№ 34759
гр. С., 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110157213 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на П. Д. К., ЕГН **********,
живущ в гр. С., ж. к. ***********, чрез адв. И. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул.
*********** против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок
последният е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от
лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния
проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 26.01.2022 година, ищецът е сключил Договор за паричен заем
№ 625327 със „Сити Кеш“ ООД. Сочи се, че размерът на заемната сума е бил на стойност
2000.00 лева.
Твърди се, че в процесния договор е било уговорено, че заемателят се задължава в срок
от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина
и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или
1
банкова гаранция (поне едно от изброените).
Сочи се, че в процесния договор е било уговорено, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка
в общ размер на 826.05 лева. Твърди се, че въпреки това неустойката е била начислявана
автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят счита за
уведомен за нейното начисляване. Описва се, че начислената по тази точка неустойка се
заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
Твърди се, че на ищеца е била начислена неустойка в общ размер на 826.05 лева, тъй
като същият не е представил в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид
обезпечение, посочени в процесния договор.
Твърди се, че в процесния договор е уговорено, че размерът на отпуснатия заем е
2000.00 лева, размерът на погасителната вноска е „3 х 711.65 лева“, видът на вноската е
месечна, размерът на фиксирания годишен лихвен процент е 40.05 %, размерът на годишния
процент на разходите е 47.76 %, а размерът на общата сума, която следва да върне П. К. е
2134.95 лева.
Твърди се, че П. Д. К. е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ
размер на 2966.51 лева, включваща 2000.00 лева главница, 134.95 лева лихва, 826.05 лева
„неустойка“, и 5.51 лева заплатена без основание сума, с направена „отстъпка“ от 9.49 лева,
както следва: 977.51 лева на дата 04.03.2022 г.; 1002.00 лева на дата 08.04.2022 г.; 987.00 лева
на дата 09.05.2022 г.;
При горното се твърди от ищеца, че договорът е нищожен, недействителен на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни
правила. Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Твърди се, че настоящият случай касае сключването на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването
на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние.
Твърди се, че „Сити Кеш” ООД не е изпълнило императивно вмененото му задължение
да предостави на потребителя П. К. изискуемата преддоговорна информация, не е получил
валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за
условията, при които последната може да се откаже от него.
Твърди се, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни
съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност
представляват електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не
е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор
/например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар.
„формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от ГПК.
Твърди се, че че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и
2
разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договора.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1,
т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, като се сочи, че в нарушение на
императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като
процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на
ГПР, а действителният такъв /в размер на 190.30 % за конкретния договор/ е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди се, че така формулираните клаузи водят до пълна нищожност на процесиите
договори за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД поради
невъзможен предмет, както и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави.
Твърди се, че клаузата за неустойка е изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка и се твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1,
т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна
лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Сочи се, че определения от
кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва и начислената
„неустойка“) за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на
законната лихва за обезпечени заеми.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал.
1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание,
а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Сити Кеш”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Цариградско шосе“
№ 115Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев да заплати на П. Д. К., ЕГН
**********, живущ в гр. С., ж. к. ***********, чрез адв. И. Н. от САК, със съдебен адрес:
гр. С., ул. *********** сумата в размер на 25.00 лева, като частичен иск от сумата в размер
на 966.51 лева /деветстотин шестдесет и шест лева и петдесет и една ст./, представляваща
3
недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, платима
по банкова по сметка: БАНКА: „Кей Би Си Банк България” ЕАД, IBAN: BG22 RZBB 9155
1014 2590 30, BIC:RZBBBGSF с титуляр Адвокат Георги Чомпалов, чл. 39 от ЗАдвокатурата
и да присъди на ищеца разноски, в това число адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдвокатурата, платимо по сметка: БАНКА: „Кей Би Си Банк България”
ЕАД, IBAN: BG81 RZBB 9155 1014 2359 49, BIC:RZBBBGSF, с титуляр: Адвокат И. Н., чл.
39 от ЗАдвокатурата.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции.
Ответникът твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК и ЗПФУР.
Твърди се, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия
договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.
Твърди се, че договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.
Твърди се, че всички условия, включително за плащане на неустойка, и параметри по
договора са индивидуално договорени с потребителя, като на последния е дадена пълна,
точна и максимално ясна информация за задълженията и условията по кредита още преди
сключването на договора. Процесният договор за кредит съдържа всички реквизити по ЗПК
и ЗПФУР, а клаузите му са съставени на ясен и разбираем език, като формулировката и
тълкуването им създават яснота и информираност у потребителя какъв ще бъде крайният
размер на задължението му към кредитодателя общо и по пера.
Твърди се, че с клауза за неустойка не се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди се, че оспорената неустойка е действителна.
Твърди се, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му
клаузи се оборват от факта, че в периода 31.12.2020 г. - 11.11.2023 г. между страните са
сключени общо 8 договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита, като процесният договор е трети по ред.
Сочи се, че при сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с
условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че
обезпечение не бъде осигурено (особено при процесния), но въпреки това е изтеглила
заемните суми и се е ползвала от тях. Твърди се, че П. Д. К. е сключил договорите с
единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това
заведе искове за недействителност и връщане на платените суми над главницата. Сочи се, че
това е в пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в
преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да
черпи права от неправомерното си поведение.
Ответникът оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика и неравноправност
на договора.
4
С оглед на възраженията и твърденията в отговора на исковата молба се иска от съда
да отхвърли исковата претенция и присъди разноски в полза на ответника.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство е заявено осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от Закона за задълженията и договорите, с твърдения за извършено подлежащо на
връщане плащане по нищожен договор, в евентуалност по нищожна договорна клауза.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се
произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид
постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98
до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat
Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този
смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-
40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24,
дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че
облигационното правоотношение очертава ищецакато потребител и съответно в казуса е
приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на
клаузите на процесния договор и приложимите към него Общи условия и тарифа, относими
към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от
Закона за защита на потребителите.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – сключването на процесния договор.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
1 - по исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за
забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и
основание.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване извършеното плащане, а за ответникът е тежестта да докаже основанието за
плащането.
За ответника
Ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е изпълнил точно.
По доказателствените искания
По заявените от ищеца и ответника доказателствени искания за допускане като
доказателства, на представените писмени такива с исковата молба – съдът счита, че същите
5
са относими следва да бъдат допуснати от съда.
По доказателствените искания на ищеца за допускане и назначаване на съдебно
счетоводна експертиза - съдът приема това искане за релевантно и допустимо, относимо и
необходимо, като по него ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
По искането на ищеца съдът да задължи ответника на основание чл. 190 от ГПК да
задължите ответното дружество да представи в оригинал всички налични документи,
свързани с Договор за паричен заем № 625327/26.01.2022 г., включително, но не само
Договор за паричен заем № 625327/26.01.2022 г. и свързаните с него Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /Преддоговорна
информация/, Погасителен план и Общи условия – съдът приема искането за относимо и
допустимо и следва да го уважи, като укаже на ищеца да се запознае с представените към
отговора на исковата молба документи и лог файл и конкретизира искането си в първото
съдебно заседание.
Искането на основание чл. 190 от ГПК съдът да задължи ответното дружество да
представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания /в това число
платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните
книги/, от страна на лицето П. Д. К. по Договор за паричен заем № 625327/26.01.2022 г. е
относимо и следва да се уважи.
По искането на ищеца – на основание чл. 192 от ГПК да се задължи трето неучастващо
в делото лице - „Изипей“ АД, да представи официална справка за извършени плащания от
лицето П. Д. К. към „Сити Кеш” ООД за периода от 26.01.2022 г. до настоящия момент –
съдът следва да укаже на ищеца да представи молба по реда на чл.192 от ГПК с препис за
третото неучастващо по делото лице, като същото се отнася и по искането за „УниКредит
Булбанк“ АД, да представи официална справка за извършени плащания от лицето П. Д. К.
към „Сити Кеш” ООД за периода от 26.01.2022 г. до настоящия момент.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за допускане и назначаване на съдебно
–счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
Указва на ищеца, че следва да се запознае с приложените към отговора на исковата
молба доказателства и конкретизира искането си по чл.190 от ГПК по отношение на
изискване на документи от ответника, като му указва, че по искането по чл.192 от ГПК
6
следва да представи нарочна молба с препис за третото неучастващо по делото лице.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните: В случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не
изрази становище по отговора на исковата молба и не иска разглеждане на делото в негово
отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл.232, изречение второ, съгласно което в новото дело ищецът може да
ползва събраните доказателства само ако за тяхното повторно събиране има трудно
преодолима пречка.
٧ Страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат,
ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.Когато посочените лица не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл.40 ГПК/.
٧ Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и
се смята за връчени /чл.41 от ГПК/. При неизпълнение на задължението по чл.41, ал. 1 от
ГПК, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила,
без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази
7
процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба
ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса -
чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че
медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани
преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите
произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да
посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по
делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен
адрес: ************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
8
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ. Съгласно чл. 38, ал. 7 от ГПК -
когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез
системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; потвърждение, че съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел. адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел. адреси, като
9
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
Указва на страните, че: когато електронните изявления до съда се подават от
пълномощник, към изявлението се представя електронен образ на пълномощното, снет по
реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт във вид и по начин, позволяващи
възпроизвеждането му, освен ако упълномощаването не се извършва от страната по
електронен път. В случай, че упълномощаването е извършено по електронен път,
пълномощното следва да е подписано с квалифициран електронен подпис и по начин,
позволяващ удостоверяване на времето на подписване на пълномощното с точност до
година, дата, час, минута и секунда с квалифициран електронен времеви печат.
Документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда не се представя, ако
са заплатени по електронен път в процеса на подаването на изявлението и в
информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за
плащането.
Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда
изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и
след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са
заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да
получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна
форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал.
3 ГПК, освен в случаите по чл. 83 ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 04.12.2024 година
от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на исковата
молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10