Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на
десети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова,
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 5377 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен иск от Р.И.Х. срещу Г.Д.Х. с
правно основание чл.155,ал.2 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 640 евро, като частична претенция от сумата от 7 807.53
евро, представляваща сбор от погасени суми от ищеца в качеството му на ипотекарен
гарант по Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице №TR1771094/ 13/13.04.2009г. , сключен между Г.Д.Х. и „У.Б.“
АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
до окончателното й заплащане и в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 640 евро, като
частична претенция от сумата от 7 807.53 евро, представляваща сбор от недължимо платени от ищеца парични вноски по
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR1771094/13/13.04.2009г.,
сключен между Г.Д.Х. и „У.Б.“ АД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане.
Ищецът излага, че между ответницата и „У.Б.“АД е сключен Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице №TR1771094/13/13.04.2009г. , по
силата на който ответницата е получила ипотечен кредит в размер на 68 000
евро за покупка и довършителни работи недвижим имот, със срок на погасяване
20.03.2044г. и при условия, уговорени в договора и ОУ на банката. Сочи,че за
обезпечаване на кредита в качеството си на ипотекарен гарант е учредил в полза
на „У.Б.“АД първа по ред договорна ипотека върху негов собствен недвижим имот,
представляващ ап.№**, находящ в бл.**, вх.4,ет.2 в гр.Варна, ж.к.“**“. Твърди,
че ответницата не е погасявала кредита, поради което той започнал да го изплаща
като внесъл следните суми по кредита : на 16.04.2013г. – 1 148.55 евро; на
19.04.2013г. – 25.52 евро; на 20.12.2013г. – 1 556.92 евро; на
16.01.2014г. – 650.84 евро; на 13.03.2014г. – 850 евро; на 22.05.2014г. –
2 810 евро; на 01.07.2014г. – 765.70 евро или общата внесена сума била в
размер на 7 807.53 евро. Излага, че с погасяването на вноски по кредита
като ипотекарен гарант – трето лице по договора за кредит е изпълнил чужд дълг-
този на ответницата спрямо банката като е имал правен интерес да го изпълни
това чуждо задължение, тъй като е била налице реална опасност поради
непогасяване на задължението от страна на ответницата да настъпят
неблагоприятни за него имуществени последици- опасност от принудително
изпълнение спрямо ипотекирания имот, което се установявало от съобщения за насрочена публична продан по ИД
№20153110401335 на ДСИ при ВРС.
По предявения иск в условията на евентуалност се излага, че ответницата
се е обогатила неоснователно с исковата сума, представляваща извършени от ищеца
плащания предвид липсата на основание за това, тъй като липсва уговорка, по
силата на която ищецът да поел задължение да погасява вноските по кредита.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че двамата с ищеца са
роднини, той й бил чичо. Твърди, че той е изпълнил не чуждо, а свое задължение
по договор, в който тя фигурирала само
формално като кредитополучател. Реалния кредитополучател бил ищеца, евентуално
„Консорциум Реми Груп“ АД. Била налице привидна/прикрита сделка по отношение на
страните, като отправя искане на основание чл.212 ГПК съдът да се произнесе с
решение по заявената привидност.
Оспорва твърдението на ищеца да е
внасял лично в полза на ответницата по нейната кредитна сметка в „У.Б.“АД
вноски по кредит.
Оспорва верността и автентичността на
вносните бележки от 16.04.2013г., 19.04.2013г.; 20.12.2013г.; 16.01.2014г.;
22.05.2014г.; 01.07.2014г.; 22.10.2013г. като твърди, че същите не са подписани
от Р.И.Х. и не удостоверяват вярно, че той е вносител на сумите и в тази връзка
отправя искане да се извърши проверка на тяхната истинност по реда на
чл.193,ал.2 ГПК. Отправя искане ищеца да бъде задължен да представи оспорените
вносни бележки в оригинал на основание
чл.183 ГПК.
