Присъда по НОХД №367/2025 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 22
Дата: 14 юли 2025 г. (в сила от 30 юли 2025 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20255310200367
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. Асеновград, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
СъдебниВеличка Анд. Тръпкова

заседатели:Весела Цв. А.
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
и прокурора Д. З. А.
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Наказателно дело от общ
характер № 20255310200367 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Б. М. А. - родена на *** българка, българска
гражданка, с начално образование, грамотна, неомъжена, безработна,
неосъждана, с адрес *** с ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на
31.01.2024 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, е извършила действия на полово
удовлетворение, изразяващи се в опипване по гърдите и в областта на
влагалището с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст - З. С. М.
/родена на 26.06.2011 г./, поради което и на основание чл. 157, ал. 4 от НК, вр.
чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК я
ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ
ГОДИНИ.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс. Б. М. А.
е била задържана по реда ЗМВР, считано от 19:00 ч. на 03.02.2024 г. до 18,10
часа на 04.02.2024 г., както и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление
1
на Районна прокуратура – Пловдив, - ТО - Асеновград, считано от 04.02.2024
г. до 06.02.2024 г.

ОСЪЖДА подсъдимата Б. М. А. да заплати в полза на държавния
бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 2 099,25 лв.,
представляваща разноски по водене на делото.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство, приложено на л. 37 от
ДП, а именно част от юрган, парче плат с неправилна форма, с размери 30 х
60 см, ДА СЕ УНИЩОЖИ, след влизане на присъдата в сила.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство, намиращо се на
съхранение в РУ на МВР – Асеновград, а именно мобилен телефон марка
„Самсунг S23“ с ИМЕЙ 1: 350057330443199 и ИМЕЙ 2: 35079690443199, ДА
СЕ ВЪРНЕ на М. М. С., след влизане на присъдата в законна сила.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство, намиращо се на
съхранение в РУ на МВР – Асеновград, а именно мобилен телефон марка „5G
UG Phone U23“ с ИМЕЙ 1: 863349060356257 и ИМЕЙ 2: 863349060370258,
ДА СЕ ВЪРНЕ на Билгюл Адем Георгиева, след влизане на присъдата в
законна сила.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда 22/14.07.2025г. по нохд №367/2025г. по описа на АРС-ІІІ-ти н.с.

Против подсъдимата Б.М.А. от гр. Асеновград, обл. Пловдивска е повдигнато
обвинение и същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл. 157, ал. 4
от НК, а именно затова, че на 31.01.2024 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, е
извършила действия на полово удовлетворение, изразяващи се в опипване по гърдите
и в областта на влагалището с лице от същата пол, ненавършило 14-годишна възраст -
З.С.М. /родена на 26.06.2011г./.
В хода на съдебното производство Б.М.А. се явява лично и назначеният й като
служебен защитник адв. Б.М..
В хода на проведеното разпоредителното заседание защитника на подс. А.
направи искане делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, като заяви, че
подсъдимата изразява желание да се възползва от тази процедура. Това искане на
защитника беше уважено, като след проведено разпределително заседание, преди
даване ход на съдебното следствие на подсъдимата бяха разяснени правата й по чл.371
от НПК и същата се уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от нея самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата. Подс. А. се призна за виновна, като изцяло
призна фактите изложени в обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, така както е повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен
начин. Намира, че от събраните по делото доказателства се е установила фактическа
обстановка идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предлага, предвид това, че производството се води по реда на чл.373,ал.2
вр.чл.372,ал.4 от НПК, с оглед характеристичните данни на подсъдимата А., това, че е
оказала пълно съдействие на досъдебното производство за документиране на
извършеното деяние, както и това, че същата не е осъждана,то да й се определи
наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, което по размер след прилагане на
редукция с 1/3 да се фиксира на около две години „Лишаване от свобода“. По
отношение на начина на неговото изпълнение, прокурора е на становище, че на
основание чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на така определеното наказание следва да
се отложи с изпитателен срок от четири години. По този начин прокурора счита, че ще
се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК. По отношение на направените по
делото разноски, представителя на държавното обвинение е на становище, че те следва
да възложат на подсъдимата, като съдът се произнесе и по отношение на веществените
доказателства по делото.
