Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 617                                             17.02.2020 г.                                    гр. Бургас

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                  Х граждански състав   

На двадесет и девети януари                                                         2020 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                           Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 7931 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          

Производството е образувано по повод исковата молба на „СОЛИТРОН БЪЛГАРИЯ” ООД против „КЛАМЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с която са предявени следните искове: 1/ за установяване съществуването на вземане на ищеца към ответника за сумата от 7 260,38 лв. – сборна главница, представляваща стойността на доставени стоки по сключен между страните договор от 23.01.2017 г., за сумата от 2 138,28 лв. - сборна мораторна лихва, дължима от 01.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 17.04.2019 г., както и за законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 452,08 лв., представляваща неустойка за забава, дължима по същия договор. Претендира се присъждане на направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното производство. Ищецът твърди, че въз основа на сключен между страните договор от 23.01.2017 г. е доставил на ответника стоки, описани в 9 фактури, издадени през периода 10.08.2017 г. – 13.09.2017 г., а ответникът е получил стоките, но не е платил тяхната цена в общ размер от 7 260,38 лв., поради което дължи и мораторна лихва в общ размер от 2 138,28 лв. Твърди се също така, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на горепосочените главница и мораторна лихва, против която ответникът е подал възражение, поради което е предявен настоящият установителен иск. На следващо място се твърди, че тъй като забавата на ответника надхвърля 30 дни, той дължи на ищеца и наказателна (кумулативна) неустойка, уговорена в т. 6.1, изр. последно от общите условия към договора и в т. 10 от договора, която е в размер на 1 452,08 лв., като се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца тази неустойка. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска и моли по делото да бъде постановено неприсъствено решение. Ангажирани са писмени доказателства, включително относно актуалното правно състояние на ищеца.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, а осъдителният иск е с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, като същите са допустими.

         В законоустановения едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява негов представител, при условия на редовно призоваване, липсва и искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответника.

         След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3149/2019 г. на БРС, със Заповед № 2263/06.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е било разпоредено «КЛАМЕР БЪЛГАРИЯ» ЕООД да заплати на «СОЛИТРОН БЪЛГАРИЯ» ООД процесните в настоящото производство главница в размер на 7 260,38 лв. и мораторна лихва в размер на 2 138,28 лв., като са присъдени и разноски в размер на 217,31 лв. Длъжникът е подал възражение в законоустановения срок, поради което е предявен настоящия установителен иск.

От представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства (Договор за продажба на стоки, услуги, лицензи за софтуеър и др. от 23.01.2017 г. и общи условия към него, фактури, протоколи за предаване на стоки и удостоверение за доставяне на стоките) може да се направи обоснован извод, че страните са били в трайни търговски отношения, по силата на които през периода 10.08.2017 г. – 13.09.2017 г. ищецът е продал, а ответникът е получил стоки, за които е останала неплатена цена в общ размер от 7 260,38 лв., като ответникът не твърди и не представя доказателства за плащането на тази сума.

Предвид липсата на извършено от ответника плащане на дължимите по фактурите суми, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца и лихви за забавено плащане в посочените в исковата молба периоди и в претендираните размери, като общият размер на мораторната лихва възлиза на 2 138,28 лв.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че предявеният установителен иск е вероятно основателен.

Вероятно основателен е и осъдителният иск за неустойка за забава в размер на 1 452,08 лв., дължимостта на която е предвидено в чл. 10 от сключения между страните договор (20 % върху дължимата главница при забава над 30 дни).

По отношение на претендираната с исковата молба законна лихва, дължимостта на която е законна последица от установената дължимост на главницата, и тъй като такава лихва не е била претендирана в заповедното производство, съдът намира, че същата не може да бъде предмет на установителния иск, но на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати такава лихва на ищеца. Лихвата следва да бъде присъдена считано от подаване на исковата молба по настоящото дело, а не от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, тъй като с това заявление не е било поискано присъждане на законна лихва.

         С оглед гореустановената вероятна основателност на предявените искове и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и негов представител не се е явил в съдебното заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от непредставянето на отговор и неявяването му по делото, съдът намира, че в случая са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.

Предвид крайното решение на съда по същество на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски в настоящото и в заповедното производстнво, които са в общ размер от 1 297,69 лв. (1 080,38 лв. - по настоящото дело и 217,31 лв. – по ч.гр.д. № 3149/2019 г. на БРС).

При постановяване на настоящото решение следва да бъде съобразено обстоятелството, че в хода на процеса са настъпили промени относно наименованието, адреса на управление и представляването на ищцовото дружество, поради което в решението следва да бъдат вписани актуалните негови данни.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 239 от ГПК, Бургаски районен съд

                                             

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на «КЛАМЕР БЪЛГАРИЯ» ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. «Ален мак» № 42А, представлявано от Н. Д.П., че същото дължи на «АЛСО БЪЛГАРИЯ» ЕООД (с предишно наименование «СОЛИТРОН БЪЛГАРИЯ» ЕООД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Искър, бул. «Христофор Колумб» № 64, София Еърпорт център – Офис сграда А2, ет. 1, офис 124, представлявано от Р. Н. К. и П. Г. И., сумата от 7 260,38 лв. (седем хиляди двеста и шестдесет лв.  и тридесет и осем ст.) – сборна главница, представляваща стойността на доставени стоки по сключен между страните договор от 23.01.2017 г., както и сумата от 2 138,28 лв. (две хиляди сто тридесет и осем лв. и двадесет и осем ст.) - сборна мораторна лихва, дължима от 01.09.2017 г. до 17.04.2019 г., които вземания са предмет на Заповед № 2263/06.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3149/2019 г. на РС-Бургас.

ОСЪЖДА «КЛАМЕР БЪЛГАРИЯ» ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. «Ален мак» № 42А, представлявано от Н. Д.П., да заплати на «АЛСО БЪЛГАРИЯ» ЕООД (с предишно наименование «СОЛИТРОН БЪЛГАРИЯ» ЕООД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Искър, бул. «Христофор Колумб» № 64, София Еърпорт център – Офис сграда А2, ет. 1, офис 124, представлявано от Р. Н. К. и П. Г. И., сумата от 1 452,08 лв. (хиляда четиристотин петдесет и два лв. и осем ст.), представляваща неустойка за забава по чл. 10 от сключения между страните договор от 23.01.2017 г., законната лихва върху главницата от 7 260,38 лв. (седем хиляди двеста и шестдесет лв. и тридесет и осем ст.) за периода от 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 297,69 лв. (хиляда двеста деветдесет и седем лв. и шестдесет и девет ст.) – съдебно-деловодни разноски.

Сумата може да бъде платена по следната банкова сметка ***:

Сосиете Женерал Експресбанк

IBAN: ***: *****.

Решението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните по делото.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала:

СА