Оспорва да е налице неоснователно
обогатяване за сметка на ищеца. Твърди, че истинският кредитополучател е
ищецът, респ. „Консорциум Реми Груп“АД като евентуалните вноски от страна на
ищеца са правени за погасяване на собственото му задължение, евентуално на
„Консорциум Реми Груп“АД. Твърди, че през месец януари 2009г. е била служител
на „Консорциум Реми Груп“АД заедно с брат си И.Х. и съпруга си С. Ц., като били
под ръководството на ищеца. В началото на 2009г. той ги помолил за помощ – да
купят фиктивно апартаменти от сградата в гр.Бяла, който той строял тогава, чрез
ипотечни кредити, парите от които да дадат на него лично. Казал им, че по този
начин ще си осигури финансиране , което му било нужно и искал да спести ДДС.
Казал им, че кредите им били уредени, уговорени с ръководен кадър на „У.Б.“АД и
просто трябвало да се уредят документално. Ищецът обещал, че плаща месечните
вноски по кредитите. Преводите, които той бил направил в тази връзка били при
ясно негово съзнание за реалната
обстановка. Ответницата била бременна по това време и от банката поискали
солидарен длъжник – нейната майка и ипотекарен гарант- ищеца. Вноските по
ипотечните кредите се внасяли чрез служителите на „Консорциум Реми Груп“АД, от
ищеца и от неговите синове И.Х. и Д.Х.. Излага, че ищецът не можел да иска
връщане, защото съзнателно бил изпълнил един свой нравствен дълг, а именно да
погаси задължение възникнало единствено и само заради него и в негова
единствена полза, подпомагано неговия бизнес. Сочи, че липсва каквото и да
обогатяване от нейна страна, тъй като към момента сградата, в която се намирал
апартамента била все още незастроена от
„Консорциум Реми Груп“АД и ежедневно се рушала и нямало перспектива за нейното
завършване, а поради непогасяване на ипотечния кредит ответницата била осъдена
от банката и спрямо нея се провеждало принудително изпълнение. Обедняването на
ищеца било заради самия него и не било за сметка на обогатяване на
ответницата.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Съгласно Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№TR1771094/13 от 13.04.2009г.
банка „У.Б.“АД е предоставила кредит на Г.Д.Х. в размер на 68 000 евро със
срок на погасяване до 20.03.2044г. Договорът е обезпечен с поръчителството В.Г.М.– приемлив гарант и договорна ипотека
върху собствени на Р.И.Х. недвижими
имоти.
С Договор за покупко-продажба от 14.04.2009г., обективиран в
НА №**, том I, рег.№**,
дело №**/20**г. на нот.№115- Виктория Дякова Г.Х. е придобила от „Консорциум Реми Груп“АД
Ап.№ в гр.Бяла.
Ищецът е представил седем броя вносни бележки за внесени
суми по сметката на Г.Д.Х., както следва от 16.04.2013г.–1148.55 евро; от
19.04.2013г.-22.52 евро; от 20.12.2013г.- 1556.92 евро; от 16.01.2014г. –
650.84 евро; 13.03.2014г. – 850 евро; 22.05.2014г. – 2810 евро; 01.07.2014г. –
765.70 евро.
Ответницата е оспорила автентичността на подписа за вносител
във вносната бележка от 01.07.2014г. с твърдението, че същият не е изпълнен от
лицето, сочено в нея като вносител Р.И.Х.. Съгласно заключението на вещото лице
по изготвената СГЕ подписът в оспорената вноска бележка е изпълнен от Р.И.Х..
Представено е съобщение от 15.12.2015г. от СИС при ВРС за
насрочена публична продан за задължения по издаден ИЛ по ч.гр.д. №**/2015г. по описа на ВРС, 8с. с длъжници
Г.Д.Х., В.Г.М.и Р.И.Х. на следните имоти : Ап.№** в гр.Варна район Приморски
бл.**, вх.4, ет.2 и Ап.№* в
гр.Бяла в сграда №* „**“.
По искане на ответницата на ищеца са поставени въпроси по
реда на чл.176 ГПК, на които същият дава следните отговори : синовете му Д.и И.са
внасяли суми по процесния кредит и водят съдебни дела срещу ответницата за
връщане на тези пари.
От предоставената в писмен вид информация от „У.Б.“АД се
установява, че вноски по процесния кредит са правени от Р.Х., Г.Х., И.Х. и Д.Х..
