РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Велико Търново, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА Д.А
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора С. К. К.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20244000600284 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по Глава ХХІ от НПК.
С присъда №7/18.06.2024г. ОС-Ловеч по НОХД№205/2023г. е
постановил: ПРИЗНАВА подсъдимия С. Л. И., за виновен за това, че: през
периода на 22.07.2021г. - 24.07.2021г. в гр. Плевен при условията на
продължавано престъпление - с 27 деяния, използвал данни от платежен
инструмент - CVV-код и номер на дебитна карта № 4106 6400 ********,
издадена от „Уникредит Булбанк" АД на името на „Ем ауто 08" ЕООД с
управител T. M. И.а, без съгласието на титуляря - управителя T. M. И.а, като
извършил 24 бр. транзакции представляващи залози в сайтове на
www.palmsbet.com администриран от дружество „Телематик интерактив
България" ЕАД ЕИК ********* и www.efbet.com администриран от
дружество „Бробет Лимитед", Малта, рег.№С40***, чрез свой профил в
www.efbet.com ******* и акаунт номер:БГ959*** и чрез използване на лични
1
данни - име и ЕГН, и профил регистрирани на друго лице ******** на името
на Х. Т. П.; ********* на името на Н. М. И.а, ******* на името на К. Л. И., на
обща стойност 1750 лв., подробно посочени в присъдата по дати и размер на
транзакцията, с непълнолетния П. С. в съучастие, поради което на основание
чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, го ОСЪЖДА на 2 /две/ години „лишаване
от свобода“. Не налага на подсъдимия С. Л. И. на основание чл. 55, ал. 3 от НК
предвиденото наказание „Глоба“.
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Л. И., за виновен за това, че през периода на
22.07.2021г. — 24.07.2021г. в гр.Плевен, в съучастие като помагач на П. К. С.,
последния в качеството му на извършител и като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си -
умишлено улеснил извършителя, като му предоставил дебитна карта № 4106
6400 ********, издадена от „Уникредит Булбанк" АД на името на „Ем ауто 08"
ЕООД с управител T. M. И.а, за да може С. да използва данните от платежния
инструмент - CVV-код и номер на дебитна карта № 4106 6400 ******* без
съгласието на титуляря - управителя T. M. И.а от гр.Плевен и да извърши 11
бр. транзакции представляващи залози в сайт www.palmsbet.com
администриран от дружество „Телематик интерактив България" ЕАД чрез
ползван от него профил *********. регистриран в gmail.com на името на
майка му Т. П. П. на обща стойност 520 лв., подробно посочени по дати и
размер на транзакцията, поради което и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.20,
ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК го осъжда на 2 /две/ години „лишаване от свобода“.
Не налага на подсъдимия С. Л. И. на основание чл. 55, ал. 3 от НК
предвиденото наказание „Глоба“.
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Л. И., за виновен за това, че: на 22.07.2021г.
в гр.Плевен, в съучастие като помагач на В. Д. З., последния в качеството му
на извършител, умишлено улеснил извършителя, като му предоставил дебитна
карта № 4106 6400 ********, издадена от „Уникредит Булбанк" АД на името
на „Ем ауто 08" ЕООД с управител T. M. И.а, за да може З. да използва
данните от платежния инструмент - CW-код и номер на дебитна карта № 4106
6400 ******** без съгласието на титуляря - управителя T. M. И.а от гр.Плевен
и да извърши 2 бр. транзакции, представляващи залози в сайт
www.palmsbet.com, администриран от дружество „Телематик интерактив
България" ЕАД, чрез регистриран и ползван от него профил ***********
регистриран abv.bg, на обща стойност 60 лв., както следва: На 22.07.2021г. в
2
гр.Плевен, извършил транзакция в размер на 10 лв., представляваща залог в
сайт www.palmsbet.com администриран от дружество „Телематик интерактив
България" ЕАД; На 22.07.2021г. в гр.Плевен, извършил транзакция в размер на
50 лв., представляваща залог в сайт www.palmsbet.com администриран от
дружество „Телематик интерактив България" ЕАД; поради което на основание
чл.249, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, го осъжда на 2 /две/ години
„лишаване от свобода“. Не налага на подсъдимия С. Л. И. на основание чл. 55,
ал. 3 от НК предвиденото наказание „Глоба“.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК определя на подсъдимия С. Л. И. общо
най-тежко наказание в размер на на 2 /две/ години „лишаване от свобода“. На
основание чл. 57, ал. 1, т.3 от НК определя на подсъдимия С. Л. И. да изтърпи
наложеното наказание „лишаване от свобода“ при Общ режим. Не налага на
подсъдимия С. Л. И. на основание чл. 55, ал. 3 от НК предвиденото наказание
„Глоба“. На основание чл. 59, ал. 1 от НК приспада от така определеното
общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия С. Л. И.
времето през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“,
считано от 05.01.2024 година до 11.01.2024 година включително и от
11.06.2024 година до 18.06.2024 година включително.
ПРИЗНАВА подсъдимия П. К. С. за виновен за това, че: през периода на
22.07.2021 г. - 24.07.2021 г. в гр.Плевен, в съучастие като извършител със С. Л.
И., последния в качеството му на помагач, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,
при условията на продължавано престъпление - с 11 деяния, използвал данни
от платежен инструмент - CVV-код и номер на дебитна карта № 4106 6400
********, издадена от „Уникредит Булбанк" АД на името на „Ем ауто 08"
ЕООД с управител T. M. И.а, без съгласието на титуляря - управителя T. M. И.а
от гр. Плевен, като извършил 11 бр. транзакции представляващи залози в сайт
www.palmsbet.com. администриран от дружество „Телематик интерактив
България" ЕАД ЕИК ********* чрез профил *********. регистриран в
gmail.com на името на майка си Т. П. П. ЕГН ********** на обща стойност
520 лв, подробно посочени по дати и размер на транзакцията, поради което по
чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.З във вр. чл. 54 от
НК, го осъжда на 3 /три/ месеца лишаване от свобода. Не налага на
подсъдимия П. К. С., на основание чл. 55, ал. 3 от НК предвиденото наказание
3
„Глоба“. На основание чл. 66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия П. К. С. за срок от 3 /три/
години от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Д. З. за виновен в това, че: на 22.07.2021г. в
гр.Плевен, в съучастие като извършител със С. Л. И., последния в качеството
му на помагач, при условията на продължавано престъпление - с 2 деяния,
използвал данни от платежен инструмент - CVV - код и номер на дебитна
карта № 4106 6400 ********, издадена от „Уникредит Булбанк" АД на името
на „Ем ауто 08" ЕООД с управител T. M. И.а, без съгласието на титуляря -
управителя T. M. И.а от гр.Плевен, като извършил 2 бр. транзакции
представляващи залози в сайт www.palmsbet.com, администриран от
дружество „Телематик интерактив България" ЕАД чрез свой профил
**********. регистриран в abv.bg, на обща стойност 60 лв., както следва: На
22.07.2021г. в гр.Плевен, използвал данни от платежен инструмент - CVV- код
и номер на дебитна карта №4106 6400 ********, издадена от „Уникредит
Булбанк" АД на името на „Ем ауто 08" ЕООД с управител T. M. И.а, без
съгласието на титуляря - управителя T. M. И.а от гр.Плевен, като от 1Р- адрес
85.130.107.81, администриран от „А1" ЕАД, извършил транзакция в размер на
10 лв., представляваща залог в сайт www.palmsbet.com администриран от
дружество „Телематик интерактив България" ЕАД чрез свой профил
********, регистриран в abv.bg; На 22.07.2021г. в гр.Плевен, използвал данни
от платежен инструмент - CVV - код и номер на дебитна карта №4106 6400
********, издадена от „Уникредит Булбанк" АД на името на „Ем ауто 08"
ЕООД с управител T. M. И.а, без съгласието на титуляря - управителя T. M. И.а
от гр.Плевен, като от 1Р- адрес 37.63.9.222, администриран от „А1" ЕАД
извършил транзакция в размер на 50 лв., представляваща залог в сайт
www.palmsbet.com администриран от дружество „Телематик интерактив
България" ЕАД чрез свой профил ********, регистриран в abv.bg; поради
което и на основание чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 във връзка с
чл. 55, ал.1 т.1 от НК го осъжда на 3 /три/ месеца лишаване от свобода. Не
налага на подсъдимия В. Д. З. на основание чл. 55, ал. 3 от НК предвиденото
наказание „Глоба“. На основание чл. 66 ал.1 от НК отлага изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия В. Д. З. за срок
от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл и за
разноските по делото.
4
Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимия С. Л. И.,
като я обжалва чрез адв. М. В., с твърдения за неправилност,
незаконосъобразност и нарушения на процесуалните правила. Иска се да бъде
отменена и вместо нея да бъде постановена нова такава, с която С. Л. И. да
бъде признат за невинен и оправдан.
Недоволни от постановената присъда са останали подсъдимите В. Д. З. и
П. К. С., като я обжалват чрез адв. Д. З., с твърдения за неправилност,
незаконосъобразност и нарушения на процесуалните правила. Иска се да бъде
отменена и вместо нея да бъде постановена нова такава, с която В. Д. З. и П.
К. С. да бъдат признати за невинни и оправдани.
С определение от 13.01.2025г. по ВНОХД№284/2024г. по описа на ВТАС
се прекратява съдебното производство по подадената от подсъдимия П. К. С.
жалба срещу присъда №7/18.06.2024 г., постановена по НОХД №205/23 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч.
В съдебно заседание представителят на АП-Велико Търново изразява
становище, че присъдата подлежи на потвърждаване, въпреки допуснатите
слабости при постановяването.
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия С. Л.
И., адв. В. моли да се приеме, че присъдата е неправилна и същата да бъде
отменена и се постанови оправдателна такава и алтернативно да бъде
отменена присъдата и да бъде върнато делото на първоинстанционния съд за
ново разглеждане от друг съдебен състав или да бъде намалено наказанието на
подсъдимия.
В съдебно заседание подсъдимия С. Л. И. поддържа казаното от
защитника му.
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия В. Д.
З., адв. Д. З. моли да се приеме, че присъдата е неправилна и същата да бъде
отменена и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на
Окръжен съд - Ловеч или да се постанови оправдателна такава.
В съдебно заседание подсъдимия В. Д. З. поддържа казаното от
защитника му.
В съдебно заседание подсъдимия П. К. С. не изразява категорично
становище по делото.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на
страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
5
По допустимостта на жалбите.
Жалбата на подсъдимия С. Л. И., подадена чрез адв. М. В. е в
предвидения от закона срок и от активно легитимирано лице, поради което
следва да се приеме, че е процесуално допустима.
Жалбата на подсъдимия В. Д. З., подадена чрез адв. Д. З. е в предвидения
от закона срок и от активно легитимирано лице, поради което следва да се
приеме, че е процесуално допустима.
По основателността на жалбите.
За да постанови присъдата си ОС-Ловеч е приел фактическа
обстановка, аналогична на предложената от прокурора. Този фактическа
обстановка ОС-Ловеч е приел при следния анализ на доказателствата:
Обсъдени са: заключението на вещото лице д-р Т. по съдебно -
психиатричната експертиза на П. К. С. на л. 39-51, т. 2 от досъдебното
производство; заключението на вещото лице по психиатричната експертиза на
В. Д. З. на л. 90-102, т. 2 от досъдебното производство; заключението на
вещото лице по психиатрична експертиза на С. Л. И. на л. 106-118, т. 2 от
досъдебното производство; заключението на вещото лице д-р Т. по съдебно -
психиатричната експертиза на М. Н. Д. на л. 55-67, т. 2 от досъдебното
производство; заключението на вещото лице д-р Т. по съдебно -
психиатричната експертиза на Х. Т. П. на л. 71-85, т. 2 от досъдебното
производство;
Още е посочено, че съгласно справка от Vivacom (БТК ЕАД), номер
087648**** е регистриран на 21.12.2020 г. на името на С. Л. И.. Номер
08766****** е регистриран на името на брат му - К. Л. И. на 23.11.2020 г.
Съгласно справка от мобилен оператор „А1“ 1Р-адреси: 37.63.1.124,
37.63.9.80, 85.118.77.15, 37.63.14.139, 151.251.254.200, 37.63.1.214, 37.63.9.222
и 85.130.107.81 са регистрирани на името на С. В. З., майка на подсъдимия В.
З.. Номер 088736**** е регистриран на името на „Петромакс Секюрити Груп“
ООД гр. Плевен, а номер 088677**** на името на И.а Й. М. от гр. Кюстендил.
ОС-Ловеч е изложил и следните правни съображения: Приел е, че
подсъдимият С. Л. И. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението чл. 249, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1
от НК, като подробно са изброени деянията по обвинението. Посочено е още,
че от обективна страна деянието е осъществено от подсъдимия С. И. чрез
действие, като на посочената дата и място чрез използване данни на платежен
инструмент /CVV - код и номер на дебитна карта №4106 6400 ********,
издадена от „Уникредит Булбанк" АД на името на „Ем ауто 08" ЕООД с
6
управител T. M. И.а/, без съгласието на титуляря - управителя T. M. И.а от
гр.Плевен, като от посочените адреси е извършил трансакции на посочените
суми, представляващи залог в отразените сайтовете чрез своя профил. Още е
посочено, че от субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Също така ОС-Ловеч посочва, че деянието е квалифицирано като
престъпление по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, тъй като е
извършено при условията на продължавано престъпление - извършени са
двадесет и седем деяния, които осъществяват състав на едно и също
престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Ловешкият окръжен съд също е приел, че подсъдимият С. Л. И. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 249, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 26,
ал. 1 от НК, като през периода на 22.07.2021г. — 24.07.2021г. в гр.Плевен, в
съучастие като помагач на П. К. С. на обща стойност 520 лв., като подробно са
изброени деянията по обвинителния акт. Още се посочва, че от обективна
страна деянието е осъществено чрез действие, като на посочената дата и място
подсъдимият С. Л. И. е предоставил данни на платежен инструмент /CVV - код
и номер на дебитна карта №4106 6400 ********, издадена от „Уникредит
Булбанк" АД на името на „Ем ауто 08“ ЕООД с управител T. M. И.а/, без
съгласието на титуляря - управителя T. M. И.а от гр.Плевен, на П. К. С., който
е извършил от посочените адреси 11 трансакции на посочените суми,
представляващи залог в отразените сайтовете чрез ползван от него профил
*********. регистриран в gmail.com на името на майка му Т. П. П.. Деянието е
квалифицирано като престъпление по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1
НК, тъй като е извършено при условията на продължавано престъпление -
извършени са единадесет деяния, които осъществяват състав на едно и също
престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Деянието е
квалифицирано като престъпление по чл. 249, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 4
във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като е осъществено от подсъдимия С. Л. в
съучастие като помагач на подсъдимия П. К. С. по смисъла на чл. 20, ал. 4 НК,
последния в качеството му на извършител. Подсъдимият С. Л. умишлено е
улеснил извършването на престъплението, като е предоставил на П. К. С.
