МОТИВИ към присъда № 265
по НОХД № 231/2014 год.
Подсъдимият О.Е.А. ***, неосъждан,
с ЕГН **********, е предаден на съд за това, че на 24.04.2014 г. в с.
Падина, обл. Силистра, в недвижим имот, намиращ се на ул. „Втора” № 1, е
направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – Ф.Ю.Я. ***, като я принудил
към това със сила и заплашване и опитът останал недовършен по независещи от
дееца причини – престъпление по чл.
152, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 18 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият и
неговият защитник са направили искане за разглеждане на делото по правилата на
глава XXVII
от НПК. Представителя
на Районна прокуратура изразява съгласие за разглеждане на делото по
този ред. Съдът се е произнесъл с определение наказателното производство по
делото да продължи по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна
прокуратура поддържа предявеното обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение и да
му бъде наложено наказание по вид „лишаване от свобода",
ориентирано към минимума, което на основание чл. 66 от НК бъде отложено за срок
от 3 или 4 години.
Подсъдимият се признава за виновен по предявеното му обвинение. Не желае да се възползва от
правото си да даде обяснение. Заявява, че признава фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния
акт и не желае да
бъдат събирани доказателства за тях. Той и неговата защита не правят искане за събиране на
други доказателства. Защитата на подсъдимия А. пледира съдът да му наложи предвиденото от закона престъпление
„лишаване от свобода” в минимален размер, изтърпяването на което да бъде
отложено на основание чл. 66 от НК.
С
определение в съдебно заседание, след направеното от подсъдимия признание на фактите и
обстоятелствата, изнесени в обвинителния
акт, съдът обяви, че при произнасяне на присъдата си ще се позове на същите,
без да събира доказателства за тях.
Като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Свидетелката-пострадала Ф.Ю.Я. ***. Условията за живот
в къщата й били елементарни и домът й не бил снабден с електричество.
На 24.04.2014 г., около 18,30 часа св. Ф.Я. отишла да гледа
телевизия у своя позната – св. Г.А.,***. Св. Ф.Я. престояла в дома на св. Г.А.
до 21,00 часа и си тръгнала. Прибирайки се към дома си, св. Ф.Я. забелязала, че
подсъдимият О.А. върви след нея по улицата. Свидетелката се прибрала в къщата
си. Входната врата не се заключвала. Тя я залоствала, като я подпирала с дърво.
Свидетелката залостила входната врата и започнала да се приготвя за сън, като
оправяла леглото си. В това време в стаята нахлул подсъдимият.
Същата вечер той употребил голямо количество алкохолен
концентрат и бил алкохолно повлиян. Когато видял св. Ф.Я. на улицата, той
пожелал да осъществи полов контакт с нея. Изчакал половин час и влязъл в дома
на св. Я., като залостената от нея врата поддала веднага под натиска му. При
влизането на подсъдимия свидетелката го попитала какво прави в дома й. Без да й
отговори, той с две ръце я блъснал по гърдите и свидетелката паднала върху
леглото. При падането си ударила главата в тръбата на леглото. Подсъдимият О.А.
съобщил на свидетелката намерението си да осъществи с нея полов акт. Пъхнал
ръка в деколтето й и започнал да опипва гърдите й. Казал й да си събуе
долнището на анцуга, с което била обута, но тя отказала. Тогава той започнал да
дърпа долнището надолу като при това действие скъсал джоба му. Пъхнал ръка в
анцуга на свидетелката и започнал да опипва долната част от тялото й. Казал й:
„Предай се, ще те убия“. После събул панталона си и бельото си и поставил
ръката на свидетелката върху слабините си. Тя продължавала да се съпротивлява.
Успяла да се изскубне и да избяга навън. Тичайки, св. Ф.Я. се насочила към дома
на св. М.Ш.,***. Съобщила й, че подсъдимият О.А. счупил вратата на дома й и
нахлул вътре, като не споменала за действията на подсъдимия. Св. М.Ш. била в
дома си с двете си внучки и не посмяла да излезе навън. Св. Ф.Я. се насочила
към дома на св. Г.А.. Започнала да чука по входната врата, за да й отворят. После
влязла в къщата и разказала какво й се е случило. През това време св. Г.А. чула
от двора на къщата си гласа на подсъдимия А., който казал: „Не й вярвайте.
Всичко е лъжа.“.
Страхувайки се от подсъдимия, св. Ф.Я. останала в дома
на св. Г.А. до сутринта, след което в РУП гр. Тутракан бил
подаден сигнал за инцидента.