Ответницата е
представила депозирана от нея молба до банката от 25.04.2019г., с което е
отправила искане за споразумение и преструктуриране на кредита.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
В проекта за доклад да е дадена първоначална квалификация на иска като
такъв по чл.74 ЗЗД, като съдът с оглед на заявените фактически твърдения от
ищеца намира, че правното основание на
претенцията е чл.155,ал.2 ЗЗД, предвид
че същата касае хипотеза, в която е налице плащане по
кредит от ипотекарен гарант.
Ипотекарният длъжник встъпва в
правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, ако плати обезпечения дълг
или ако претърпи принудително изпълнение върху ипотекирания имот. Правната
норма на чл.155, ал.2 ЗЗД е специална спрямо общата норма на чл.74 ЗЗД, която
предпоставя доказването на правен интерес от плащането, какъвто при ипотекарния
длъжник е винаги налице, предвид наличието на вещна тежест върху имота, поради
което за суброгирането в този случай е необходимо да се докаже само плащането или претърпяно принудително
изпълнение. С оглед обстоятелството, че съдът е разпределил доказателствената
тежест съобразно наведените от страните
фактическа твърдения, намира че не е
нарушено правото им на защита при промяната на квалификацията на иска с
решението.
От представените по делото вносни бележки се установява, че
ищецът е извършил плащания по кредита на ответницата в размер **07.53 евро на
следните дати : на 16.04.2013г.–1148.55 евро; от 19.04.2013г.-22.52 евро; от
20.12.2013г.- 1556.92 евро; от 16.01.2014г. – 650.84 евро; 13.03.2014г. – 850
евро; 22.05.2014г. – 2810 евро; 01.07.2014г. – 765.70 евро.
Недоказани са твърденията на ответницата, че
кредитополучател по процесния договор за кредит е ищеца или трето на спора лице
„Консорциум Реми Груп“АД, които
твърдения по същество целят да отрекат наличието на задължение за нея да
изплати кредита, респ. наличието на регресни права, от които може да се ползва
ищеца в качеството му ипотекарен гарант. За установяване на тези твърдения
ответницата е поискала ангажиране на гласни доказателства, които с оглед на
разпоредбата на чл.165,ал.2 ГПК са недопустими, предвид че посредством тях се цели да се установи привидност на съгласието
на ответницата, изразено в договора за кредит в качеството й на
кредитополучател. Без значение за установяване на тези твърдения се явява обстоятелството, че други лица
/синовете на ищеца/ са внасяли вноски по кредита, за което ищецът признава при
задаването на въпрос по реда на чл.176 ГПК. Други доказателства не са
ангажирани, поради което не са налице основания по защитните възражения на
ответницата, които да са правоизключващи
претенцията на ищеца в качеството му на лице, обезпечило задължението на
ответницата с учредяване на ипотека върху собствен имот.
С плащането на част от вноските по кредита за ищеца е
възникнало субраготорно право да претендира връщането им от кредитополучателя,
предвид че извършеното е за изпълнение на чуждо задължение. Всичко изложено установява
основателност на предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен.
По разноските :
Съобразно изхода на делото
в полза на ищеца се следват реализираните от същият разноски в
производството по делото на основание чл.**,ал.1 ГПК, съгласно представения
списък по чл.80 ГПК, както следва : 50.07 лева за заплатена д.т.; 100 лева за
депозит за СГЕ и 350 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед горното, съдът :
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д.Х.,
ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на Р.И.Х., ЕГН: ********** с адрес ***
сумата от 640
/шестстотин и четиридесет/ евро, представляваща частична претенция от сумата от 7 807.53
евро, представляваща сбор от погасени суми на 16.04.2013г, 19.04.2013г., 20.12.2013г., 16.01.2014г.,
13.03.2014г. , 22.05.2014г. и
01.07.2014г. от ищеца в качеството му на ипотекарен гарант по Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице №TR1771094/
13/13.04.2009г. , сключен между Г.Д.Х. и „У.Б.“ АД, която сума е заплатена на вноски, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 13.04.2018г. до окончателното
й заплащане, на основание чл.155,ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д.Х., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на Р.И.Х., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 500.07 /петстотин лева и седем ст./ лева, представляваща разноски по делото на основание чл.**,ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: