№ 232
гр. Бургас, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20232100101283 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. К. Г., ЕГН **********
от ******, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 50, ет. 1- адв. Здравко
Радулов против К. А. Г., ЕГН ********** и Д. К. Г., ЕГН **********- двете с адрес
********, с която се иска да бъде обявен за относително недействителен по отношение на
ищеца договор за дарение на недвижим имот от 02.02.2023г., сключен под формата на
нотариален акт № ********г. на нотариус Гергана Недина, вписана под № 607 на
Нотариалната камара, вписан в дв. вх. № ****** на Сл. Вп. при РС- Поморие, с който Д. Г. е
дарила на дъщеря си следния свой собствен недвижим имот: сграда с идентификатор
******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, община Поморие,
одобрени със заповед РД 18-36/29.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на картата и кадастралните регистри, засягащо сградата, от 07.03.2023г., която
сграда е с адрес: ******, разположена в поземлен имот с идентификатор ******, застроена
площ 71, кв.м., брой етажи 3, брой самостоятелни обекти- 4, предназначение- жилищна
сграда- еднофамилна, която сграда съгласно съдебно решение по гр.д. № 173/2008г.
представлява триетажна сграда със застроена площ 81.83кв.м. на първи етаж, 86.88кв.м. на
втори етаж и 87.53кв.м. на трети етаж, построена в северната част на УПИ VIII-315 в кв. 19
по плана на гр. Поморие.
Ищецът твърди, че с решение № 74/25.05.2010г. постановено по гр.д. № 173/2008г.
вторият ответник Д. Г. е осъдена да му заплати сумата 119 424лв. Заявява, че към момента
на исковата молба тази сума не била заплатена, но на 02.02.2023г. с договор за дарение
втората ответница се е разпоредила в полза на първата с процесния недвижим имот. С това
правно действие вторият ответник увредила интересите на ищеца като неин кредитор, тъй
като е намалил имуществото си. Заявява право на задържане върху процесния имот докато
сумата ведно със законната лихва върху нея не бъде изплатена.
Ищецът счита, че са налице всички предпоставки в чл. 135 ЗЗД, поради което моли за
уважаване на иска.
Ответниците по делото са депозирали общ отговор на исковата молба. С него
оспорват предявения иск. Считат заявеното право на задържане за недопустимо в
1
настоящото производство.
По отношение качеството на кредитор на ищеца поясняват, че последният
претендира да е кредитор на втората ответница съобразно влязло в сила решение по гр. д. №
173/2008г. на РС- Поморие, с което е присъдена сума в размер на 119424 лв. за уравнение
на дяла му при извършена делба на съсобствения между него и втората ответница
недвижими имоти. Решението влязло в сила на 08.04.2011г., като оттогава са минали повече
от 12 години, като през целия този период от време ищецът не е предприел действия за
принудително събиране на присъдената му сума, въпреки че втората ответница не е
заплатила същата доброволно, поради липса на финансова възможност за това. С оглед това
и съгласно чл. 117 ал. 2 ЗЗД вземането на ищеца по съдебното решение по гр.д. №
173/2008г. на РС Поморие и издадения въз основа на него изпълнителен лист било погасено
по давност още на 08.04.2016г. От казаното следвало, че ищецът не притежавал качеството
кредитор на втората ответница, нито имал правна легитимация да води настоящото
производство. Също така се посочва, че ответницата не е знаела за увреждането на ищеца,
тъй като за нея той вече не е кредитор.
Във връзка с искането за упражняване на право на задържане се излагат аргументи,
че според нормата на чл.72 ал.3 ЗС добросъвестният владелец има право да задържи вещта
до заплащане на извършените подобрения и разноски за нейното запазване, но като
обезпечителна мярка за събиране на стойността на тези подобрения. Поради тази причина
искането се явявало неоснователно.
Предявен е от ответницата Д. Г. инцидентен установителен иск, с който се моли да се
приеме за установено, че същата не дължи на ищеца сумата от 119 424 лв. Претендират се и
направените по делото разноски. Съдържанието на исковата молба по инцидентния
установителен иск съвпада с отговора на исковата молба.
Предоставен е срок на първоначалния ищец за отговор по инцидентния
установителен иск. Същият го счита за недопустим и неоснователен. Искът бил недопустим,
тъй като в производството по чл. 135 ЗЗД длъжникът не можел да се брани с възражения,
които се основавали на отношения, легитимиращи ищеца като кредитор. Претенцията била
и неоснователна, тъй като погасителната давност за иска по чл. 135 започвала да тече от
извършване на сделката. Недействителността на сделката представлявала правна забрана за
публичната му продажба за задълженията на длъжника, който е собственик на недвижимия
имот. Началният момент на давностния срок за предявяване на Павлов иск не зависил от
това дали увреждащото действие е извършено след възникване на вземането или преди
възникването му, но е предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да
увреди кредитора. В конкретния случай давностният срок е започнал да тече от
02.02.2023г., когато е вписан нотариалният акт за дарение и към датата на предявяване на
иска не е изтекъл. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че с влязло в сила на 08.04.2011г., решение № 74/25.05.2010г.
на Районен съд гр.Поморие, постановено по гр.д. № 173/2008г. ответницата Д.К. Г./Г./ е
осъдена да заплати на ищеца Д. Г. сумата 119 424 лв. за уравнение на дяла на последния,
предвид възлагането и на жилищна сграда в гр.Поморие, построена в северната част на УПИ
VIII-315 в кв.19 по плана на Поморие. Не са налице различни позиции на страните относно
обстоятелството, че към датата на предявяване на исковата молба тази сума не е заплатена
на ищеца, както и относно факта на осъществената прехвърлителна сделка между двете
ответници на 02.02.2023г., обективирана в договор за дарение, сключен под формата на
нотариален акт № ********г. на нотариус Гергана Недина, вписана под № 607 на
Нотариалната камара, вписан в дв. вх. № ****** на Сл. Вп. Не съществуват разногласия и
2
досежно издаването на изпълнителен лист от Районен съд гр.Поморие в полза на ищеца на
02.06.2023г. за посочената по-горе сума, присъдена по делото.
Спорът е концентриран върху това допустимо ли е ответницата Д. Г. да предяви в
настоящия процес инцидентен установителен иск, както и относно момента на започване на
началото на давностния срок. В тази връзка ищецът излага съображения от кога, според
него, започва да тече срока за погасяване на отменителния иск, а ответницата излага
аргументи за началото и края на давностния срок за погасяване на вземането на кредитора,
присъдено със съдебното решение.
Съдът вече се е произнесъл по допустимостта на инцидентния установителен иск/
съобразявайки постановките на Тълкувателно решение 2/2017г. от 09.07.2019г. на ВКС/,
като счита, че първо следва да разгледа предявената от Г. претенция, доколкото
произнасянето по същата е от преюдициално значение по отношение на формулираната с
първоначалната искова молба такава.
Отрицателният установителен иск, че Д. Г. не дължи на Д. Г. сума в размер на
119 424 лева, за която е осъдена със съдебно решение по гр.дело №173/2008г. по описа на
Районен съд гр.Поморие и издадения въз основа на него изпълнителен лист от 02.06.2023г. е
основателен, поради което и следва да се уважи.
Касае се за съдебно установено и присъдено вземане, като в този случай давностният
срок за погасяване на същото е петгодишен. Съдебният акт е влязъл в сила на 08.04.2011г.,
като това е именно момента, в който вземането е станало изискуемо. От тази дата е
започнал да тече посочения срок, като до 08.04.2016г. не са предприети каквито и да е
действия за събиране на вземането или такива, водещи до прекъсването на срока.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не е представлява действие за
принудително изпълнение, поради което и няма за последица започването на нова
погасителна давност. По делото и независимо от указаната тежест на ответника по
инцидентния иск, не проведено необходимото успешно доказване в подкрепа на позицията
на последния за съществуване на вземането. Доказателства за осъществяване на конкретни
действия по принудително изпълнение, включително подаване на молба за образуване на
изпълнително производство не са ангажирани. В настоящия случай кредиторът не разполага
с възможността да иска принудително осъществяване на материалното му право поради
изтеклата давност, при съобразяване обстоятелството, че същото не е упражнено в
определения от закона срок. Утвърждавайки защита на интересите на кредитора законът
овластява длъжника да се противопостави на изпълнението, ако защита не е била потърсена
повече от пет години- чл.110 ЗЗД. Соченото за съществуващо в полза на Г. парично
притезание е погасено по давност, който ефект, както вече се посочи, лишава кредитора от
възможността да наложи принудително изпълнение.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД е необходимо безспорно да
е установено, че ищецът е кредитор на ответника като има към него съществуващо вземане,
както и че с извършването на определени правни действия длъжникът е намалил
имуществото си, поради което уврежда кредитора. Поначало правото на кредитора да иска
обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на
чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително и непогасено по давност вземане,
като правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото,
какъвто е настоящия случай, тогава когато Павловият иск е обективно съединен с иск за
вземането му. При уважаване на отрицателния установителен иск и отричане
съществуването на вземането на кредитора е ясно, че не е налице един от елементите от
фактическия състав на претенцията по чл.135 ЗЗД, което предпоставя нейното отхвърляне,
без да е необходимо обсъждането на останалите, изискуеми от закона предпоставки. Както
се посочва в мотивите на тълкувателно решение 2/2017г. от 09.07.2019г. на ВКС, на
длъжника следва да бъде дадена възможност да оспори съществуването на вземането,
3
съответно въведе възражение за погасяването му по давност, а противното би довело като
резултат до несправедливо разкъсване на връзката между материалното правоотношение и
съответното му проявление в процеса по чл.135 ЗЗД и несъмнено е в разрез с принципите за
правната сигурност.
При предявяването на иска ищецът следва да има действително вземане, което не е
прекратено или погасено по давност, като част от фактическия състав на отменителния иск.
Липсата на качеството на кредитор в случая се извежда от проявеното бездействие на Г. да
събере вземането си, което е довело като последица до погасяването му в срока по чл.110
ЗЗД. Твърдения за обратното не са и въведени, а доказателства за предприета каквато и да е
инициатива от кредитора не са приобщени. Отсъствието на активна материалноправна
легитимация на лицето, предявило иска по чл.135 ЗЗД води като последица до неговата
неоснователност.
Предвид изложеното искът по чл.135 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото в полза на ответницата К. А. Г. следва да бъдат присъдени
направените разноски по първоначалния иск в размер на 2250 лева, а на ответницата Д. К. Г.
и ищца по инцидентния установителен иск следва да се присъдят направените разноски в
размер на 2250 лева по първоначалната претенция и на 9849.36 лева по инцидентния
установителен иск.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. К. Г., ЕГН ********** от
****** и Д. К. Г., ЕГН ********** от ********, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх
Евтимий“ № 50, ет. 1- адв. Здравко Радулов, че ищцата Д. К. Г. не дължи на ответника Д. К.
Г. сума в размер на 119 424 / сто и деветнадесет хиляди четиристотин двадесет и четири/
лева, присъдена с влязло в сила съдебно решение по гр.дело №173/2008г. на Районен съд
гр.Поморие и издадения въз основа на него изпълнителен лист №260009 от 02.06.2023г.,
поради погасяване на вземането по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. Г., ЕГН ********** от ********, съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 50, ет. 1- адв. Здравко Радулов против К. А. Г., ЕГН
********** и Д. К. Г., ЕГН **********- двете от ****** иск да бъде обявен за относително
недействителен по отношение на ищеца договор за дарение на недвижим имот от
02.02.2023г., сключен под формата на нотариален акт № ********г. на нотариус Гергана
Недина, вписана под № 607 на Нотариалната камара, вписан в дв. вх. № ****** на Сл. Вп.
при РС- Поморие, с който Д. Г. е дарила на дъщеря си следния свой собствен недвижим
имот: сграда с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Поморие, община Поморие, одобрени със заповед РД 18-36/29.04.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на картата и кадастралните
регистри, засягащо сградата, от 07.03.2023г., която сграда е с адрес: ******, разположена в
поземлен имот с идентификатор ******, застроена площ 71, кв.м., брой етажи 3, брой
самостоятелни обекти- 4, предназначение- жилищна сграда- еднофамилна, която сграда
съгласно съдебно решение по гр.д. № 173/2008г. представлява триетажна сграда със
застроена площ 81.83кв.м. на първи етаж, 86.88кв.м. на втори етаж и 87.53кв.м. на трети
етаж, построена в северната част на УПИ VIII-315 в кв. 19 по плана на гр. Поморие.
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН ********** от ********, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Св.
4
Патриарх Евтимий“ № 50, ет. 1 да заплати на К. А. Г., ЕГН ********** направените в
настоящото производство разноски в размер на 2250/две хиляди двеста и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН ********** от ********, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Св.
Патриарх Евтимий“ № 50, ет. 1 да заплати на Д. К. Г., ЕГН ********** от ******
направените в настоящото производство разноски в общ размер на 12 099.36/дванадесет
хиляди деветдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5