В хода на разследването било извършено освидетелстване
на св. Ф.Я., при което се установили контузия на гръдния кош и дясната поясна област, без наличие на видими следи от механични
увреждания.
С протокол за доброволно предаване от 25.04.2014 г.
св. Ф.Я. предала за нуждите на разследването долнището от анцуг, чийто джоб подсъдимият
О.А. скъсал при неправомерните си действия.
Разпитан в качеството на обвиняем О.А. дава обяснения,
които се подкрепят от останалите доказателства по делото, изразява разкаяние за
стореното от него и признава вината си.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
Така установената и възприета фактическа обстановка,от
обективна страна сочи на умишлено извършено престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2
от НК във връзка с чл.18 от НК от страна на подсъдимия О.Е.А., тъй като на 24.04.2013 г. в
с. Падина, обл. Силистра, в недвижим имот, намиращ се на ул. „Втора” № 1,
направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – Ф.Ю.Я. ***, като я принудил
към това със сила и заплашване и опитът останал недовършен по независещи от
дееца причини, тъй като св. Ф.Я. успяла да избяга и деянието на подсъдимия
останало във фазата на опита. Подсъдимия неправомерно е проникнал в жилището на
пострадалата,използвайки сила.Той проникнал,тъй като имал намерение да осъществи
полов контакт със собственичката.Последната не дала съгласието си за това,а и
още преди да го поиска,подсъдимия започнал да извършва блудствени
по своята си същност действия-опипвал я и стискал гърдите й,опипвал тялото и
др.Тези действия не са били насочени да възбудят или удовлетворят полово
желание без съвкупление,а като част от действия,чрез подсъдимия е искал да
осъществи полов акт с пострадалата.Последния извод се налага от
обстоятелството,че той твърде активно прави опит да снеме гащите на пострадалата.Подсъдимия
не е успял да осъществи намерението си поради активната съпротива на
пострадалата и възползването й на удобен момент,през който тя успяла да се
отскубне и избяга от домът си,укривайки се в своя съседка.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на постъпката си,
предвиждал общественоопасните последици и желаел настъпването им. Това е видно
както от поведението му по време и след извършване на деянието, така и неговите
обяснения.
От така установената в досъдебното
производство, призната от подсъдимия и
подкрепена от събраните по дознанието доказателства фактическа обстановка, се налага извода, че
подсъдимият О.Е.А. от обективна страна е осъществил престъпление по
смисъла на чл. 152, ал. 1, т.
2 във връзка с чл.18 от НК.
Воден от горното, съдът призна подсъдимия О.Е.А. за
виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 18 от НК.
Определяйки вида и размера на наказанието,
като смекчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид критичното отношение на подсъдимия към извършеното от
него, оказаното от
него съдействие за установяване на обективната истина в двете фази на наказателното производство, улеснявайки
по този начин разследващите по досъдебното
производство. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието.
Причина за извършване на деянието се явява
незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред.
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимия О.Е.А., при паритет на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, по правилата на чл. 54 от НК, наказание „лишаване от свобода” за
срок от 3 години, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК отложи за
срок от 5 години.
На основание чл. 373, ал. 2 от НПК съдът намали така
определеното наказание с визирания в чл. 58а от НК размер, а именно с една
трета, като определи на подсъдимия окончателно наказание „лишаване от свобода”
за срок от 2 години, изтърпяването на което
на основание чл. 66 от НК отложи за срок от 5 години.
Съдът намира, че така наложеното по вид и размер
наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и с
изтърпяването му ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция.
На основание чл. 305, ал. 4 във
връзка с чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът върна на пострадалата Ф.Ю.Я. 1 бр. пластмасова бутилка с дължина 14 см и диаметър 6 см. с
хартия във вътрешността си и 1 бр. анцуг,
черен на цвят, със синя ивица в горната си част, на двата джоба и на долната
част на крачолите.
Предвид изхода на делото на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия О.Е.А. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Силистра
сумата от 60.00 /шестдесет/ лв. и по сметка на Районен съд гр. Тутракан в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 60.00 /шестдесет/ лв., както и сумата
от 10.00 /десет/ лв. за
служебно издаване на изпълнителни листи.
Предвид наложеното наказание съдът отмени взетата по
отношение на подсъдимия О.Е.А. мярка за неотклонение „Подписка”.
По тези съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: