МОТИВИ
по НАХД №379/2019 година по описа на РС Ловеч
Производство
по налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
Производството
по делото е образувано по повод внесено Постановление на РП - Ловеч от
04.04.2019 г., с което прокурор Анета Пачкова е
направила мотивирано предложение на основание чл.375 и сл. от НПК до Ловешкия
Районен съд да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде
освободена от наказателна отговорност по чл.78а от НК, М.Л.Ж. за престъпление
по чл.326, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, за
което е образувано ДП №2/2019 г. по описа на РУ на МВР У. .
По внесеното Постановление е образувано НАХД №379/2019 г.
по описа на Ловешкия Районен съд. С разпореждане от 05.04.2019 г. е насрочено делото
при условията на чл.376 от НПК.
РП - Ловеч, редовно призовани, се
представляват от прокурор Анета Пачкова, която моли
съда да постанови решение, с което да признае обв. Ж.
за виновна в извършване на престъпление по чл.326, ал.1 във вр.
с чл.63, ал.1, т.4 от НК, като на основание чл.78а, ал.6 във вр. с ал.1 от НК я освободи от наказателна отговорност и й
наложи административно наказание „Обществено порицание”, което да бъде
изпълнено чрез прочитане на решението по радиовъзела на гр. У. . Излага, че от
събраните по делото доказателства и заключението на изготвената експертиза по
безспорен начин се установявала описаната в Постановлението фактическа
обстановка.
Обвиняемата М.Л.Ж., редовно призована, се явява и моли съда
да и наложи възпитателна мярка. На основание чл.94, ал.1, т.1 от НК съдът е
назначил за служебен защитник на обв. Ж. определената
и назначена за сл. защитник и в хода на ДП адв. К. от
ЛАК. Адв. К. моли съда да се произнесе с решение, с
което да освободи подзащитната й от наказателна
отговорност и да й наложи възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.1 от ЗБППМН.
В хода на разследването е установено следното:
Досъдебно производство №2/2019 г. по описа на РУ на МВР -
У. е било образувано с постановление на
Районна прокуратура Ловеч от 21.12.2018 г., За това, че на 14.12.2018 г. около
21.30 часа, в гр. У. , обл. Ловеч, предала по
телефон, невярно повикване за помощ, като на тел. 112 подала сигнал, като
съобщила, че е пострадала от престъпление /изнасилване/, че е изнасилена от
дядо си, което не е вярно -
Престъпление по чл.326, ал.1 от НК.
В хода на проведеното разследване била установена
следната фактическа обстановка:
Обвиняемата М.Л.Ж. била с постоянен адрес ***, но от
години живеела в дома на баба си - св. К.М.М. и дядо си св. Ж.М.М., които се
грижели за нея, на адрес гр. У. , ул. "В. Р." № 17А. Обвиняемата е
българска гражданка, непълнолетна, ученичка в 10 клас в СОУ „Св. Св. Кирил и
Методий" гр. У. , неосъждана.
Бабата на обв. Ж. - св. К.М.М.
ползвала мобилен телефон със СИМ карта № ……..
Св. В.Ц. С.и св. Г. Д. Г. работели като служители на РУ
МВР гр. У. .
На 14.12.2018 г. дядото на обвиняемата - св. Ж.М.М. имал
рожден ден, празнували го в домът им в гр. У. , ул. "Вълчо Русковски" №17А, присъствали членове на семейството му
и деца и внуци. Св. Ж. М.се почерпил, като изпил около 200 гр. ракия. Тъй като
внучката му - обв. М.Л. М. непрекъснато си играела и
била с телефон в ръцете, което много го дразнело, той й направил забележка да
го остави, но тя не го послушала. Втори път св. М. направил забележка на обвиняемата, но тя не му
обърнала внимание, това нейно държание още повече ядосало св. М. , той станал
от масата взел и телефона от. ръцете на обв. Ж. и го
ударил в земята. Телефонът на обв. М.Ж. се счупил на
парчета. Обв. М.Ж. се ядосала, започнала да вика и да
плаче. Без никой от присъстващите на тържеството да я види, обв.
М.Ж. взела телефона на своята баба - св. К.М.М., със СИМ карта № ********** и
отишла в другата стая. Без никой да я види и чуе обв.
М.Ж. на 14.12.2018 г. в 21.30.23 часа се обадила на спешния тел. 112 и провела
разговор с продължителност от 04.21 минути. В проведения разговор с дежурния
оператор обвиняемата съобщила, че има изнасилване в гр. У. ; че тя е изнасилена
от дядо си преди около 10 минути; че вика полиция; съобщила, че в момента се
намира на адрес в гр. У. , ул. " " №17А; съобщила й името си „М.Л.Ж.”;
съобщила също, че в момента на обаждането й дядо й е в къщата, че се карат с
него, че той посяга с нож на всички, но е нямала нужда от медицинска помощ.
След като е бил приет сигнала, същия е бил препратен чрез
дежурен ОДЧ при РУ МВР Ловеч на дежурните служители от РУ МВР У. - св. В. Ц. С. и св. Г. Д. Г., които незабавно
посетили адреса в гр. У. , ул. " " №17 А. На адреса свидетелите
установили, че в къщата има тържество, че там се намират и лицето подало
сигнала - обв. М.Ж., както и нейните баба и дядо,
имало и много малки малолетни деца. Свидетелите С. и Г. обяснили на
присъстващите защо са дошли, при което всички присъстващи възрастни били силно
изненадани. Самият Ж. М. , макар и в нетрезво състояние обяснил, че се е скарал
на внучката си М., защото непрекъснато „ровела" в телефона си и за това
той го счупил в земята. Двамата свидетели провели беседа и с непълнолетната обв. М.Ж., подателка на сигнала, която пред тях заявила, че
не е изнасилена, че съобщението за помощ е невярно, че се била ядосала на дядо
си, защото й е счупил телефона и й се скарал, било я страх и за това позвънила
на тел. 112, от телефона на своята баба.
В хода на разследването са изискани и приобщени като
доказателства по делото - компакт диск, съдържащ аудио записи на електронните
картони и записи на повиквания към ЕЕНСП 112, предоставени от МВР Дирекция
„Национална система 112" регионален център 112 гр. Монтана, видно от които
повикването на спешния телефон 112 е от представилата се като пострадала -
обвиняемата М.Л.Ж., която е съобщила, че е изнасилена от дядо си, от тел. …..,
като обаждането й е постъпило в 21.30.21 часа на 14.12.2018 г. и разговора е с
продължителност 04.21 минути.
В хода на разследването е назначена и реализирана фоноскопна експертиза, в хода на която е бил изследван
прослушан предоставения запис от тел. 112, и е възпроизведен на хартиен носител
проведения разговор между оператора на 112 и обв. М.Ж..
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че обвиняемата М.Л.Ж. е осъществила от обективна и субективна страна
признаците на престъплението по чл.326, ал.1 във вр.
с чл.63, ал.1, т.4 от НК, като на
14.12.2018 г. за времето от 21.30 часа до 21.35 часа в гр. У. , обл. Ловеч, като непълнолетна, но е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез
обаждане на телефон 112 - регионален център - гр. Монтана, от мобилен телефон с
№….., е предала неверни повиквания за тревога и помощ - съобщение, че е
пострадала от престъпление, за това, че е изнасилена от дядо си, а именно:
„Ало, 112 искам полиция да извикам. Има изнасилство в
гр. У. . Оо дядо ми аз съм изнасилена, искам да
извикам полиция. Сега преди малко...", което не е вярно.
Привлечена и разпитана в качеството на обвиняема Ж. е
дала обяснения, подробно е разказала какво се е случило вечерна на 14.12.2018
г., като е признала, че при обаждането си на тел. 112 е подала невярно
повикване за помощ и че съобщението, че е станала жертва на престъпление не е
вярно, но го сторила от страх.
Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели – Г. Д. Г., К.М.М., Ж.М.М. и
В.Ц.С., от обяснението на обв. Ж., приложените
писмени доказателства и заключението на изготвената по делото фоноскопна експертиза. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите Г. Д. Г., К.М.М., Ж.М.М. и В. Ц.С. тъй като те кореспондират със
събраните писмени доказателства, обяснението на Ж. и заключението на изготвената по делото фоноскопна експертиза и образуват една логическа цялост.
Съдът кредитира заключението на фоноскопна
експертиза като компетентно, задълбочено и незаинтересовано изготвена.
Въпреки, че към момента на извършването на деянието обв. Ж. е била непълнолетна, с оглед данните за нейното
физическо и интелектуално ниво, съдът намира, че е могла да разбира свойството
и значението на това което върши и да ръководи постъпките си, като е действала
в състояние на вменяемост. Поведението й е било ръководено от пряк умисъл, като
е съзнавала обществено опасният характер на деянията, предвиждала и целяла настъпването на обществено опасните
последици.
От анализа на всички събрани по делото доказателства
съдът счита, че е установено по безспорен и категоричен начин осъществяването
от страна на обвиняемата на вмененото й престъпление по чл.326, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК. Налице са безспорни
доказателства относно всички белези от обективната страна на състава на
престъплението. Обвиняемата на инкриминираната дата е осъществила обаждане на
единен европейски номер 112, прието от Дирекция „Национална система 112“ към МВР,
Районен център 112, обслужващ гр. 112 гр. Монтана, като в разговора с прелия
обаждането служител на тел.112 се е представила като пострадала, и е съобщила,
че е изнасилена от дядо си, като обаждането й е постъпило в 21.30.21 часа на
14.12.2018 г. от тел. ……и разговора е с продължителност 04.21 минути.
Същевременно от събраните по делото гласни доказателства се установява, че
предаденото по телефона е и с невярно съдържание, освен това, самата обвиняема
в обяснението си е обяснила, че е подала невярно повикване за помощ, и че
съобщението, че е станала жертва на престъпление не е вярно, но го е сторила от
страх.
Що се касае до субективната страна на престъплението то е
осъществено от обвиняемата умишлено, като същата е съзнавала общественоопасния му характер, разбирала е и е целяла
настъпването на общественоопасните му последици. За
горното се съди от самите обяснения на обвиняемата, дадени на досъдебното
производство.
Съдът намира, че конкретният случай не може да бъде
определен като малозначителен или с явно
незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. В случая,
с оглед характера на самото престъпление, което е такова против реда и
общественото спокойствие, не може да се приеме, че е незначителна обществената
му опасност, а напротив, принципно то е такова със завишена степен на
обществена опасност предвид особените обществени отношения, които засяга.
Следва да се има предвид и начина на осъществяване на деянието, който включва
предаване по телефона на невярно повикване за сериозна тревога, при
това и на телефонния номер 112, който е специализиран номер за спешни
повиквания, поради което и в случая е бил ангажиран държавен ресурс за отреагиране на невярното повикване. Затова деянието не
може да се определи и като малозначително,
независимо от подбудите и причините за неговото осъществяване, а именно
твърдението на обвиняемата, че го е сторила от страх.
Ето защо и предвид установяване осъществяването на
престъплението от обективна и субективна страна от обвиняемата Ж., съдът с
решението си я призна за виновна по повдигнатото й обвинение, като прие, че
същата макар и непълнолетна, е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
За така извършеното деяние по чл.326, ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години. При съобразяване на установената в
чл. 63, ал.1, т.4 от НК редукция
за непълнолетни извършители приложимото за обвиняемата наказание е до две
години лишаване от свобода, но не повече от предвиденото от закона. Обвиняемата
е непълнолетна, не е осъждана, и не е била освобождавана от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, а имуществени
щети от деянието не са настъпили и са несъставомерни.
Ето защо и съдът счете, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.6 във вр.с ал.1 от НК и следва да бъде освободена обвиняемата Ж. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За
непълнолетните закона предвижда като административни наказания „Обществено
порицание” или възпитателна мярка. В случая съдът, като взе предвид от
една страна признанието на вината и добросъвестното процесуално поведение на
обвиняемата, а от друга, начина на осъществяване на самото престъпление и като
се съобрази с данните за личността на същата, намери, че справедливо е
налагането на административно наказание „Обществено порицание”, което да бъде
изпълнено чрез прочитане на решението по радиовъзела на гр. У. и затова с решението определи такава наказание.
Съдът намери, че е неоснователно направеното от адв. К. искане за налагане на административно наказание
възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.1 от ЗБППМН, като прие, че обв. Ж. макар и непълнолетна, е могла да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Младата възраст на обвиняемата
не може да бъде отчетена като самостоятелно смекчаващо вината обстоятелство,
доколкото е съобразена при редукцията на предвиденото наказание по чл. 63 НК. Направеното
самопризнание също не може да бъде отчетено като самостоятелно смекчаващо
вината обстоятелство, още повече, че в процесния
случай самопризнанието не е съпроводено с разкаяние за извършеното и стремеж за
в бъдеще да се избягват подобни прояви. Обстоятелството, че обв.
Ж. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност също сами по –
себе си не могат да бъдат отчетени като самостоятелни смекчаващи вината
обстоятелства, доколкото същите са предпоставка за приложение на чл.78а от НК.
Предвид на което и съобразявайки всички данни по делото съдът намери, че
справедливо е налагането на административно наказание „Обществено порицание”,
което да бъде изпълнено чрез прочитане на решението по радиовъзела на гр. У. и затова с решението определи именно такава наказание.
По делото са направени разноски за експертиза, поради
което и с оглед признаването на обвиняемата за виновна в извършване на
вмененото й престъпление, същата бе осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч,
където са направени разноските, сумата от 51.26 лева.
На основание чл.24, ал.1, т.8 от НПК съдът прекрати
наказателното производство по ДП №2/2019 г. по описа на РУ на МВР У. .
Водим
от гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: