Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ – 140 22.06.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На шестнадесети юни
година 2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 688 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 4375/27.01.2020г. на БРС от ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А,
представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов, чрез ст.ю.к.Стойкова,
против решение № 119/10.01.2020г. по гр.д. № 8573/2019г. на БРС, с което съдът
е уважил осъдителния иск на П.С.Г., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.**, против ГД „ПБЗН“ при МВР, за заплащане на неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за исковия период: 01.09.2016г. -
29.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане, както и лихва за забава върху
забавените главници от датата на забава за всяка от тях, до завеждане на
исковата молба, както и левовата равностойност на неусвоения лимит за
униформено облекло за 2016г. в размер на 400лв., ведно с лихвата за забава
върху същата сума за периода 01.01.2017г. – 06.10.2019г., като е осъдил
въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски, д.такса в полза на
БРС и разноски за експертиза. Заявява, че решението не е правилно и моли да
бъде отменено, като исковете бъдат изцяло отхвърлени. Подробни мотиви излага
във въззивната жалба, които мотиви не визират частта от решението, с която е
присъдено обезщетение по реда на чл.181 ЗМВР и мораторната лихва върху това
обезщетение. Не ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемият П.С.Г. оспорва въззивната
жалба чрез процесуални си представител – адв.Зл.Билянова, моли да бъде
потвърдено решението на БРС. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Предявените искове пред районния съд са
с правно основание чл.128 КТ, вр. с чл.150 КТ, вр. с чл.178 от ЗМВР, чл.86 ЗЗД
и чл.181 ЗМВР.
Съдът, като взе предвид приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от П.С.Г. против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора
– Главен Комисар Н.Николов. Въззиваемият твърди, че за исковия период 01.09.2016г.
– 29.07.2018г. е заемал длъжност „с.с.“ в О.ц.“ към РД „ПБЗН“ Бургас, при ГД
„ПБЗН“ на МВР и като такъв е имал статут на държавен служител. В резултат от
полагани 24-часови дежурства за горния период е надвишил нормалната
продължителност на работното време. Положил е общо 1128 часа нощен труд, който,
приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен, възлиза на 1289
часа и 161 часа за спорния период представляват извънреден труд. Твърди, че за този
отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното дължимо
възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззивника да му заплати сумата от 966лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с
чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода, ведно със законната
лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и обезщетение за забава за периода 01.11.2016г. –
06.10.2019г. в размер на 120лв. Също така твърди, че в нарушение на чл.181 ЗМВР
не му е изплатена сумата от 400лв. - левова
равностойност на неусвоения лимит за униформено облекло за 2016г., ведно с
лихвата върху нея, считано от 01.01.2017г. до завеждане на исковата молба. Претендира
заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.
Въззивникът е оспорил исковата молба.
Заявява, че не е основателна. Подробни аргументи са изложени в депозирания по
реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни
становища. Счита, че като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, Г.
не може да се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е
основателно да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата
на чл.187, ал.3 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска. Поради
неоснователността на основния иск, счита и акцесорния за заплащане на мораторни
лихви за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Също ангажира доказателства. Моли за
присъждане на разноски. По отношение на заведения иск с правно основание чл.181 ЗМВР – за заплащане на левовата равностойност на неусвоения лимит за униформено
облекло за 2016г., ведно с лихвата върху сумата, считано от 01.01.2017г. до
завеждане на исковата молба, исковете не
са оспорени с отговора срещу исковата молба.
В хода на производството искът за
заплащане на обезщетение за извънреден труд е изменен, след депозиране на
заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 08.01.2020г. е прието изменение по
размер, като за упоменатия период се претендира сумата от 1042.26лв., ведно със
законната лихва, считано от 07.10.2019г. до окончателното изплащане на
главницата. Изменен е и искът за заплащане на мораторна лихва върху тези
главници от 120лв. на 176.52лв.
Изложените в исковата молба твърдения,
че П.С.Г. за исковия период 01.09.2016г. – 29.07.2018г. е заемал длъжност „с.с.“
в О.ц.“ към РД „ПБЗН“ Бургас, при ГД „ПБЗН“ на МВР, както и това, че страните
са били в служебно правоотношение, не са оспорени от въззивника, затова по реда
на чл.153 съдът ги приема за установени.
Както бе изложено по-горе, с исковата
молба въззиваемият заявява, че за периода 01.09.2016г. до 29.07.2018г. е
полагал 24-часови дежурства по график, като така се е получавало превишаване на
нормалната продължителност на работното време. Затова е налице извънреден труд.
Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана
максималната продължителност на служебното време за месеца.
По повод твърденията на страните, съдът
взе предвид следното:
Както вече стана ясно, въззиваемият,
заемащ длъжността „с.с.“ в О.ц.“ към РД „ПБЗН“ Бургас, при ГД „ПБЗН“ на МВР, е
държавен служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица“.
Според действалата за периода
01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.“ След изменението на цитираната
разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда
сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на
трудовите си функции въззиваемият Г. е полагал 24-часови дежурства, определени
по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст
следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята
на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна
смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8
часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7. Това превръщане на нощния труд в дневен е
подробно разяснено в Писмо изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСГ и Разяснение
на МТСГ от 07.09.2010г. във връзка с чл.9, ал.2, от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Според въззивника, горните правила не
следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на
дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен
служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се
прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация
за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат
полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя,
означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143,
а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен
час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните
разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд,
приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е
положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият Г. е лице
със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на
труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР.
Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат
специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно
тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите
на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от
институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да
бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения,
предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да
уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по
по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът
се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което
служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от
нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно
тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а
именно по отношение на приравняването на
нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с
дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва
извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат
правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.
Още повече, че за известен период, макар
да не е част от процесния период - от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. горните
правоотношения са уредени от разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период или изразено по друг начин – отработените часове
нощен труд се умножава с коефициент 1.143, т.е. – възприето е общото правило,
следващо от съответните разпоредби на КТ.
Изложените аргументи мотивират съда да
приеме, че положеният от въззиваемия нощен труд за периода 01.09.2016г. – 29.07.2018г.
следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143, за часовете,
отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се
дължи съответна добавка за нощен труд,
така, както е определено от Министъра на вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след
приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият
работен ден – и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за
сумирано отчитане на 1-месечен или 3-месечен период, в зависимост от това, коя
редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР е действала към релевантния исков период.
За да докаже твърдението си за положен
извънреден труд за процесния период, въззиваемият е поискал определянето му
посредством експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л., след
като се е запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално положени
дежурства, е определило по месеци за процесния период превишаването на
продължителността на служебното време. То, също така е остойностено, съобразно
действалите към актуалния момент административни актове, регламентиращи възнаграждението
на Г..
Така за периода 01.09.2016г. – 29.07.2018г.
въззиваемият е положил 24-часови дежурства, в резултат от които е превишил
служебното време с общо 158 часа. Така следва заключение, че за процесния период на Г. се дължи възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 1042.26лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2019г.
до окончателното изплащане на сумата. Също така в.л. е определило и сборната
мораторна лихва върху всяка просрочена главница от датата на всяка забава, до
завеждане на исковата молба. Сумата за целия претендиран период – 01.11.2016г.
– 06.10.2019г. възлиза на 176.52лв.
По отношение на сумата от 400лв. -
левова равностойност на неусвоения лимит за униформено облекло за 2016г. –
същата не се оспорва като недължима, нито се оспорва размерът й. Тя се следва
на служителя по реда на чл.181 ЗМВР и от приетото експертно заключение се
установява, че не му е изплатена при прекратяване на правоотношението.
При изложените мотиви на настоящия състав,
се налага заключение, че постановеното от БРС решение следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия се следват
направените разноски за настоящата инстанция.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 119/10.01.2020г. по гр.д. №
8573/2019г. на БРС.
ОСЪЖДА
ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.София,
ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов да заплати на П.С.Г., ЕГН: ********** от
гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** направените в настоящата инстанция
разноски в размер на 350лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: