№ 409
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330207185 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-0441-000477/06.10.2021 г.
на *** сектор 04 РУ към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С.
Б. А. с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП с
аргументи за непосочване на отрицателната проба за алкохол в издаденото НП.
Въззиваемата страна 04 РУ ОД на МВР гр. Пловдив взема становище по жалбата
с писмото за изпращане на преписката до съда, в което схематично счита НП за
законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 07.09.2021 г. жалбоподателят С. Б. А. бил водач на собствения си лек
автомобил Форд Галакси, с рег. № ****. Около 22:00 ч. в гр. Пловдив, А. управлявал
автомобила, като минавал по бул. Княгиня Мария Луиза, където в подлеза под
Централна поща, посока ул. Гладстон, били разположени служителите на 04 РУ при
ОД на МВР – **** свид. С.Б. и А. Н. и изпълнявали служебните си задължения по
извършване на контрол и проверка на съмнителни лица и МПСта. Същите спрели
автомобила и установили, че същият бил управляван от жалбоподателя А.. У свид. Б.
възникнало съмнение за употреба на наркотици от страна на водача на лекия
автомобил и решил да извърши проверка. Поканил го за извършване на проверка за
наркотици и алкохол. Водачът се тествал за алкохол и пробата била отрицателна, но
отказал да се тества за наркотици. Бил съставен талон за изследване на кръвна проба №
122351, който бил въчен на водача, но същият не се възползвал.
1
Техническото средство, с което е отказал да се тества било DRUGTEST 5000 с
фабричен № ARMF-0086.
За извършеното нарушение бил съставен АУАН и на база на него било издадено
и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174,
ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
С. И. Б. - ***, както и от приложените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото, включително АУАН, талон за изследване № 122351 от 07.09.2021 г.,
оправомощителна заповед заповед № 317з-7914/20.12.2019 г № 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. Протокол от
проведен изпит по ЗДвП и КЗ, рег № 1030р-34129/19.12.2019 г., ЗПАМ №21-0441-
000111/07.09.2021 г..
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свид. С. И. Б., като ги
намира за обективни, логични и без вътрешни противоречия или такива с останалия
доказателствен материал.
Съдът дава вяра на събраните писмени доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Същите се допълват и от гласните
доказателствени средства събрани по делото.
Тъй като не се оспорва фактическата обстановка съдът отчете презумтивнта
доказателствена сила на АУАН.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел
очевидец. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Предоставена е възможност на жалбоподателят за направи възражение в момента на
съставянето му, когато е присъствал, и същият се е възползвал от това си право.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че ***ят като **** не притежавал материално-правната компетентност
за извършване на проверки или съставяне на актове за нарушение по ЗДвП. Видно от
представените оправомощителни заповеди, както и от протокола за проведен и
успешно положен изпит по ЗДвП и Кодекса за застраховането – същият е
оправомощен видно от т. 1.4 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. допълнена със
заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. и отговаря на изискванията за това съгласно
Протокол от положен изпит с рег. № 1030р-34129 от 19.12.2019 г. и заповед № 317з-
7914/20.12.2019 г.
Съдът не споделя възражението, че не е посочено в АУАН че пробата му за
алкохол е отрицателна и че той не е отказал да си направи такава. Това не е елемент от
състава на нарушението за което е наказан водачът, а на друга хипотеза на
санкционната норма за което и правилно отговорността на водача не е ангажирана.
Нарушението е описано достатъчно подробно, като е посочено, че нарушителят
отказва да бъде изпробван с техническо средство DRUGTEST 5000 с фабричен №
ARMF-0086, което напълно отговаря на установеното и запълва с факти диспозицията
2
на законова норма.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия (т.2.9 от Заповед 8121з-515/14.05.2018 г.), в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено
с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се
съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване
на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за отказа да бъде тестван за употребата на наркотични
вещества и техни аналози и възпрепятстване на органите на реда да извършат
необходимия контрол.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични
вещества и техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Установява се, че С. Б. А. като водач на МПС лек автомобил Форд Галакси, с
рег. № ****, на 07.09.2021 г. около 22.00 часа в гр. Пловдив на бул. Княгиня Мария
Луиза, в подлеза под Централна поща, посока ул. Гладстон е отказал да бъде пробван с
техническо средство за наличието на употреба на наркотични вещества и техни
аналози, като е потвърдил отказа си да бъде тестван и с техническо средство „DRUG
TEST 5000, както и да даде проба в медицинско заведение. Затова му бил издаден
талон за медицинско изследване № 122351 от същата дата.
Следователно на посоченото място жалбоподателят не се е съгласил и
недвусмислено и категорично е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични
вещества и/или техни аналози в организма си, с което и е нарушил вмененото му
задължение.
Във връзка с възприетата от правовия ред в РБългария принцип на нулевата
толерантност при употребата на наркотични вещества и управлението на МПСта по
пътищата, същия е доразвит и в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , който не изисква
изследване на повлияването от наркотичните вещества. Поради това съдът намира, че
са доказани всички релевантни елементи на нарушението. А именно жалбоподателят е
бил водач на МПС и е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества.
Фактът на отрицателната проба за алкохол остава извън предмета на доказване
по делото. Тя би била фактор при други наказателни или административнонаказателни
производства с други основания и последици.. Абсолютно без значение е и тестването
3
за наличие на алкохол, тъй като административнонакзателната отговорност на
жалбоподателя не е ангажирана за това.
Жалбоподателят е изпълнил състава на нарушението при отказа да бъде тестван
с техническото средство. Правилно е преценено от административнонаказаващия
орган, че отказът на лицето да извърши химическо изследване на наличието на
наркотични вещества в кръвта, чрез взимане на кръвна проба, не е отделно нарушение.
Това е едно и също нарушение, тъй като поведението на водача на първо място е
свързано с един и същи момент, в който той е имал качеството водач на МПС и на
следващо място отказът е персистиращо поведение, което не е прекъсвано. А. не се е
възползвал от дадената му възможност за вземане на кръвна проба, като действията му
са били продължение на заявеното пред органите на реда и съответно е отказал да му
бъде взета проба за изследване, което не изключва санкциониране на изразения от него
отказ за тестване.
Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма предписваща поведение, така и
санкционна норма. В първата си част тя съдържа две форми на изпълнителното си
деяние, които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказът да бъде тестван водачът
и 2) неизпълнението на предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване.
От друга страна нарушенията се разделят и по отношение на употребата на алкохол и
наличието на наркотични вещества. Законът дава право на нарушителя да избере дали
да бъде тестван на място или да бъде подложен на медицинско изследване. В този
смисъл Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив. В конкретния случай напълно ясно е посочено от
фактическа страна, че нарушението, за което се повдига обвинение чрез АУАН, е
именно отказът на място на водача да бъде тестван с техническо средство. Не е
посочен като нарушение от фактическа страна отказ на нарушителя да бъде подложен
на медицинско изследване и да не е дал проба. Съвсем ясно е въз основа на кои факти е
приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно отказът на нарушителя да се
подложи на тест на място. Така Решение № 85 от 14.01.2016 г. по н. д. № 3076 / 2015 г.
на Административен съд – Пловдив.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван
може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението,
така и за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в
пълен обем при наличие на отказ да бъде тестван, така и за опасността при управление
под въздействието на наркотични вещества и техни аналози, и е искал настъпването на
последиците, а именно да не бъде тестван.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е
предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира,
че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното
наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е в предвидените от
закона рамки. Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване
на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
4
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради изложеното
наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното
наказание за нарушаването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е справедливо и затова следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДВА наказателно постановление № 21-0441-000477/06.10.2021 г. на
*** сектор към 04 РУ ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С. Б.
А. с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5