РЕШЕНИЕ
№ 2524
гр. Бургас, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20252120100949 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от ЗК „Лев Инс“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67 А, срещу К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
ж.к. ***, с която се иска признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 304,40 лева (триста и четири лева и четиридесет
стотинки) с включени ликвидационни разноски в размер на 10 (десет) лева
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0002-
5060-20-450893 - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното заплащане, което вземане е
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
3178/16.09.2024, по ч.гр.д. № 6283/2024г. по описа на БРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 29.09.2020 г., около
07:26 часа в гр. Б., ж.к. *** до паркинг до бл.***, водачът К. Н. К. на МПС
марка „***“, модел „***“, с per. № ***, при движение на заден ход не се
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и реализирал ПТП с
паркирания лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, като
причинил материални щети, след което напуснал мястото на ПТП, без да
уведоми и изчака контролните органи. За настъпилото пътно - транспортно
произшествие бил съставен Протокол за ПТП № 1760952 от 29.09.2020г., а на
установения напуснал водач К. Н. К. бил съставен акт за административно
нарушение. Към датата на събитието отговорността на виновния водач на
1
МПС марка „***“, модел „***“, с per. № ***, била застрахована по
застраховка “Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД, обективирана в
застрахователна полица № BG/22/119002859730, със срок на валидност от
10.10.2019 г. до 09.10.2020 г. Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие при ЗК „Лев Инс“ АД е образувана щета № 0002-5060-20-450893. При
извършения оглед на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** са
констатирани увреждания по предна лява врата и задна лява врата. На
22.10.2020 г. на собственика на увреденото МПС, М. С. Е. било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 294.40 лв. Сочи се, че на основание
чл. 500, ал. 1, т. 3 Кодекса за застраховането, с изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ЗК „Лев Инс“ АД придобило право на
регрес срещу виновния водач - К. до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение от 304,40 лева с включени ликвидационни разноски в размер на
10 лева. Моли за уважаване на иска. Претендира сторените разноски и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за исковото и за заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначеният особен
представител адв. М. И.-Т. е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен, поради липса на предвидените в закона
предпоставки за осъществяване на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т.
3 от Кодекса на застраховането, а именно – в конкретния случай посещаването
на мястото на произшествието от органите на МВР не е било задължително.
Сочи, че между участниците не е имало разногласия относно обстоятелствата
по настъпване на инцидента. Протоколът е съставен по-късно, като е подписан
без възражения от двамата участници в ПТП. Записано е, че водачът на ППС 1
напуска произшествието, но не е отразено кога. Счита, че регресната
отговорност не се прилага във всички случаи на напускане на
местопроизшествието.
В съдебно заседание, ищецът не изразява становище.
Ответникът в съдебно заседание, не се явява лично и не се представлява,
но чрез назначения особен процесуален представител с писмена молба
оспорва иска.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.422 вр. с чл.500, ал.1, т.3
КЗ, като същият съдът намира за допустим.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на
установителния иск. Заповедта за изпълнение е изпратена за връчване на
ответника, но същият не е установен на постоянния си и настоящ адрес, като
са събрани данни, че същият не живее на него. Не е установен работодател,
който да получи съобщението или място на стопанска дейност, където се
намира лице което да получи съобщението.
2
Приложена е застрахователна полица от 09.10.2019 г. за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между
ЗК „Лев Инс” АД и З. П. П. за лек автомобил „***“, с рег. № ***, валидна от
10.10.2019 г. до 09.10.2020 г. Представен е документ издаден от ищцовото
дружество, видно от който застрахователната премия по полицата е платена.
Представен е Протокол за ПТП от 29.09.2020г. издаден от
автоконтрольор сектор пътна полиция ОД на МВР Б., видно от който е
констатирано около 07:26 часа в гр. Б., ж.к. *** до паркинг до бл.***, водачът
К. Н. К. на МПС марка „***“, модел „***“, с peг. № ***, при движение на
заден ход не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и
реализирал ПТП с паркирания лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№ ***, като причинил материални щети изразяващи се в повреждане на
предна лява и задна лява врата.
Представено е уведомление за настъпило застрахователно събитие
от29.09.2020г. пописано от М. Е. с искане да му бъде заплатено
застрахователно обезщетение и е посочено увреждането на двете леви врати.
Представено е СУМПС издадено на М. Е., както и Свидетелство за
регистрация на МПС, видно от което л.а. марка *** модел *** с рег. № *** е
със собственик М. С. Е..
Представен е доклад по щета № 0002-5060-20-450893, подписана от
експерти, с който щетата е оценена на 294,40 лв. Представено е платежно
нареждане от 22.10.2020г., видно от което ищцовото дружество е заплатило
сумата от 294,40 лв. на М. С. Е., като в основание е посочен застрахователния
номер на щетата.
Приложена е административно-наказателната преписка, в която се
съдържа Наказателно постановление от 19.11.2020 г. и АУАН от 29.09.2020г.,
се потвърждава установеното от протокола за ПТП, че ответникът е
управлявал МПС марка „***“, модел „***“, с peг. № ***, при движение на
заден ход не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и
реализирал ПТП с паркирания лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№ ***, както и щетите. На ответника са наложени административни наказания
за това, че се е движил на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението и за това, че не е спрял за
установяване на последиците от ПТП.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в
законоустановения срок е предявил иска за установяване на вземането, който е
допустим.
В чл. 500, ал 1, т. 3 КЗ е предвиден специален състав на регресна
отговорност, който изисква да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност",
осъществен деликт от застрахованото лице, което да е напуснало мястото на
3
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон и плащане от
застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
Правилото по чл. 500, ал. 1 КЗ цели да защити правата на застрахователя
спрямо недобросъвестен /злонамерен/ водач на МПС, като изчерпателно
изброява хипотезите при които застрахования следва да възмезди
застрахователят за платеното обезщетение. При настъпване на някоя от
предвидените в закона хипотези, отпада задължението на застрахователя да
носи риска от настъпване на застрахователното събитие. Въпреки това
законово правило не отпадат задълженията на застрахователя по
застрахователния договор, които възникват в полза на третото увредено лице,
поради което плащането на обезщетението не е без основание.
По настоящото дело безспорно се установи, че между ищеца и
собственика на увредения автомобил, към датата на инцидента е
съществувало валидно облигационно отношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност", както и че ответника е причинил вредите по
непредпазливост, които вреди са обезщетени от застрахователя. Установено е
и че застрахователят е платил обезщетението на пострадалото лице, като е
безспорен и размерът на вредите.
За да възникне регресното вземане на застрахователя, по делото трябва
да се установи, че деликвентът е напуснал мястото на произшествието в такава
хипотеза, в която посещаването на местопроизшествието от органите за
контрол на движение по пътищата е задължително по закон, както и че е
напуснал преди идването на контролните органи. Това означава, че за
осъществяването на състава на чл. 500, ал 1, т. 3 КЗ е необходимо да се
установи някоя от хипотезите на чл. 125 ЗДвП. В настоящия случай ищцовото
дружество не ангажира доказателства за напускането на местопроизшествието
от К. К.. Напротив – представеният протокол за ПТП е съставен в часа на
осъществяването на ПТП, като същият е подписан лично от ответника, което
означава че последният не е напуснал произшествието преди посещаването му
от органите на МВР. Противното не се установява и от представения АУАН,
който лично е връчен на ответника срещу подпис. Това, че на К. К. е наложено
административно наказания за това, че не е спрял за установяване на
последиците от ПТП – нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, не доказва факта
на напускане на местопроизшествието по смисъла на чл. 500, ал. 1, т.3 КЗ.
Също така по делото липсват доказателства за наличието на някоя от
хипотезите на чл. 125 ЗДвП, за да се направи извод, че посещаването на
произшествието от контролните органи е било задължително по закон. Между
участниците в произшествието няма разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него. При произшествието няма убит или ранен човек; няма данни
произшествието да е предизвикало задръстване на платното за движение;
няма доказателства в произшествието да участва пътно превозно средство,
което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в
резултат на това създава опасност за движението; няма съмнение, че участник
в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
4
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава
необходимите права за управление на моторно превозно средство.
При това положение се установява, че в настоящата хипотеза рискът от
настъпилото ПТП следва да бъде понесен изцяло от застрахователя и
предявеният иск по чл. 500, ал. 1, т.3 КЗ е неоснователен, поради което следва
да бъде постановено отхвърлянето му.
С оглед изхода на спора не следва да се присъждат сторените от ищеца
разноски. Липсват доказателства ответникът да е направил разноски по
делото.
В полза на назначения особен представител на ответника следва да се
изплати възнаграждение на основание чл. 47, ал. 6 ГПК от внесения депозит.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А,
срещу К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. ***, установителен иск с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл.500, ал.1, т.3 КЗ, за сумата в размер
на 304,40 лева (триста и четири лева и четиридесет стотинки) с включени
ликвидационни разноски в размер на 10 (десет) лева представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0002-5060-20-450893 -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до окончателното заплащане, което вземане е предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК № 3178/16.09.2024, по ч.гр.д. № 6283/2024г. по
описа на БРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. М. И.-Т. възнаграждение за особен
представител в размер 300 лв. от внесения депозит.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5