О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
83
Гр.Видин
02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. гражданско
ОТДЕЛЕНИЕ
на втори
април две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. П. ЧЛЕНОВЕ: В. М.
Г. Й.
като разгледа докладваното от съдията В.М. Ч.гр.д
№ 112 по описа за 2021 година и
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал.2 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба
на „*“ ЕАД (с предишно наименование „*“ ЕАД ЕИК *
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.*, чрез пълномощник юрисконсулт П.П.
срещу Разпореждане № 202008 от 14.12.2020г., постановено по ч.гр.д. № 2388/2020
г. на РС В., с което е отхвърлена част от искането на жалбоподателя за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумите, претендирани като
неустойка за неизпълнение на договорно задължение по договор № М4755550 от
04.12.2019г., обективирани в т. 12 от заявление с вх. № 2388 от 10.12.2020 г.
В жалбата се твърди, че
разпореждането на съда е незаконосъобразно и неправилно, поради което подлежи
на отмяна ведно с постановяване издаването на заповед по чл. 410 ГПК за пълния
размер на претендираните суми за неустойка. Оспорва се извода на заповедния съд
за наличието на неяснота относно съдържанието и характера на
вземането, съотв. на неизпълнението, от което то произтича. Относно начина
на определяне на размера на неустойката частният жалбоподател се позовава на
клаузите на договора и съдебна спогодба, подписана между КЗП и М. В
жалбата се излагат съображения, че посочената сума, представляваща неустойка
при предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, е
определена по размер, който не надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка до изтичане не съответния срок на абонамента.
Искането е за отмяна на
разпореждането и постановяване на друго, с което да се разпореди издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за присъждане на вземането в пълен размер.
Жалбата е подадена в срок ,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Производството по ч.гр.д. №
7213/2018 г. по описа на ВРС е образувано въз основа на подадено заявление по
чл. 410 ГПК от „*“ ЕАД (с предишно наименование „*“ ЕАД) ЕИК *С., чрез
пълномощник, за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Б.П.В.
ЕГН *********** от гр. В., за заплащане на сумата от общо 1781.79 лв.,от които
535.55 неплатени суми за услуги,247.54
лв., неплатени суми по договор за устройство за продажба и изплащане, сумата
998лв., неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, изчислена база договора и съдебна спогодба, подписана от КЗП и
„*“ ЕАД-а именно, че максималния размер на неустойката не може да надминава
трикратния размер на месечните абонаментни такси.
Със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК на ВРС, гражданско отделение, в проведеното закрито разпоредително
заседание на 14.12.2020година, по ч.гр. дело № 2388 по описа на съда за 2020
година съдът е уважил заявлението, като е го
отхвърлил в частта на сумата 998.70,лева неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя,
както и съответната част от претендираните разноски, на основание чл.41 1,
ал.2,т.З ГПК поради наличието на неравноправни клаузи.
Съдът приел ,че е допустимо уговарянето от страните на неустойка за
вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за
което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент - т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/ 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Ако е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички
неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по
този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните
функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на бившия
наемодател и нарушава принципа за справедливост. Съдът се е позовал на
константната практика на ВКС: Решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , 1 т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , 1 т.о. Следва да се посочи, че
съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този
смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 пот. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и
Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., II т. о., ВКС.
Въззивната
инстанция намира ,че изразените от районния съд правни доводи са неоснователни
поради следното :
Производството по ч.гр.д. № 7213/2018 г. по
описа на ВРС е образувано въз основа на подадено заявление по чл. 410 ГПК от „*“
ЕАД (с предишно наименование „*“ ЕАД) ЕИК * С., чрез пълномощник, за издаване заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу Б.П.В. ЕГН *********** от гр. В., за
заплащане на сумата от общо 1781.79 лв.,от които 535.55 неплатени суми за услуги,247.54 лв., неплатени суми по
договор за устройство за продажба и изплащане, сумата 998лв., неустойка за
предсрочно прекратяване на договора,
От описаните в заявлението обстоятелства, от които
произтичат вземанията му, е видно, че в предмета на заявената претенция от
заявителя са включени и неудовлетворени негови неустоечни вземания за сумата от
от 998лв., съставляваща неустойка за предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни
услуги, с който е предоставен на потребителя достъп до мрежата и съобщителни
услуги
Районният съд по същество е
изложил законосъобразни правни изводи като е приел,че „уговорката за неустойка
в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на
всички абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД".
Тези правни изводи не могат
да бъдат отнесени обаче към настоящия случай ,тъй като в случая е уговорено ,че
„максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти."
Поради горното са
неотносими към настоящото производство
изложените правни изводи от Районния съд, който е възпроизвел мотивите от
задължителната практика на ВКС, формирана в производства по реда на чл. 290 ГПК
,която обаче е неотносима,тъй като е постановена по дела, в който процесната
неустоечна клауза е предвиждала размерът на неустойката да се формира
единствено като сбор от всички неплатени задължения с периодично изпълнение от
момента на развалянето до първоначално уговорения краен срок на действие на
договора.
Ето защо въззивният съд намира, че изложените в
частната жалба възражения са основателни.
Районен
съд В. е
постановил в обжалваната част
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Водим от горните мотиви,
Окръжен съд – гр. В. в настоящия си
състав
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 202008 от 14.12.2020г., постановено по ч.гр.д. № 2388/2020 г. на РС В., с
което е отхвърлена част от искането на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата 998.70 лв, претендирани като неустойка
за неизпълнение на договорно задължение по договор № М4755550 от 04.12.2019г.,
обективирани в т. 12 от заявление с вх. № 2388 от 10.12.2020 г.
ОСЪЖДА длъжника Б.П.В. ЕГН *********** от гр. В., да
заплати на кредитора „*“ ЕАД (с предишно наименование „*“
ЕАД ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.С., ул.*, сумата от 15
лв.държавна такса и 65 лв юрисконсултско
възнаграждение на осн чл.78 ал.8 ГПК вр чл.37 НЗПП ,вр с чл.13 т.2 и чл.26
НЗПП, пред въззивната инстанция.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.