№ 626
гр. София, 06.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно търговско
дело № 20221001000814 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от ищеца – Национална агенция за приходите/НАП/, чрез
директор на Дирекция „Държавни вземания“ - П. срещу разпореждане № 4774 от
01.09.2022г., по т.д. № 20221100901355, по описа на СГС, т.о., VІ-2 състав, с което е
прекратено производството по иска срещу „Юлинор“ ЕООД, с правно основание чл. 694 от
ТЗ, за признаване на установено, че публичните вземания за лихва в размер на 12 753,31
лева върху главница от 47 093,94 лева, начислени за периода до 06.11.2014г. се ползват с ред
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Частният жалбоподател/ищецът - НАП счита, че обжалваното разпореждане за прекратяване
на производството е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че по отношение на
вземането за лихви върху главницата от 47 093,94 лева е невъзможно да се посочи началният
момент на нейното начисляване, тъй като изпълнителното основание било един ревизионен
акт, в който лихвата е посочена. На следващо място твърди, че предмет на спора не е
съществуването на неприети публични вземания, а поредността на тяхното удовлетворяване
и непосочването на началния момент не било предмет на правния спор по делото. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК, препис от частната жалба не се представя и
насрещната страна не участва в това производство, в хипотеза при която не й е връчен
препис от исковата молба.
Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу прекратително
определение на СГС, което прегражда развитието на производството в обжалваната част,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
1
Софийският апелативен съд, след преценка на исканията и доводите на частния
жалбоподател, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
С разпореждане № 4126 от 22.07.2022г., СГС е дал указания на ищеца да отстрани
констатираните нередовности на исковата молба – да се индивидуализира вземането от общ
размер на 160 449,94 лева, както и да се посочи начален и краен период на вземането за
лихви. Съобщението за оставяне без движение на исковата молба е редовно връчено на
ищеца на 29.07.2022г. С молба подадена по пощата на 05.08.2022г. и в указания от съда
срок, ищецът е отстранил част от нередовностите, като е посочил, че било невъзможно да се
посочи началният момент за начисляване на лихвата от 12 573,31 лева върху главницата от
47 093,94 лева, а крайният момент за начисляване на лихвите е 05.01.2021г.
С разпореждане № 4535 от 17.08.2022г., СГС е дал нови указания за отстраняване
нередовности на исковата молба – да се индивидуализира вземането за лихва в размер на
12 573,31 лева върху главницата от 47 093,94, чрез посочване на начален период за нейното
начисляване. Съдът е предупредил ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените
указания, исковата молба като нередовна подлежи на връщане. Това разпореждане е връчено
на ищеца на 24.08.2022г. С молба подадена по пощата на 26.08.2022г., ищецът е заявил, че
било невъзможно да се посочи началният момент за начисляване на лихвата от 12 573,31
лева върху главницата от 47 093,94 лева, а крайният момент за нейното начисляване е до
06.11.2014г.
С ожалваното разпореждане първоинстанционният съд е върнал исковата молба на ищеца,
поради неизпълнение на дадените задължителните указания да се индивидуализира
вземането за лихва от 12 573,31 лева върху главницата от 47 093,94 лева, поради
неотстраняване на нередовностите на исковата молба в указания едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
Неправилно първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване нередовност на
исковата молба, каквато не е била налице.
Принципно са правилни изводите на първоинстанционния съд, че непосочването на начален
момент за начисляване на вземането за лихва представлява пречка за нейното
индивидуализиране, тъй като не може да се установи периодът за който се начислява тази
искова претенция. Но тази нередовност има значение за иска за установяване
съществуването на самото вземане, не и за редът на негово удовлетворяване.
Основателно е твърдението на частния жалбоподател, че непосочването на началния момент
на вземането за лихва не е предмет на правния спор, тъй като предмет на спора не било
съществуването на неприети публични вземания, а поредността на тяхното
удовлетворяване.
В производството по предявен иск по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ГПК, привилегията на вземането
за лихва трябва да бъде индивидуализирано по същия начин, както в производството по
неговото предявяване и приемане. В процесната хипотеза вземането е прието в
производството по несъстоятелност и пропускът за неговото пълно индивидуализиране, не
2
може да бъде преодолян чрез даване на указание за допълнително индивидуализиране на
редът на неговото удовлетворяване. Това би довело до несъответствие между
индивидуализацията на вече прието вземане в производство по несъстоятелност и
индивидуализацията на редът за неговото удовлетворяване.
Предвид гореизложеното обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно,
поради което следва да бъде отменено.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 4774 от 01.09.2022г., по т.д. № 20221100901355, по описа на
СГС, т.о., VІ-2 състав, с което е прекратено производството по иска на Национална агенция
за приходите, срещу „Юлинор“ ЕООД/в несъстоятелност/ и при участието на синдика Р. П.
Т., с правно основание чл. 694 от ТЗ, за признаване на установено, че публичните вземания
за лихва в размер на 12 753,31 лева върху главница от 47 093,94 лева, начислени за периода
до 06.11.2014г. се ползват с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3