данни на платежен инструмент /CVV - код и номер на дебитна карта №4106
6400 ********, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД на името на „Ем ауто 08"
ЕООД с управител T. M. И.а/, без съгласието на титуляря - управителя T. M.
И.а от гр.Плевен.
Също така Ловешкият окръжен съд приема, че подсъдимият С. Л. И. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
7
престъплението по чл.249, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 26, ал.
1 от НК, в съучастие като помагач на В. Д. З., последния в качеството му на
извършител, на обща стойност 60 лв., като са описани деянията, така както са
по обвинението. Посочва се във връзка с това деяние, че от обективна страна
деянието е осъществено чрез действие, като на посочената дата и място С. Л.
И. е предоставил данни на платежен инструмент /CVV - код и номер на
дебитна карта №4106 6400 ********, издадена от „Уникредит Булбанк" АД на
името на „Ем ауто 08" ЕООД с управител T. M. И.а/, без съгласието на
титуляря - управителя T. M. И.а от гр. Плевен, на В. Д. З., който е извършил от
посочените адреси две трансакции на посочените суми, представляващи залог
в отразените сайтовете чрез своя профил. Деянието е квалифицирано като
престъпление по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, тъй като е
извършено при условията на продължавано престъпление - извършени са две
деяния, които осъществяват състав на едно и също престъпление, през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Деянието е
квалифицирано като престъпление по чл. 249, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 4
във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като е осъществено от подсъдимият С. Л. в
съучастие като помагач на подсъдимия В. Д. З. по смисъла на чл. 20, ал. 4 НК,
последния в качеството му на извършител. Подсъдимият С. Л. умишлено е
улеснил извършването на престъплението като е предоставил на В. Д. З. данни
на платежен инструмент /CVV - код и номер на дебитна карта №4106 6400
********, издадена от „Уникредит Булбанк" АД на името на „Ем ауто 08"
ЕООД с управител T. M. И.а/, без съгласието на титуляря - управителя T. M.
И.а от гр.Плевен.
Относно подсъдимия П. К. С. ОС –Ловеч, приема че е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка чл. 20, ал. 2 във връзка с
чл.63, ал.1, т. 3 НК, в съучастие като извършител със С. Л. И., последния в
качеството му на помагач, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството
и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при условията на
продължавано престъпление с 11 деяния., като деянията са посочени
подробно, съобразно обвинението. Твърди се, че от обективна страна деянието
е осъществено чрез действие, като на посочената дата и място П. К. С. чрез
използване данни на платежен инструмент /СУУ - код и номер на дебитна
карта №4106 6400 ********, издадена от „Уникредит Булбанк" АД на името
на „Ем ауто 08" ЕООД, с управител T. M. И.а/, без съгласието на титуляря -
управителя T. M. И.а от гр.Плевен, като от посочените адреси е извършил
единадесет трансакции на посочените суми, представляващи залог в
отразените сайтовете, чрез ползван от него профил *********., регистриран в
gmail.com на името на майка му Т. П. П.. Деянието е квалифицирано като
престъпление по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, тъй като е
извършено от П. К. С. при условията на продължавано престъпление -
8
извършени са единадесет деяния, които осъществяват състав на едно и също
престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Още се посочва, че деянието е квалифицирано за подсъдимия П. К. С.
като престъпление по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, тъй като е
извършено от него като извършител в съучастие със С. Л. И., последния в
качеството му на помагач. По делото е установено, че подсъдимият С. Л. И. е
предоставил на подсъдимия П. К. С. данните на платежен инструмент - СУУ -
код и номер на дебитна карта №4106 6400 ********, издадена от „Уникредит
Булбанк" АД на името на „Ем ауто 08" ЕООД, с управител T. M. И.а.
Подсъдимият П. К. С. е участвал в самото изпълнение на престъплението по
смисъла на чл. 20, ал. 2 НК, поради което за него е квалифицирано като
престъпление по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК. Деянието е
квалифицирано като престъпление по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал.1, т.
3 НК, тъй като е осъществено от С. като непълнолетен, но като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. В
тази връзка се посочва, че е заключението на вещото лице д-р Тумбев по
съдебно - психиатричната експертиза на П. К. С., от което се установява, че С.
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Съдът кредитира заключението по съдебно - психиатричната
експертиза като правилно, обосновано и съответстващо на събраните по
делото доказателства. Сочи се още, че от субективна страна деянието е
извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
На следващо място Ловешкият окръжен съд приема, че подсъдимият В.
Д. З. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 20,
ал. 2 НК, в съучастие като извършител със С. Л. И., последния в качеството му
на помагач, при условията на продължавано престъпление - с 2 деяния, като са
посочени деянията, съобразно внесеното обвинение. И за този подсъдим е
посочено, че от обективна страна деянието е осъществено чрез действие, като
на посочената дата и място, чрез използване данни на платежен инструмент
/CVV - код и номер на дебитна карта №4106 6400 ********, издадена от
„Уникредит Булбанк“ АД на името на „Ем ауто 08" ЕООД, с управител T. M.
И.а/, без съгласието на титуляря - управителя T. M. И.а, като от посочените
адреси е извършил две трансакции на посочените суми, представляващи залог
в отразените сайтовете чрез своя профил. От субективна страна деянието е
извършено виновно от подсъдимият, при пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Деянието е
квалифицирано като престъпление по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1
НК, тъй като е извършено при условията на продължавано престъпление -
9
извършени са две деяния, които осъществяват състав на едно и също
престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 249, ал. 1 във
връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, тъй като е извършено от З. в
съучастие като извършител със С. Л. И., последния в качеството му на
помагач. По делото е установено, че подсъдимият С. Л. И. е предоставил на
подсъдимия З. данните на платежен инструмент - CVV - код и номер на
дебитна карта №4106 6400 ********, издадена от „Уникредит Булбанк" АД на
името на „Ем ауто 08“ ЕООД, с управител T. M. И.а. Подсъдимият З. е
участвал в самото изпълнение на престъплението по смисъла на чл. 20, ал. 2
НК, поради което за него е квалифицирано като престъпление по чл. 249, ал. 1
във връзка с чл. 20, ал. 2 НК.
По възражението на защитата на подсъдимите ОС-Ловеч е изложил
следните съображения:
Относно възражението на защитата на подсъдимите, че по делото са
разпитани свидетели, показания на които са неубедителни и от тях не е
изяснен механизма и начина на извършване на деянията ОС-Ловеч посочва, че
този довод е неоснователен. В тази насока съдът твърди, че обвинението е
доказано по безспорен и несъмнен начин от показанията на свидетелите -
показания на свидетелката T. M. И.а, дадени на досъдебното производство том
2, лист 1-4 и прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 прил. 2
от НПК, показания на свидетеля Е. П., дадени на досъдебното производство
том 2, лист 25, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 прил. 2
от НПК, досъдебното производство том 2, лист 25 и прочетени на основание
чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 1 прил. 2 от НПК, показания на свидетеля
Станислав Д. И., дадени на досъдебното производство том 2, лист 34,
прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, показания на
свидетеля Т. П. П. , дадени на досъдебното производство том 2, лист 35 и
прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 прил. 2 от НПК,
показания на свидетел М. Н. Д., дадени на досъдебното производство том 2,
лист 12-13, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК,
показания на свидетеля И.а Й. М., дадени на досъдебното производство том 2
и прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 прил. 2 от НПК,
показания на свидетеля Х. Т. П., дадени на досъдебното производство том 2 и
прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, показанията
на св. Т. М. В., дадени на досъдебното производство том 2 и прочетени на
основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК, както и от приложените
писмени доказателства в т. 3. Съдът посочва, че дава вяра на показанията на
посочените свидетели, тъй като са последователни, непротиворечиви, дадени
са непосредствено след извършване на деянието и съответстват на
приложените писмени доказателства в т. 3.
10
На практика не е налице отговор на това възражение защото има само
изброяване на свидетелите. Липсва анализ на тези гласни доказателства.
Такъв не е направен и в мотивите преди отговора на възраженията на
защитниците. Освен това не е ясно защо съдът се позовава само на
прочетените показания от досъдебното производство, при положение, че
свидетелите са разпитвани в съдебно заседание. Това поставя и въпроса защо
се ползват тези от досъдебното производство, а не тези от съдебното, които
съдът събира непосредствено. Декларативното изявление в мотивите, че съдът
„дава вяра на показанията на посочените свидетели, тъй като са
последователни, непротиворечиви, дадени са непосредствено след
извършване на деянието и съответстват на приложените писмени
доказателства в т. 3, не са мотиви по същество. На следващо място следва да
се има предвид разпоредбата на чл.281 ал.4 от НПК. Това налага съдът да
изложи съображения конкретно кои факти приема въз основа на прочетените
показания и кои са другите доказателства, които подкрепят тези обвинителни
доказателства. Посочването, че се ползват писмените доказателства в т.3 в
подкрепа на тези гласни доказателства по никакъв начин не отговаря на
изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Въобще напълно липсва отговор на това
възражение, което е съществено и свързано пряко с извършването на деянието
и авторството.
На следващо място ОС-Ловеч обсъжда възражението, че е налице
несъставомерно деяние, тъй като в диспозитива, посочен в обвинителния акт,
липсва елемент от състава на престъплението - „ако деянието не съставлява
по-тежко престъпление“. В диспозитива на обвинителния акт липсва
изписване „ако деянието не съставлява по-тежко престъпление“, но съдът
приема, че посоченото нарушение не води до несъставомерност на деянията.
Следва да се отбележи, че ОС-Ловеч напълно основателно посочва, че не е
налице несъставомерно обвинение и в тази връзка следва да се допълни и че
не е налице нарушаване правото на защита на подсъдимите. Това е така
защото изразът „ако деянието не съставлява по-тежко престъпление“ не е
типичен елемент на състава на престъпление, който визира юридически факт
от обективната действителност. Типичните елементи на състава на правната
норма визират винаги някакво поведение, което поражда съответното
наказателно правоотношение. В случая обсъждания израз не визира такова
поведение, а представлява изключване на отговорността по чл.249 от НК в
случай на деяние, което изпълва и друга наказателноправна норма, която е по-
тежко наказуема. На първо място това е въпрос само на приложение на закона
при едни и същи факти, пораждащи наказателно правоотношение. На второ
място самият факт, че прокурорът е повдигнал обвинение по чл.249 от НК
11
означава, че приема, че не е реализиран по-тежко наказуем състав. На
следващо място този начин на обвиняване е по-благоприятния за подсъдимия,
защото предвижда търсене на минималната наказателна отговорност, тъй като
се приема, че поведението не изпълва по-тежко наказуемо престъпление.
Следващото възражение, което се обсъжда е, че дебитната карта не е
иззета по надлежния ред като веществено доказателство, а тя представлява
платежния инструмент, който според обвинителния акт е използван от
подсъдимите. На досъдебното производство не е приложена като веществено
доказателство дебитната карта, но по делото е изяснено собствеността й,
неправомерното й ползване и броя на извършените плащания с нея
/четиридесет/. ОС-Ловеч посочва, че тези факти се установяват от гласните
доказателства - показания на свидетелката T. M. И.а, дадени на досъдебното
производство том 2, лист 1-4 и прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с
ал. 1, т. 2 прил. 2 от НПК, показания на свидетеля Емил Петров, дадени на
досъдебното производство том 2, лист 25, прочетени на основание чл. 281, ал.
4 във вр. с ал. 1, т. 2 прил. 2 от НПК, както и от писмени доказателства - писма
„Уникредит Булбанк“ АД и извлечения от банкова сметка на „Ем ауто 08“
ЕООД“.
Към горните съображения на ОС-Ловеч следва да се добави и това, че
възражението по съществото си не е основателно и поради това, че
обвинението не е за ползване на дебитната карта, а за използване на данни от
платежен инструмент. В този смисъл не е налице и пряка връзка на
обвинението с физическата пластика, а с данните които тя съдържа. В този
смисъл не е решаващ факта на липсата на тази карта.
На следващо място ОС-Ловеч посочва, че е неоснователно и
становището на защитата, че липсват доказателства от обективна и
субективна страна за съучастие на подсъдимите, тъй като не са описани
конкретни действия, характеризиращи обща връзка на подбудител и
извършител. Застъпва се тезата, че умисълът следва да е общ по обвинението
за помагачество с конкретно посочена цел. От фактическата обстановка е
изяснено, че подсъдимият С. И. е намерил в гр. Плевен на 22.07.2021 г.
дебитната карта с № 4106 6400 ********, издадена от „Уникредит Булбанк“
АД на името на „Ем ауто 08“ ЕООД, с управител T. M. И.а от гр. Плевен.
Същия ден подсъдимият С. И. се срещнал с подсъдимите П. С. и В. З., с които
12
бил в приятелски отношения. Той им споделил за намерената дебитна карта,
като им предоставил данните й. Подсъдимите П. С. и В. З. направили снимки
на картата и чрез данните й по-късно извършили залози в „Палмс бет“ и
„Ефбет“. За умисъла на подсъдимия следва да се съди по действията им. Всеки
един от тримата подсъдими е бил с ясното съзнание, че не разполага с
разрешение и съгласие на собственика на дебитната карта за използването й.
При горния отговор на ОС-Ловеч на това съществено възражение,
следва да се посочи, че на практика липсват съображения защо се отхвърля
същото. Позоваването на приетата фактическа обстановка не дава отговор,
защото въпросът е въз основа на какви доказателства е приета тази
фактическа обстановка. Не става ясно от кои доказателства съдът приема, че
С. И. е намерил въпросната карта, че същия ден се е срещнал с подсъдимите,
че им е предоставил данните от същата и че това предоставяне е с цел да бъде
използвана от тях. Това са съществени въпроси, които е следвало съдът да
обсъди подробно, с анализ на относимите доказателства. Такъв анализ
напълно липсва, както относно доказателствените средства, способите на
доказване, така и относно достоверността им. В тази връзка следва да се
посочи, че по делото напълно липсват преки доказателства за деянията и на
тримата подсъдими, което налага подробен анализ на доказателствената
съвкупност, за да се стигне до извод за извършване на деянието. Само следва
да се добави, че дори приложената снимка на лична карта в сайта за залагане
не е пряко доказателство за извършване на деянието, защото не доказва пряко,
че лицето на снимката е извършило залагането и е осъществило транзакцията.
На следващо място съдът обсъжда възражението на адв. В., че целият
механизъм на доказване на престъпленията по обвинителния акт, на стр. 2, са
посочени приложени писма по досъдебното производство, с издател „Еф бет“
и „Телематик интерактив“, относно посочени акаунти, съответни регистрации
с телефонни номера и копия на лични карти, справки от „Виваком на мобилни
номера и справки от мобилен оператор „А1“ с ай пи адреси, регистрирани на
посочени лица. Защитата застъпва тезата, че доказателствата, които са
ползвани от обвинението - справки и писма - не са способ, посочен в НПК, за
събиране на доказателства. Сочи, че начина на събиране на доказателства и
способите са посочени конкретно от законодателя и те са осем на брой.
Приема, че приложените писма и незаверени приложения към тях от частни
13
лица и фирми нямат самостоятелна доказателствена стойност, те са писмени
доказателства, които не са проверени от органите на досъдебното
производство посредством предвидените способи в НПК.
Във връзка с това възражение ОС-Ловеч посочва, че в конкретния казус
обвинението е изградено въз основа на гласни и писмени доказателства.
Способите на доказване са посочени в чл. 136, ал. 1 НПК и в настоящото дело
са извършени разпити на свидетели и са били назначени съдебно
психологически експертизи на тримата подсъдими и двама свидетели.
Приложените справки и писма са писмени доказателства, а не способ за
доказване. В хода на съдебното следствие не е правено искане за допускане на
експертиза за проверка на приобщените писмените доказателства. Не е било
налице и основание за назначаване на експертиза. Приложените писма и
справки са изискани от органите на досъдебното производство и имат
необходимите реквизити. Страните не са направили искания за повторно
изискване на приложените по досъдебното производство справки и писма,
както и за назначаване на съответни експертизи. В хода по същество не са
направени конкретни възражения по приложените писмени доказателства, за
да бъдат обсъдени от съда в мотивите.
От приложено извлечение от банкова сметка на „Ем ауто 08“ ЕООД е
установено, че за периода на 22.07.2021 - 24.07.2021 г. са извършени операции
с картата, представляващи плащане към дружествата „Ефбет“ и „Телематик
интерактив“. От приложени писма, ведно с приложения към тях, се
установява, че „Ефбет“ и „Телематик интерактив“ са организатори на
хазартни игри, а описаните плащания представляват залози. „Ефбет“ е
организатор на хазартни игри, изискващи предварителна регистрация, и
достъп до сайт www.efbet.com, администриран от дружество „Бробет
Лимитед“ - дружество с регистрация в Малта. Дебитната карта е използвана,
като чрез нея са направени депозити в следните потребителски акаунти:
Акаунт *******, регистриран на подсъдимия С. Л. И., Акаунт seksamarto,
регистриран на св. М. Н. Д., след въвеждане на данните от картата,
потребителите са пренасочвани към виртуален ПОС терминал, в който те сами
въвеждат данните си и тези от банковата карта, както и съответните защити,
свързани с нейното ползване. За регистрация в сайта и създаване на
съответния потребителски акаунт, потребителите са се удостоверили с копие
14
на лична карта, от която съобразно справка се установява ползвателя на
данните на дебитна карта № 4106 6400 ********, с титуляр „Ем ауто 08“
ЕООД и които са съответно С. Л. И. и М. Н. Д..
По отношение на транзакциите, направени към получател „Телематик
интерактив“ ЕАД е установено, че дружеството администрира сайт
www.palmsbet.com - дружество, което организира хазартни игри, съобразно
чл. 47 от Закона за хазарта.
За да участва в игрите, всеки един участник извършва индивидуална
регистрация, посредством регистрационна форма в сайта. Задължително е
предоставянето на телефонен номер, копие на лична карта, електронна поща,
потребителско име и парола, като не се допуска регистрация на лица, които не
са навършили 18 години. Задължително условие за верификация на акаунта е
предоставяне на документ за самоличност, както и достъпване на акаунта
посредством потребителско име и парола.
От приложена справка се установява, че данните на дебитна карта
№4106 6400 ********, с титуляр „Ем ауто 08“ ЕООД са ползвани от
ползвателите на следните акаунти: Х. П. с ел. поща: ********; Н. И.а с ел.
поща: **********; Т. П. с ел. поща: *************;
В. З. с ел. поща: ************; К. И. с ел.
поща: *******; С. И. с ел. поща: ************; Т. В. с ел. поща: *******.
Чрез ползване на описаните акаунти са били извършени успешни
депозити, чрез използване на данни от дебитна карта № 4106 6400 ******** с
титуляр „Ем ауто 08“ ЕООД, представлявано от управителя Таня И.а, като
транзакциите са отразени успешно в системата на сайта и са изиграни.
Горните съображения на ОС-Ловеч не дават отговор на съществения
въпрос за авторството на деянието и на тримата подсъдими. Ползвани са
извадки от обвинителния акт без какъвто и да е анализ за това какво се
установява конкретно за всеки един от подсъдимите и защо се приема че са
извършили залаганията. При налични твърдения в обвинителния акт, че
залаганията са от различни профили поне е следвало да се обсъди защо се
приема, че подсъдимия И. и С. са ги извършили, а не лицето със съответния
профил. Въобще липсва анализ на писмата от операторите, на които се
позовава ОС-Ловеч, относно авторството на деянието на всеки един от
подсъдимите.