Защитника на подсъдимата А., адв. Б.М., по същество, счита делото за изяснено
от фактическа и правна страна. Правейки анализ на събраните по делото
доказателства, той е на становище, че обвинението се явява доказано, като все пак
следва да се приеме, че подсъдимата е действала не с пряк, а с евентуален умисъл по
отношение на пострадалата. Па отношение на вида, размера и начина на изтърпяване
на наказанието което следва да се наложи на подсъдимата, се солидаризира с
предложението на представителя на държавното обвинение. Сходно е становището на
защитника и по отношение на разноските по делото, като моли при тяхното
присъждане на подсъдимата да бъде даден подходящ срок за тяхното внасяне.
Подс. Б.М.А. се признава за виновна, съжалява за случилото се и по същество
1
моли за справедливост.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр.
чл.372 ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по
обвинителния акт направено от страна на подсъдимата, направено в съдебно
заседание, дадените от нея обяснения на досъдебното производство, показанията на
свидетелите З.С.М., ***, като взе предвид и заключението на вещото лице-д-р *** по
назначената по делото СМЕ /листи от 56 до 57 от ДП /, заключенията на вещите лица-
д-р *** и психолога *** по назначените две комплексно съдебно-психиатрични и
психологични експертизи-КСППЕ /листи от 64 до 77, от 83 до 97 и лист 140 от ДП /,
както и приложените по делото писмени и веществени доказателства, ведно с
характеристични справки, справка за съдимост, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:

От фактическа страна:
Подсъдимата Б.М.А. е родена на *** българка, българска гражданка, с начално
образование, грамотна, неомъжена, безработна, неосъждана, с адрес ***, с ЕГН
**********.
Подсъдимата Б.М.А. призна изцяло фактите отразени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, които са следните:
Свидетелката З.С.М. е родена на 26.06.2011г. в гр.Стара Загора, като св. М.М.С.
е нейна майка. Известно време след раждането на св. З.М. тя била отглеждана от
нейните родители в гр. Стара Загора. В последствие бащата на св. З.М. заминал за
Германия, а майката се установила със своите общо четири деца в с. Дълбок извор,
обл. Пловдивска. След раздялата на родителите й, св.З.М. останала при майка си, като
била записана за ученичка в училището в с. Дълбок извор. Тъй като нямала мобилен
телефон, св. З.М. ползвала телефона на майка си, на който имало инсталирано
приложение на „Фейсбук“. В същото приложение, профил имала и подс. Б. А., който
регистрирала под името „Б. Асенов“, като тя се представяла за момче с псевдонима
„Айри“. Подс. Б. А. достъпвала в приложение „Фейсбук“, чрез предоставен й от
нейната леля-Б.А.Г., мобилен телефон марка „5G UG Phone U23“. В мобилното
устройство нямало поставена карта с абонамент към мобилен оператор, но подс. А.
ползвала приложенията му, като се свързвала чрез „ Wifi” връзка.
Ползвайки телефона на майка си- марка „Самсунг S23“, чрез нейния профил
във „Фейсбук, на 22.12.2023г. св.З.М. изпратила покана на регистриран в същото
приложение потребител, като по този начин се запознала с момче на име „Айри“, под
който псевдоним се представяла подс.Б. А.. При тяхната комуникация, св. З.М. казала
на подс.Б. А., че била на 12 години, а подс.Б. А. представяйки се за момчето „Айри“ й
казала, че е на 17 години. След това започнали двете започнали да контактуват чрез
приложението „Тик ток“ в което подс. А. и св.З.М. имали регистрирани профили. В
„Тик ток“ приложението подс.Б. А. отново се представяла за момче с псевдонима
„Айри“. След продължилата във времето комуникация, подс.Б. А. и св.З.М. решили да
се срещнат на живо. Първата им среща се състояла на 03.01.2024 г. на центъра в с.
Дълбок извор, като до там подс.Б. А. била закарана с автомобила на свой познат.
Когато св.З.М. видяла подс.Б. А., тя я възприела като мъж и съответно за момчето
„Айри“, за което последната й се представяла по време на комуникациите им чрез
приложенията по „Фейсбук“ и „Тик ток“. Докато подс. Б. А. била в с. Дълбок извор, тя
и св.З.М. се разходили из селото, като последната запознала майката си с момчето
2
„Айри“. Следващата среща между подс.Б. А. и св.З.М. била на 09.01.2024г., на която
дата бил рождения ден на подсъдимата. На същата дата, подс. Б. А. отново отишла до
с. Дълбок извор и след като се срещнала със св. З.М. то отпразнували Рождения ден на
„Айри“. Докато подс.Б. А. била със св.З.М. се стигнало до размяна на прегръдки. След
като си разделили, подс.Б. А. и св.З.М. продължили да комуникират през интернет
ползвайки съответните приложения. На 15.01.2024г. св. З.М. пристигнала със своя
приятелка в гр. Асеновград, където на центъра се срещнала с подс.Б. А., която както и
при предходните им срещи се държала и изглеждала като момче. Докато подс.Б. А. и
св. З.М. били заедно, те се прегръщали и целували. Тъй като същата вечер св.З.М. не
се прибрала в дома си, св.Милена Михайлова потърсила съдействие от РУ- Първомай
за установяване на дъщеря й. В резултат на предприетите издирвателни мероприятия,
св.З.М. била намерена в гр. Асеновград, като предаването й на св. Милена Михайлова
станало на следващия ден- 16.01.2024 г. След случилото се, св. Милена Михайлова се
скарала на дъщеря си-св.З.М. като й забранила да общува с момчето „Айри“ / в случая
с подс.Б. А./. На 19.01.2024г., въпреки забраната на майка си, чрез приложенията в
интернет, св.З.М. отново започнала да си пише с представяща се за „Айри“ подсъдима
Б. А.. В хода на комуникацията помежду им, те си уговорили да се видят на 30.01.2024
г. в с. Дълбок извор. С цел осъществяване на срещата, подс.Б. А. ангажирала такси, с
което пристигнала на центъра на селото. След срещата й със св.З.М. тя й предложила
да отиде заедно с нея в гр. Асеновград. Св.З.М. се съгласила, след което тя и подс.Б.
А. се качили в превозното средство. След като пристигнали с таксито в гр. Асеновград,
св.З.М. и подс. Б. А. слезли от автомобила, като тръгнали да се разхождат из града.
Вечерта на същата дата, по предложение на подс. Б. А., тя и св.З.М. отишли в един
необитаем метален „павилион“, намиращ се над ромската махала в гр. Асеновград. В
павилиона имало маса и легло, но липсвали отопление, ток и вода. Въпреки
неудобствата, подс. Б. А. и св.З.М. решили до останат и да пренощуват. Оставайки
там, двете легнали на леглото и се завили с юргана. Докато лежали те се прегръщали и
целунали веднъж, като св.З.М. била с дрехите си. Сутринта на 31.01.2024г., докато се
намирали на леглото, подс.Б. А. започнала да прегръща св.З.М. да я целува и да я
опипва през дрехите по гърдите. Св.З.М. казала на подс.Б. А. да спре, при което
последната привидно се съгласила, като двете продължили да лежат на леглото. След
известно време подс.Б. А. отново се активизирала, като с едната ръка, стиснала ръката
на св.З.М. и по този начин ограничила възможностите й да се отдръпне. С другата си
ръка подс.Б. А. бръкнала под бельото на св. З.М. и започнала да я опипва по тялото.
Докато ръката на подс. Б. А. се намирала под бельото на св.З.М. тя успяла да й свали
панталона и гащите. Впоследствие с пръстите на ръката си, подс.Б. А. започнала до
опипва св.З.М. по половия орган, като вкарала единият си пръст в нейното влагалище.
