Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ – 140               22.06.2020 година                                град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                  Трети състав

На шестнадесети юни                                                                    година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                       2. Йорданка Майска-Иванова

                       

                                                   Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 688 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 4375/27.01.2020г. на БРС от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов, чрез ст.ю.к.Стойкова, против решение № 119/10.01.2020г. по гр.д. № 8573/2019г. на БРС, с което съдът е уважил осъдителния иск на П.С.Г., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, против ГД „ПБЗН“ при МВР, за заплащане на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за исковия период: 01.09.2016г. - 29.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и лихва за забава върху забавените главници от датата на забава за всяка от тях, до завеждане на исковата молба, както и левовата равностойност на неусвоения лимит за униформено облекло за 2016г. в размер на 400лв., ведно с лихвата за забава върху същата сума за периода 01.01.2017г. – 06.10.2019г., като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски, д.такса в полза на БРС и разноски за експертиза. Заявява, че решението не е правилно и моли да бъде отменено, като исковете бъдат изцяло отхвърлени. Подробни мотиви излага във въззивната жалба, които мотиви не визират частта от решението, с която е присъдено обезщетение по реда на чл.181 ЗМВР и мораторната лихва върху това обезщетение. Не ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемият П.С.Г. оспорва въззивната жалба чрез процесуални си представител – адв.Зл.Билянова, моли да бъде потвърдено решението на БРС. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.128 КТ, вр. с чл.150 КТ, вр. с чл.178 от ЗМВР, чл.86 ЗЗД и чл.181 ЗМВР.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от П.С.Г. против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов. Въззиваемият твърди, че за исковия период 01.09.2016г. – 29.07.2018г. е заемал длъжност „с.с.“ в О.ц.“ към РД „ПБЗН“ Бургас, при ГД „ПБЗН“ на МВР и като такъв е имал статут на държавен служител. В резултат от полагани 24-часови дежурства за горния период е надвишил нормалната продължителност на работното време. Положил е общо 1128 часа нощен труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен, възлиза на 1289 часа и 161 часа за спорния период представляват извънреден труд. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззивника да му заплати сумата от 966лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3,  чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода,  ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава за периода 01.11.2016г. – 06.10.2019г. в размер на 120лв. Също така твърди, че в нарушение на чл.181 ЗМВР не му е изплатена сумата от 400лв. - левова равностойност на неусвоения лимит за униформено облекло за 2016г., ведно с лихвата върху нея, считано от 01.01.2017г. до завеждане на исковата молба. Претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

Въззивникът е оспорил исковата молба. Заявява, че не е основателна. Подробни аргументи са изложени в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни становища. Счита, че като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, Г. не може да се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е основателно да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска. Поради неоснователността на основния иск, счита и акцесорния за заплащане на мораторни лихви за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.  Също ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски. По отношение на заведения иск с правно основание чл.181 ЗМВР – за заплащане на левовата равностойност на неусвоения лимит за униформено облекло за 2016г., ведно с лихвата върху сумата, считано от 01.01.2017г. до завеждане на исковата молба,  исковете не са оспорени с отговора срещу исковата молба.

В хода на производството искът за заплащане на обезщетение за извънреден труд е изменен, след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 08.01.2020г. е прието изменение по размер, като за упоменатия период се претендира сумата от 1042.26лв., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2019г. до окончателното изплащане на главницата. Изменен е и искът за заплащане на мораторна лихва върху тези главници от 120лв. на 176.52лв.

Изложените в исковата молба твърдения, че П.С.Г. за исковия период 01.09.2016г. – 29.07.2018г. е заемал длъжност „с.с.“ в О.ц.“ към РД „ПБЗН“ Бургас, при ГД „ПБЗН“ на МВР, както и това, че страните са били в служебно правоотношение, не са оспорени от въззивника, затова по реда на чл.153 съдът ги приема за установени.

Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззиваемият заявява, че за периода 01.09.2016г. до 29.07.2018г. е полагал 24-часови дежурства по график, като така се е получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време. Затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време за месеца.

По повод твърденията на страните, съдът взе предвид следното:

Както вече стана ясно, въззиваемият, заемащ длъжността „с.с.“ в О.ц.“ към РД „ПБЗН“ Бургас, при ГД „ПБЗН“ на МВР, е държавен служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.

Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“  След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият Г. е полагал 24-часови дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.  Това превръщане на нощния труд в дневен е подробно разяснено в Писмо изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСГ и Разяснение на МТСГ от 07.09.2010г. във връзка с чл.9, ал.2, от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г.  и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди  № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.

Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият Г. е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.

Настоящият състав не споделя подобно тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение на  приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.

Още повече, че за известен период, макар да не е част от процесния период - от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. горните правоотношения са уредени от разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период или изразено по друг начин – отработените часове нощен труд се умножава с коефициент 1.143, т.е. – възприето е общото правило, следващо от съответните разпоредби на КТ.

Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че положеният от въззиваемия нощен труд за периода 01.09.2016г. – 29.07.2018г. следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143, за часовете, отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се дължи  съответна добавка за нощен труд, така, както е определено от Министъра на вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият работен ден – и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане на 1-месечен или 3-месечен период, в зависимост от това, коя редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР е действала към релевантния исков период.

За да докаже твърдението си за положен извънреден труд за процесния период, въззиваемият е поискал определянето му посредством експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л., след като се е запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално положени дежурства, е определило по месеци за процесния период превишаването на продължителността на служебното време. То, също така е остойностено, съобразно действалите към актуалния момент административни актове, регламентиращи възнаграждението на Г..

Така за периода 01.09.2016г. – 29.07.2018г. въззиваемият е положил 24-часови дежурства, в резултат от които е превишил служебното време с общо 158 часа. Така следва заключение, че за  процесния период на Г. се дължи възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1042.26лв., както и  законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Също така в.л. е определило и сборната мораторна лихва върху всяка просрочена главница от датата на всяка забава, до завеждане на исковата молба. Сумата за целия претендиран период – 01.11.2016г. – 06.10.2019г. възлиза на 176.52лв.

По отношение на сумата от 400лв. - левова равностойност на неусвоения лимит за униформено облекло за 2016г. – същата не се оспорва като недължима, нито се оспорва размерът й. Тя се следва на служителя по реда на чл.181 ЗМВР и от приетото експертно заключение се установява, че не му е изплатена при прекратяване на правоотношението.

При изложените мотиви на настоящия състав, се налага заключение, че постановеното от БРС решение следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия се следват направените разноски за настоящата инстанция.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 119/10.01.2020г. по гр.д. № 8573/2019г. на БРС.

ОСЪЖДА  ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов да заплати на П.С.Г., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** направените в настоящата инстанция разноски в размер на 350лв.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

         ЧЛЕНОВЕ: