Решение по КНАХД №1407/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. К., чрез процесуален представител адв. П. Г. против Решение № 441/18.06.2025г., постановено по НАХД № 4596/2025г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено наказателно постановление №24-0769-001920/24.07.2024г., издадено от Н. Г. в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на А. К. К., [ЕГН] е наложена „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца И А. К. К., [ЕГН] е осъден да заплати на ОД МВР БУРГАС разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Според него съдебният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същият е необоснован. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на правилото на чл. 43, ал.1 от ЗАНН, тъй като съставеният АУАН не е подписан от двама свидетели. Намира, че съдът е постановил акта си при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е установил в община Бургас има ли действащ Генерален план за организация на движението и поставения в случая пътен знак съответства ли на този план и пътната схема на съответния участък. Според него, ако такова съответствие не е налице, то пътния знак не следва да се изпълнява. Иска, ако съдът намери, че обжалваното решение не страда от пороци да преквалифицира нарушението, за което е издадено наказателно постановление като такова по чл.182,ал.1, т.6 от ЗДвП, а не по чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП, тъй като нарушението не е повторно. Сочи, че законодателят в ал.4 на чл.182 от ЗДвП е разграничил случаите на предходните нарушения в две категории- когато нарушението по чл.182, ал.1, т.1-5 е повторно и когато нарушението по ал.1, т.6 е повторно, т.е. за да се квалифицира нарушението като такова по ал.4 във вр. с ал.1, т.6 следва и предходното нарушение да е по този текст от закона, а настоящия случай не е такъв, тъй като предходното нарушение не е по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с пълномощника си адв. Г.. Последният поддържа жалбата по наведените в нея, възражения. Заявява и друго възражение, което счита за основно. Според него, както наказателното постановление, така и решението на районния съд, са основани на един документ, който също в делото липсва. Актът е съставен въз основа на клип № 64271. Този клип не е заверен „вярно с оригинала“. Приложено е едно копие, всъщност и още един документ не е заверен. Поради това счита, че този документ следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Така, нарушението следва да бъде прието за недоказано.

Ответникът началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 09.03.2024 г. за времето от 14.00 часа до 17.00 часа св. С. Д. като мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ към ОД МВР Бургас изпълнявал служебни задължения като бил позиционирал служебен автомобил с поставено автоматизирано техническо средство № TFR1-M 510. Свидетелят се намирал на път I-6 км 494+910 до магазин „Егло България“ в посока от [жк] към [жк] при въведено ограничение в участъка от пътен знак В 26 до 50 км/ч и допълнителна табела Т2-1300м, когато било установено от АТСС в 15:05 часа движение на МПС лек автомобил „Фолсваген Пасат“ с рег. № [рег. номер], собственост на Община Стралджа. Била измерена скорост 112 км/ч/ и след приспаднат толеранс наказуема скорост от 109 км/ч , при максимално допустима скорост в населеното място, въведена с пътен знак В-26 до 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето от АТСС. Изготвен е снимков материал относно точното място на нарушението и МПС. До собственика на МПС била изпратена покана за явяване в „ПП“ за съставяне на АУАН и декларация по чл. 188 ЗДвП. В попълнената декларация е посочено, че водач на МПС в този момент бил А. К. К..

Поканата за явяване на К. в сектор ПП за съставяне на АУАН е връчена на 28.03.2024г., но същият не се явил и АУАН бил съставен от св. С. Д. в присъствието на св. В. П. и св. К. Н., подпис върху акта положил само св. В. П.. АУАН е съставен от св. С. Д. на 05.04.2024г. за това, че А. К. К. на 09.03.2024 г. в 15:05 часа в [населено място] на път I-6 км 494+910 до магазин „Егло България“ в посока от [жк] към [жк] управлява лек автомобил „Фолсваген Пасат“ с рег. № [рег. номер], собственост на О. С. с наказуема скорост 109 км/ч. при въведено ограничение в участъка от пътен знак В26 до 50 км/ч и допълнителна табела Т2-1300м, което е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Освен това обаче св. Д. констатирал, че нарушението е извършено в условията на повторност с ЕФ серия К № 6352763 в сила от 03.01.2024г. АУАН е връчен на 23.04.2024г. на К..

