Решение по дело №1287/2022 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 70
Дата: 23 март 2023 г.
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20221520201287
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Кюстендил, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520201287 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на А. И. Б., с ЕГН – ********** от с. **********,
обл. ******* срещу електронен фиш /ЕФ/ с. К № 6477085/2022г. , издаден от ОДМВР
Кюстендил, с който на осн. чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ глоба“ в размер на 100 лева. Иска се отмяна на ЕФ като се
твърди неговата незаконосъобразност. Претендират се разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва въззивната жалба и моли ЕФ да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
А. И. Б. е водач на МПС със специален режим на движение, по смисъла на чл. 91 от
ЗДвП / линейка/, собственост на Министерство на здравеопазването. Местоработата му е
във филиал на ЦСМП гр. Кюстендил, находящ се в с. Невестино.
На 13.01.2022 г. Б. изпълнявал служебните си задължения, като във връзка с получен
сигнал в 19:36 ч. за лице , нуждаещо се от спешна помощ е тръгнал в 19:45 ч. от адреса на
пациента в с. Невестино за МБАЛ в гр. Кюстендил, като управлявал МПС със специален
режим на движение марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег.№ ********. Като час на
пристигане в болничното заведение е отразен 20:35 ч. След този час линейката, управлявана
1
от Б. е тръгнала по обратнния маршрут – от гр. Кюстендил за с. Невестино. В хода на това
пътуване, в с. Багренци , в 20:43 ч., водачът специалния автомобил е извършил нарушение
за скорост, катко при максимално допустима скорост от 50 км/ч. за населено място се е
движел със скорост от 78 км/ч. / след приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача/.
Превишаването на скоростта е установено и заснето със стационарно техническо средство
SITRAFFICLYNX ERS 400 и същото представлява нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 25.10.2022 г., след като е подадена
декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП от представител на собственика на превозното
средство със специален режим на действие, в която е посочено, че именно А. Б. е
управлявал процесната линейка в момента на заснемане на нарушението с техническото
средство.
Недоволен от издадения му ЕФ останал въззивният жалбоподателя, поради което и
същият е сезирал съда с искане ЕФ да бъде отменен. Жалбата е процесуално допустима , но
по същество е неоснователна.
Атакуваният пред съда електронен фиш за налагане на глоба съдържа всички
изискуеми реквизити, съобразно нормата на чл. 189, ал.4, изр. второ от ЗДвП -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Безспорно е от представените от административно-наказващия орган документи,
приобщени към доказателствения материал по делото, че установяването на конкретното
нарушение-управление на МПС с превишена скорост за конкретния пътен участък-е
извършено с техническо средство, представляващо такова одобрено за измервателно
средство и отговарящо на всички метрологични изследвания.
Правният спор се свежда до това законосъобразно ли е ангажирана отговорността
на нарушителя, с оглед факта, че превозното средство, с което се твърди че е извършено
нарушението е такова със специален режим на действие / линейка/.

В разпоредбата на чл. 91, ал. 1 и 2 ЗДвП е предвидено, че моторни превозни
средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при
движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена
светлина и специален звуков сигнал, като специалният режим на движение се ползва само
при необходимост. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗДвП моторно превозно средство със специален
режим на движение подава едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя или червена
светлина и специален звуков сигнал.
От така цитираните разпоредби следва извод, че предвидените в закона
изключения от правилата за движение по пътищата, включително превишаване на
2
разрешената скорост, както и предвиденото анулиране на ел. фиш, важат в хипотезата при
която, съответното МПС, за което е предвидено правото да ползва специален режим на
движение, е използвало такъв в случай на необходимост. Целта на законодателя е
осигуряване на безпрепятствено осъществяване на дейността на служителите на съответната
организация, с оглед естеството й, като предвидената специална сигнализация има за цел
обозначаване на възможността съответното МПС да не спазва определени правила за
движение, както и безопасност на останалите участници в движението. Цитираните от
жалбоподателя разпоредби на чл. 189, ал. 6, т. 2 ЗДвП, чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 5, ал. 1,
т. 2 от Наредба №I141/18.09.2002 г., са приложими по отношение на МПС ползващо
специален режим на движение по смисъла на закона - чл. 91, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от ЗДвП
които при движението си подават едновременно указаните в закона светлинен и звуков
сигнал. Но този факт, дори да е установен , сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове
законосъобразност на поведението на водача на превозното средство със специален режим
на движение, каквото е линейката. Както вече бе посочено, следва да е доказано по
несъмнен начин, че автомобилът е бил в такъв режим „по необходимост“ . Опитът на
жалбоподателя да докаже именно такава необходимост, чрез представените писмени
доказателствени средства – амбулаторен дневник за проведени прегледи на процесната
дата , остана неуспешен. Този факт не се потвърди от доказателствените средства.
Действително в амбулаторния дневник за 08.12.2022 г. е направено вписване на преглед на
един пациент, но липсата на конкретика относно часа на прегледа, състоянието на
пациента не могат е пречка да се обоснове „необходимост“ за бързо придвижване на
линейката от гр. Кюстендил, където вече е бил оставен пациент, обратно във здравния
филиал в с. Невестино.
По изложените съображения, съдът прие, че към момента на осъществяване на
процесното нарушение не се установи по делото, автомобил марка „Ситроен“, модел
„Джъмпер“, с рег.№ ********* да се е движил при необходимост със специален режим на
движение, с което да попада в категорията МПС по чл. 189, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП посредством обжалвания ел. фиш, като не са били налице основания за
неговото анулиране.
По изложените съображения съдът намира обжалваният електронен фиш за
правилно и законосъобразно издаден, което като правна последица обуславя и неговото
потвърждаване.
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН въззиваемата
страна има право на разноски, включително и ако е защитавана от юрисконсулт. Такива са
претендирани и следва да се присъдят именно в посочения от процесуалния представител
на ОД на МВР гр. Кюстендил размер .

3
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.2 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло електронен фиш К № 6477085/2022г. , издаден от
ОДМВР Кюстендил, с който на осн. чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено
на А. И. Б., с ЕГН – ********** от с. **********, обл.*********** административно
наказание „ глоба“ в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА А. И. Б., с ЕГН – ********** от с. *********** да заплати на ОД на
МВР гр.Кюстендил юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4