Св.З.М. казала на подс. Б. А. да спре, като се опитала да извади ръката й, но не успяла.
Действията на подс.Б. А. по опипването на половия орган на св.З.М. продължили
около двадесет минути, през което време последната изпитвала лека болка. В един
момент, св. З.М. избутала от половия си орган ръката и пръстите на подс.Б. А., а
непосредствено след това тя станала и се облякла. След случилото се между св.З.М. и
подс.Б. А. двете са заговорили, като първата искала да си тръгне, но се уплашила и
затова останала. Подс.Б. А. й казала, че ако каже на някого за това, което се е случило,
ще стане с „него лошо“. На 31.01.2024 г. вечерта двете отново останали да спят в
металната конструкция тип „павилион“. Св.З.М. искала да се прибере при майка си, но
не знаела как да го стори, а и била уплашена. Въпросната вечер св.З.М. и подс.Б. А.
само се прегръщали. Св.З.М. си мислела, че двете с подс. Б. А. са гаджета и искала да
остане с „него“, тъй като харесвала „Айри“ и през цялото време си мислела, че подс.Б.
3
А. е момче. Междувременно св.Милена Михайлова подала нов сигнал в полицията за
това, че на 30.01.2024 г. около 14:00 ч. малолетната й дъщеря- св. З.М. излязла от дома
им и не се е прибрала цяла вечер. Във връзка с получения сигнал в РУ-Първомай били
извършени незабавни оперативно-издирвателни мероприятия. По случая работил
полицейски екип при РУ- Първомай, в състава на който били свидетелите *** Тъй
като св.З.М. не била открита на територията на РУ-Първомай, издирването
продължило на 01.02.2024 г. в района на РУ- Асеновград. На 02.02.2024г. св.З.М. и
подс.Б. А. били открити във въпросната метална конструкция тип „павилион“ в
ромската махала на гр. Асеновград. Малолетната свидетелка З.С.М. била приведена в
РУ-Първомай. Пред полицейските служители св. З.М. се учудила, когато те й
съобщили, че подс.Б. А. е момиче, а не момче, за каквото й се представяла.
Във връзка с подадения сигнал и получената информация, на 03.02.2024г. на
мястото където се намирал металния павилион, от страна на полицейски служител бил
извършен оглед на местопроизшествие, за което били съставени протокол и фотоалбум
/листи 7 до 10 от ДП/. В хода на огледа на мястото било намерен и юргана от който се
изрязало и иззело като веществено доказателство, парче плат с неправилна форма, с
размери 30 х 60 см. Непосредствено след това били разпитани като свидетели и
лицата очевидци, като при условията на чл. 212, ал.3 от НПК, на 03.02.2024г. било
образувано и ДП №70/2024г. по описа на РУ Асеновград, водено с оглед извършено
престъпление по чл.149, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Междувременно, по реда на чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР ,считано от 19.00 часа на
03.02.2022г, подс. Б. А. била задържана за срок от 24.00 часа,за което била издадена
Заповед рег.№239-зз-26-Екз /лист 4 от ДП/.
Предвид събраните по делото доказателства, с постановление от 04.02.2024г. по
ДП №70/2024г. спрямо подс. Б. А. било повдигнато и предявено обвинение за
извършено на 31.01.2024г.престъпление по чл.149, ал.2 вр. ал.1 от НК /листи 14 и 15 от
ДП/. С Постановление на прокурор от РП Пловдив, ТО Асеновград /лист 18 от ДП/ от
04.02.2024г. считано от 18.10 часа на същата дата, подс. А. бил задържана за срок от 72
часа. С протоколно определение № 55/ 06.02.2024г. по ЧНД № 65/2024 г. по описа на
АРС/листи от 44 до 47 от ДП/ , искането на прокурора за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” спрямо подс. Б. А. било оставено без уважение,
като спрямо нея била взета мярка „Подписка“. Същото влязло в сила на 13.02.2024г.
след като било потвърдено с Определение №244 по ВЧНД № 359/2024г. по описа на
ПОС /листи от 48 до 50 от ДП/.
Междувременно, на 04.02.204г. с протокол за доброволно предаване, св. М.М.С.
предала на разследващия полицай 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг S23“ с
ИМЕЙ 1: 350057330443199 и ИМЕЙ 2: 35079690443199. При предаването му,
предаваща заявила, че телефона е нейна собственост, но го е ползвала дъщеря й З.М.
/лист 35 от ДП/.
Междувременно, на 06.02.204г. с протокол за доброволно предаване, лицето
Б.А.Г. предала на разследващия полицай 1бр. мобилен телефон марка „5G UG Phone
U23“ с ИМЕЙ 1: 863349060356257 и ИМЕЙ 2: 863349060370258. При предаването му,
тя заявила,че телефона е бил закупен от нея, но е подарен на нейната племенница-
подс. Б. А. /лист 36 от ДП/.
От заключението на вещото лице- доц. д-р *** по назначената по ДП по
отношение на св. З.С.М. СМЕ №132/ 03.02.2024г. /листи от 56 до 57 от ДП/, се
установява, че при прегледа на пострадалата са констатирани кръвонасядане по дясна
4
надключична област; кръвонасядане по лява шийна странична област. Според вещото
лице, описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по време на описания
инцидент, а именно кръвонасядането по дясна надключична област да е в резултат на
упражнено негативно налягане /синка/ в резултат на целувка, а ивичестото
кръвонасядане да е в резултат на действие на човешки пръст. При извършения преглед,
не са били установени видими увреждания в половата и аналната област. Девствената
ципа е със запазена структура и с отвор, който пропуска свободно върха на пръста.В
областта на аналната лигавица не се установяват травматични увреждания. Според
експерта, при това анатомично устройство на девствената ципа е напълно възможно да
са извършени блудствени действия /проникване с пръст/ без нарушаване целостта на
девствената ципа.
От заключението на вещите лица-д-р *** и психолога *** по назначената в хода
на ДП по отношение на подс. Б. А. комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза-КСППЕ /листи от 69 до 77 от ДП/, се установява, че тя не страда от
душевно заболяване, не е регистрирана и не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение към Център за психично здраве - Пловдив. Според вещите лица при Б. М.
А., се установява наличието на разстройство в половия идентитет, с хомосексуална
насоченост, довел до извършването на действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст. Според заключението, при нея е налице отклонение в половото влечение и в
начините на задоволяване от сексуално естество, което не зависи от нивото на
интелектуално и психическо развитие, сексуалната й култура и познания в тази област.
При прегледа й са установени сексологични нарушения - разстройство на сексуалното
й влечение в посока разгръщане на действия на полово удовлетворение с лице от
същия пол, които са осъзнати и подлежащи на рационален контрол. От заключението
се установява и това, че с оглед установеното й състояние по т. 3 и т. 4, подс. Б. А., е
могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Могла е правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях.
Може и понастоящем.
От заключението на вещите лица- д-р *** и психолога *** по назначената в хода
на ДП по отношение на пострадалата св.З.М. комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза-КСППЕ /листи от 83 до 97 и допълнението към нея на лист
140 от ДП/, се установява, че тя не страда от душевно заболяване, не е регистрирана и
не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към Център за психично здраве -
Пловдив.Според експертите, психическото и психологично състояние на св.З.М.