15
ОС-Ловеч не приема и възражението на адв. З., че не е установено къде
са ай пи адреси, кога са ползвани и на кого са регистрирани. В тази насока се
посочва, че от приложените писмени доказателства /справки и писма в т. 3/ се
установяват лицата, на които са регистрирани ай пи адресите /по делото са
разпитани като свидетели лицата, на които са регистрирани профилите/ и
времето на ползването им.
Във връзка с това възражение и отговор на ОС-Ловеч следва да се
посочи, че в обвинителния акт се посочва, че съгласно справка от мобилен
оператор „А1“ IР-адреси: 37.63.1.124, 37.63.9.80, 85.118.77.15, 37.63.14.139,
151.251.254.200, 37.63.1.214, 37.63.9.222 и 85.130.107.81 са регистрирани на
името на С. В. З., майка на обвиняемия В. З.. От тези адреси е видно, че
според обвинението, са извършвани транзакции от С. Л. И. от IР-адреси:
37.63.9.80, 37.63.14.139, 151.251.254.200, 37.63.1.214. Освен това според
обвинението от IР-адрес 85.130.107.81/също регистриран на С. В. З./ П. К. С. е
извършил залагане. На следващо място е видно от обвинението, че се твърди,
че П. С. и С. Л. многократно са залагали от един и същ IР-адрес -
83.228.79.25. Във връзка с това стоят въпросите за използваните според
обвинението IР-адреси от тримата подсъдими какъв вид са, възможно ли е да
бъдат използвани от друг освен от регистрирания ползвател, ако да какви
действия, данни и устройства са необходими. Може ли да се установи от едно
и също устройство ли са ползвани IР-адресите или от различни, в какъв
времеви и пространствен диапазон е станало и дали едновременно или поне
приблизително едновременно и на близко място разстояние от подсъдимите са
ползвани? При какви условия може един и същ IР-адрес да се ползва от
различни лица? Въобще твърденията на прокурора за използваните IР-адреси
от тримата подсъдими са останали без анализ и отговор от съда.
ОС-Ловеч също посочва, че не споделя и тезата на адв. З., че
обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като не са
налице писмени и веществени доказателствени средства. В тази насока ОС-
Ловеч посочва, че съгласно чл. 114 НПК доказателствата се установяват чрез
гласни, писмени и веществени доказателствени средства. По делото са налице
гласни доказателствени средства-показания на свидетели, както и писмени
доказателствени средства. По делото не са налице изготвяни и прилагани
веществени доказателствени средства, от което не следва извод, че
обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Тази принципна
позиция на ОС-Ловеч е напълно основателна, но отново не се прави анализ на
гласните и писмени доказателства, на които се позовава съда.
На следващо място се обсъжда възражението, че разпитаните по делото
свидетели не са споменали имената на подсъдимите и не е налице връзка
между тях и извършените трансакции. В тази насока ОС-Ловеч посочва, че от
показанията на свидетеля Станислав Д. И., дадени на досъдебното
16
производство том 2, лист 34, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал.
1, т. 1 от НПК се установява, че С. Л. му е племенник, споделил му е, че е
намерил дебитна карта, с която е направил залози в игрални сайтове и е
ползвал телефонния му номер. Св. И. е заявил, че С. И. е приятел с П.. От
показания на свидетеля Тихомир Петков Петков, дадени на досъдебното
производство том 2, лист 35 и прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с
ал. 1, т. 1 прил. 2 от НПК се установява, че е баща на Х. П., който се познава с
подсъдимия С. И.. От показания на свидетел М. Н. Д., дадени на досъдебното
производство том 2, лист 12-13, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с
ал. 1, т. 2 от НПК се установява, че е дал данните от личната си карта на
подсъдимия С. И., за да направи профил в Ефбет на негово име. Свидетелят
твърди, че не е използвал този профил. От показания на свидетеля Х. Т. П.,
дадени на досъдебното производство том 2, л. 22-23 и прочетени на основание
чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК се установява, че има регистрация в
„Палмс Бет“ и С. И. му е откраднал данните от акаунта. От посочените гласни
доказателства може да се направи извод, че е налице връзка между
подсъдимите С. И.и и П. С. с извършените трансакции.
Във връзка с това възражение ОС-Ловеч е изложил бегли мотиви, които
отново не дават ясен отговор на въпроса за несъмненото доказване на
деянието. Позоваването на показанията на св. Станислав Д. И., че „С. Л. му е
племенник, споделил му е, че е намерил дебитна карта, с която е направил
залози в игрални сайтове и е ползвал телефонния му номер“ само е
констатирано, без дължим анализ на тези показания. Следва да се има
предвид, че в случая става въпрос за извънсъдебно признание, пресъздадено
от свидетеля, което след като се отрича от подсъдимия, няма как да се ползва
със силата на обяснения дадени по реда на НПК. На следващо място няма
никакви мотиви защо съдът дава вяра например на свидетеля М. Д., а не на
възражението на подсъдимия, че не е използвал данните от процесната карта.
Въобще подходът към анализа на горните гласни доказателства е като такива,
които пресъздават обстоятелства, които са безспорни по делото и нямат
противоречия с другите доказателства и възражения на подсъдимите.
Относно вида и размера на наказанието ОС-Ловеч е изложил
следните съображения:
В НК за престъплението по чл. 249, ал. 1 е предвидено наказание от две
до осем години лишаване от свобода и с глоба до двойния размер на
17
получената сума. При определяне на размера на наказанията на подсъдимия С.
Л. И. за трите престъпления по чл. 249, ал. 1 НК съдът съобразява като
отегчаващо вината обстоятелство - миналото му осъждане, а като смекчаващо
вината обстоятелство - младата възраст. Съдът определя на С. Л. И. за трите
престъпления по чл. 249, ал. 1 НК наказание в размер на 2 /две/ години
лишаване от свобода за всяко едно от тях. На основание чл. 23, ал. 1 от НК
определя на подсъдимия С. Л. И. общо най-тежко наказание в размер на 2 /две/
години лишаване от свобода. Съдът не налага на подсъдимия С. Л. И. на
основание чл. 55, ал. 3 от НК предвиденото наказание глоба.
В НК за престъплението по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК е предвидено наказание
до три години лишаване от свобода. Съдът при определяне на наказанието на
подсъдимия П. К. С. съобразява чистото му съдебно минало, младата възраст
и факта, че работи. Налага на подсъдимия П. К. С. наказание в размер на 3
/три/ месеца лишаване от свобода, при смекчаващи вината обстоятелства, като
на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода на подсъдимия за срок от 3 /три/ години от влизане на
присъдата в сила. Съдът не налага на подсъдимия П. С. на основание чл. 55,
ал. 3 от НК предвиденото наказание глоба.
ОС-Ловеч посочва още, че в НК за престъплението по чл. 249, ал. 1 е
предвидено наказание от две до осем години лишаване от свобода и с глоба до
двойния размер на получената сума, като при определяне на размера на
наказанията на В. Д. З. съобразява: чистото му съдебно минало, факта, че
работи, младата му възраст и ниската стойност на трансакциите. Приема, че са
налице условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и налага на В. Д. З. наказание в
размер на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, при многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Приема, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК,
при установените многобройни смекчаващи вината обстоятелства и най -
лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, като
определи наказание под най-ниския предел в закона. На основание чл. 66 ал.1
от НК се отлага изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода
на подсъдимия В. Д. З. за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в
сила. Приложен е чл. 66, ал. 1 НК, с мотив, че подсъдимият не е осъждан,
наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, за постигане
целите на наказанието и за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието. Приложен е по отношение подсъдимия В. Д. З. чл. 55,
ал. 3 от НК относно наказанието глоба.
При горните присъда и мотиви на ЛОС оплакванията в жалбата на
С. Л. И., подадена чрез адв. М. В., се свеждат до следното: При определяне
на наказанието на С. И., в присъдата, а в последствие и в мотивите липсва
както цифрово така и словом изписване на правната норма, въз основа на
която е индивидуализирано наказанието му - при действието на разпоредбата
на чл. 54 НК или чл. 55 НК, което е довело до ограничаване правото на защита
на подсъдимия; При определяне режима на изтърпяване на наказанието на
18
подсъдимия С. Л. И. в размер на 2 години лишаване от свобода, съдът с
присъдата е посочил че това наказание следва да бъде изтърпяно при общ
режим - като сочи и прилага разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 3 НК- т.е. прилага
закон който не е трябвало да бъде приложен.
Обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, а почива
единствено на не преки - косвени доказателства, които пък от своя страна са
„подкрепени“ с „ доказателствени средства“ - писмени извън посочените в
НПК. Използването на платежния инструмент- дебитна карта издадена от
„Уникредит Булбанк“ АД на името на „Ем ауто 08“ ЕООД с управител T. M.
И., без съгласие на титуляря, не е иззета като веществено доказателство по
досъдебното производство. При доказване на престъпленията не е установено
и описано самостоятелно и с какво друго средство е извършено използването
на данни от чужд платежен инструмент.
Част от обвиненията са за съучастие - липсват доказателства от
обективна и субективна страна за съучастие на подсъдимите- умисълът в
случая следва да е общ-с конкретна насочена цел- не са описани конкретни
фактически действия характеризирани обща връзка на подбудител и
извършител.
Част от обективната страна на престъпленията се доказват чрез
използване на „Справки“ изготвени от служители на МВР, които нямат
самостоятелно доказателствено значение, без да са проверени посредством
предвидените в НПК способи, като са налице и писма и не заверени
приложения към тях от частни фирми които нямат също самостоятелна
доказателствена стойност, те са писмени доказателства, които не са проверени
от органите на досъдебното производство посредством предвидените в НПК
способи. Макар да са откривани акаунти на името на подсъдимите и други
лица, и дори чрез използване на лични документи, това по никакъв начин не
доказва кой именно е извършил това действие, дали подсъдимите са
достатъчно технически грамотни, за да извършат тези последователни
действия по регистрация, откриване на акаунт и залагане. Начина посочен в
обвинителния акт за механизма на извършените деяния, изцяло е
възпроизведен в мотивите към обжалваната присъда, без да тези теоретични
съждения, да са проверени чрез предвидени в НПК способи на доказване.
При горните присъда и мотиви на ЛОС оплакванията в жалбата на
В. Д. З., чрез адв. Д. З., се свеждат до следното:
Както в обвинителния акт, така и в присъдата и мотивите не се съдържат
никакви установени факти, събрани и проверени с предвидените в НПК
способи, доказващи по безспорен и несъмнен начин твърдяното осъществено
престъпно деяние от подс.В. З.- време, място, начин на извършване, конкретни
действия, свързани със съучастието му в престъплението, с поде.С. Л.. Съдът е
бил длъжен достатъчно ясно в мотивите си като част от присъдата, да посочи
безспорни и неопровержими доказателства характеризиращи извършеното
престъпление - време, място, начин на извършване и приносът на всеки един
19
от съучастниците - подс.З. като извършител и подс.Стано Л., като помагач. И в
теорията и в съдебната практика, съучастието като форма на усложнена
престъпна дейност се характеризира като общност на умисъла, и със съзнание
кой от съучастниците какви функции и задачи има, при преследване не
престъпната цел. Без каквито и да е доказателства и доказателствени средства
и то подложени на внимателен и задълбочен анализ, с цел установяване на
умисъла като форма на вина, присъда почива на предположения, което е
недопустимо съгл. чл. 303 ал.1 от НПК. Дословното пресъздаване и
преповтаряне в мотивите на присъдата на обстоятелствената и диспозитивната
част на обвинителният акт, не може да замести изискването на процесуалната
норма на чл. 305 ал.3 от НПК и в несъответсвие с нормата на чл. 126 ал.1 от
Конституцията на Р.България - че актовете на правораздаването се мотивират.
Никъде в събраните и проверени гласни доказателствени средства -
показанията на цитираните в мотивите към присъдата свидетели не се
споменава в какъвто и да е аспект името на В. З., още по малко да е налична
каквато и да е конкретика свързана с деянието в което е обвинен. Лаконичното
отразяване в мотивите към присъдата, че деянието му се установява от
разпитаните свидетели, не кореспондира по никакъв начин с показанията на
който и да е било от тях, което води до единствения правилен извод за
недоказаност, а от там и за необоснованост на наложената му присъда.
Отразеното на няколко места в мотивите лаконично становище на съда,
че не приема възраженията на защитата, не дава никаква последваща
аргументация, защо се приемат за установени конкретни факти и въз основа
на какви доказателства. В мотивите нито се посочват установените
обстоятелства, свързани с деянието за което е обвинен и признат за виновен
подс.В. З., още по - малко въз основа на кои конкретни доказателствени
материали се постановява присъдата и какви са правните съображения за
взетото решение.
Приетите от съда като „писмени доказателства“- справки и писма от
частни търговски дружества и оперативни полицейски служители, освен че не
представляват писмени доказателствени средства по чл. 127 ал.1 от НПК, не
представляват и писмени доказателства по смисъла на чл. 104 от НПК, тъй
като не са установени по реда на НПК. Справките изготвени от дружество
„Телематик интерактив България" ЕАД и полицейския служител, на който са
били възложени за анализ отговорите на мобилните оператори, не могат да се
отъждествят с нито един от способите за доказване, предвидени в чл.136 ал.1
от НПК. Съдържанието на същите неправилно е изтълкувано и ценено от
прокурора и най- вече от съда при постановяване на присъдата.
Не може да се приеме като правилно становището на съда отразено в
мотивите, че след като страните не са поискали назначаването на съответната
техническа експертиза от вещо лице, притежаващо специална квалификация и
знания в областта на интернет пространството и съответните комуникации,
съдът не бил длъжен служебно да назначава такава експертиза, което освен че
20
е противоречие с разпоредбата на чл. 144 ал.1 от НПК е в нарушение и на
основни принципи: за „разкриване на обективната истина“ - чл. 13 от НПК и
за „непосредственост „ - чл. 19 от НПК.
В мотивите на съда е останал без отговор въпроса за възможността
Владимр З. да носи наказателна отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 33
ал.1 от НК. По делото е назначена, приобщена и неоспорена от никоя от
страните съдебно - неврологична експертиза, от заключението на която се
установява, че освидетелстваното лице не може да участва в наказателното
производство, да дава достоверни обяснения и да ръководи поведението си, с
оглед наличието на тежко заболяване- епилептична болест - големи
припадъци с нощен характер, довело до продължително разстройство на
съзнанието-промяна на личността с 12 годишно лечение, както и наркомания
към марихуана, амфетамин, метаамфетамин и ТНС. В тази насока е и
назначената, приета и неоспорена от страните психиатрична експертиза.
Настоящия състав на ВТАС, след като обсъди атакувания съдебен акт,
мотивите към присъдата, протоколите от проведените съдебния засадения и
горните оплаквания на страните намира, че първата инстанция е допуснала
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата и на
тримата подсъдими. На първо място напълно липсват мотиви относно
авторството на деянието и на тримата подсъдими, което беше обсъдено по-
горе. Липсва надлежно обсъждане на доказателствата съгласно изискването на
чл.305 ал.3 от НПК. От мотивите на съда не става ясно за нито един от
подсъдимите защо се приема, че е извършил деянието. Не става ясно кои са
конкретните доказателства, съдържащи се в конкретно посочени източници на
доказателства, от които се прави извод за авторството на деянието. Само
изброяването на свидетелите и писмените доказателства не е достатъчно да се
мотивира авторството на деянието. Липсва надлежен анализ както на
свидетелските показания, така и на противоречията между тях и обясненията,
съответно позицията на подсъдимите, че не са извършили деянието.
Въобще не става ясно от мотивите на съда защо се приема, че
подсъдимия С. Л. е използвал данните от платежния инструмент. В тази
връзка от обвинението става ясно, че се твърди, че са използвани чужди
регистрации, но съдът не е подложил на анализ този факт и не е направил
конкретен доказателствен извод за това, защо приема, че подсъдимия Л. е
извършил деянието. Такива конкретни мотиви липсват и относно другите
подсъдими.
На следващо място не става ясно от кои доказателства се прави
категоричния извод, че подсъдимите С. и З. са получили данните от процесния
платежен инструмент. Това се твърди в обвинителния акт, но съдът не е
посочил кои са тези доказателствени средства, които съдържат доказателства
за такъв извод.
На следващо място съдът въобще не е обсъдил заключението на в.л.
Стелиана Д.а, според което подсъдимия З. не може да участва в наказателното
21
производство и да дава достоверни обяснения и да ръководи постъпките си. В
подобен смисъл е и заключението на д-р Велислава М.ова Ангелова, която не
прави такова крайно заключение, но твърди, че способността на подсъдимия З.
да ръководи постъпките си е ограничена. Вярно е че има заключения на други
вещи лица, че подсъдимия може да участва в съдебния процес и да ръководи
постъпките си, но при такова коренно противоречие в мнението на експертите
съдът е бил длъжен да се обоснове защо приема, едното или другото
заключение.
На следващо място съдът в отсъствие на подсъдимите Л. и С. е провел
съдебно заседание на 06.02.2024г. и е провел съдебно следствие, със събиране
на доказателства. Видно е от съдебния протокол, че съдът е дал ход на делото
въпреки отсъствието на тези подсъдими и въпреки изявленията на
защитниците им, от които става ясно, че отсъствието е по уважителни
причини. Подсъдимия С. Л. е бил неволно подведен от защитника му за часа
на съдебното заседание, а подсъдимия С. е бил възпрепятстван от блокада на
пътя, организирана от земеделски производители. Така или иначе съдът без да
се съобрази и провери тези твърдения е дал ход и е провел съдебно следствие
с разпит на свидетели и вещи лица. Допуснатото нарушение е съществено и
несъмнено е довело до ограничаване на правата на посочените подсъдими,
защото участието им в процеса е задължително. Само следва да се добави, че
не са били налице основанията по чл.269 ал.3 от НПК делото да се разглежда в
отсъствие на подсъдимите.
На следващо място на подсъдимия С. И. е наложено наказание в размер
на 2 години „лишаване от свобода“, което е в рамките на санкцията
предвидена в чл. 249 ал. 1 от НК, а същевременно Окръжен съд - Ловеч
прилага чл. 55 ал. 3 НК. При това положение следва да се гадае кой текст от
закона е приложил ОС-Ловеч – чл.54 или чл.55 от НК. Това е противоречие
както в присъдата, така и в мотивите, защото и от последните не става ясно
какви са съображенията на съда да приложи на практика и двата текста. По
същия начин е приложен закона и по отношение на подсъдимия П. С.. Той е
санкциониран с три месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.66 НК от
НК. Приложен е чл. 63 ал.1 т.3 НК доколкото към момента на деянието С. е
бил непълнолетен. При този подсъдим обаче съдът директно е приложил и
чл.54 и чл.55 от НК, което поставя въпроса какво всъщност е направил съдът.
Освен това не е ясно защо съдът като е приложил чл.63 ал.1 т.3 от НК е
приложил чл.66 от НК, а не чл.69 от НК.
На следващо място не става ясно защо в присъдата се твърди
извършването на двадесет и седем деяния, но с двадесет и четири транзакции,
като след това се посочват конкретно двадесет и седем транзакции. Най-
22
вероятно става въпрос за техническа грешка, но тя внася противоречие в
самата присъда. Действително би могло да се приеме, че не е съществено
противоречие, но наред с останалите, посочени по-горе няма как да се
пренебрегне.
Предвид горното са налице условията на чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и
т.2 от НПК, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване на процесуалните права на страните и липсват
съществени мотиви към присъдата, а относно индивидуализиране на
наказанието е налице противоречие и в присъдата и в мотивите. Допуснатите
нарушения са отстраними при ново разглеждане на делото и освен това не
могат да се отстранят от въззивния съд. В тази връзка следва да се посочи, че
предмет на въззивната проверка по чл.313 от НПК е преди всичко
правилността на присъдата. Вярно е, че въззивния съд може да събира всички
доказателства по предвидения в НПК ред и да установява нови фактически
положения, но това следва да е в унисон с основните начала на наказателния
процес и особено с принципа за непосредственост по чл.18 от НПК. Този
принцип не дава възможност на въззивния съд да постанови съдебен акт, като
изцяло анализира доказателствата вместо първата инстанция, която ги е
събирала лично. Отделен е въпросът, че съществено се накърняват правата на
подсъдимите, като не става ясно от съдебния акт, защо се приема, че са
извършили съответното престъпление.
Предвид гореизложеното атакувания съдебен акт следва да бъде
отменен на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК и делото се
върне на първата инстанция за ново разглеждане.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК
присъда №7/18.06.2024г. на ОС-Ловеч, постановена по НОХД№205/2023г. по
описа на същия съд и връща делото за ново разглеждане от ОС-Ловеч.
Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
23
2._______________________
24