Наказващият орган изцяло възприел установените от актосъставителя факти и на 24.07.2024г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21 ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 1500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.“.

Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалния закон е приложен правилно. Съдът се е произнесъл мотивирано и по всички наведени пред него възражения, включително по идентични с тези, направени пред касационната инстанция.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК, препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

1. Неоснователно е възражението, че неподписването на АУАН от втория, посочен в него, свидетел представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

По делото няма спор, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, както и че същия е подписан само от един от посочените в него, свидетели- св. В. П..

Според разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.

В случая това изискване е спазено, тъй като актът е подписан от един от свидетелите, посочени в него, т.е. изискването на чл.43, ал.1 от ЗАНН е спазено.

Единствената особеност, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, е предвидена в ал.4 на чл.43 и тя касае начина на връчването му за подпис от нарушителя.

2. Неоснователно е възражението, че съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Съдът е установил всички значими за спора факти.

Правилно същият е отказал да изиска Генерален план за организация на движението в [населено място], както и протокол от приемателна комисия изпълнен ли е, тъй като същите са неотносими към повдигнатия пред него, спор.

Законосъобразното поставяне на пътните знаци може да бъде предмет на проверка в друго производство- по оспорване законосъобразността на Генералния план, но не и в производството по оспорване законосъобразността на издадено наказателно постановление.

Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП е императивна и тя задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В случая относно мястото, на което е извършено нарушението е действала забрана, въведена с пътен знак В 26, с която забрана касаторът не се е съобразил.

Освен това, следва да се отбележи, че нарушението е извършено в границите на населено място, така че дори при липса на поставен знак В 26, скоростта на движение на автомобила не следва да надвишава 50 км/ч.

3. Не са налице основания за преквалифициране на нарушението по чл.182,ал.1, т.6 от ЗДвП.

По делото е доказано, че с Електронен фиш Серия К, № 6352763 , влязъл в сила на 03.01.2024г. касаторът е бил санкциониран за извършено нарушение по чл.182, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Според разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП - „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В случая нарушението, за което е издадено наказателно постановление е извършено на 9.03.2024г.- три месеца след влизане в сила на електронния фиш.

Без съмнение двете нарушения са от един и същ вид. Както правилно посочва първоинстанционният съд, главното фактическо обстоятелство, което определя извършеното в условията на повторност, не е дали предходното представлява превишение на скоростта в населено или извън населено място, дали е въведено ограничение с пътен знак или следва от правилата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а дали представлява неспазване на правилата на чл.21 от ЗДвП. В. на нарушението, както и при престъплението се определя от защитения обект и това в случая са обществените отношения, регламентиращи управление на МПС при спазване на правилата за скорост и свързани със задължението за спазване на чл.21 ал.1 и ал. 2 от ЗДвП.

Нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП не предпоставя извод, различен от изложения. Същата разграничава нарушенията по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 дотолкова, доколкото предвижда различни по размер и вид наказания. Тя не изисква, за да е налице повторност, предходните нарушения да са с една и съща правна кфалификация, както счита касатора.

4. Неоснователно е възражението, че представения по делото клип № 64271 следва да бъде изключен от доказателствата по делото, тъй като няма заверка „вярно с оригинала“. Клипът е изготвен по предвидения от закона ред и е описан в съставения Протокол приложение№1 към чл.10, ал.1 от наредба № 8121з-532/12.05.2015г.

Заверката „вярно с оригинала“ е изискуема само в случай на представяне на препис от документ- чл. 183, ал.1 от ГПК.

Посоченият клип № 64271 няма характеристиките на документ, той е веществено доказателствено средство, което не следва да бъде заверявано.

Според чл.189 , ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 441/18.06.2025г., постановено по НАХД № 4596/2025г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.