА Г. М., роден на ********** г. в гр. Л., П., И., адрес: гр. С., ул.
„П.П..” № .., ап. 1 и Е. Т. Н., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „А.К.” № .., да
заплатят поравно на „Т. С.” ЕАД, ЕИК . на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Б. ” ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4