преди, по време и след извършване на инкриминираното деяние са изводими от
ниската степен на психологична зрялост, емоционална лабилност, повърхностно
мислене, недооценъчност, податливост на въздействие, подражателство. Малолетната
възраст на З.С.М., нейната неоформена личност и ниска обща и сексуална култура и
познания в тази област не допускат категорично приемане на отклонения в половото й
влечение и в начините на задоволяване от сексуално естество. От заключението се
установява, че у З.М. не се наблюдават сексологични нарушения - разстройство на
сексуалното й влечение в каквато и да е посока. Според експертите поради
малолетието си З.С.М., не е могла да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си. Тъй като интелектуално-мнестичните й способност са в
границите на нормата, тя е могла правилно да възприема фактите и може да дава
достоверни показания за тях, ако желае. При обсъждането на тази експертиза, съдът
5
отчете, че крайното заключение на същата, реално не се намира на лист 97 от ДП, а е
приложено на лист 140 от ДП. Това обстоятелство обаче, че внася никакво съмнение,
нито относно резултатите от извършеното изследване на вещите лица, нито относно
техните крайни изводи, нито пък относно тяхната компетентност.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по
делото и на досъдебното производство, гласни и писмени доказателства, както и
събраните в хода на съкратеното съдебно следствие писмени доказателства. Тя се
подкрепя и направеното от подсъдимата самопризнание на фактите по обвинителния
акт, като същото си кореспондира и с останалите доказателства събрани по делото, от
обясненията на подс. Б.М.А. дадени в хода на досъдебното производство, от
показанията на свидетелите и писмените и веществени доказателства събрани по
делото, както и от изготвените по делото една СМЕ и две КСППЕ, заключенията по
която съдът възприема като обективни, пълни и точни и от писмените доказателства,
прочетени на основание чл.283 от НПК, както си кореспондират със събраните по
делото и надлежно приобщените към доказателствения материал – характеристична
справка, справка за съдимост и др. писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство, като свидетели З.С.М., ***, тъй като показанията им са логични и
достоверни, като те взаимно се допълват и в тях не личи стремеж към изопачаване на
обективната действителност.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, тъй като те са изготвени с
необходимите знания и опит в съответните области на науката, които заключения се
потвърждават от останалия доказателствен материал по делото.
По отношение на дадените от страна на подс. Б.М.А. обяснения в хода на
досъдебното производство следва да се отбележи, че същата се е признала за виновна,
като нейните обяснения изцяло си кореспондират с останалите събрани в хода на ДП
доказателства. Заявеното от нейния защитник, че тя знаела действителната възраст на
пострадалата, не следва да се кредитира, като същото освен, че се опровергава от
нейното признаване на фактите направено в хода на предварителното изслушване, е в
пълно противоречие и на останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства, които съдът кредитира.

От правна страна:
Подсъдимата Б.М.А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 157, ал. 4 от НК, а именно за това, че на 31.01.2024 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдив, е извършила действия на полово удовлетворение,
изразяващи се в опипване по гърдите и в областта на влагалището с лице от същия
пол, ненавършило 14-годишна възраст - З.С.М. /родена на 26.06.2011 г./,
По тази правна квалификация, съдът я призна за виновна.
От обективна страна, по делото безспорно се установи, че на 31.01.2024г. в гр.
Асеновград, подс.Б. А. е извършила действия на полово удовлетворение (изразяващи
се в опипване по гърдите и в областта на влагалището) с лице от същия пол,
ненавършило 14-годишна възраст - З.С.М. от с. Дълбок извор, родена на родена на
26.06.2011г. Действията на полово удовлетворение са свързани с манипулации между
лица от същия пол, главно в областта на половите органи, водещи до сексуално
удовлетворение (предизвикали са полова възбуда у подс.А.). Подсъдимата е
извършвала целенасочени действия, с които е целяла именно да постигне полово
6
удовлетворение за себе си. За съставомерността на деянието не е необходимо
доказване на това дали е достигнато целеното полово удовлетворяване или не.
Достатъчно е да са извършени такива действия целящи полово удовлетворяване.
Действията са извършени спрямо лице от същия - женски пол и спрямо малолетно
лице, което не било навършило 14-годищна възраст - пострадалата е била на 12
години.
Деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл, тъй
като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала
настъпването на неговите общественоопасни последици. У подс. Б. А. е било налице
съзнанието, че пострадалата З.М. не е навършила 14-годишна възраст, като макар, че
не са били от едно населено място, двете са се познавали от известно време, което
било достатъчно подсъдимата да придобие реално представа за възрастта на
пострадалата. Подсъдимата е съзнавала, че нарушава установените в държавата
обществени отношения, защитаващи половата неприкосновеност на личността.

По наказанието:
Относно определяне на наказанието съдът, с оглед приложението на
процедурата по чл.372, ал.4 от НПК, предвид императивноста на разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, определи наказанието за извършеното от подс. Б.М.А.
престъпление при условията на чл.54 от НК, съобразно правилата визирани в чл.58а,
ал.1 от НК.
Съобразно принципа на законоустановеност на същото съдът взе предвид
визираната в закона санкция за извършено престъпление по чл.157, ал.4 от НК, която в
случая е наказание лишаване от свобода от три до десет години, Съобразно принципа
на индивидуализация на наказанието следва да се отчете степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Съдът, като взе предвид степента на обществената
опасност на деянието – висока, с оглед предвиденото за него максимално наказание и
това, че то се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както и с оглед засегнатите
обществени отношения и разпространеността на този вид престъпления и степента на
обществената опасност на извършителя – сравнително ниска, като отчете, че
подсъдимата не е била регистриран като извършител на противообществени прояви и
като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-нейната младежка
възраст и липсата на предишни осъждания, факта, че е оказала пълно съдействие при
разследването на обстоятелствата свързани с делото, ниската полова култура,
материално и семейно положение, слабата грамотност, подбудите за извършване на
деянието и последиците за личността на пострадалата от самото деяние и интензитета
и степента в която са били засегнати половата неприкосновеност на пострадалата,
счете, че на подсъдимата А. следва да се определи първоначално наказание при
условията на чл.54,ал.1 от НК, а именно при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което да бъде „лишаване от свобода“ в размер на три години.
Съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, същото бе редуцирано с една трета,
като подс. А. бе осъдена да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на две
години.
В случая безспорно по отношение на подс. А. са налице смекчаващи вината
обстоятелства, но те не са явяват изключителни и многобройни, поради и което съдът
не определи наказанието при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК, задължаващи съдът да
слезе под минимума предвиден за извършено престъпление по чл.157, ал.4 от НК.
7
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
съдът счете, че изпълнението на същото следва да се отложи на основание чл. 66, ал.1
от НК с изпитателен срок от четири години, тъй като подсъдимата не е осъждана на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а и за постигане целите на
наказанието не е необходимо тя да изтърпи реално наложеното й наказание. Съдът
намира, че определения й по-голям изпитателен срок в пълна степен ще гарантира
постигането на целите на чл.36 от НК, като по този начин на подс.А. ще се даде
възможност да осмисли по-добре и задълбочено цялостният си подход и отношение
към другите членове на обществото, ведно с всички обстоятелства свързани с
извършеното престъпление и да коригира в правилна насока своето бъдещо поведение.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна от така
наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс. Б.М.А. е била
задържана по реда ЗМВР, считано от 19:00 ч. на 03.02.2024 г. до 18,10 часа на
04.02.2024 г., както и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление на Районна
прокуратура – Пловдив, - ТО - Асеновград, считано от 04.02.2024 г. до 06.02.2024 г.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от
НПК, осъди подсъдимата Б.М.А. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка
на ОД на МВР - Пловдив, сумата от2 099,25 лв., представляваща разноски по водене на
делото.
С оглед изхода на делото, съдът постанови вещественото доказателство,
приложено на лист 37 от ДП, а именно част от юрган, парче плат с неправилна форма,
с размери 30 х 60 см, да се унищожи, след влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото, съдът постанови вещественото доказателство,
намиращо се на съхранение в РУ на МВР – Асеновград, а именно мобилен телефон
марка „Самсунг S23“ с ИМЕЙ 1: 350057330443199 и ИМЕЙ 2: 35079690443199, да се
върне на М.М.С., след влизане на присъдата в законна сила.
С оглед изхода на делото, съдът постанови вещественото доказателство,
намиращо се на съхранение в РУ на МВР – Асеновград, а именно мобилен телефон
марка „5GUG Phone U23“ с ИМЕЙ 1: 863349060356257 и ИМЕЙ 2: 863349060370258,
да се върне на Б.А.Г., след влизане на присъдата в законна сила.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни